№ 66
гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100114093 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от И. Х. К. срещу ЗК „Лев инс“ АД
обективно съединени искове за осъждането му да й заплати сумата от 250 000
лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.Е.К. при ПТП на
16.09.2022 г., сумата от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
увреждания, получени при същото ПТП, сумата от 3 519.93 лева обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и сумата от 4 882
лева разходи за погребение на К.К., ведно със законните лихви върху
главниците от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 16.09.2022 г. около 14.00 ч на първокласен път I-3
на км 24+625м, в района на с. Горна Студена, общ. Свищов, при управление на
влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке
„Вилтон“ с рег. № ******** водачът С.М.М. нарушил правилата за движение
по пътищата, което причинил смъртта на К.Е.К., водач на л.а. „Шевролет“,
модел „Каптива“ с рег. № ******** и телесни повреди на пътника в този
автомобил – И. К..
Ищцата била съпруга на К.К. и двамата живеели в хармония и
разбирателство в продължение на 20 години. Полагали усилия да осиновят
дете и двамата били одобрени за осиновители. Били щастливи от това и
1
правели планове как ще отглеждат заедно детето си. След смъртта на К.
ищцата изпаднала в силен шок. Станала мрачна и потисната, получавала
паник атаки и имала проблеми със съня и апетита. Затворила се в себе си и
непрекъснато плачела. Единствената й утеха била, че останала вписана в
регистъра на осиновителите. Успяла да осинови 2-годишно дете, което
отглеждала сама. Въпреки това, продължавала да страда да съпруга си и за
това, че ще отглежда детето сама. Неимуществените вреди оценява на сумата
от 250 000 лева.
При произшествието, причинило смъртта на съпруга й, И. К. получила
телесни увреждания, за което й оказали спешна медицинска помощ в гр.
Велико Търново, а след това – и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.
Претърпяла оперативно лечение - репозиция на фрактурата на ляв хумерус с
поставяне на пирон, фиксиран с 3 винта. Последвало медиК.тозно лечение.
Възстановяването на К. продължило в домашни условия. Движенията на лява
ръка и рамо били силно болезнени и ограничени. Битовото й обслужване било
силно затруднено. Продължително време след инцидента имала оплаквания от
световъртеж и неустойчивост при ходене. Към момента движенията на лявото
рамо и лявата ръка продължавали да са ограничени, а пръстите на лявата й
ръка били постоянно изтръпнали. От операцията останали големи белези на
лявата ръка, които й създавали неудобство и дискомфорт. Трудно поддържала
домакинството и грижите за малолетното си дете.
За обезщетяване на болките и страданията от получените увреждания
претендира сумата от 150 000 лева.
За лечение на получените травми ищцата направила разходи за лечение
и медицински консумативи на обща стойност 3 519.93 лева.
За погребението на съпруга си заплатила 4 882 лева.
За управлявания от виновния водач автомобил имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
На 19.07.2024 г. сезирала ЗК „Лев инс“ АД с претенция за определяне и
заплащане на застрахователно обезщетение, но не се съгласила с
предложените й суми от 12 000 лева за неимуществените вреди от смъртта на
К.К. и 488.20 лева обезщетение за разходите за погребение, изчислени при
отчитане на съпричиняване от покойния й съпруг от 90%.
2
Моли съда да осъди ответника да й заплати исковите суми, ведно със
законните лихви от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който исковете са оспорени по основание
и размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди от смъртта
на К.К. ответникът възразява за принос на пострадалия за настъпване на
произшествието, като същите възражения са направени и по отношение на
претендираните от К. вреди за собствените й увреждания.
Оспорва и началния момент, от който се претендира присъждане на
лихви, при евентуално уважаване на съдебно предявените претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищците са предявили претенциите си пред ответното дружество на
21.12.2018 г.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Кадди“ с
ДК № ******** и ЗК „Лев инс“ АД. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“ и ответника към 26.11.2018
г. се установява от справка на Информационен център при ГФ.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С присъда № 24/01.11.2024 г. по НОХД № 479/2024 г. по описа на ОС –
Велико Търново, изменена с решение № 81/20.06.2025 г. по ВНОХД №
39/2025 г., С.М.М. е признат за виновен в това, че на 16.09.2022 г. в землището
на община Свищов на първокласен път I-3 (гр. Плевен - гр. Русе), при км.
24+625, при управление на моторно превозно средство: влекач „Ман ТПХ“ с
peг. № ********, с прикачено към влекача полуремарке „Вилтон НВ3“ с peг.
3
№ ******** нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т.
1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ и в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като движейки се в посока от гр. Русе към
гр. Плевен, при възникнала опасност за движението: насрещно движещ се в
неговата лента за движение лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. №
********, не намалил скоростта си и не спрял управляваното от него превозно
средство, не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, а
предприел рязко завИ.е наляво, като пресякъл от север на юг наличната,
забранена за пресичане надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната
линия М1“ и навлязъл в лентата за насрещно движение, поставил в опасност
живота и здравето на пътуващите в лекия автомобил хора, като в резултат на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснал настъпването
на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Е.К. и средна телесна
повреда на И. Х. К., изразяваща се в счупване на лява мишнична кост и
увреждане на ляв радиален нерв, довели до трайно затрудняване движението
на левия й горен крайник, като деянието е извършено в условията на
независимо съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил К.Е.К. –
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 305 от НПК, присъдата се състои от уводна част, мотиви и
диспозитив. Настоящият съдебен състав съобразява практиката на ВКС
относно пределите на обвързващата сила на присъдата (решение №
170/23.10.2024 г. по т. д. № 1938/2023 г. на ВКС, I т. о.).
Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
4
деянието, предмет на присъдата, и деянието, предмет на доказване в исковия
процес. Гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой
е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят
обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. „Съставът
на престъплението“ е съвкупност от признаци, индивидуализиращи вида
посегателство. Основният обективен признак е изпълнителното деяние –
външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви
акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на
време, място и обстановка.
Нормите, определящи съставите на чл. 343 НК, са бланкетни. Основание
за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за
престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на
конкретни правила за движение (в ЗДвП и ППЗДвП), които стоят в причинна
връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него.
В случая С.М.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по
транспорта, в нарушение на правилата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2
от ЗДвП – неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение и
пропуск да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, поради
възникнала опасност за движението.
Същевременно, в мотивите на осъдителната присъда, така и в
решението на въззивната инстанция наказателният е приел, че
съпричиняването от страна на пострадалия К.К. е в основата за настъпване на
произшествието. Ако той не е навлязъл с управлявания от него л.а. „Шевролет
Каптива“ в насрещното платно за движение и така е поставил в опасност себе
си и останалите участници в движението, и водачът на товарната композиция
С.М. е нямало да предприеме тази маневра вляво и от своя страна също да
навлезе в лентата за движение на лекия автомобил. И двете съдебни
инстанции приемат съпричиняването да е в по-голяма степен причина за
настъпилото ПТП. Пострадалият К. е създал предпоставка за настъпване на
произшествието и е провокирал водачът М. да предприеме промяна в
траекторията на движение с навлизане в насрещната пътна лента.
Независимото съпричиняване на вредите от страна на водача на л.а.
„Шевролет Каптива“ е отразено в диспозитива на присъдата, като са посочени
нарушените от него правила за движение по пътищата.
5
Следователно, наказателният съд вече е извършил преценка относно по-
значителния обем в приноса на К. за настъпване на процесния инцидент и по
този начин е установил пределите на задължителност и обвързаност на
гражданския съд с присъдата.
Мотивите на присъдата и на решението на въззивната инстанция са
източник и на данни за размера на този принос. Макар поведението на водача
К.К. да е първопричина за вредоносния резултат, С.М. не е преценил
правилно пътната обстановка и е взел неправилно решение да промени
траекторията на движение на товарния автомобил, като е преминал в
насрещната пътна лента, в която се е движил л.а. „Шевролет“, който
междувременно е успял да се завърне в своята пътна лента. Ако товарният
автомобил е продължил движението си направо, ударът не би настъпил.
Наказателният съд е отчел и по-продължителният стаж на С.М., което
предполага, че опитът му на професионален водач е изисквал по-адекватна
преценка на пътната ситуация и съответни на нея маневри, недопускащи
нарушаване на правилата за движение по пътищата.
При съобразяване спецификата на механизма на произшествието, съдът
намира, че приносът на водача К.К. е 60%, а този на С.М. – 40%.
Функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента С. М., признат за виновен с влязла в сила присъда, е
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, който дължи да заплати обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането.
И. Х. К. е съпруга на К.Е.К., видно от удостоверение за наследници изх.
№ 1634/28.10.2022 г. на СО, район „Изгрев“. Ищцата е сред най-близките
родственици на пострадалия при ПТП на 16.09.2022 г. К.К..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
6
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Б.Ц. се установява, че загубата на съпруга на ищцата се е отразила крайно
негативно на емоционалното й състояние. След произшествието се затворила
в себе си и започнала да получава панически атаки. Самата И. пострадала при
произшествието. На моменти получавала главоболие и световъртежи. Няколко
пъти се налагало да викат „Бърза помощ“.
И. и К. били заедно от 2003 г. и живели в пълна хармония и взаимно
разбирателство. К. бил любезен и отзивчив и подкрепял съпругата си във
всичко. Ищцата заемала високи мениджърски позиции, а К. бил нейна опора.
След инцидента близките роднини и няколко приятели на И. й помагали и се
опитвали да компенсират загубата на съпруга й.
К. и И. дълги години се опитвали да имат деца и накрая взели решение
да осиновят дете. Одобрили ги за родители. През март 2023 г. И. осиновила
момче на 2 години и 6 месеца и сега го отглеждала сама. Опитвала се да
компенсира дефицитите при детето, като посещавали специални логопеди и
специална детска градина. Осиновеното от И. дете й давал стимул да
продължи. Отчаянието от нелепата смърт на К. се заместило от грижи за
осиновения и надежда да намери нов смисъл на живота си. Разчитала на
помощта на близки приятели, тъй като детето боледувало, а И. се грижила и за
майка си, която имало онкологично заболяване, и за възрастната си свекърва.
Свидетелят Ц. видяла И. след като я преместили от Велико Търново в
„Пирогов“. Тогава й оказала и емоционална, и физическа помощ.
Отстранявала стъкла и забърсвала кръв от главата и гърба на ищцата. Първите
месеци И. не можела да се обслужва самостоятелно. Сестрата на К. дошла от
Австрия да й помага в хигиенно-битовото обслужване. През почивните дни
помощта поемала свидетелката Ц.. Братът на И. се включвал с грижи за дома и
за двора. Месеци наред ищцата не можела да борави с лявата си ръка.
Характерът на работата й предполагал елегантно облекло, а И. не можела да
закопчава ризата си. И до ден-днешен имала ограничения в това движение с
ръката, включително невъзможността да я свие докрай. По левия крак и
лявата ръка имала белези.
Ищцата е пострадала при процесното ПТП, като според влязлата в сила
присъда тя е получила счупване на лява мишична кост и увреждане на
радиалния нерв, довели до трайно затрудняване движението на левия горен
7
крайник. За получените от ищцата увреждания и състоянието й към момента е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р С. е
установил, че при инцидента на 16.09.2022 г. И. К. е получила открито
счупване на тялото на лявата раменна кост в дисталния край и в диафизата;
пунктиформена рана в областта на лявата мишница; разкъсно-контузна рана в
областта на лявото бедро; контузия на радиалния нерв; повърхностна травма
на окосмената част; навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб. Непосредствено след инцидента ищцата е
претърпяла оперативна интервенция за открито наместване на счупената
раменна кост и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и
поставяне на плака с винтове. След операцията лявата ръка е била
имобилизирана с гипс за 30 дни. При нормално протичане на
възстановителния процес възстановяването от счупването на мишничната
кост отнемало от 6 до 8 месеца. През този период К. е търпяла болки, но
техният интензитет е бил по-висок през първите два месеца. Докато е носела
гипсова имобилизация, се е нуждаела от чужда помощ в хигиенно-битовото си
обслужване. Механизмът на счупването на раменната кост е причина за
увреда на радиалния нерв.
Пунктиформената рана на задната част на лявата мишница е била в
областта на счупването и е лекувана чрез превръзки. Разкъсно-контузната
рана на лявото бедро е била хирургично обработена. Срокът на
възстановяването от тези две увреди е около две седмици.
При приема в „Пирогов“ е извършена консултация с неврохирург, като е
описана повърхностна травма в окосмената част на главата. Данни за
диагностика и лечение на отоневрологичен синдром не са установени.
Описано е и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб, като е препоръчано носене на шийна яка.
При извършения на 26.11.2025 г. преглед на И. К. вещото лице е
констатирало наличие на оперативен белег по външната страна на лявата
мишница с надлъжен ход и дължина около 4 см, а под него - още два белега по
2 см, съответстващи на входните отвори на пирона и заключващите винтове.
По вътрешната страна на лявата мишница е налице надлъжен оперативен
белег с дължина около 15 cм от интервенцията за поставяне на металната
плака и винтовете. Белег се наблюдава и от получената разкъсано-контузна
8
рана по задната повърхност в средната трета на лявата мишница с размер
около 2 см. Налице е и белег от рана по външната страна в долната част на
лявото бедро, с дължина около 6 cм. Установен е дефицит в екстензията на
лакътната става, изразяващ се в невъзможност за пълно изправяне и
ограничение от 30º; непълна флексия в лакътната става - 110º при норма 130°;
ограничено движение в лява раменна става – при повдигане на ръката
странично до 130º при норма 180º. И. Х. се е оплакала и от постоянно
изтръпване на ръката, невъзможност за пълно свИ.е на пръстите, намален
контрол и сила на захвата, от болки в лява лакътна става, предмишницата и
рамото. Ръката си чувствала „като чужда“ и не можела да хваща и задържа
предмети.
През периода на възстановяване К. търпяла болки и страдания, които
през първите два месеца били с по-висок интензитет.
И. К. и съпругът й К.К. са живели като съпрузи в продължение на
повече от 15 години. Отношенията им били основани на разбирателство,
взаимно уважение и взаимопомощ. К. е бил отзивчив, грижовен и подкрепящ
и съпругата му е разчитала на неговата морална опора. Внезапната му смърт е
причинила на 48-годишната И. К. непреодолимо страдание и трудности да се
справя с ежедневната мъка, която изпитва. Тя е съчетана и с физическите
страдания на ищцата от собствените й увреди, което усилва интензитета на
чувството за безпомощност. Допълнително, моралните задължения към майка
й и свекърва й и отглеждането на невръстното дете, което е осиновила, я
поставят в зависимост от чужда помощ, а с това – и в състояние на неудобство
и чувство на непълноценност. Неимуществените вреди, които ищцата търпи
от загубата на съпруга си съдът оценява на сумата от 180 000 лева, като
отчита и неблагоприятните психически последици от обстоятелството, че
сама ще се грижи за детето, което е осиновила, но което с покойния си съпруг
са планирали да огледат и възпитат заедно. Счетеният за съда справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди почива и на нормативно
определените лимити на отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, които нарастват непрекъснато. Макар да са
само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната
и за обществено разбиране за справедливост, тези лимити имат значение при
определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди,
съобразно трайната и последователна съдебна практика. Разпоредбата на чл.
9
492 от КЗ (ред. ДВ, бр. 101/2018 г.) предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт 10 420 000
лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Допълнителен аргумент за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лева са и икономическите условия
към датата на застрахователното събитие – 16.09.2022 г., характеризиращи се
със завишени стойности на годишна инфлация.
Размерът на обезщетението за имуществените вреди, претърпени от
ищцата И. К. в размер на общо 4 882 лева е установен с приетите по делото
фактури за заплащане на погребални разходи. Те са в причинна връзка с
настъпилата смърт на нейния съпруг, което е видно от датите, на които са
направени – 21.09.2022 г. и 23.09.2022 г., както от изричното писване на името
на К.К. във фактурата за извършените погребални услуги.
Получените от ищцата политравматични увреди при ПТП на 16.09.2022
г. са оставили траен отпечатък върху здравословното й състояние на И. К..
Освен множеството видими и загрозяващи белези, които не могат да бъдат
напълно заличени, налице са ограничения в обема на движения на горен ляв
крайник в областта на лакътна и на раменна стави. Вещото лице д-р С. е
изразил становище за изключителна тежест на травмата и прави
песимистични прогнози за пълно възстановяване. Физическата
непълноценност на 48-годишната ищца е причина и за негативни психически
преживявания, както и за трудности в полагане на грижи за невръстното си
дете и за болните си и безпомощни близки, които разчитат на помощта й.
Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя на сумата от 40 000
лева, като отчита и че търпяната оперативна интервенция в областта на
раменния пояс и горния крайник е с голям обем и сложност.
Основателна е и претенцията на ищцата за получаване на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински
изделия, медиК.ти и лечебни процедури. Представени са рецепти, с които са
предписани медиК.ти, необходими за лечението, както и фискални бонове за
закупуването им. Искът е основателен за пълния размер на обезщетението за
имуществени вреди в размер на 3 519.93 лева.
