Р Е Ш Е Н И Е
№ 3683 10.08.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.
при секретар А.П.
Като разгледа
докладваното от съдията М. С.
гражданско дело № 18899
по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та”
от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: ***,
с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на С.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ЧАСТ от присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15961/2017г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1500 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***
от ***г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и С.Т.С.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира се и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1800,72 лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги и сумата от 725,52 лв. – договорно възнаграждение за
използвания заем.
В исковата
молба се сочи, че на ***г.
между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № ***г., съгласно който ищецът
предоставил на
ответника сума в размер
на 1500 лв. при уговорена лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %.
Кредиторът
превел
сумата по посочената от
заемателя банкова сметка. ***о споразумение към договора, с което на клиента
били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 1800,72
лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 4026,24лв. били разсрочени на 24 вноски по
167,76 лв. Твърди се, че
към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
ответникът не
е погасил нито една от
падежиралите вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
осн. т. 12.3 от ОУ към договора, за
което заемателят бил уведомен по пощата. Дружеството
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника за вземането, което било уважено.
В срока по чл. 414 от ГПК,
ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца е
указана възможността да предяви иск относно
вземането си. С оглед на указаната възможност, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване съществуването на част от вземането по заповедта и осъдителен за другите дължими по
договора суми. Претендират се разноските в исковото и
заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск.
Оспорва наличието на сключен договор за заем и получаването на сумата по
него. Твърди, че договора е нищожен поради неспазена форма и противоречие с
добрите нрави. Сочи, че общите условия и договора противоречат на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 15961/2017 г. на ВРС се
установява, че в полза на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Т.С.,
ЕГН **********.
От писмените доказателства - оригинали
на договор за потребителски кредит № ***,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия на П.К.Б.
ЕООД към договор за потребителски кредит; копия от
погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за
кредитен превод на стойност 1 500.00 лева, искане за отпускане на
потребителски кредит, декларация във връзка с обработката на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит, уведомително писмо от 20.07.2017г., удостоверение изх. № ***
от ***г., се
установява, че: На ***г. между „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: ********* и С.Т.С. бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***г. при уговорена лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %.
На същата дата било сключено допълнително
споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни
услуги срещу възнаграждение в размер на 1800,72 лв. Задълженията по кредита и
допълнителното споразумение на обща стойност
4026,24лв. били разсрочени на 24 вноски по 167,76 лв. На ***г. „П.К.Б.”
ЕООД превел по сметка на С.Т.С. сума в размер на 1500 лв. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 12.3 от ОУ към договора
с писмо от 20.07.2017г.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният установителен иск за сумата от 1500
лв.
представляваща неплатена главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 23.03.2017г. е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 . Предявеният осъдителен иск за сумата от 1800,72 лв.
– възнаграждение за допълнителни услуги и сумата от 725,52 лв. – договорно
възнаграждение за използвания заем е с
правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК.
Искът по чл.
422 вр. чл. 415 ГПК е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има
за предмет част от вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК - главница по договора на стойност 1500 лв. Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
- фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Предвид
горепосочените материалноправни норми, на които се основават
вземанията присъдени със заповедта
и по предявения осъдителен иск, уважаването им е
обусловено от установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване
наличие на валидна договорна връзка между страните по силата на договор за
потребителски кредит, по която е изправна страна, от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане на претендираните суми; обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния потребителски кредит, вкл. получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, респ. ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата
сума по договора за кредит или, че задължението за връщането й е погасено по
друг правнорелевантен способ.
Съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК,
тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата
на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г. и ДВ, бр. 59 от 2016 г. /. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност
на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на
заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК,
доколкото при
сключването на договор за потребителски кредит е действал
извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора,
с който са уредени възнаграждението за заемодателя /договорна лихва/ и допълнителни услуги срещу
възнаграждение, противоречат на императивните норми за
съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно
дължимата от кредитора преддоговрна информация/ и чл. 11 ал. 1, т. 9а /методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/.
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до
недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а
целия договор е недействителен.
Нормата
на чл. 23 ЗПК разпорежда, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Поради това осъдителните искове за 1800,72 лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги и сумата от 725,52 лв. – договорно възнаграждение за
използвания заем са неоснователни.
В т.см. е трайната съдебна
практика - пр. Решения по в. т. д. № 128 /2018 г. на
ВОС, в.т.д. № 1518/2017г. на ВОС и др.
По
делото се установи, че заемателят е получил уговорената с него сума от 1500 лева. Не се спори, че от страна на
заемателя липсват плащания по договора, поради което искът в тази част следва
да бъде разгледан досежно наличието на надлежно обявена предсрочна изискуемост,
каквато в случая според съда не е налице. От ищеца е представено единствено
писмо адресирано до кредитополучателя, за което няма данни да е било изпратено,
а още по-малко получено. Предсрочна изискуемост не е налице, тъй като въпреки
противните уговорки, за обявяването й заемателят следва да е бил уведомен – т.
18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В заявлението не са посочени и
индивидуализирани конкретни вноски падежирали на дати преди подаване му. При
положение, че относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост
факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.
1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение - Решение № 77/10.05.2016 по т. дело №3247/2014 на ВКС. Поради
това и установителния иск за главницата следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на
спора и нормата на чл. 78 ал. 3 ГПК, на ответника се следват разноски. В случая
съобразно представените доказателства – договори за правна помощ и списъци по
чл. 80 ГПК, адвокатското възнаграждение определено на осн. чл. 38 ЗА на
стойност предвидения минимум в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС - 511,84 лв. в исковото
производство и 300 лв. в заповедното, следва да се присъди на процесуалния му
представител - адв. М. Т.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено
по отношение на С.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ЧАСТ от присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15961/2017г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1500 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***
от ***г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и С.Т.С.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.10.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 79 ал.1 вр.
чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК да бъде
осъден С.Т.С.,
ЕГН ********** да му заплати по
сключен
между страните
договор за потребителски кредит № ***
от ***г., сумите от 1800,72 лв. – възнаграждение за
допълнителни услуги и сумата от 725,52 лв. – договорно възнаграждение за
използвания заем.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: *** да заплати на адв. М.Т.Т. – ВАК сумата от 511,84
лева – разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство и 300 лева –
разноски за адвокатски хонорар по ч.гр.д.
№ 15961/2017г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: