РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501180 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата пред първата съдебна
инстанция – И. И. С., с която се обжалва Решение № 936 от 17.02.2025г.,
постановено по гр.д. №13397/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 29-ти състав, с
което решение е бил отхвърлен предявеният от ищцата –въззивник, по реда на
чл. 422 от ГПК, иск вр. с чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД и в нейна тежест са
възложени разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на същото. Счита, че е доказала
наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка,
сключен на 29.12.2010 г. По силата на този договор й било възложено
осъществяването на защитата и представителство на Държавата по исково
производство за принадлежността на двореца „Врана“, вкл. и пред
касационната инстанция. Счита, че е изпълнила задълженията си по договора,
1
вкл. тези по чл.284, ал.2 ЗЗД и затова й се дължало възнаграждение.
Отбелязва, че с оглед приетата фактическа обстановка от страна на
първоинстанционния съд, се установявало, че към датата на депозиране от
нейна страна на касационната жалба, договорът между страните не бил
прекратен. Намира предприетите от нея действия по подаване на
касационната жалба за добросъвестни и израз на най-добра грижа за
поверените й интереси. Счита, че СГС е следвало да обсъди в мотивите си,
поставения за обсъждане въпрос как само за три дни е била изготвена и
съгласувана друга касационна жалба. Счита, че необсъждането на този въпрос
било неслучайно. Неправилен бил извода на СГС, че процесния договор е
рамков, както и, че той изисква изрично възлагане за всяко конкретно
действие. Сочи, че СГС формално бил възпроизвел тезата на ответника.
Позовава тезата си на посочения в самия договор негов предмет- процесуална
защита на Държавата в лицето на възложителя МРРБ относно двореца
„Врана“ пред всички инстанции до приключване на производството с влязъл в
сила съдебен акт, както и евентуално производство по отмяна на влезли в сила
съдебни решения. МРРБ нямало задължение да възлага процесуално
представителство за всяка съдебна инстанция, а адвокатът като изпълнител
бил обвързан от договора през целия период на действието му. В случая СГС
не бил съобразил, че се касае до мандатно отношение, чието съдържание се
допълвала от уредбата в Закона за адвокатурата. Счита, че при липсата на
отговор на възложителя на отправените от адвоката доклади, то единствено
възможното поведение на адвоката било това, което е направено от
въззивницата – да предприеме действия по защита на интересите на
възложителя. В този смисъл клаузите на чл.7 и ал.12 от договора се отнасяли
до съдържанието на процесуалните действия, а не до условията и начина за
възлагане на конкретното процесуално действие. Следвало да се съобрази и
съдържанието на пълномощното от 11.01.2011 г., нещо което СГС не бил
сторил. Неправилен и необоснован от събраните по делото доказателства бил
извода на СГС, че пълномощното е оттеглено преди депозирането на
касационната жалба. Сочи, че била уведомена за оттеглянето на
пълномощното след изтичането на срока за касационно обжалване и след като
изпълнила задълженията си в пълен обем. Сочи, че уговорка за съгласуване
била налице само относно съдържанието на исковата молба, не и за
касационната жалба. След като пълномощното й не било оттеглено, то за
2
адвоката съществувало задължение да подаде касационната жалба. За
подаване на последната противно на приетото от СГС, не било налице
договорено изискване за съгласуване. Следвало да се вземе предвид, че
възложителят в нито един момент не бил направил възражение относно
размера на адв.възнаграждение. По делото било обявено за безспорно, че ако
на ищцата се дължи адв.възнаграждение, то следвало да бъде в размер на
99 154, 61 лв. без ДДС. Признатата сума представлявала ¾ от пълната
претендирана такава без ДДС. Относно изпадането в забава на ответника се
позовава на отправената до него покана за заплащането на
адв.възнаграждение, с изтичането на 7-дневния срок от последната-
16.11.2021 г. Размерът на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД към днешна дата
възлизал на 13 617,23 лв. Ответникът не бил възстановил и сумата в размер на
30 лв., платена за допускането до касационно обжалване. Възраженията за
издаване на фактури за дължимото възнаграждение определя като
несъстоятелни като счита, че данъчна фактура не следва да се издава.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се
уважат изцяло претенциите- за главница и лихва. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция- МРРБ, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на
материалния и процесуален закон при постановяването му. Сочи, че по повод
изпратеното им от адв.С. писмо от 13.09.2021 г. за наличие на касационни
основания, както и ги уведомила за срока на обжалване, от страна на МРРБ не
било изразено становище. Това означавало, че МРРБ не било изразило
желание за подаване на касационна жалба. Въпреки изразената от МРРБ воля
да не се подава касационна жалба, адв. С. подала такава, която била
регистрирана в деловодството на САС на 20.09.2021 г. На 23.09.2021 г. адв.С.
била депозирала молба с приложен документ за платена държавна такса в
размер на 30 лв. Сочи, че с писмо от 16.09.2021 г., което било получено от
адв.С., последната била уведомена, че договора се прекратява в 30-дневен
срок, считано от получаването на това писмо. От ангажираните доказателства
се установявало, че писмото е получено от адв.С. на 27.09.2021 г. по пощата.
Уведомлението за прекратяване на договора било изпратено и по електронна
поща, което се установявало от заключението на изслушаната и приета по
3
делото компютърна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
констатирало, че писмото не е прочетено от адв.С.. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е изтълкувал клаузите от договора,
сключен между страните на 29.12.2010 г. и по-конкретно клаузите на чл.7 и
чл.12 от договора. От представените по делото писмени доказателства се
установявало, че по изпратените от адв.С. на МРРБ становища и доклади,
съответно от 29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 г. , министерството не се
е произнесло. Правилно било прието от СГС, че липсата на произнасяне
означава липса на съгласие. Ето защо адв.С. не можела да извършва по
нататъшни процесуалния действия по подаване на касационна жалба.
Правилно СГС бил приел, че одобрението от страна на МРРБ е императивно
изискване, залегнало в договора. Това било видно и от установения начин на
работа в приключилите до момента на прекратяване на договора съдебни
производства пред две съдебни инстанции. Правилно СГС бил приел, че този
подход съответства на уговореното в чл.7 и чл.12 от договора. Правилно СГС
бил приел, че в случая се касае до рамков договор. От съдържанието на
писмата на адв.С. се установявало, че тя била очаквала именно такова
потвърждение от страна на МРРБ. Правилно било прието от СГС, че
пълномощното за процесуално представителство по отношение на адв.С. било
оттеглено преди изтичането на срока за касационно обжалване, т.е. преди
23.09.2021 г. като се позовал на съдебната експертиза. Това означавало, че
последващите процесуални действия от адв.С. са извършени без
представителна власт. След като не било налице възлагане за подаване на
касационна жалба, то не се следвало адв.възнаграждение. Това не се
дерогирало от нормата на чл.40, ал.2, предл.2-ро от ЗАдв. на което се
позовавала въззивницата. Неоснователен бил и довода на въззивницата, че
ответника бил направил признание за дължимост в пълен размер на ищцовата
претенция. Ако съдът приемел, че адв.С. е била надлежно упълномощена да
депозира касационна жалба, то адв.възнаграждение щяло да се дължи само за
подаването й, т.е. без процесуално представителство. Съответстващото
възнаграждение на услугата депозиране на касационна жалба било такова от
99 154,61 лв. без ДДС, съобразно чл.9, ал.2 от НМРАВ. Това обстоятелство
било прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване в о.с.з. на
14.11.2024 г. Неоснователен бил довода на въззивницата във връзка с
неиздаването на фактура, в случая плащането се извършвало след издаване на
4
фактура; адв. С. била издала само проформа фактура, която била изпратила за
плащане. МРРБ можело да извършва плащане само по данъчна фактура. Това
се установявало и от представените до този момент платежни документи.
Счита, че поведението на адв.С. говорело, че тя не е сигурна в дължимостта на
сумата, тъй като била наясно, че МРРБ е в правото си да откаже плащане.
Претенират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 13. 03.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 27. 03.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
За издадената на 06.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 50974 по описа за 2022 г. на
СРС, 47 състав, заповед № 28201 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, длъжникът е бил уведомен на 11.10.2022 г.
На 03.11.2022 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
СРС е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, за които
последният е уведомен на 23.11.2022 г.
Исковата молба е предявена на 20.12.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита предявен от датата на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е
сторено на 20.09.2022 г.
По доводите във въззивната жалба:
5
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че когато е
сключен договор за правно обслужване адвокатът не поема задължението да
изпълни конкретни задачи, с него той се задължавал да поема изпълнението на
определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен
период от време. При изпълнението на този договор адвокатът бил обвързан
от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и
само след такова възлагане отношенията между страните при последващо
оттегляне на възлагането се уреждали от правилата на договора за изработка
или за мандат. Когато страната искала да се оттегли от договора за правно
обслужване /ненаименован, рамков по естеството си договор/, като престане
занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се
уреждали, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за
изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на
договора. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд
в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга
възниквало тогава, когато е налице възлагане и положен труд, в този смисъл
било приетото в Решение № 94 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 25752/2020
г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай безспорно установено по делото било
обстоятелството, че страните са били обвързани от Договор № РД-02-
2910402/29.12.2010 г., което обстоятелство се потвърждавало от приетия като
доказателство договор за правна помощ.
Съобразно уговореното в чл. 7 от горепосочения договор възложителят
бил длъжен да се произнася по предложенията за процесуални искания или за
водене на делото, отправени до него от Изпълнителя по надлежния ред, в срок
до 10 дни от получаването им, а съобразно уговореното в чл. 12 - в 7-дневен
срок от приключване на производството пред съответната инстанция
Изпълнителят представял на Възложителя отчет за извършената работа и
извършените разноски, във връзка с производството и съгласувал
предприемането на следващи действия пред по-висша инстанция, съгласно
действащото законодателство.
От събраните доказателства по делото не се установило, въпреки
представените от адв. И. С. становища и доклади до ответника - от 29.07.2021
г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 г., възложителят - МРРБ да се е произнесъл по
6
направеното предложение за изготвяне на касационна жалба. Липсата на
произнасяне от страна на МРРБ не могло да се приеме за съгласие с
предложените от адв. С. следващи процесуални действия, свързани с подаване
на касационна жалба.
От представените по делото писмени доказателства се установило, че в
производството пред първоинстанционния съд и съответно при въззивното
обжалване на постановеното от СГС решение, адв. С. била извършвала
съответните процесуални действия след като представения от нея доклад с
предложения за предприемането им, бъде писмено одобрен от възложителя -
МРРБ. Представени били и проекти на съответните документи, предоставени
за одобрение от МРРБ, а именно - искова молба, жалба и др. Следвало да се
посочи, че прилаганият между страните по настоящето дело начин на
съгласуване и възлагане на съответното процесуално действие съответствало
изцяло на уговореното в чл. 7 и 12 от сключения между тях Договор № РД-02-
2910402/29.12.2010 г.
Видно било от съдържанието на изпратените от адв. С. писма до
ответника от 29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 г., че тя очаквала от МРРБ
да й бъде възложено нарочното изготвяне на касационна жалба, респективно
съгласуване и одобрение на горепосоченото процесуално действие. В писмото
от 29.07.2021 г. /изпратено по електронната поща/ се съдържало искането
"моля своевременно да бъдем уведомени, дали желаете решението да бъде
обжалвано пред касационната инстанция", в доклад до МРРБ от 31.08.2021 г.
"моля своевременно да бъдем уведомени за Вашето решение, за да подготвим
съответните процесуални действия".
За пълнота следвало да се посочи и, че от представените по делото
доказателства се установявало, че ответникът е оттеглил пълномощията на
адв.С. за процесуално представителство, преди изтичането на срока за
касационно обжалване на постановеното от САС решение - т.е. преди
23.09.2021 г.
Доколкото от заключението на изслушаната и приета по делото
компютърно съдебно техническа експертиза се установявало, че писмо с изх.
№ 92-00-138/97/16.09.2021 г. на МРРБ, с което били оттеглени дадените на адв.
С. пълномощия да представлява държавата по гр. д. № 768/2019 г. по описа на
САС и да осъществява каквито и да било процесуални действия, било
7
получено в електронна поща на адв.С. на 21.09.2021 г. в 16:25:11 ч.,
извършените от адв. С. процесуални действия след 21.09.2021 г., а именно -
депозиране на 23.09.2021 г. пред САС на изложение на касационние основания
и представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса,
били осъществени без представителна власт. Следвало да се има предвид и, че
обстоятелството, че полученото в електронна поща на адв.С. писмо с изх. №
92-00-138/97/16.09.2021 г. на МРРБ, не било прочетено от получателя, бил
ирелевантен.
В конкретния случай ищецът не установил при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и
дадените в доклада по делото указания, че му е било възложено от страна на
ответника МРРБ изготвянето и подаването на касационна жалба, респективно,
че подадената с вх. № 35971/20.09.2021 г. касационна жалба е била
съгласувана и одобрена от ответника МРРБ, което да обосновава извод за
дължимост на претендираното за това адвокатско възнаграждение.
За пълнота следвало да се посочи и, че по делото не били представени
доказателства, от които да се установява, че ищцата адв. С. е предоставила на
ответника МРРБ проект на изготвената касационна жалба, преди да депозира
същата пред САС, каквото поведение щяло да бъде съобразено с уговореното
в чл. 7 и чл. 12 от горепосочения договор, задължение на възложителя да се
произнася по предложенията за процесуални искания или за водене на делото,
отправени до него от изпълнителя, и съответно задължение на изпълнителя да
съгласува предприемането на следващи действия пред по-висша инстанция.
С оглед разпоредбите на сключения между страните Договор № РД-
*********/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги възлагането от
страна на МРРБ на изготвянето на касационна жалба не можело да се
предполага, а следвало да е сторено изрично, поради което и правото на
адвоката да получи възнаграждение за полагане на труд в изпълнение на
възложеното му от доверителя по процесния договор, възникнало само, когато
е налице възлагане.
Изложеното обуславяло извод за неоснователност на предявения иск и
неговото отхвърляне.
Неоснователността на главния иск обуславяло неоснователността и на
акцесорния такъв - за обезщетение за забава.
8
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като
съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:
Съгласно приетото в решения по гр. д. № 371/2010 г. на ІV г.о. и гр. д. №
3762/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, което настоящият състав напълно споделя,
основните характеристики на договора за процесуално представителство го
определят като договор за поръчка. В отклонение от общото правило на чл.
286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи
само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗА.
Изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката
- от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите,
когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото.
Не се спори по делото, че страните са били обвързани от договор № РД-
02-2910402/29.12.2010 г. Видно от чл.1, ал.1 на този договор, възложителят
/МРРБ/ възлага на изпълнителя /адв. И. И. С./ процесуална защита,
изразяваща се в изготвяне и подаване на искова молба, с оглед образуване на
дело за защита интересите на Държавата, касаеща недвижим имот дворец
„Врана“ – Столична община, както и процесуална защита по образуваното
дело до приключването на съдебното производство пред всички инстанции с
влязъл в сила съдебен акт, както и в евентуалните производства по отмяна на
влезли в сила съдебни решения. В ал.2 е посочено, че правната помощ се
извършва по реда на Закона за адвокатурата и включва: проучване на
предоставената от възложителя документация и информаия; проучване на
цялата документация, свързана с имота по ал.1, намираща се в съответните
институции, ведомства и архиви и подготовката й за прилагане като
доказателство към исковата молба; изготвяне на искова молба, подготовка на
документи, становища и доказателства и представяне на такива при
необходимост по делото, в зависимост от хода на същото; процесуално
представителство по време на заседания на съда, съвместно с
упълномощените от възложителя юрисконсулти на МРРБ и Областната
администрация; даване на писмени и/или устни правни съвети, становища и
9
консултации на възложителя във връзка с делото, в случай, че такива са били
поискани от същия; изготвяне на необходимите документи и книжа в
образувания процес, с оглед защита интереса на Държавата; извършване на
други правни и фактически действия, във връзка с делото.
Съгласно чл.3 от договора, същият има сила до приключване на
съдебното производство пред всички инстанции, както и до приключване на
евентуалните производства по отмяна на влезли в сила съдебния решения,
съгласно действащото българско законодателство.
В чл.20 от договора е посочено, че договора може да бъде прекратен –
по взаимно съгласие; едностранно от възложителя с 30 дневно писмено
уведомление, отправено до изпълнителя, както и едностранно от възложителя
в хипотезите на неизпълнение на задълженията на изпълнителя. В чл.21 от
договора възложителят си е запазил правото да поднови или оттегли
пълномощното на изпълнителя след приключването на делото пред всяка
съдебна инстанция.
В конкретния случай ответникът се позовава на отправено от него
предизвестие за прекратяване на договорните отношения
Такова е отправено на 16.09.2021 г., изх.№ 92-00-138/97/, л.98 от
първоинстанционното производство и с оглед представеното с отговора по
исковата молба известие за доставяне, е получено от своя адресат /адв.И. С./
на 27.09.2021 г., л.97 от първоинстанционното производство.
Видно от съдържанието на горното писмо, МРРБ е посочил, че на
основание чл.20, т.2 прекратява договора с изтичането на 30-дневен срок от
получаването на уведомлението, както и е оттеглил пълномощието на адв.С.,
считано от момента на получаването му, а като основание е посочен чл.21 от
договора.
Електронното писмо е постъпило в пощата на адв. С. на 21.09.2021 г.,
факт, който също е установен по делото, както и не се оспорва от двете страни
по спора. От писмото, представено от ищцата на л.166 от
първоинстанционното производство, е видно, че адв.С. е прочела това писмо
на 24.09.2021 г.
Не се оспорва и факта, че адв.С. е подала касационна жалба срещу
решение № 10489/27.07.2021 г. по в.гр.д.№ 768/2019 г. по описа на САС, с вх.
10
№ 35971 от 20.09.2021 г., т.е. преди получаване на писмото, с което се оттеглят
пълномощията й по делото, респ. се прекратява сключения между страните
договор от 29.12.2010 г.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета пред СГС,
компютърна съдебно-техническа експертиза, както и от заявеното от вещото
лице М. при изслушването му/л.253 от първоинстанционното производство/ е
видно, че писмото датирано 16.09.2021 г. е изготвено на тази дата и е
изпратено на електронната поща на адв.С. на 21.09.2021 г. Всъщност,
установените от експертизата, факти, вече са установени от представените
преди това писмени доказателства- касационната жалба е подадена на
20.09.2021 г., т.е. преди изпращането на 21.09.2021 г. на писмото, съставено на
16.09.2021 г. на електронната поща на адв.С. и преди получаването на
хартиения вариант на същото писмо на 27.0.2021 г.
Съгласно чл.7 възложителят е длъжен да се произнася по
предложенията за процесуални искания или за водене на делото, отправени до
него от изпълнителя по надлежния ред, в срок до 10 дни от получаването им,
но това произнасяне следва да бъде получено от изпълнителя не по-късно от 5
дни преди изтичането на определения от съда, срок.
Съгласно чл.11 от договора предприемането на действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, задължително се
съгласува от изпълнителя в разумен срок с лицата по чл.8, т.е. тези които
възложителят е определил като лица за контакти.
Съгласно чл.12 от договора, в 7-дневен срок от приключване на
производството пред съответната инстанция, изпълнителят представя на
възложителя отчет за извършената работа и извършените разноски, във връзка
с производството и съгласува предприемането на следващи действия пред по-
висша инстанция, съгласно действащото законодателство.
Не се оспорва по делото, а и от събраните доказателства се установява,
че адв.С. е изпратила електронни писма до ответника/въззиваем, съответно на
29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 /л.164 от първоинстанционното
производство/, с което се уведомява възложителя относно изхода по в.гр.д.№
768 по описа за 2019 г. на САС; видно е, че на 31.08.2021 г. е изпратен доклад
до МРРБ за постановеното решение и възможните процесуални действия;
предложено е изготвяне на касационна жалба. МРРБ е уведомено, че срока за
11
касационно обжалване изтича на 23.09.2021 г.
С писмо, получено на 24.09.2021 г. от МРРБ, адв. С. е уведомила
възложителя за подадената на 20.09.2021 г. касационна жалба, изложение на
касационните основания, както и, че на 23.09.2021 г. е внесла платежно
нареждане за платена държавна такса за допускане до касационното
обжалване. На 23.09.2021 г. е представена и проформа фактура.
Действително, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на
свидетелски показания във връзка със заявеното в течение на процеса от
страна на ответника, че адв.С. била уведомена по телефона, че договора от
29.12.2010 г. ще бъде прекратен. Във връзка с така депозираните показания от
служители на МРРБ /бивши и настоящи/, първото, което се установява е, че
самото министерство не е било наясно каква позиция да заеме – дали да
обжалва или да не обжалва въззивното решение като Дирекция „Правна“ е
била на мнение да не се подава касационна жалба с оглед поставеното от
Констутиционния съд на РБ, решение, а доколкото се подразбира от тези
показания, тогавашния министър е била на мнение, че следва да се подаде
касационна жалба, но от друго адв.дружество. От тези показания е видно, че
преговорите с това ново адв.дружество са били започнали още преди да е
прекратен договора с адв.С., дори преди да бъде оттеглено пълномощното й,
даже дори да е било изпратено на 21.09.2021 г. писмото-предизвестие; конкурс
не е бил провеждан. В края на краищата тези показания не оправдават целта
заради която са били допуснати гласните доказателства, а именно, че адв. С. е
била уведомена за прекратяването на договора й с МРРБ преди получаването
от нея на електронното писмо и хартиеното такова, т.е. преди подаването на
касационната жалба на 20.09.2021 г. Дори да приемем, че от тези показания /в
голямата си част почиващи на предположения на свидетелите, които ги
депозират/ се установява да е бил проведен телефонен разговор /недоказано
на коя конкретна дата/, то той е бил с адв.М. П., а не с адв.С. и второ, в
договора от 29.12.2010 г. в чл.20, страните изрично са уговорили, че
предизвестието на прекратяване следва да е писмено.
В писмото, представено с отговора на исковата молба, на л.103-104 от
първоинстанионното производство, е посочено, че на 23.09.2021 г. е подадена
касационна жалба, вх.№ 36019 от 23.09.2021 г. от Адвокатско дружество „С. и
съдружници“ срещу постановеното от САС, решение. С отговора по исковата
12
молба е представен и договор № РД-02-29-188 от 17.09.2021 г., сключен между
МРРБ и Адв.дружество „С. и съдружници“, л.134 и следв. от делото пред
СГС, с което се възлага на дружеството да осъществи процесуално
представителство пред ВКС срещу възнаграждение от 158 647,37 лв. с ДДС,
от които за изготвяне и подаване на касационна жалба – 99 154,60 лв. без ДДС
или 118 985,53 лв. с ДДС и сумата в размер на 33 051,54 лв. без ДДС или 39
661, 84 лв. с ДДС, представляваща ¼ от общия размер на уговореното
адв.възнаграждение, в случай на допускане до касационно обжалване-до
насрочване на открито съдебно заседание.
Настоящата инстанция приема, че бездействието на възложителя да даде
какъвто и да е отговор по отправените до него от възложителя писма, доклади
и становища във връзка с развитието на процеса и пренасянето му на
касационно ниво, не може да се тълкува в негова полза. С оглед уговорката на
чл.7 от договора, възложителят е длъжен да се произнесе по така отправените
от изпълнителя предложения за процесуални искания или за водене на делото.
Възложителят не може да черпи права от неизпълнение на собственото си
задължение като не отговаря на отправените до него от изпълнителя,
предложения за процесуални действия. Като е приел обратното,
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод.
В конкретния случай не се касае до договор „при поискване“ на правна
услуга, какъвто случай е бил разгледан в РЕШЕНИЕ № 94 ОТ 20.04.2021 Г.
ПО ГР. Д. № 2752/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, чийто мотиви са
инкорпорирани в обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, за да не
се дължи възнаграждение в полза на ищцата.
Съгласно чл.10 от договора изпълнителя се задължава да изпълнява
добросъвестно и с необходимата професионална грижа процесуалното
представителство и останалите си задължения по договора в съответствие с
приложимите закони и норми и с цел максимална защита интересите на
възложителя.
По силата на чл. 131 от Закона за адвокатурата за неизпълнение на
задълженията си адвокатът, адвокатът от Европейския съюз и младши
адвокатът носят дисциплинарна отговорност.
Същевременно съгласно чл.13 от договора изпълнителят отговаря за
причинените на възложителя вреди в резултат на виновното неизпълнение на
13
задълженията си по договора.
В случая ищцата е изпълнила задълженията си по договора от
29.12.2010 г. като е депозирала в срок касационна жалба срещу въззивното
решение на САС.
Ще отбележим и, че пълномощието е отделна правна сделка, която може
да се прибави или не към договора за поръчка. В случая такова е „добавено“.
Съгласно чл.34, ал.1 от ГПК общото пълномощие дава право на
извършване на всички съдопроизводствени действия, вкл. получаване на
разноски и преупълномощаване. Пълномощното има сила до завършването на
делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго – ал.4 на чл.34 ГПК.
Съгласно чл.35 от ГПК доверителят има право да оттегли във всяко
време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането
на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до
оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Тъй като в случая, явно възложителят не е уведомил съда за оттеглянето
на пълномощието на адв.С., то с разпореждане от 04.10.2021 г., л.172 от
първоинстанционното производство, САС, ГО, 2-ри състав по в.гр.д.№ 768 по
описа за 2019 г. е приел, че касационна жалба, вх.№ 35971 от 20.09.2021 г. е
подадена от редовно упълномощен процесуален представител. Уведомлението
за оттеглянето на пълномощието е сторила адв.С. на 29.12.2021 г., л.174 от
първоинстанционното производство.
Налага се извод, че ищцовата претенция по повод дължимото
адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на касационна жалба е доказано
по основание.
По размера на адв.възнаграждение:
Съгласно уговореното в чл.2, ал.1 от договора, размера на
адв.възнаграждение се определя за всяка съдебна инстанция съобразно
НМРАВ като се включва и ДДС.
С оглед представеното удостоверение от 21.04.2009 г., л.180 от
първоинстанционното производство, адв.С. е регистрирана по ЗДДС. Това
обстоятелство е обявено от съда за безспорно,виж л.194 от
първоинстанционното производство.
Същевременно съгласно чл.162 ГПК, когато искът е доказан по
14
основание, какъвто се явява настоящия случай, то размера може да бъде
определен от съда по негова преценка.
Видно от с.10 от отговора по исковата молба, л.84 от
първоинстанционното производство, изрично е посочено от ответника, че ако
съда счете, че исковите претенции са основателни, то същият да се приеме за
основателен за сумата от 99 154,61 лв., какъвто е минималния размер на
адв.възнаграждение за процесуално представителство по чл.9, ал.2, вр. с чл.7,
ал.2,т.5 от НМРАВ в редакцията към датата на подаване на касационната
жалба. Тъй като адв.С. била предоставила само услугата по изготвяне на
касационната жалба, без процесуално представителство.
В конкретния случай, видно от съдебния протокол, съставен за първото
о.с.з на 18.04.2024 г., отразяващ извършените от съда и страните процесуални
действия, адв.П., процесуален представител на ответника, е заявил следното:
„считам, че тя /ищцата/ е определила претендираното от нея възнаграждение
по минимума на НМРАВ със сключен ДДС“. Конкретизирано е, че
възражението на ответника е за това, че ако съдът реши, че възнаграждение се
дължи, то в проформа фактурата било включено адв.възнаграждение по
Наредбата и за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС.
Видно от л.196 по отношение на конкретния дължим размер на адв.
възнаграждение, адв.П. е заявил дословно:“ Тази сума от 99 154,61 лв. е с
включен ДДС, според мен, и не я оспорвам в случай, че договора не е
прекратен.“. Това означава, че действително е налице признание от страна на
ответника, че дължимата сума за адв.възнаграждение за изготвяне и подаване
на касационната жалба от адв.С. е – 99 154,61 лв. Както и СГС изрично е
посочил като е изменил доклада си, четен по реда на чл.140 ГПК, че размера
на възнаграждението се оспорва единствено в този смисъл, т.е. че не се дължи
адв.възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, виж л.194 от
първоинстанционното производство, а за изготвянето и подаване на
касационна жалба възнаграждението възлиза на 99 154,61 лв.
Същевременно от страна на ищцата е направена конкретизация, л.186 от
първоинстанционното производство, че се претендира адв. възнаграждение
само във връзка с касационното обжалване. „Предмет на спора е само
касационното обжалване“. Не се оспорва, че ищцата не е извършила
процесуално представителство пред касационната инстанция; това е станало,
15
тъй като към датата на разглеждане на делото от касационната инстанция адв.
С. е била с вече оттеглено пълномощно. Това обстоятелство СГС е отделил
като безспорно в първото по делото публично съдебно заседание, виж л.192 от
първоинстанционното производство.
Впоследствие с молба от 30.04.2024 г., л.214 от първоинстанционното
производство, процесуалния представител на ищцата е посочил, че сумата от
99 154,61 лв. е без ДДС или с ДДС 118 985,53 лв. /толкова е и договореното
адв.възнаграждение по договора с и Адв.дружество „С. и съдружници“, виж
по-горе в мотивите/.
С нарочно определение, четено в о.с.з. на 14.11.2024 г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото
обстоятелството, че в случай, че на ищцата се дължи минимално
възнаграждение за изготвяне на касационната жалба пред ВКС, то то възлиза в
размер на сумата от 99 154,61 лв. без ДДС, която сума представлява ¾ от
сумата, дължима само за изготвяне на касационната жалба, без процесуално
представителство пред касационната инстанция, виж л. 256 от
първоинстанционното производство.
Действително, съгласно чл.2, ал.2 от договора плащане се дължи след
представяне на редовно издадена от изпълнителя фактура за извършване на
услугите. В случая адв.С. е издала проформа фактура, но същата представлява
едно предложение относно размера на дължимото адв.възнаграждение и след
одобряването на същото се следва издаване на данъчна фактура в 3-дневен
срок, такава е практиката от счетоводна гледна точка.
Сумата в размер от 158 647,37 лв.- главница, за която е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, представлява
претенция за адв. възнаграждение. При положение, че се прие, че ищцата е
извършила само услугата по изготвяне и подаване на касационна жалба, то
възнаграждение следва да й бъде присъдено само за този положен труд или
такова в размер на 99 154,61 лв. без ДДС или с ДДС в размер на 118 985,53
лв. , тъй като адв.С. е регистрирана по ЗДДС и това обстоятелство не се
оспорва от противната страна.
В тази му част първоинстанционното решение е неправилно и като
такова ще бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което в
полза на ищцата ще бъде признато вземане в размер на 118 985,53 лв. /с ДДС/.
16
За разликата над 118 985,53 лв. до сумата от 158 647,37 лв., искът ,
предявен по реда на чл.422 ГПК се явява неоснователен и като такъв
правилно е отхвърлен.
Доказан е разхода за разноски за касационното обжалване в размер на
30 лв.- държавна такса, за който също е издадена заповед за изпълнение. Тази
претенция също е основателна, арг. от чл.2, ал.6 от договора от 29.12.2010 г.
Де факто по тази претенция първоинстанционното решение не съдържа
никакви мотиви. Затова и в тази му част първоинстанционното решение ще
бъде отменено; вместо това ще бъде постановено друго, с което в полза на
ищцата ще бъде призната сумата в размер на 30 лв.- разноски в
касационното производство.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва: такава се
претендира върху главницата, представляваща адв.възнаграждение, с начален
период от 16.11.2021 г., който период ищцата свърза с изтичането на 7-дневния
срок от последната покана с рег.№ 92-00-138 от 09.11.2021 г. /макар такива да
са били отправени и преди това с писма от 23.09.2021 г. и 24.09.2021 г./. Де
факто, това е най-благоприятния начален период за ответника в хипотезата на
чл.84, ал.2 ЗЗД.
При съобразяване с изхода по главния иск, то размера на мораторната
лихва за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г., определен по реда на
чл.162 ГПК възлиза на 10 212,97.лв. Или за последната сума
първоинстанционното решение се явява неправилно и като такова ще бъде
отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което в полза на
ищцата/въззивник ще бъде призната сумата в размер на
10 212,97.лв.
В частта, в която за разликата над сумата от 10 212,97.лв. до пълния
предявен размер на тази претенция от 13 617, 00 лв., решението е
правилно и като такова ще бъде потвърдено.
Върху главниците се следва и законна лихва, считано от 20.09.2022 г.-
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските в процеса ще бъдат разпределени
17
по следния начин:
На ищцата разноски се следват за уважената част на претенциите й или
такива в размер на 16 200,15 лв. /при направени такива в размер на 21 546,20
лв./.
На ответника разноски се следват в частта, в която ищцовите
претенции са неоснователни или такива в размер на 3074,35 лв. /при
направени такива в размер на 12 390,57 лв./. За разликата над сумата от
3074,35 лв. първоинстанционното решение като неправилно ще следва да
бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски се следват за частта, в която беше прието, че
обжалваното решение е неправилно. Поради което ще й бъдат присъдени
разноски в размер на 11 267,59 лв. /при направени такава в размер на
14 985,89 лв./
Въззиваемият претендира разноски и такива е сторил в размер на
11540,57 лв. С оглед изхода на спора разноски му се присъждат в размер на
2 863,45 лв.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 936 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д.
№13397/2022 г. по описа на СГС, І-во ГО, 29-ти състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от И. И. С., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г., срещу МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв.
П. П., искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв, чл.
286, чл. 285 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на следните суми:
сумата от 118 985,53 лв., с вкл. ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие пред касационната
инстанция въз основа на Договор № РД-02-2910402/29.12.2010 г. за
предоставяне на правни услуги, ведно със законната лихва за периода от
18
20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 10 212,97 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г.,
начислена върху главницата за адвокатско възнаграждение, сумата от 30.00
лв., представляваща разноски, сторени във връзка с Договор № РД-
*********/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно сьс законната
лихва за периода от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.10.2022
г. по ч.гр. д. № 50974/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 47 с-в, както и в частта
за разноските в полза на МРРБ за сумата над 3074,35 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени от И. И. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г.,
срещу МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв. П. П., по реда на чл. 422 от ГПК,
иск вр. с чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД, че в полза на И. И. С., ЕГН **********,
срещу МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ *********, съществува вземане за
следните суми: сумата от 118 985,53 лв., с вкл. ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие
пред касационната инстанция въз основа на Договор № РД-02-
2910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно със законната
лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
10 212,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до
20.09.2022 г., начислена върху главницата за адвокатско възнаграждение,
сумата от 30.00 лв., представляваща разноски, сторени във връзка с Договор
№ РД-*********/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно сьс
законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 06.10.2022 г. по ч.гр. д. № 50974/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 47 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 936 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д.
19
№13397/2022 г. по описа на СГС, І-во ГО, 29-ти състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от И. И. С., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г., срещу МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв.
П. П., искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗАдв, чл.
286, чл. 285 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на следните суми:
сумата над 118 985,53 лв., с вкл. ДДС до 158 647,37 лв. с вкл.ДДС,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие пред касационната инстанция въз основа на Договор №
РД-02-2910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно със
законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата над 10 212,97 лв. до 13 617,00 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г., начислена върху главницата за
адвокатско възнаграждение, по Договор № РД-*********/29.12.2010 г. за
предоставяне на правни услуги, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.10.2022 г. по ч.гр. д. № 50974/2022 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 47 с-в, както и в частта за разноските в полза на МРРБ
за сумата от 3074,35 лв.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв. П. П., да заплати на И. И. С., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г.,
сумата в размер на 16 200,15 лв., представляваща разноски пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв. П. П., да заплати на И. И. С., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г.,
сумата в размер на 11 267,59 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
20
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Алабин“ № 36, ет.1- адв.Р. Г., да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, БУЛСТАТ
*********, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 78, ет. 2, ап.5, адв.
П. П., сумата в размер на 2863,45 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21