РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5836 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.422 ГПК, по чл.240 и по чл.86 ЗЗД, предявени в условията на
евентуално обективно съединение.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър
Бориславов Бончев, чрез процесуалния си представител твърди, че на 30.05.2017г.
Р.М.Р. е сключил с “УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД (УКФ) Договор за потребителски
паричен кредит №2750868, съгласно който дружеството му предоставило кредит в
размер на 13550 лв, която сума превел по банковата му
сметка на 30.05.2017г. Страните се съгласили общият размер на кредита да е в
размер на 13956.50 лв, от която сума 406.50 лв представлява такса за разглеждане на кредита и за която
е направено прихващане от кредитора на датата на усвояване на кредита. За
кредита е сключена и месечна застраховка със застрахователна премия 11.62 лв, включена в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска, съгласно погасителния план към договора, като общият размер на
застрахователната премия за срока на договора е 1394.40 лв. Съгласно клаузите
на договора, усвоената парична сума по договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и
се формира от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс
фиксирана надбавка от 10.89 %, при което възнаградителната
лихва за срока на договора е в общ размер 9198.00 лв. Така, общият размер на
задължението възлиза на 24548.90 лв, която сума Р.М.Р.
се е задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски по 204.57 лв, без последната - изравнителна вноска, която е в размер
на 205.07 лв. Падежът на първата вноска е на 21.06.2017г., а на последната
вноска е на 21.05.2027г., съгласно погасителен план, съставляващ неразделна
част от договора. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на кредита, договорната
лихва върху нея към момента на предоставянето му и съответна част от
застрахователната премия. Съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора, при забава в
плащанията на дължимите погасителни вноски кредитополучателят дължи на
кредитора обезщетение за забава, поради което на ответника е начислена сума в
общ размер 668.03 лв за периода от 21.02.2018г. до
датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.07.2019г. Тъй като
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за плащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съгласно чл.12,
ал.2, б.“а” от ОУ към договора. На ответника е изпратено писмено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на посочения в договора адрес.
Задължението по договора е обезпечено чрез поръчителството на М.А.Т. – втория
ответник. Ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а само 1834.72
лв, с която сума са погасени 1113.09 лв възнаградителна лихва, 569.99 лв главница, 151.06 лв
застрахователна премия и 0.58 лв лихва за забава. На
19.09.2018г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, заедно с Приложение №1, към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 20.12.2016г., сключен между “УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането на УКФ срещу Р.М.Р.
и М.А.Т., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №2750868/30.05.2017г.,
е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Двамата са писмено
уведомени за извършената цесия. За събиране на вземането си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №4093/2019г.
на Русенски районен съд. Тъй като длъжниците не са
намерени за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за
установено, че Р.М.Р. и М.А.Т. му дължат солидарно сумите 13386.51 лв неизплатена главница за периода от 21.02.2018г. до
21.05.2027г., заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 840.74 лв
договорна (възнаградителна) лихва за периода от
21.02.2018г. до 19.09.2018г. и 668.03 лв лихва за
забава за периода от 21.02.2018г. до подаване
на заявлението. Претендира разноските по заповедното производство. В условията
на евентуалност при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК моли да бъдат осъдени Р.М.Р.,
кредитополучател и М.А.Т. като поръчител по Договор за потребителски паричен
кредит №2750868/30.05.2017г. да заплатят солидарно на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД сумите 13386.51 лв неизплатена главница за периода от 21.02.2018г. до
21.05.2027г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, 840.74 лв договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 21.02.2018г. до
19.09.2018г. и 668.03 лв лихва за забава за периода
от 21.02.2018г. до 30.09.2019г.
Претендира разноските по делото.
Ответникът Р. М Р. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на исковете и моли същите да
бъдат отхвърлени, в т.ч. и като недоказани.
Ответницата М А.Т. чрез назначения й особен
представител оспорва исковете като недоказани по основание и размер. Възразява,
че в представения договор за потребителски кредит няма данни за място и дата на
сключването му, респ. от коя дата той е в сила по отношения на нея като
поръчител. Счита сключения от Р.Р., като потребител Договор
за потребителски паричен кредит №2750868/30.05.2017г., по който М Т. е
поръчител, за недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като са налице
нарушения на чл.10, ал.1 ЗПК относно изискванията за ясен и разбираем език, за
форма, за формат и размер на шрифта и др. елементи. На основание чл.23 ЗПК по
договор за потребителски кредит, обявен за недействителен, потребителят следва
да върне единствено чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други
разходи по кредита. Моли съдът да постанови решение, с което дължимата сума по
недействителния договор №2750868/30.05.2017г. да е в размер на разликата между
главницата 13956.50 лв и изплатените вноски от
потребителя – 1837.72 лв и направеното прихващане от
страна на кредитора на датата на усвояване на кредита в размер на 406.50 лв, която се равнява на 11712.28 лв.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4093/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №4093/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2042/03.07.2019г.
срещу Р.М.Р. и М.А.Т. да заплатят солидарно на кредитора “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД гр. София сумите 13386.51
лв главница по Договор за потребителски паричен
кредит от 30.05.2017г, сключен с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, заедно
със законната лихва от 02.07.2019г. до окончателното изплащане, 840.74 лв възнаградителна лихва за периода от 21.02.2018г. до 19.09.2018г.,
668.03 обезщетение за забава за периода 21.02.2018г.-01.07.2019г., както и за 284.55
лв държавна такса и 50 лв
за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, Р.М.Р.
в качество на потребител и М.А.Т. в качество на поръчител са сключили на 30.05.2017г.
Договор за потребителски паричен кредит №2750868, съгласно който “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е предоставило на потребителя кредит в
размер на 13550.00 лв, а поръчителят се е задължил
към УКФ да бъде солидарно отговорен за задълженията на потребителя (чл.13). Съгласно
условията на договора, общият размер на кредита възлиза на сумата 13956.50 лв, включваща освен чистата му стойност и 406.50 лв такса за разглеждане на кредита. Продължителността на
кредита е сто и двадесет месеци при годишен лихвен процент 10.99 % и годишен
лихвен процент на разходите 13.99 %. Общата стойност на задължението на
потребителя по кредита възлиза на 24548.90 лв, която
сума Р.М.Р. се е задължил да върне на сто и двадесет месечни погасителни вноски,
всяка по 204.57 лв без последната, която е
изравнителна и е в размер на 205.07 лв, като първата
е дължима на 21.06.2017г., а последната - на 21.05.2027г. Потребителят Р.Р. се е задължил да плати и застрахователна премия в размер
на 1394.40 лв за целия срок на договора, респ.
месечна застрахователна премия 11.62 лв, включена в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Съгласно чл.12, ал.1 ОУ, при забава в плащанията на
дължимите от потребителя суми, същият дължи на кредитодателя
УКФ обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за
всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Съгласно
чл.12, ал.2, б.“а ” ОУ, кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
кредита, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчна
лихва, лихва за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски.
Договорът за потребителски паричен кредит №2750868/30.05.2017г.
е подписан от договарящите страни: потребител, поръчител и УКФ и не е оспорен
от ответниците, които са декларирали, че са го прочели, разбрали и че
безусловно приемат всички условия на договора, в т.ч. Общите условия и
погасителния план, представляващи неразделна част от него (стр.5 от договора). Поради
това съдът намира неоснователно направеното възражение от особения представител
на ответницата М Т., че няма качество на поръчител за вземането на ищеца.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице С.Т.Х. в съдебно заседание на 01.10.2020г., се установява,
че потребителят Р.Р. е усвоил отпуснатия заем, като на
30.05.2017г. му е преведена сумата
3511.27 лв с Платежно нареждане, Авизо, на основание
паричен заем 2750868. Съгласно направено искане от потребителя за рефинансиране
на съществуващ дълг (л.12 на гърба), “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД на 30.05.2017г.
е погасило негови задължения по други два потребителски кредита: към УКФ ЕАД –
ДПК №2455355 и към “Провидент Сити Банк” по ДПК №**********, в общ размер 10038.73 лв или усвоената сума по кредита е 13550.00 лв (10038.73 лв + 3511.27лв).
След усвояване на сумата по кредита ответникът
Р. е извършил девет плащания за погасяване на задължението си по договора или в
общ размер 1788.24 лв платени погасителни вноски.
Последното плащане е направила на 21.02.2018г., след което е преустановил
плащанията. Непогасеното задължение на ответника Р. в качеството на потребител
по посочения договор възлиза на 13386.51 лв главница
и 840.74 лв договорна възнаградителна
лихва.
От допълнителното заключение на експертизата, потвърдено
устно от вещото лице Х. в съдебно заседание на 08.12.2020г. се установява, че
размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната
лихва – 14277.25 лв (13386.51 лв
+ 840.74 лв) за периода от 21.02.2018г. до
01.07.2019г. – датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, е в размер на 1960.19
лв. Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.
С индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възмездно
вземанията по договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, в т.ч. вземането срещу Р.Р. и М.Т., произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит №2750868/30.05.2017г. От приложените Потвърждение за извършената цесия и
Приложение №1 към Индивидуален договор за цесия от 19.09.2018г. (л.24-28), се
вижда, че по силата на договора за цесия вземането на УКФ срещу ответниците в
общ размер 14259.95 лв, в т.ч. 32.70 лв лихви за забава към датата на засичане – 19.09.2018г., е
прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер
ищецът има всички права на кредитор. В т.см. е и приложената на л.183 на гърба
счетоводна справка за общо цедираните задължения.
Ответниците са уведомени по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост,
видно от приложените на л.31-34 писмени уведомления от 01.03.2019г. и от 20.03.2019г.
от ищеца, упълномощен от предишния кредитор (л.28) и че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД встъпва в правата на
кредитор срещу тях преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Няма данни ответниците да са ги получили лично, но връчването е
надлежно, след като е направено на посочения от тях и вписан в предметния
договор настоящ и постоянен адрес и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответниците.
Ответниците не са представили доказателства, че са
изпълнили поетото като солидарно задължение, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит №2750868/30.05.2017г.
Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на Договор за потребителски паричен кредит №2750868/30.05.2017г.
Същият е изготвен на разбираем език и съдържа необходимите реквизити, посочени
в чл.11 ЗПК. Нарушението относно размера на шрифта е формално и само по себе си
не е довело до ограничаване правата на ответниците. С подписването на документите
всеки от ответниците в посоченото им качество е потвърдил, че е получил, запознат
е, приел е и се е задължил да спазва условията на договора. Възраженията на
особения представител, че сключеният договор не отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК е неоснователно. След като изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК са
спазени, то и възражението за недействителност на договора - чл.22 ЗПК е неоснователно.
Относно претенцията в размер на 668.03 лв лихва за забава за периода от 21.02.2018г. до датата на
подаване заявлението по чл.410 ГПК - 01.07.2019г. съдът намира същата за
неоснователна. Установено е, че към 19.09.2018г.
прехвърленото вземане по договора за потребителски кредит №2750868/30.05.2017г.
е в общ размер 14259.95 лв. Поради това цесионният договор има действие по
отношение на ответниците до размер на сумата 14259.95 лв. Предишният кредитор
не е начислявал лихва за забава върху неизплатеното задължение по кредита за
периода след 19.09.2018г. Поради което ищецът има право да начислява законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК - от 02.07.2019г.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи,
като се признае за установено че Р.М.Р. - потребител (кредитополучател) и М.А.Т.
- поръчител дължат солидарно на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите 13386.51
лв, представляваща неизплатена главница за периода от
21.02.2018г. до 21.05.2027г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 02.07.2019г. до окончателното
изплащане, 840.74 лв договорна възнаградителна
лихва за периода от 21.02.2018г. до 19.09.2018г. и 32.70 лв
лихва за забава за периода от 21.02.2018г. до 19.09.2018г., като за разликата
до 668.03 лв и за периода до 01.07.2019г. претенцията
за лихва за забава следва да се отхвърли. Ответниците дължат
на ищеца сумата 320.28 лв разноски по ч. гр. дело №4093/2019г.
на РРС, съобразно уважената част на иска.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност иск с
правно основание по чл.240 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за същите суми солидарно срещу ответниците,
разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално
съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалният иск е предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава
и с евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради
това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС
по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответниците следва
да заплатят на ищеца 1819.83 лв разноски по
настоящото дело, съобразно уважената част
на иска.
Съгласно чл.78, ал.9 ГПК съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на 300 лв, като в случая не намира
приложение разпоредбата на чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп.
директор Димитър Бориславов Бончев, ЕИК *********, към Р.М.Р., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** и М.А.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
в условията на солидарност за сумите 13386.51 лв
неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит
№2750868/30.05.2017г. за периода от 21.02.2018г. до 21.05.2027г., заедно със
законната лихва, считано от 02.07.2019г. до окончателното изплащане, 840.74 лв договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 21.02.2018г. до 19.09.2018г. и 32.70 лв
лихва за забава за периода от 21.02.2018г. до 19.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ същия
иск за разликата над 32.70 лв до 668.03 лв и за периода до 01.07.2019г. лихва за забава.
ОСЪЖДА Р.М.Р. и М.А.Т. да заплатят на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД сумите 320.28 лв
разноски по ч. гр. дело №4093/2019г. на Русенски районен съд, както и 1819.83 лв разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: