Р Е Ш Е Н И Е
№ 336 /
30.03.2023
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА
НИКОЛОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря С. Х. и
прокурора СОНЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2002/2022 г. по описа на АдмС - Бургас
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на И. Д. ДИРЕКТОР НА РИОСВ - БУРГАС, против решение № 758
от 13.07.2022 г., постановено по
административнонаказателно дело № 1354/2022 г. по описа на Районен съд Бургас,
с което е отменено наказателно постановление (НП) № 130/16.12.2021 г. на издадено
от Директор на РИОСВ - Бургас, с което за нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл.
81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание
чл. 162, ал. 1 от същия закон на „ХИТИКОМ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
наказание „Имуществена санкция“, в размер на 10 000 лева.
В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилно формирани изводи на
първоинстанционния съд относно наличието на допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на наказателното постановление, изразило се в липса на посочване
на датата, на която е било извършено констатираното от съответния орган
административно нарушение. Правят се подробни доводи, че посочената в АУАН и НП
дата на извършване на проверката следва да се приеме и за дата на извършване на
нарушението, поради което визирания в съдебното решение порок на НП не е
налице. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се
постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответната
страна оспорва касационната жалба с представен писмен отговор и устно в съдебно
заседание, чрез адв. С.. Счита същата за неоснователна. Излага подробни
съображения за правилност на изложените в съдебния акт мотиви и наличието на
основание за отмяна на наказателното постановление. Иска да се остави в сила
решението на районния съд, както и присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата
е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За
да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
съдът взе предвид следното.
По
делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът прие, че първоинстанционният
съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността
на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на
материалния закон и служебно, съгласно чл. 218 АПК.
Фактите
по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните
доказателства. Установено е от съда посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, а именно, че на
02.09.2021 г. е извършена проверка в имоти 81178.50.54, 81178.50.55,
1178.50.56, 81178.50.64 по кадастралната карта на гр. Черноморец, в които бил
реализиран къмпинг „АйлякЪ“, стопанисван от „Хитиком“ ЕООД. Проверката е
извършена от експерти на РИОСВ Бургас, БДЧР и община Созопол, във връзка с
постъпил сигнал за изградено ваканционно селище и канализационна система в
имотите, намиращи се в непосредствена близост до Войскови район на Флотилия
бойни и спомагателни кораби Бургас (Атия), засягащи хигиената и нормалното
функциониране на военните обекти в района. При проверката експертите
констатирали, че на място е реализиран къмпинг
„АйлякЪ“, стопанисван от „Хитиком“ ЕООД, като на територията му били ситуирани
около 33 броя каравани с обособени дървени подиуми и навеси, 3 общи
санитарно-хигиенни блока, била изградена площадкова канализационна мрежа,
събирателни шахти и резервоари за отпадъчни води, както и пропускателен пункт.
Водоснабдяването на имотите било от собствен сондаж, изграден в един от
поземлените имоти, а електроснабдяването било посредством дизел-генератор.
Установено е и това, че четирите поземлени имота са частна собственост,
земеделска земя, четвърта категория с НТП изоставена орна земя. По преписката,
както и по делото липсват събрани доказателства и съответни на тях констатации
кога е започнало и кога е завършено изграждането на описаното ваканционно
селище. Не е имало спор между страните, че преди за изграждането на
ваканционното селище възложителят на инвестиционното предложение не е
информирал писмено на основание чл. 95, ал. 1 ЗООС компетентния орган с оглед
извършване на оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 81, ал.
1, т. 2 ЗООС.
При
така установените факти решението на първоинстанционния съд е постановено при
правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно
чл. 162, ал. 1 ЗООС За нарушенията по този закон физическите лица, областните
управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и
длъжностните лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите
лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500
000 лв.
Разпоредбата
на чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС предвижда, че оценка на въздействието върху
околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство,
дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т. 24 б. А от
Приложение № 2 на ЗООС ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за
изграждане на ваканционни селища извън урбанизирани територии, с обща площ над
10 дка и съоръжения към тях. Във връзка з изпълнение на това изискване на
закона, разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗООС предвижда задължение за възложителя
на инвестиционно предложение да информира писмено компетентния орган.
Правилно
е извършена преценка на фактите от първоинстанционния съд и в съответствие със
закона е прието, че датата на извършване на проверката не е дата на извършване
на визираното в НП административно нарушение; дата на нарушението не е посочена
в АУАН и НП в нарушение изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
и това е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до невъзможност
да се прецени дали административнонаказателното производство е започнало и
проведено в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Изложените в този смисъл мотиви в
първоинстанционното решение се споделят от настоящата инстанция, поради което
на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК настоящият съд препраща към тях.
Във
връзка с конкретните оплаквания в касационната жалба съдът намира за необходимо
да отбележи в допълнение, че съгласно цитираните по-горе разпоредби на ЗООС задължението
на възложителя при изграждане на ваканционно селище извън урбанизирана
територия, с обща площ над 10 дка, възниква на етап инвестиционно предложение.
Компетентният орган следва да бъде информиран за преценка относно
необходимостта от извършване на ОВОС преди започване изграждането на
ваканционното селище. Със започване на изграждането на селището и при липсата
на писмено информиране, неизпълнението на задължението по чл. 95, ал. 1 ЗООС
поражда поне две категории последици. От една страна е осъществен (и довършен)
състав на административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗООС, при което започват
да текат сроковете по чл. 134 ЗАНН. От друга страна строежът (доколкото е
налице такъв) придобива качеството на незаконен, което не се засяга от
цитираните срокове по ЗАНН. В случая АНО не е събрал данни кога е започнало
изграждането на къмпингът и сондажа, поради което остава неясно дали
административнонаказателната процедура е проведена в установените от закона
срокове.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява
неоснователна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното съдебно решение
следва да се остави в сила.
По
повод направеното искане и на основание чл. 63д от ЗАНН касаторът следва да
заплати на ответника по касация разноските по делото, съобразно представения
списък и доказателства за заплащането им.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 758
от 13.07.2022 г. по административнонаказателно
дело № 1354/2022 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас да заплати на „ХИТИКОМ“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 830,00 (осемстотин и тридесет) лева,
представляваща направените по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.