Единственото възражение от страна на ответника се изразява в приноса
на К.К. за настъпване на произшествието, като съдът изложи съображения,
10
според които приема приносът да е в размер на 60%. След като и С.М., и К.К.
са способствали за настъпване на пътния инцидент, вследствие на което И. К.
е увредена като пътник, без сама да има принос за вредите, съотношението в
приноса на делинквентите, съответно на застрахователите на гражданската им
отговорност като автомобилисти, е без значение за размера на дължимото
обезщетение за собствените й увреди. Когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно за пълния размер на вредите, а не
разделно, според личния им принос за деликта. Изводът почива на нормата на
чл. 53 от ЗЗД. Нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД регламентира допринасянето за
вредите единствено от самия пострадал, а не от трети лица. При съобразяване
на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Според чл. 122, ал. 3 от ЗЗД
солидарният длъжник не може да му противопостави личните възражения на
своите съдлъжници. Затова солидарният съдлъжник отговаря за целия дълг, в
случая за пълния размер на вредите, независимо от обема на приноса си.
Последният може да е релевантен единствено във вътрешните отношения
между солидарно отговорните. Затова и на И. К. се дължи пълният размер на
обезщетенията за търпените от нея в лично качество неимуществени и
имуществени вреди. Възприетият от съда принос на К.К. за настъпване на
произшествието на 16.09.2022 г. - 60%, е приложим само относно
обезщетенията, които се дължат на ищцата по силата на връзката й с
увредения съпричинител. С 60% следва да се намалят сумите от 180 000 лева
и 4 882 лева. Исковете са основателни съответно до размера на сумата от
72 000 лева и 1 952.80 лева.
Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 19.07.2024 г.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетения за
11
имуществени и неимуществени вреди е подадена на 19.07.2024 г. и от тази
дата ЗК „Лев инс“ АД дължи да заплати законна лихва върху сумите от 72 000
лева, 40 000 лева, 1 952.80 лева и 3 519.93 лева.
Не се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично което и
да е от задълженията си да заплати на И. К. обезщетения за търпените от нея
имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху
главниците следва да се начисли лихва от 19.07.2024 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такси и разноски,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете, да заплати по
сметка на СГС държавна такса в общ размер от 4 698.91 лева и 141.74 лева
депозит за експертиза по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Упълномощените от И. К. адвокати от Адвокатско дружество „Й. и Е.“
са оказали на ищцата безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално
представителство и защита, поради което им се дължи адвокатско
възнаграждение. С оглед вида и характера на спора, броя на предявените
искове, проведените две открити съдебни заседания и извършените по делото
процесуални действия – разпит на един свидетел и изслушване заключение на
съдебно-медицинска експертиза, адвокатското възнаграждение съдът
определя на 10 000 лева, 12 000 лева с ДДС. Съразмерно на уважената част от
претенциите, ответникът дължи на Адвокатското дружество 3 451.68 лева
адвокатско възнаграждение.
На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и
за депозит за съдебно-медицинска експертиза. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете за обезщетяване на личните увреди на ищцата – за сумите от
150 000 лева и 3 519.93 лева, ЗК „Лев инс“ АД има право на разноски за
депозит в размер на 358.26 лева (110 000/153 519.93*500). От претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 675 лева на ответника се дължат
480.84 лева (290 929.20/408401.93*675).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
12
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С.ско шосе“
№ 67А да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„******** сумата от 72 000 лева (36 813.02 евро), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг К.Е.К. при
ПТП на 16.09.2022 г. и сумата от 1 952.80 лева (998.45 евро), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение на
К.Е.К., ведно със законните лихви върху главниците от 19.07.2024 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците до пълните
предявени размери от 250 000 лева и 4 882 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С.ско шосе“
№ 67А да заплати на И. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„******** сумата от 40 000 лева (20 451.68 евро), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП на 16.09.2022 г., ведно със
законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева, и сумата от
3 519.93 лева (1 799.71 евро) обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медицински изделия, медиК.ти и лечебни процедури, ведно със
законната лихва от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д да заплати по сметка на СГС сумата от 4 698.91 лева (2 402.51 евро)
държавна такса и 141.74 лева (72.47 евро) депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на Адвокатско дружество „Й. и
Е.“, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „******** сумата от 3 451.68 лева
(1 764.82 евро) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Х. К., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С.ско шосе“
№ 67А сумата от 839.10 лева (429.03 евро) разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14