Номер 43805.11.2020 г.***
Районен съд – ПлевенVII наказателен състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20204430201692 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА 63 ал. 3 ЗАНН:
Съдебното производство е образувано въз основа жалба по реда на чл. 59 ЗАНН Е. К. А. от
*** против Наказателно постановление № 20-0938-002350/02.07.2020 година на ***.
Съдът е сезиран с молба от Е. К. А. от *** да му бъдат присъдени направените по НАХД №
1692/2020 година разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът е пропуснал да стори
при произнасяне на решението си по чл. 63 ЗАНН.
Съдът като съобрази изложеното в молбата и доказателствата по делото прие за установено
следното:
С решение № 500/12.10.2020 година на Плевенски районен съд, постановено по НАХД №
1963у/2020 година по описа на същият съд е отменено Наказателно постановление № 20-
0938-002350/02.07.2020 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. 2 предложение
първо от ЗДП на *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДП.
На страните са изпратени обявления за постановеното решение, които са получени
съответно на 14.10.2020 година за жалбоподателя, на 24.10.2020 година за ответника по
жалбата и на 26.10.2020 година за неговият процесуален представител ***. Решението на
първоинстанционния съд все още не е влязло в законна сила.
С решението си съдът е пропусна да се произнесе по въпроса за направените от страна на
жалбоподателят разноски за процесуално представителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
1
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и
направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
договор за правна защита (л. 3), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като липсва възражение за прекомерност, а
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН съдът намира, че ***,
представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на Е. К. А. от ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 1692/2020 година по описа на
РС Плевен разноски съответно за адвокатско възнаграждение на ***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ
да заплати на Е. К. А. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 1692/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно за
адвокатско възнаграждение на ***.
Определението може да се обжалва в 7 – мо дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд- Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2