№ 12854
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110155581 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против ответниците Б. П. Г. , Д. П. П.
и В. В. Г. при условията на разделна отговорност, положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ,за
признаване на установено ,че ответниците дължат на ищеца ,при условията на разделна
отговорност сумата в размер на 2670,04лв.,представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от
28.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 218,93лв.,мораторна лихва
за периода 15.09.2019год. до 16.02.2022год.,сумата в размер на 37,53лв.,стойността за услуга
дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва
от 28.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 6,58лв.,мораторна лихва
за периода 31.03.2019год. до 16.02.2022год.,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 7013/10.03.2022год. по ч.гр.д.№ 10583/2022год. по
описа на СРС,65 състав. Сумите се разделят както следва: В. В. Г.:4/6 - сумата в размер на 1
780,03 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 145,95 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 25,02 лв.,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,39
лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г.; Б. П. Г.: 1/6
- сумата в размер на 445,00 лв. ,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от
28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 36,49 лв.,представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 6,25 лв.
,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до 2 изплащане на
вземането, сумата в размер на 1,09 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019г. до 16.02.2022 г ; Д. П. БОРИСЛАВОВА : 1/6 - сумата в размер на 445,00 лв.
,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1
01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 36,49 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 6,25 лв. ,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,09
лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г. Ищецът
твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
собственици на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответниците
,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №91934 е използвал същите за
процесния период . Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна
енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените
периоди,ведно с обезщетение за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу В. Г.,Б. Г. и Д. П.. Била издадена такава заповед
срещу ответниците като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок,предвид възраженията на длъжниците. Претендират се и съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответниците Б. Г. , Д. П. и В. Г. ,чрез адв.К. К. са представили писмен
отговор.Оспорват претенциите на ищеца като неоснователни ,тъй като отричат да са в
облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на топлинна енергия по
силата на договор ,сключен при общи условия.Направено е и възражения ,че
претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по
чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендират деловодни разноски.В с.з. се представляват от процесуален
представител ,който уточнява ,че не се оспорва ,че през процесния период ответниците са
били собственици на процесния имот ,като поддържа направените възражения.
С определение 14.02.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „МХ Елвеко” ООД,който в
становище счита исковете за основателни и доказани.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Не е спорно по делото ,че ответниците Б. П. Г. , Д. П. П. и В. В. Г. са съсобственици
на недвижим имот,представляващ апартамент № 127,бул.”Константин Величков”
165,вх.Д,ет.6 като това се установява и от представения Договор за учредяване на договорна
ипотека от 2011год.,както и от Декларация от 2014год., в която същите изрично са посочили
,че са съсобственици на имота.
Също така с Молба – Декларация от 07.11.2002год. е поискала да се открие партида
на посочения адрес ,бул.К.Величков,№165,вх.Д,ет.6,ап.127 като е посочила ,че досегашен
собственик е бил Петър Христов Г.
Също така се установява от Удостоверение за наследници ,че В. В. Г. е съпруга на
Петър Христов Г.,починал на 30.01.1998год. ,а Б. Г. и Д. П. ,низходящи.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до
30.04.2021год. ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между
страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на недвижим
имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
2
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Видно от Договор от 26.04.2002год. ,ЕС с адрес бул.К.Величков” 16 е сключила
3
такъв за услуга топлинно счетоводсво въз основа на решение на ОС по протокол от
30.09.2002год.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач „МХ Елвеко”ООД за процесния период .В този случай обаче както по
ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената
и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното
поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на
действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да
се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените писмени доказателства от „МХ Елвеко”ООД се установява ,че
през 2019год. и 2020год. са били извършени отчети по показания на уреди в процесния
имот,ап.127 с аб. № 91934 ,като партидата е водена на името на Виржиния Г. ,за което в
отчетите е положен подпис от клиент.
За периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. са налице Протокол за неосигурен достъп
от 16.05.2021гоод. ,първа дата и 23.05.2021год.,втора дата ,връчен на упълномощено от ЕС
лице ,което се е подписало за това.
От представените индивидуални справки за топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2020год. се установява ,че за имота е разпределена топлинна енергия
за отопления – щранг лира и сградна инсталация при отопляем обем от 151куб.м. ,както и за
топла вода по показания на водомер.
От индивидуална справка за топлинна енергия за периода 01.05.2020год. –
30.04.2021год. се установява ,че поради неосигурен достъп е изчислен служебен разход за
три отоплителни тела.Освен това е разпределена топлинна енергия за сградна инсталация
,при отопляем обем от 151 куб.м. и за щранг лира.
За периода , поради липса на отчет ,разходът на топла вода е изчислен на 2броя
потребители при норма от 140 литра на потребител за едно денонощие,съгласно чл.69,ал.2
от НТ.
От страна на ответниците не е оспорено ,че за отчетен период 2020/2021 г. не е
осигурен достъп за отчет на уреди и водомер, което и се установява и от представения от
третото-лице помагач Протокол за неосигурен достъп на дата 16.05.2021год. и Протокол за
неосигурен достъп на дата 29.05.2021 г. (неоспорени от ответника доказатества).
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила
от 12.03.2020год., всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на
лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
4
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответниците, като потребители, неосигурили
достъп, са имали право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не са се възползвали от това свое
право. Поради тези обстоятелства , съдът, че са спазени нормативните правила и методика
при определяне на задълженията за отопление за отчетен период 2020/2021 г.
Начислените задължения включват и топлинна енергия за отопление - щранг-лира ,
за "сградна инсталация" и задължения за топла вода.
По силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, щранг-лирите са
отоплителни тела ,тъй като според дефиницията , "Отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи ,и в
случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово
разпределение и регулиране, отдадената от тях топлинна енергия се определя по
изчислителен път.Те не са елемент от сградната инсталация, а общо отоплително тяло за
апартаментите от вертикалата. Не е доказано демонтиране на щранг - лирата, както и не е
доказано ,че тръбите ,преминаващи в процесното жилище не са щранг –лира.
Отдадената от щранг – лира топлинна енергия,след като няма уред за отчитане ,
няма как да бъде изчислена по друг начин, освен по изчислителен път – на база мощност.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.В случая процесният имот има отопляем обем по проект 151м3 и на база
този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от сградната инсталация.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
5
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 2 броя потребители.Ответниците, като
потребители, неосигурили достъп, са имали право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не са
се възползвали от това свое право.
За процесния период от страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2018год. ,за
реално потребена сума за топлинна енергия в периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. на
стойност 428,43лв.,дължима до 14.09.2019год. ; ОФ от 31.07.2019год. за сумата от
404,94лв.,платима до 14.09.2020год. и ОФ от 31.07.2021год. за сумата от 1932,07лв.,/след
като са приспадати платени в периода прогнозни фактури на стойност 16,55лв./ ,дължима до
14.09.2021год.
Или общото задължение за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018год.
-30.04.2021год. възлиза на 2 765,44лв. като ищеца претендира общо сумата от 2670,04лв.,до
който размер е основателен иска му.
Съответно от представената справка за издадени фактури се установява ,че за
периода 01.02.2019год. – 30.04.2021год. ищецът е издал 27 фактури за услугата дялово
разпледеление на стойност 37,53лв.,поради което следва да се приеме и че това вземане
съществува в предявения му размер.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
28.02.2022г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 28.02.2019г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
6
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното погасени по давност на всички задължения за периода
01.05.2018год. – 28.02.2019год. в размер на 374,36лв.
За останалата част от периода,а именно от 01.03.2019год. до 30.04.2021год. в размер
на 2 391,08 лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е
основателно.
Предвид ,че отговорността на ответниците е разделна ,то всеки един от тях следва да
поеме съответната на правото му на собственост от процесния топлоснабден имот идеална
част.Ето защо ответникът В. Г. дължи на ищеца 4/6 части или сумата от
1594,05лв.,представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда -28.02.2022год. до окончателното й заплащане,а до пълния
предявен размер от 1780,03 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2018год. до 28.02.2019год.,претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена като неоснователна,погасена поради давност.
Съответно ответникът Б. П. Г. дължи на ищеца 1/6 част или сумата от 398,51лв.,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.02.2022год. до окончателното й заплащане,а до пълния предявен
размер от 445лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 28.02.2019год.,претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна,погасена поради давност.
Ответницата Д. П. П. дължи на ищеца 1/6 част или сумата от 398,51лв.,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.02.2022год. до окончателното й заплащане,а до пълния предявен
размер от 445лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 28.02.2019год.,претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна,погасена поради давност.
7
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. в
размер на 33,36лв.,тъй като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за
погасителна давност.Стойността на тази услуга съда възприема на стойност
33,36лв.,предвид издадените фактури за услугата дялово разпределение.От тази сума
ответникът В. Г. дължи 4/6 части или 22,24 лв.,съответно Б. Г. и Д. П. дължат по 1/6 или
всеки сумата от 5,56лв.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,28.02.2022год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019 г., за м.05.2019год. – м.04.2020год.,на
31.07.2020год. и за м.05.2020год. – м.04.2021год. на 31.07.2021год.Поради това съдът
намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за периода от 15.09.2019 г.
(арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 16.02.2022 г. ,което върху уважената главница от 2 391,08лв.
,изчислено от съда ,възлиза в размер на 154,83лева, а до пълния предявен размер от
218,93лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съответно ответникът В. Г. дължи 103,22лв.,а до пълния предявен размер от
145,95лв. претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответниците Б. Г. и Д. П. дължат по 25,80лв. ,като до пълния предявен размер от
36,49лв. претенцията на ищеца за мораторна лихва е неоснователна.
8
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
6,58лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 108,66лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо този ответник се следва сумата от
95,55лева.От тази сума ответникът В. Г. дължи 4/6 части или 63,70лв. ,а Б. Г. и Д. П.
съответно по 1/6 част или по 15,92лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
199,64лв. – 99,64лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда
,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се
следват разноски в исковото производство в размер на 175,56 лева.От тази сума за
разноски В. Г. е задължена за 4/6 части или 117,04лв. ,а Б. Г. и Д. П. съответно по 1/6 част
или по 29,26лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Ответниците Д. П. и Б. Г. са представили с писмения отговор списък на разноските
,съгласно който претендират по 400лв. адвокатско възнаграждение ,уговорено и платено в
брой с Договори за правна помощ и съдействие от 08.12.2022год..
Предвид отхвърлената част от исковете на всеки един от тях ищеца дължи разноски
в размер на по 48,25лв.
Ответникът В. Г. също е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК като
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. ,съобразно договор за правна
помощ и съдействие от 08.12.2022год.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника В. Г. се следват разноски в
размер на 48,25лв.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски и в заповедното
производство,представляваща и адвокатски възнаграждения.
По отношение на разноските в заповедното производство, настоящата инстанция
счита , че такива не се дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като
едностранно, защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в
случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материално правната защита на длъжника / в този
смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД, че В. В. Г. ,ЕГН : **********, с адрес в
гр.София,бул.”Константин Величков” № 165,вх.Д,ап.127 дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на
1 594,05лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.03.2019год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 103,24лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 22,24 лв.,представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019год. до
30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
7013/10.03.2022год. по ч.гр.д.№ 10583/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу В. В. Г. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.”Константин Величков” №
165,вх.Д,ап.127 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 1594,04лв. до пълния предявен размер от
1 780,03лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 28.02.2019год. ,ведно със законната лихва от 28.02.2022год. до
окончателното й заплащане като неоснователен и погасен по давност ,за разликата от
уважения размер от 22,24лв. до пълния предявен размер от 25,02лв. ,представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до
30.04.2019год.,като погасен по давност , както и предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от 103,22лв. до пълния предявен размер от 145,95 лв. ; както и за сумата в размер
на 4,39 лв.,представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за
периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че Б. П. Г.,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 398,51 лв. ,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019год. до 30.04.2021год.,
ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
25,80 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата
в размер на 5,56 лв. ,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 7013/10.03.2022год. по ч.гр.д.№ 10583/2022год. по описа на СРС,65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Б. П. Г.,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,бул.”Константин Величков” №
165,вх.Д,ап.127 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над уважения размер от 398,51лв. до пълния предявен размер от
445лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018год.
до 28.02.2019год. ,ведно със законната лихва от 28.02.2022год. до окончателното й
заплащане като неоснователен и погасен по давност,за разликата от уважения размер от
5,56лв. до пълния предявен размер от 6,25лв. ,представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2019год.,като погасен по давност ,
10
както и предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за
забава на главницата за топлинна енергия , за разликата от 25,80лв. до пълния предявен
размер от 36,49 лв. ; както и за сумата в размер на 1,09 лв.,представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г. като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че Д. П. П. ,ЕГН :********** ,с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 398,51 лв. ,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019год. до 30.04.2021год.,
ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
25,80 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата
в размер на 5,56 лв. ,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 7013/10.03.2022год. по ч.гр.д.№ 10583/2022год. по описа на СРС,65
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Д. П. П. ,ЕГН :********** ,с адрес в гр.София,бул.”Константин Величков” №
165,вх.Д,ап.127 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата над уважения размер от 398,51лв. до пълния предявен размер от
445лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018год.
до 28.02.2019год. ,ведно със законната лихва от 28.02.2022год. до окончателното й
заплащане като неоснователен и погасен по давност,за разликата от уважения размер от
5,56лв. до пълния предявен размер от 6,25лв. ,представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2019год.,като погасен по давност ,
както и предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за
забава на главницата за топлинна енергия , за разликата от 25,80лв. до пълния предявен
размер от 36,49 лв. ; както и за сумата в размер на 1,09 лв.,представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. В. Г. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
117,04 лв. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 63,70лв. ,разноски
в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. П. Г.,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 29,29 лв. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 15,92лв.
,разноски в заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. П. П. ,ЕГН :********** ,с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 29,29
лв. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 15,92лв. ,разноски в
заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.”Константин Величков” №
165,вх.Д,ап.127 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 48,25 лева,представляваща
деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете .
11
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на Б. П. Г.,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 48,25
лева,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете .
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на Д. П. П. ,ЕГН :**********, с адрес в гр.София,бул.”Константин
Величков” № 165,вх.Д,ап.127 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 48,25
лева,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете .
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД, като трето
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12