Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… /11.05.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3890 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „А. АД“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 0076 от 11.02.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна,
с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 86, ал.
1, т. 1 от Наредбата за управление ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1400 лева (хиляда и четиристотин лева) за
това, че около 11:00 часа на 13.08.2018 г. в гр. Варна, в сладкарница „Синчец“
на ул. „Васил Друмев“ № 28, биоразградимите отпадъци
от хранителен произход се смесват на местата на образуването им с общия битов
отпадък, като се изхвърлят на местата за събиране и извозване на смесени битови
отпадъци – нарушение на чл. 53, т. 3 от Наредбата за управление ***.
Дружеството „А. АД“
ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда
твърдения, че проверяващите инспектори от община Варна не са констатирали лично
извършването на нарушението, а са се позовали на думите на продавач –
консултанта в търговския обект, още повече, че според дружеството, тези думи са
били изопачени. Според дружеството остава неясно въз основа на какви факти и
обстоятелства инспекторите са изградили своя извод за съставомерност
на нарушение на Наредбата за управление ***. Поради гореизложените съображения,
дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3890 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. С.Ж.
***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху според
нея съществените нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
квалифициране на нарушението от страна на административно – наказващия орган.
В проведеното на 15.01.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3890 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна община Варна се
представлява от своя процесуален представител юрисконсулт П.К., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението
е категорично установено от инспекторите от община Варна, както и, че в хода на
административно – наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното търговско дружество.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 11:00 часа на
13.08.2018 г. св. В.Р.К. – ст. инспектор „Екологичен контрол“ в дирекция УСКОР
в община Варна и св. Н.Т.П. – инспектор „Екологичен контрол“ в дирекция УСКОР в
община Варна извършили проверка по спазване на разпоредбите на Наредбата за
управление *** в търговски обект – сладкарница „Синчец“, находяща
се в гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 28, стопанисвана от „А. АД“ ЕООД.
В хода на проверката
двамата инспектори от община Варна констатирали, че в съда, разположен в самата
сладкарница, където се събират отпадъците от дейността на търговския обект се
смесват биоразградими отпадъци от хранителен произход
с общ битов отпадък.
Св. К. преценил, че с
това свое поведение дружеството „А. АД“ ЕООД е извършило нарушение на
разпоредбата на чл. 53, т. 3 от Наредбата за управление ***, поради което и на
13.08.2018 г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената законова
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, на 11.02.2019 г. Зам. Кметът на
община Варна издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление ***, наложил на въззивното дружество „А. АД“ ЕООД административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1400 лева за нарушение на чл. 53, т. 3 от Наредбата
за управление ***.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:
На първо място съдът
би желал да отбележи, че дава вяра и кредитира показанията на всеки един от
тримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, но само в определена
тяхна част. Съдът вярва на показанията на св. К. и св. П., че в хода на
проверката в предиобедните часове на 13.08.2018 г. в
сладкарница „Синчец“ са установили, че биоразградимите
отпадъци от хранителен произход се смесват на местата на образуването им с
общия битов отпадък. Съдът принципно няма причина да се съмнява в показанията
на св. К.И.Е., че се опитва да събира разделно отпадъците в търговския обект,
докато изпълнява служебните си задължения на продавач – консултант, но в
конкретния случай показанията на св. К. и св. П. са изключително
последователни, категорични и взаимнодопълващи се, и
са в смисъл, че лично и непосредствено са констатирали смесването на отпадъците
в съда, където се събира боклука от търговския обект, поради което и съдът
приема, че в този ден 13.08.2018 г. в действителност биоразградимите
отпадъци са били смесени с общия битов отпадък.
Съдът обаче не дава
вяра и не кредитира показанията на св. К. и св. П. в частта им, че св. Е. ги
била информирала, че след това смесените отпадъци се изхвърлят в контейнерите
за събиране на битова смет, разположени в близост до търговския обект. На първо
място самата св. Е. категорично опроверга показанията на св. К. и св. П. в това
отношение, като самата тя заяви, че не попада сред служебните й задължения да
изхвърля събрания в търговския обект боклук, т.е. самата тя няма откъде да знае
какво се случва със събраната в търговския обект смет. Още едно основание за
тази позиция на съда е, че в съставения от инспекторите от община Варна
констативен протокол така и не е вписано името на св. К.И.Е., което е
некоректно, доколкото не е допустимо установяване на едно административно
нарушение да „почива“ върху показанията на едно неизвестно лице (лице, чиято самоличност не е била установена в хода на
административно – наказателното производство). В крайна сметка св. Е. отрече да
е признавала пред инспекторите от дирекция УСКОР към община Варна, че смесените
отпадъци се изхвърлят заедно в близките контейнери за събиране на смет, а също
така и тримата свидетели потвърдиха единодушно, че не са имали кой знае колко
продължителен разговор, защото управителя на търговския обект – г-н. Д. се е
появил в сладкарницата и той е започнал да комуникира с проверяващите
инспектори. Ето защо според съда останаха недоказани твърденията на св. К. и
св. П., че св. Е. им била признала, че отпадъците в търговския обект се събират
заедно на едно място, независимо от техния произход, след което се изхвърлят в
контейнер за събиране на битова смет.
Единствено според
съда, но това обстоятелство е напълно релевантно за предмета на производството
по НАХД № 3890 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, е установено с
категоричност, че в предиобедните часове на
13.08.2018 г. в сладкарница „Синчец“, стопанисвана от „А. АД“ ЕООД биоразградимите отпадъци от хранителен произход са били
смесени в местата за образуването им с общия битов отпадък.
Това фактическо
обстоятелство представлява нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от
Наредбата за управление ***, но в случая е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е посочената за нарушена тази правна норма.
И в съставения от св. К.
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е вписана като
нарушена разпоредбата на чл. 53, т. 3 от Наредбата за управление ***. Такава
правна норма не съществува в правния мир. Много вероятно е актосъставителят
и административно – наказващият орган да са имали предвид именно споменатата
разпоредба на чл. 53, ал. 3 от Наредбата за управление ***, но в крайна сметка
това съждение на съда представлява нищо повече от едно предположение.
Съдът не би желал да
изпада в някакъв краен формализъм, но е факт, че цифровото изписване на
нарушената нормативна разпоредба е сгрешено. Съдът по принцип не може да
сподели възражението на адв. С.Ж., че едно подобно
процесуално нарушение не може да бъде „санирано“ от
съдебната инстанция. При условие, че нарушението е описано коректно, точно и
пълно от фактическа страна, според съда по принцип не представлява толкова
съществено нарушение, че не е изписана алинея, а точка, но тази позиция е
валидна още веднъж съдът би желал да подчертае само при условие, когато
описанието на нарушението е изключително прецизно от фактическа страна.
В конкретния случай
обаче описанието на нарушението от фактическа страна в обстоятелствената част
на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е описано
по начин, който недвусмислено да съответства на хипотезата, предвидена в
разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата за управление ***. Както съдът вече
отбеляза, вменено във вина на дружеството е, не само, че биоразградимите
отпадъци от хранителен произход се сместват на местата за образуването им с
общия битов отпадък, но също така и, че смесените отпадъци (биоразградимите
отпадъци от хранителен произход и общия битов отпадък) се изхвърлят на местата
за събиране и извозване на смесени битови отпадъци. Вече съдът отбеляза, че
тази фактическа констатация остана недоказана в производството, тъй като св. К.
и св. П. признаха, че не са видели отпадъци от търговския обект, стопанисван от
дружеството в контейнерите за събиране
на смет, а са изградили своя извод въз основа на думите на св. Е., която обаче
не ги потвърди пред съда. Още повече, че изхвърлянето на отпадъци със смесен
произход в контейнери за смет представлява нарушение на някоя от разпоредбите
на чл. 21 от Наредбата за управление ***, а такова „обвинение“ не е било повдигано
от община Варна, макар и да е вменено като нарушение от фактическа страна,
както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на процесното наказателното постановление.
В обобщение, съдът
застъпва категорична позиция, че описанието на нарушението от фактическа страна
в процесното наказателно постановление не може да
бъде еднозначно съпоставено към хипотезата на чл. 53, ал. 3 от Наредбата за
управление ***, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
За допълнение на
мотивите съдът би желал да изложи своя коментар по два въпроса, които бяха
засегнати в хода на съдебното следствие. Единият въпрос беше повдигнат в
показанията на св. К. и св. П., които споделиха, че са били грубо изгонени от
търговския обект от управителя на дружеството г-н. Д. – поведение на управителя
на въззивното дружество, което няма как да бъде
прието за цивилизовано от страна на съда, но следва да се отбележи, че двамата
инспектори от община Варна са имали
възможност да потърсят съдействие от правоохранителните
органи, за да им съдействат да изпълнят служебните си задължения в хода на
проверката на сладкарница „Синчец“.
Съдът забеляза, че в
наказателното постановление е объркано наименованието и формата на търговското
дружество, но това не представлява процесуално нарушение, доколкото субекта на
отговорността е индивидуализиран със своя коректен ЕИК номер.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 0076 от 11.02.2019
г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 0076 от 11.02.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна,
с което на „А. АД“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление ***,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1400
лева (хиляда и четиристотин лева) за това, че около 11:00 часа на 13.08.2018 г.
в гр. Варна, в сладкарница „Синчец“ на ул. „Васил Друмев“ № 28, биоразградимите отпадъци от хранителен произход се смесват
на местата на образуването им с общия битов отпадък, като се изхвърлят на
местата за събиране и извозване на смесени битови отпадъци – нарушение на чл.
53, т. 3 от Наредбата за управление ***.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: