№ 4812/08.11.2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16666 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от В.И.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и С.П.В., ЕГН **********, с адрес ***
субективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане
на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от
по 5400,00 лв., представляваща обезщетение за периода 25.04.2013 г. –
25.10.2017 г. за ползването без основание на собствените му ¾ ид.ч. ( ¼ ид.ч. лично и ½ ид.ч. в
СИО) на недвижим имот, а именно: Апартамент № *
находящ се в гр.В., бул. „8-ми П.
П.“
№ *с ид.*
по КККР на гр.В., ведно с прилежащото му избено помещение № *
с площ от 8,25 кв.м, както и 0,5770 ид.ч. от общите
части на сградата с ид.*
и от правото на строеж върху ПИ с ид. *,
в който сградата е построена, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2017 г. до
окончателното им изплащане.
В
исковата молба ищецът В.И.В., чрез процесуалния си представител адв. Ф.Д. твърди,
че ¼ ид.ч. от процесното
жилище е негова лична собственост, а ½ ид.ч.
притежава в СИО със съпругата си М.В.. Сочи, че от март
2013 г. до настоящия момент ответниците ползват
непрекъснато без основание жилището, като се преместили да живеят в него с
децата си през април 2013 г. Поддържа, че ответниците
са разбили бравите на вратите, сменили са патроните, не са му дали ключове и
отказват да допуснат ищеца до жилището. Така ответниците
са се обогатили без основание за негова сметка от ползването на апартамента,
установено и упражнявано при изричното противопоставяне на ищеца. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И.М.М. и С.П.В., редовно уведомени, не са депозирала
писмен отговор на исковата молба подадена от В.И.В..
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 07.10.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призованите ответници не са
се явили и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответниците са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяването им в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответниците не са оспорили твърдяното от ищеца право на
собственост върху ид.ч. от процесния
имот с ид.*
по КККР на гр.В., а същите се подкрепят от съобщените на
основание чл. 155 от ГПК, като неподлежащи на доказване факти, 1) че с влязло
в законна сила Решение № *
г. по гр.д. № *
г. на ВРС по извършване на
делба в дял на В.И.В. и М.
Цв.В.
е възложен Апартамент № *
находящ се в гр.В., бул. „8-ми Пр. П.“ № * с ид.* по КККР на гр.В., ведно с прилежащото
му избено помещение № *
с площ от *
кв.м,. както и 0,5770 ид.ч. от общите части на
сградата с ид.* и от правото на строеж върху ПИ с ид. *,
в който сградата е построена, 2) че с влязло в сила решение от 06.12.2018
г. по гр.д. № *
г. на ВОС са отхвърлени предявените от С.П.В. и И.М.М.
субективно и обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено
по отношение на В.И.В. и М.Цв.В.,
че ищците са собственици на недвижим имот - Апартамент № * с ид. * по КККР на гр.В., ведно с прилежащото
му избено помещение, ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 2005 г. до 11.08.2016 г., 3) че със същото решение е
уважен предявеният от В.И.В. насрещен ревандикационен
иск да бъде прието за установено по отношение на ищците, че е собственик на
¼ ид.част
от процесния имот в лично качество на основание
наследяване и съсобственик в СИО с М.Цв.В. на останалите ¾ ид.части от същия имот, като ответниците
по насрещния иск са осъдени да предадат владението на имота. Правото на
собственост на ищеца върху ¾ ид.ч. (¼ ид.ч.
лично и ½ ид.ч. в СИО) от имота се установява
и от служебно известното на съда решение от 20.01.2015 г. по гр.д. № * г. на ВРС, с което апартамент № * е допуснат до делба между П.И.В., В.И.В.
и М.Цв. В. при квоти – по ¼ ид.ч. за всеки от първите двама съделители
и ½ притежавана от последните двама в СИО, влязло в законна сила на
09.02.2016 г.
На следващо място ползването на процесното
жилище от всеки един от ответниците в процесния период, включително и на собствените на ищеца ¾ ид.ч.
(¼ ид.ч. лично и ½ ид.ч. в безадялова съсобственост), съдът намира, че се установява
по безспорен начин от представените писмени доказателства по делото, в частност
от исковата молба от * г. подадена срещу В.В. от И.М.М. и С.П.В. по гр.д. № 1631/2016 г. на ВОС, с която същите
са признали, че в края на април 2013 са се преместили заедно със децата си и
към този момент живеят в жилището в гр. В., бул. „8-ми пр. п.“ № *, което твърдение е поддържано в хода
на процеса видно мотивите на решението от дата 06.12.2018 г. Фактът на ползване от ответниците, а и
липсата на достъп на ищеца до процесния апартамент се
доказва и от приложения по делото протокол от 09.08.2019 г. на ЧСИ Ил.Ст. по изп.д. № * образувано по молба на В.И.В., с характер
на официален свидетелстващ документ за това, че на 09.08.2019 г. ответниците са предали ключовете за процесния
недвижим имот на ЧСИ.
Следва да се отбележи още, че ответниците не са
оспорили размера на претендираната от всеки от тях сума
от 5400,00 лв. (или 100,00 лв. месечно за срок от 54 месеца между 25.04.2013 г. и 25.10.2017 г.), която съдът намира за адекватно отговаряща на относимата
към процесния период конюктура
на публично известния пазар на свободни наеми, при отчитане на обстоятелството,
че се касае за ползване на ¾ ид.ч. от
жилището.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
неоснователно обогатяване от страна на ответниците
чрез ползването на процесните ид.ч.
собствени на ищеца (лично и в СИО) от Апартамент № *
с ид.
* по КККР на гр.В., респективно осъществен е
фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, а предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира,
че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата
претенция следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора, но и предвид липсата на искане по чл. 78 от ГПК от
имащата право на разноски страна – ищеца, съдът не следва да се произнася по
отговорността за разноските в настоящия процес.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.И.В., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 5400,00 лв., представляваща обезщетение
за периода 25.04.2013 г. – 25.10.2017 г. за ползването без основание на собствените
му ¾ ид.ч. на недвижим имот, а именно: Апартамент
№ * находящ се в гр. В., бул. „8-ми
пр. п.“ № * с ид. *
по КККР на гр.В., ведно с прилежащото му избено помещение № *
с площ от * кв.м, както и 0,5770 ид.ч. от
общите части на сградата с ид. *
и от правото на строеж върху ПИ с ид. *,
в който сградата е построена, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2017 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на В.И.В., ЕГН **********, с адрес *** от 5400,00 лв., представляваща обезщетение
за периода 25.04.2013 г. – 25.10.2017 г. за ползването без основание на собствените
му ¾ ид.ч. на недвижим имот, а именно: Апартамент
№ * находящ се в гр. В., бул. „8-ми
пр. п.“ № * с ид. *
по КККР на гр.В., ведно с прилежащото му избено помещение № *
с площ от 8,25 кв.м, както и 0,5770 ид.ч. от общите
части на сградата с ид. *
и от правото на строеж върху ПИ с ид. *,
в който сградата е построена, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2017 г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: