Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № от 21.06.2010 година по гр.д. № 901/2010 година Районен съд - гр.В. Т. съответно е прекратил с развод брака между Е. Н. Г., с ЕГН * и П. И. Г., с ЕГН *, сключен с акт за граждански брак № / 28.08.1993г. на община В. Т. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца М.П. Г. и Д.П. Г. на майката Е. Н. Г.; определил е за бащата П. И. Г. лични отношения с децата М.П. Г. и Д. П.Г. , като го е осъдил да заплаща за тях месечна издръжка в размер по 80 лева месечно, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане; предоставил е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. "Д. Ц." № 16,В.Б, . 5,А.13 на жената Е. Н. Г.; постановил е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - П.; осъдил е Е. Н. Г. да заплаща на П. И. Г. месечен наем в размер на 97 лева за недвижим имот в гр.В. Т., ул."Д. Ц." № , В.Б, .5,А.13, считано от влизане на решението в сила до промяна на обстоятелствата, при които е определен наемът; осъдил е П. И. Г. да заплати съответно на Е. Н. Г. сумата 25 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и по сметката на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 191,60 лева върху тригодишните платежи на определената за двете деца издръжка , както и държавна такса върху иска за заплащане на наемна цена в размер на 140 лева. С допълнително решение № от 08.2010 година Районен съд - гр.В. Т. е допълнил постановеното вече от него и посочено по-горе по гр.д. № /2010 година решение, като е осъдил П. И. Г. да заплати за децата М. П. Г. и Д. П. Г. издръжка за минало време за периода 01.02.2010г. - 15.07.2010 година в размер общо на 540 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. Н. Г. против П. И. Г. иск за издръжка за минало време за разликата от уважената сума 540 лева до пълния претендиран размер 880 лева . Недоволна от така постановените решения в частта им съответно, с която е осъдена да заплати на П. И. Г. месечен наем в размер на горницата над 30 лева до определения размер от 97 лева и с която е отхвърлен предявения от нея иск за издръжка за минало време за разликата над 540 до 880 лева, е ищцата Е. Н. Г., която ги обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.Твърди, че решението на съда от 21.06.2010 година, с което е осъдена да заплаща на П. И. Г. месечен наем за горницата над 30 до 97 лева е постановено при нарушение на материалния закон - несъобразяване, че жилището е СИО и при неправилно приложение на чл.57,ал.2 СК.Твърди, че съдът в нарушение на посочената разпоредба от закона не е изключил от общата разполагаема жилищна площ на жилището площта на детската стая от 12 кв.м., , при което съдът неправилно е приел и е определил един общ за двете деца дял за ползване, тъй като те ползвали някои помещения като кухнята в по-малка степен от майката. Твърди, че съдът е следвало, след като изключи от общата разполагаема площ на жилището площта на детската стая, която се ползва само от ненавършилите пълнолетие деца, останалата част, ползвана и от децата, и от майката, да раздели на четири равни дяла - по един за родителите и за всяко от децата, за да се изчисли делът на бащата. Освен това, твърди Е. Г., определената пазарна наемна цена на жилището - 290 лева, е твърде завишена. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от съда допълнително решение в частта му, с която предявеният от нея иск за издръжка за минало време е отхвърлен. Посочва, че бащата не е заплащал на децата каквато и да било издръжка за минало време. Освен това, посочва Е. Г., дори и да се приеме, че бащата е заплащал лично на децата си някаква издръжка, съгласно чл. 75,ал.2 ЗЗД , изпълнението на непълнолетен кредитор, каквито са двете деца, не освобождава длъжника. Моли атакуваните от нея решения, като порочни в обжалваните им части, да бъдат отменени, респективно - предявеният против нея иск за месечен наем на процесното жилище за разликата над 30 до 97 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да и бъде присъдена претендираната издръжка за минало време и в отхвърления и от съда рÓзмер. Претендира да и бъдат присъдени направените от нея по делото разноски. Въззиваемият П. И. Г. заема становище, че жалбите на Е. Н. Г. са неоснователни и недоказани, респективно - обжалваните от нея решения, основно и допълнително, са правилни и законосъобразни, поради което и като такива следва да бъдат потвърдени. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: ПО ЖАЛБАТА ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № от 06.2010 ГОДИНА: Жалбата на Е. Г. е подадена в срок и е процесуално допустима, Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С постановеното от Районен съд - гр.В. Т. на 21.06.2010 година в обжалваната му част решение, след като е прекратил брака между страните с развод и е предоставил ползването на семейното жилище на Е. Г., съдът на основание чл.57,ал.2 СК е определил размера на наема, който тя следва да заплаща на бившия си вече съпруг П. Г.. По делото не се спори, че семейното на страните жилище е придобито по време на брака им и представлява семейна имуществена общност. Установено е и не се спори, че от брака си имат две деца, упражняването на родителските права спрямо които е предоставено на майката, сега въззивница, Е. Г.. Ето защо и съгласно чл.57,ал.2 СК при определянето на дължимия от Е. Г. на П. Г. наем съдът е следвало да съобрази тези две обстоятелства. Определената от вещото лице средна пазарна наемна цена за жилището за 73 кв.м. разполагаема жилищна площ е в размер на 290 лева. Площта на детската стая е 12 кв. м., поради което и съгласно чл.57,ал.2 СК за нея не се дължи наем, който е в размер на 47,67 лева.Останалата сума в размер на 242 лева, с оглед разпоредбата на чл.57,ал.2 СК и обстоятелството, че жилището е СИО, следва да се раздели на четири, в резултат на което да се определи дължимия от Е. Г. на П. Г. наем. Съгласно направените от съда изчисления съобразно притежаваните от него математически знания при съобразяване на изложеното по-горе, дължимият от Е. Г. на П. Г. месечен наем е в размер на 60,58 лева. ПО ЖАЛБАТА НА Е. Н.Г. ПРОТИВ ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № ОТ 08.2010 ГОДИНА: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да отхвърли с постановеното от него допълнително решение в обжалваната му част претенцията на Е. Г. за издръжка за минало време на двете непълнолетни на страните деца, Районният съд е приел, че бащата П. Г. лично им е заплатил такава за месец март и месец април 2010 година. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Това е така, защото издръжка за минало време е претендирана от Е. Г. още с исковата молба, при което с отговора по чл.131 ГПК ответникът, сега въззиваем, П. Г. не е направил възражение в тази насока, поради което и съгласно чл.133 ГПК той е загубил възможността да направи това по-късно. Освен това, дори и да се приеме за установено, че е дал лично на децата като издръжка дължимата им от него такава за месеците март и април 2010 година, то , видно от лично дадените от него в съдебно заседание на 16.08.2010 година обяснения, , той не знае децата какво са направили с дадените им пари. Ето защо и по аргумент от чл.75,ал.2,изр. трето ЗЗД, той не се освобождава от задължението да заплати издръжка за децата чрез тяхната майка Е. Г., сега въззивница. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Е. Н. Г. против решение № от 21.06.2010 година е частично основателна. Решението в частта му за разликата над 60,58 лева до 97 лева месечен наем, който е осъдена да заплаща на П. И. Г. , следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявения иск за тази разлика следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. Жалбата на Е. Н. Г. против постановеното от ВТРС допълнително решение № 713 от 20.08.2010 година е основателна. Решението в обжалваната от нея част следва да бъде отменено и Ôместо него следва да бъде постановено друго, с което предявения от нея иск за издръжка на двете непълнолетни на страните деца следва да бъде уважен и в отхвърлената му част. При извършена служебно проверка съдът консттира, че Е. Н. е заплатила по подадената от нея въззивна жалба против решение № от 21.06.2010 година ДТ в размер на 25 лева, докато дължимата такава , определена при условията на Тарифата за таксите, събирана от съдилищата и чл.69,ал.1, т.7 ГПК , е в размер на 48,24 лева. С оглед на това и на основание чл. 77 ГПК Е. Н. следва да бъде осъдена да доплати на Окръжен съд - гр.В. Т. още 23,24 лева ДТ по подадената от нея по делото жалба, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.6 ГПК, П. И. Г. следва да бъде осъден да заплати съответно на Е. Николаева Г. направените от нея разноски по делото по компенсация в размер на 294,86 лева , в това число и заплатено адвокатско възнаграждение, а на Окръжен съд - гр.В. Т. - 20,40 лева ДТ върху уважения иск за издръжка за минало време за двете инстанции, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК ,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № от 06.2010 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № /2010 година в частта му, с която Е. Н Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д. Ц." № , В.Б, .5, А.13, е осъдена да заплаща на П. И. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Й." № ,. 1,А.1 разликата над 60,58 лева до 97 лева месечен наем за недвижим имот в гр.В. Т., ул."Д. Ц." № ,В.Б, .5,А.13, считано от влизането на решението за предоставяне ползването на семейното жилище в сила до промяна на обстоятелствата, при които е определен наемът, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П. И. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Й." № 11,. 1,А.1, против Е. Николаева Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д. Ц." № 16, В.Б, .5, А.13, иск за заплащане на разликата над 60,58 лева до 97 лева месечен наем за недвижим имот в гр.В. Т., ул."Д. Ц." № 16,В.Б, .5,А.13. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част ОСЪЖДА Е. Николаева Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д. Ц." № 16, В.Б, .5, А.13, да заплати на Окръжен съд - гр.В. Т. още 23,24 лева ДТ по подадената от нея въззивна жалба против решение № от 21.06.2010 година на ВТРС по гр.д. № 901/2010 година, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ОТМЕНЯВА допълнително решение № от 20.08.2010 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № /2010 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е. Николаева Г. против П. И. Г. иск за издръжка за минало време за разликата от уважената сума 540 лева до пълния претендиран размер 880 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА П. И. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Й." № 11,. 1,А.1, да заплати за децата М П. Г., с ЕГН * и Д. П. Г., с ЕГН *, чрез тяхната майка Е. Н. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д. Ц." № 16, В.Б, .5, А.13, още 340 лева, по 170 лева за всяко едно от тях, представляващи издръжка за минало време за времето от 1.02.2010 година до 15.07.2010 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА П. И. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Й." № 11,. 1,А.1, за заплати на Е. Н. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул."Д. Ц." № 16, В.Б, .5, А.13, сумата 294,86 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за въззивната инстанция по компенсация, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА П. И. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т.,ул."Й." № 11,. 1,А.1, за заплати на Окръжен съд - гр.В. Т. сумата 20,40 лева, представляваща ДТ върху присъдената издръжка за минало време за двете инстанции, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Препис от решението да се връчи на страните. Решението в частта му по жалбата Ýа Е. Н Г. против решение № от 21.06.2010 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № /2010 година подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |