№ 165
гр. Русе, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106282 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Креди Йес“ ООД против Т. Х. С., в която
се твърди, че на 09.09.2021г. в гр. Русе между страните е сключен договор за
паричен заем, по силата на който ищцовото дружество предоставило на
ответницата в заем сума от 1200лв. След сключването на договора,
ответницата платила за погасяване на задълженията си по него общо 1236лв.
Сочи се, че е постановено съдебно решение по гр.д. № ***/2022г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е отхвърлен предявен от ответницата иск за
обявяване цялостната недействителност на процесния договор, поради което
получената по него сума била разнесена и осчетоводена към дължимата
главница и договорна лихва. За останалите неизплатени задължения на
ответницата била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за
главница в размер на 313,75лв., договорна лихва за периода 08.04.2022г. до
09.0.2022г. в размер на 11,76 лв. и законна лихва за периода от 08.04.2022г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 в размер на 42,95 лв., както и за
направените в заповедното производство разноски.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
1
на вземането по издадената по ч.гр.д. № *** от 2024 г. на Районен съд - Русе
заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено
задължението на ответницата за посочените по-горе суми, за които е издадена
заповед за изпълнение. Претендира се присъждане и на направените разноски
както в настоящото, така и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответницата
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените
искове. Излагат се аргументи, основани на практика на съда на Европейския
съюз за недействителност на заемното правоотношение в неговата цялост, а в
условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме тези аргументи се
сочи, че с решението по гр.д. № *** от 2022г. по описа на Районен съд – Русе,
съдът е прогласил нищожността не само на клаузата за неустойка от договора
между страните, но и на клаузата на чл. 3, т. 7, уреждаща месечен лихвен
процент в размер на 3,330 %, равняващ се на годишен лихвен процент от
39,96 %. Съобразявайки така постановеното решение, следвало да се приеме,
че с платената общо сума от 1236 лв., главницата по договора е изцяло
погасена, дори е надвнесена сума от 36 лв. Други суми по договора не били
дължими с оглед постановеното съдебно решение, поради което се моли
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Претендира се присъждане и на адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ответницата адвокат К. Б. в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 400лв.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че на 09.09.2021г.между страните е сключен договор
за паричен заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответницата в заем сума от 1200лв. Уговорен е месечен лихвен процент в
размер на 3,33% и ГПР 48,155%. В чл. 8 от договора е предвидена неустойка,
която заемополучателят дължи в случай, че не предостави уговореното в чл. 6
от договора обезпечение на задължението си. Според представения
погасителен план, дължимите от ответницата суми по договора за главница,
договорна лихва и неустойка е следвало да погаси на 12 равни месечни
2
вноски с падеж на първата 09.10.2021г. и на последната 09.09.2022г.
Няма спор между страните, че ответницата е заплатила за погасяване
на задълженията си по договора общо 1236лв.
С влязло в сила съдебно решение от 14.11.2022г. по гр.д.№***/2022г. по
описа на Районен съд – Русе, е отхвърлен предявен от Т. Х. С. иск за
прогласяване недействителността на процесния договор за заем от
09.09.2021г. и е уважен предявения от нея в условията на евентуалност иск за
обявяване нищожността на отделни клаузи от договора – чл. 3 т.7 уреждащ
месечен лихвен процент в размер на 3,330%, чл. 6, предвиждащ задължение за
кредитополучателя да представи обезпечение на кредитора, чл. 8,
предвиждащ заплащане на неустойка за непредставяне на дължимото
обезпечение и чл. 7, ал.2, в който е предвидено, че ако кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, кредитополучателят ще дължи и непогасената част от
неустойката.
По депозирано от „Креди Йес“ ООД заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу Т. Х. С. е издадена заповед за
изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2024г. за дължими
суми по процесния договор за кредит от 09.09.2021г.: 313,75лв. главница,
11.76лв. договорна лихва за периода 08.04.2022г. – 09.09.2022г., 42,95лв.
законна лихва за периода от 08.04.2022г. до 31.07.2024г., както и 25лв.
заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по
чл. 414 ГПК, ответницата е възразила срещу дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, че между ответницата и ищцовото дружество е
сключен договор за паричен заем. Не се спори и относно параметрите му и
условията при които същият е следвало да бъде върнат, както и за размера на
погасената от длъжника сума по договора.
