№ 103
гр. Благоевград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:ЛИ. Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500403 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 8797 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д. 1108/2018 г.,
РС Гоце Делчев признал за установено по отношение на С. И. Д., ЕГН
**********1, В. И. С., ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН **********, трите от
с.М., обл.Благоевград, че не са собственици на мястото, оградено към
имота на ищеца (УПИ - парцел XI - имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с.
М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм
УПИ - парцел X - имот пл. № 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със
заповед № 13 от 1987 г., което място е заключено между линиите на сега
действащия регулационен план на с.М. от 1987 г. и съществуващата
ограда по Приложение № 22 към повторното заключение на вещото лице
В.Г.Ю. и оставил без уважение искането в останалата част, досежно част с
площ от 1.62 кв.м., заключена между недостроената нова масивна ограда и
стара ограда, тонирано в червено на Приложение № 21 към повторното
заключение на вещото лице В.Г.Ю..
Постановил, че тези скици/приложения, приподписани от съда
представляват неразделна част от решението.
Осъдил С. И. Д., ЕГН **********1, В. И. С., ЕГН ********** и Д. И. З.,
1
ЕГН **********, трите от с.М., обл.Благоевград да заплатят на И. С. Д., ЕГН
********** от с.М., обл.Благоевград сторените по делото разноски в размер
на 1052.80 (хиляда петдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, като
оставил без уважение искането за разноски в останалата част.
Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както седва:
1. Въззивна жалба с вх. №60598/07.04.2022 г., по описа на РС – Гоце
Делчев, подадена от С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З..
Твърди се, че решението е постановено по недупустим иск, като се
позовават на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012
г.., с оглед липсата на правен интерес, а също, доколкото произнасянето не е
по предявения иск.
Желаят съдът да обезсили РЕШЕНИЕ № 8797 ог 25.03.2022 година,
постановено по гр. дело № 1108/2018 година по описа на Гоцеделчевски
районен съд, като НЕДОПУСТИМО и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК да
върнете делото на първоинстанционния съд, а ако съдът приеме, че
решението е допустимо, да го отмени като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и постанови ново по същество на делото, с което да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Молят, да им бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски
в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по
въззивната жалба, подадена от С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З. - от въззиваемия по
тази жалба И. К. Д., чрез адв. К. Б..
1. Въззивна жалба с вх. № 60616/12.04.2022 г., по описа на РС – Гоце
Делчев, е подадена от И. К. Д., чрез адв. К. Б. срещу това решение, в
частта, в която съдът е оставил без уважение искането в останалата част,
досежно част с площ от 1.62 кв.м., заключена между недостроената нова
масивна ограда и стара ограда, тонирано в червено на Приложение № 21
към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю..
Твърди се, че решението в тази част е недопустимо, като постановено
свръхпетитум.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част,
както и да го измени досежно сторените разноски.
Както с въззивните жалби, така и с писмения отговор - не са направени
доказателствени искания от страните в производството.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен
иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения
фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално
субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното
право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Съдът намира обжалваното решение по предявения отрицателен
установителен иск за недопустимо и ще обезсили същото.Съображения:
Решението на въззивния съд е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, като произнесено по непредявен иск , след допуснато изменение
на първоначалния. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в т.9 на ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на
заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца.
Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е
произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо.
С протоколно определение от 02.03.2022 г. , е допуснато изменение на
иска,както следва – съдът да признае за установено по отношение на ищеца
И. К. Д., че ответниците С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З. – не са собственици на
мястото, отдадено към неговия имот/ УПИ – парцел XI – имот пл.№ 62 от
кв.15 по плана на с. М., одобрен със заповед №13 от 1987 г./, в неговата
източна част, одобрен със заповед № 13 от 1987 г., което място е заключено
между посочените линия на дворищната регулация/2/ и изградената част на
спорната масивна бетонова ограда, с дължина 11.10 м. /1/ по окомерната
скица на разположението в строеж в имота, представляваща част от раздел 3,
изпълнение на строежа на Констативен акт №10 от 18.04.2013 г., издаден от
работна група на община Гоце Делчев.
С обжалваното и от двете страни решение, първоинстанционният съд е
признал за установено по отношение на С. И. Д., ЕГН **********1, В. И. С.,
ЕГН ********** и Д. И. З., ЕГН **********, трите от с.М., обл.Благоевград,
че не са собственици на мястото, оградено към имота на ищеца (УПИ -
парцел XI - имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед №
13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм УПИ - парцел X - имот пл.
№ 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г., което
място е заключено между линиите на сега действащия регулационен
план на с.М. от 1987 г. и съществуващата ограда по Приложение № 22
към повторното заключение на вещото лице В.Г.Ю. и оставил без
уважение искането в останалата част, досежно част с площ от 1.62 кв.м.,
заключена между недостроената нова масивна ограда и стара ограда,
тонирано в червено на Приложение № 21 към повторното заключение на
3
вещото лице В.Г.Ю..
Недопустимо - в несъответствие с основополагащото за гражданския
процес диспозитивно начало, първоинстанционният съд се е произнесъл по
предмета на спора, какъвто не е въведен от ищеца след допуснато изменение
на иска.
Действително има и неяснота в диспозитива на решението – не са
посочени имената на ищеца, не е обозначена ясно /какъв цвят на линиите или
пък буквено означение/ и не е посочена точно спорната площ / в кв. или
линейни м./. Тези недостатъци не обосновават на този етап неговата
нищожност .
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено
като недопустимо на осн. чл.270, ал.3, изр. 3 ГПК, а делото върнато на
районния съд за произнасяне по иска, с който е бил сезиран. Ако при
преценка на обстоятелствената част и петитума на исковата молба и
направените в тази вр. уточнения, първата инстанция констатира, че същата е
нередовна, а предявеният иск - допустим, по преценка следва да се дадат нови
конкретни указания.
По разноските: Тъй като отговорността за сторените съдебни разноски е
в зависимост от изхода от спора- уважаване или отхвърляне на исковете/чл.
78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК/, на настоящия етап на производството, такава не
следва да се разпределя. Въпросът за отговорността за разноските във
въззивното производство, приключило с обезсилване на недопустимото
съдебно решение следва да намери разрешение при новото разглеждане на
спора по същество от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 270 ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8797 от 25.03.2022 г., постановено по гр.д.
1108/2018 г. по описа на РС Гоце Делчев – като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5