№ 738
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Теодора Цв. С.
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100604620 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 04.06.2025г. по НОХД № 7109 /2024г , СРС, НО ,121 с - в е
признал подсъдимия Е. Т. Д. за невиновен в това, че на 16.01.2021 г. в гр.
София, по ул. „Кукуш“, с посока на движение от ул. „Йосиф Щросмайер“ към
ул. „Божана“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ланчия”, модел „Дедра” с peг. №С ********, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда, установено по
надлежния ред - с Протокол от химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта №40/18.01.2021 г. на Специализирана
химикотоксикологична лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД,
съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което на
основание чл.304 НПК, е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
1
С присъдата съдът е постановил веществено доказателство,
представляващо CD носители - да се унищожи след влизане в сила на
присъдата.
Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него, в които се
оспорват правилността на първоинстанционния акт и се претендира отмяна на
присъдата и постановяване на нова осъдителна такава. Според прокурора
показанията на свидетелите Д., М. и В., преценени във взаимовръзка
установяват с достатъчна степен на сигурност, че подсъдимият е управлявал
процесното МПС, във връзка с което е предаден на съд по обвинение по
чл.343б, ал.1 НК.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на
23.09.2025г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не
се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста и допълнението към него, като твърди, че с
първоинстанционната присъда подсъдимият е бил неправилно
оправдан.Посочва, че от събраните доказателства, показанията на
полицейските служители и писмените доказателства се установява факта, че
подсъдимият е управлявал процесният автомобил. Моли съда да постанови
акт, с който да признае подсъдимият за виновен.
Упълномощеният защитник на подс. Е. Д.- адв. С. моли да се остави
протеста без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Е. Т. редовно уведомен се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума, моли да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустим.
2
Разгледана по същество протеста е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Г. И. Г.ев /частично/, вкл. прочететените
по реда на чл.281 ал.5 вр. ал. 1 т. 1 и т.2 пр.2 НПК, Д.В.С. /преди М./ -
частично, вкл. прочететените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал. 1 т. 1 и т.2 пр.2
НПК, М.М.В. /частично/, вкл. прочететените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 НПК, В.К. Д. /изцяло/, вкл. прочететените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.
т.2 пр.2 НПК, В. Г.Д. /изцяло/; писмените: талон за медицинско изследване,
протокол за медицинско изследване, Протокол от химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №40/18.01.2021 г., заповед
за задържане, заповед за ПАМ, информационна карта №В 159566 на АП-122,
пътна книжка на служебен автомобил, проба №00918 от техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабр. ARNA №0134, справка картон на водача, справка за
съдимост.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства намира за установена фактическа обстановка, идентична
на приетата от районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил, че:
Подсъдимият Е. Т. Д. е роден на ******** г. в гр. Разград. Живее в гр.
София, ж.к. ********. Същият е българин, български гражданин, със средно
образование, неженен и работещ.
Видно от справка за съдимост Д. е осъждан многократно за
престъпление по чл.343в ал.2 НК, вкл. и ефективно.
Свидетелите Г. И. Г.ев, М.М.В. и Д.В.С. /преди М./ - всички служители в
03 РУ-СДВР, за времето от 20.30 часа на 15.01.2021 г. до 8.30 часа на
16.01.2021 г. били назначени като АП 212.
На същите бил зачислен патрулен служебен автомобил „Шкода Рапид” с
рег.№********
При обход на маршрута по ул. „Кукуш” гр.София около 00.05 часа на
16.01.2021 г., те забелязали спрял на аварийни светлини лек автомобил марка
3
„Ланчия”, модел „Дедра” с peг. № С ******** и до него бил застанал
подсъдимият Е. Д.. Полицейските служители се приближили и установили, че
предна лява гума на автомобила е спукана, а предна джанта на гумата и
предна лява врата са деформирани. Пред полицейските служители в хода на
проведена беседа подсъдимият заявил, че е самокатастрофирал в бетонна
шахта. На въпроса на полицейските служители дали е употребил алкохол,
подсъдимият първоначално отрекъл, но после заявил, че е изпил две бири.
Свидетелите Г.ев, В. и М. се обадили за съдействие на колегите си от
ОПП-СДВР. На място пристигнали свидетелите В. Г.Д. и В.К. Д. - мл.
автоконтрольори в ОПП-СДВР. В 00:29 часа подсъдимият бил изпробван с
техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабричен ARNA №0134, проба
№00918, която отчела положителен резултат за наличие на алкохол в
издишания от него въздух - 1.58 промила. Свидетелят В.К. Д. връчил
надлежно на Д. талон за медицинско изследване. Съставил скица и протокол
за ПТП. Издал и връчил надлежно на подсъдимия и Заповед за прилагане на
ПАМ №115/16.01.2021 г.
Свидетелят В. Г.Д. съставил и връчил на подсъдимия АУАН
№GA334674/16.01.2021 г. Преди връчване на акта, подсъдимият попълнил
декларация, че е употребил алкохол и като се е движел по път с предимство -
по ул. „Кукуш“, с посока на движение от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул.
„Божана“.
Подсъдимият бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ
„Св. Анна“ - София, където дал кръв за изследване.
Видно от Протокол от химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта №40/18.01.2021 г. на Специализирана
химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ в кръвта на Д. било
установено наличие на етилов алкохол от 1.48 промила.
Подсъдимият Д. бил задържан в 03 РУ-СДВР със Заповед за задържане
рег.№227зз-142/16.01.2021 г. на полицейски орган при 03 РУ-СДВР за срок до
24 часа.
Било образувано досъдебно производство №227 ЗМК 82/2021 г. по описа
на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 2286/2021 г. по описа на СРП.
В хода на разследването била назначена и изпълнена от вещото лице д-р
Ц.Г.в СМЕ. Заключението на същата е, че „към момента на шофиране и към
4
момента на ПТП - 00.05 часа на 16.01.2021г., Д. е бил в началните стойности
на средна степен на алкохолно опиване“.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от протеста рамки, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената
от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното
производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в
настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (
решение № 181/2012 г. на ВКС, Iн.о.; решение № 372/2012 г. на ВКС, II н.о.;
решение № 513/2013 г. на ВКС, I .о. и решение № 371/2016 г. на ВКС, III н.о.).
Следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е извършил
подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и е извел правилно фактическите изводи. Не са допуснати
и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като
в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е направил фактическите си
5
констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се
подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите
факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс.
Е. Д., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената
съвкупност, в която от решаващо значение са данните от гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по делото.
На първо място, СГС, в този му състав следва да изясни, че приема за
правилни изводите на контролираната инстанция, касателно фактите че на
16.01.2021 г. действително подсъдимият се е намирал в гр. София, по ул.
„Кукуш“, с посока на движение от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул. „Божана“.
Правилно е и установено, че в същия момент, на описаното местоположение,
се е намирал и паркирания лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Дедра” с
peг. №С ********. Акуратни са и фактическите изводи на първия съд, че подс.
Д. е имал наличие на алкохол в кръвта, което е установено по надлежен ред с
Протокол от химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта №40/18.01.2021 г. на Специализирана химикотоксикологична
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД, съгласно Наредба №1 от
19.07.2017 г. издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Изброените фактически обстоятелства се доказват с изискуемата степен
на категоричност както от приложените писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели (както в съдебна, така и в
досъдебна фаза). Досежно изясняването на горните данни, не се и спори по
делото, поради което и настоящата инстанция не намира за необходимо да
преповтаря доказателствения анализ на проверявания състав на СРС.
Не така стои въпросът досежно правнорелевантния факт дали подс. Д. е
управлявал процесното МПС в описаните дата и час.В тази връзка на първо
място следва да се отбележи, че правилно контролираната инстанция не е
приела заключението по изготвената в хода на ДП СМЕ по писмени данни от
д-р Г., тъй като същото се базира изцяло на произволно посочен час на
управление на МПС - 00.05 часа на 16.01.2021 г., който не е установен на етапа
на съдебното следствие пред СРС, както и че същият не визира в
6
предоставения от прокуратурата обвинителен акт.В тази връзка следва да се
отбележи, и че от наличните гласни доказателствени средства визирани от
показанията на свидетелите полицейски служители Г.ев, М. и В. не се
установява час, както и дали изобщо подс. Д. е управлявал лекият
автомобил.Същите излагат, че при обход са видели паркиран автомобила,
който бил с включени аварийни светлини, със спукана предна лява гума и
деформирал преден калник и човек до него.От изложеното от тях не може с
категоричност да бъде установено, че подсъдимият е лицето, което е
управлявало МПС,както и да е установено времето на самокатастрофиране,
тъй като свидетелите не излагат с точност кога за първи път са минали през
този участък и кога преди това са минали.Този факт е доказан и от
доказателството по делото- книжка от наряд, в която не е отбелязано да са
направени два обхода на мястото, каквото задължение са имали полицейски
служители според св. В. и св. Г.ев.
В тази връзка не са кредитирани и показанията на св. Д., че видял
подс.Д. до автомобила ,а „двигателят на същият е бил включен режим-
работещ“.Видно от показанията на св. М., св.В. и св.Г.ев същите чрез дежурен
център извикали св. Д. и св.Д., които след около 20 минути, пристигнали на
място и св. Д. изпробвал подсъдимия с алкотест. Нелогично и нереално е при
тази ситуация св. Д. да е възприел подсъдимият да е управлявал МПС, да
действително е могъл да възприеме щетите по него и светлинните сигнали, но
това не означава, че автомобилът е с включен двигател, а стоящото до него
лице го е управлявало.
В този смисъл настоящата инстанция е на мнение, че правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра и на изложеното от св.Д., който е
присъствал при попълване от страна на подс. Д. на декларация, в която е
заявил, че е той е управлявал автомобила, а на полицейските служители
признал, че е изпил две бири и самокатастрофирал в бетонна шахта. В тази
връзка извънпроцесуалното признание на Д. пред полицейските служители и
попълнената декларация, с категоричност не могат да служат като единствено
основание за постановяването на осъдителна присъда, по аргумент на чл. 116
ал. 1 НПК, както е отбелязал и СРС, а наред с това показанията на визираните
свидетели в тази част не могат да бъдат ползвани на основание ограничението
на чл. 118, ал. 2 НПК.
7
Въз основа на събрания доказателствен материал, законосъобразен и
обоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият Е. Д.
следва да бъде признат за невинен в това, че на 16.01.2021 г. в гр. София, по
ул. „Кукуш“, с посока на движение от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул.
„Божана“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ланчия”, модел „Дедра” с peг. №С ********, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда, установено по
надлежния ред - с Протокол от химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта №40/18.01.2021 г. на Специализирана
химикотоксикологична лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД,
съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Действително свидетелите М., В. и Г.ев са установили
самокатастрофиралото МПС марка „Ланчия”, модел „Дедра” с peг. №С
******** с включени аварийни светлини, със спукана предна лява гума и
деформирал преден калник и човек до него. Обстоятелството, че подс. Д. се е
намирал на мястото до МПС-то не води обаче до извод за осъществено
съставомерно управление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като не е
предстояло непосредственото му привеждане в движение. Двигателят на
последното дори е бил изключен, а единствено в резултат ударът на
автомобилът са се включили светлините му. Ето защо правилно
първостепенният съд е признал подсъдимия за невинен и на осн. чл. 304 НПК
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК.
В духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния
закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за
конкретно престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположение,
на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат обвиняемия за виновен в
8
извършване на посоченото по-горе престъпление.
Правилно с присъдата си съдът е постановил приобщеното по делото
веществено доказателство, представляващо CD носител - да се унищожи след
влизане в сила на присъдата като вещ без стойност.
Правилно предвид изхода на делото и на основание чл. 190 ал.1 НПК
направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивният
протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.06.2025г., постановена по н.о.х.д. №
7109/2024г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9