Ищцовото дружество след като е съобразило постановеното съдебно
решение по гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе е приело, че с
3
платената от ответницата сума следва да бъдат погасени освен задълженията
по процесния договор за главница, а и такива за договорна лихва. Този извод
обаче на дружеството е в противоречие с установителната сила, която има
влязлото в сила решение за правоотношенията между страните
(произтичащите от процесния договор права и задължения за тях). Влязлото в
сила решение е задължително както за страните, така и за настоящия съдебен
състав при разрешаване на повдигнатия по делото спор. Формираната сила на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение е пречка за пререшаване на вече
разрешени с него въпроси, независимо дали при постановяването му е
съобразена практика на СЕС или друга задължителна съдебна практика за
съдилищата. Поради това неоснователни са възраженията на ответницата
относно цялостната недействителност на договора и същите не следва да
бъдат обсъждани поради разрешаването на този въпрос с влязло в сила
съдебно решение. Независимо от това обаче, с последното доколкото е
прогласена и недействителността на клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на договорна лихва, то следва да се приеме, че такава не се
дължи от ответницата. Не се дължи и неустойка според постановеното
съдебно решение. Поради това при съобразяване на извършените плащания,
неправилно кредиторът е отнесъл част от тях към погасяване на задължения за
договорна лихва и неоснователно претендира такава в настоящото
производство, след като дължимостта и е отречена с влязло в сила съдебно
̀
решение.
Отхвърлянето с предходното съдебно решение на предявения иск за
прогласяването недействителността на целия договор и прогласяването
недействителността на клаузите за договорна лихва и неустойка води до
последицата, че ответницата дължи по договора само главницата, но в
сроковете уговорени с договора (какъвто падеж задължението нямаше да има
при уважаване и на иска за недействителност на целия договор). В случая
ответницата е посочила какви плащания е извършила и те не са оспорени от
насрещната страна. Платена е сума в размер надвишаващ дължимата главница
и то в рамките на договорения срок, много преди падежа на последната
погасителна вноска (до 08.04.2022г., а крайния срок за издължаване по
договора е 09.09.2022г.) Поради това няма основание да се приеме, че
ответницата е просрочила свои задължения и дължи обезщетение за забава,
още повече за периода след 08.04.2022г. до датата на подаване на заявлението
4
по чл. 410 ГПК, за който период се претендира дължимостта на такова в
настоящото производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че с извършените
плащания на суми в общ размер 1236лв., ответницата своевременно е
заплатила дължимите от нея погасителни вноски в частта за главница, а суми
за договорна лихва не са дължими по силата на съдебно решение. Поради това
предявените по делото искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят направените от ответната страна разноски. В случая е поискано
единствено присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.2 вр. ал. 1 т.2 ЗА както за настоящото така и за заповедното производство.
Насрещната страна е възразила с депозираната молба преди проведеното
открито съдебно заседание за присъждане на разноски на процесуалния
представител на ответницата в размерите визирани в НМРАВ. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие в хипотезата на 38, ал.1 т.2
ЗА – оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Действително съгласно утвърдената по-нова практика както на СЕС така и на
местните съдилища, съдът при определяне на разноските дължими на
адвоката за оказана безплатна правна помощ не е обвързан от минималните
размери предвидени в Наредбата на ВАС. Съобразявайки обаче всички
критерии за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение,
включително правната и фактическа сложност на делото, настоящият съдебен
състав намира, че присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. за настоящото производство е справедливо и съответно на положения
от адвоката труд. За заповедното производство следва да бъде присъдена
сумата от 100лв.(независимо, че се претендира по-висока сума в представения
списък по чл. 80 ГПК в заповедното производство).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Креди Йес” ООД с ЕИК200688545, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“ №196,
5
представлявано от Вл. Инджов срещу Т. Х. С. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, **** искове за установяване дължимостта на сумите: 313,75лв. главница
по договор за паричен заем от 09.09.2021г., 11.76лв. договорна лихва за
периода 08.04.2022г. до 09.09.2022г., 42,95лв. законна лихва за периода от
08.04.2022г. до 31.07.2024г., за които суми е издадена Заповед
№***/02.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД с ЕИК200688545, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково, бул. „България“ №196, представлявано от Вл.
Инджов да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. от АК –
Русе, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31 сумата от 500лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство и
ч.гр.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6