№ 407
гр. Перник, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - Перник“ АД срещу
от Р. Б. В. и В. Б. В., с която са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че всеки
един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по 330,60 лева,
представляващи 1/ 2 идеална част от главницата в размер на 661,20 лева на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр.
******, ул. “********“, бл. *, вх. А, дължима за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020
г. включително, както и сумите от по 27,57 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от
законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 08.02.2020 г.
до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 260926/05.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1663/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
/КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение
на договорните им задължения, а именно: неплащане стойността на потребената
топлинна енергия.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р. Б. В. и В. Б. В. са подали отговори на
исковата молба, с които я оспорват като неоснователна. Поддържат, че до имота им не
е доставена топлинна енергия в претендирания размер. Твърдят, че след смъртта на
майка им отоплителните тела в имота са спрени и единствено е използвана топла вода,
но в малки количества.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
От представения договор за продажба на недвижим имот, се установява, че Б.С.
В. и Д.И. В.а са закупили процесния апартамент № 7, находящ се в гр. ******, ул.
“********“, бл. *, вх. А на 10.12.1975 г.
Видно от удостоверение за наследници на Б.С. В., същият е починал на
14.08.2012 г., а на 23.11.2019 г. е починала и съпругата му Д.И. В.а, като са оставили за
свои наследници синовете си Р. Б. В. и В. Б. В..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди
процесния период. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза
е видно, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер),
през процесния период е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване
и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че
показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани
ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, предавани са на предствител на етажната
собственост и в законоустановения срок срещу тях не са постъпили жалби и
възражения от страна на ответницата.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла
вода- 1 бр. водомер. Начислен е служебен разход на количеството потребена топла
вода понеже ответниците не са осигурили достъп до имота за отчет на уреда, който е
определен на база брой обитатели на имота- 1 лице с дневно потребление 140 литра.
След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител в СЕС
разходът за топлоенергия е преизчислен и е определено топлосъдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на
топлинната енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Видно от заключение, в имота в помещение- стая има 1 брой работещо
отоплително тяло, с монтиран индивидуален разпределител, за което също е начислен
служебен разход на топлинна енергия за отопление, понеже ответниците не са
2
осигурили достъп до имота за отчет на уреда. Месечните суми, посочени в таблица 2 в
заключението, са прогнозно начислени и след провеждане на годишния отчет от
фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Отоплителните тела в
кухнята и в дневната са демонтирани.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната
инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен
от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот
по проект- 176 кв.м. Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон.
Определените суми за сградна инсталация са отразени в индивидуалните годишни
изравнителни сметки.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е
видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти
за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с
методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна
уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на общо 661,20 лева, от които БГВ-57,70 лева,
Отопление- 229,99 лева, изравнителни сметки и корекции- 367,36 лева и вноска дялово
разпределение- 6,15 лева.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточни, че не е посетил
процесния имот за оглед, тъй като сумите за отопление и за разход за топла вода са
начислени служебно поради това, че ответниците не са осигурили достъп за
извършване на отчет на уредите. Видно и от самото заключение на вещото лице,
същото се е запознало с представен му констативен протокол от 15.05.2020 г.,
подписан от представител на Етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител,
в който са посочени имотите, за които не е осигурен достъп за провеждане на
годишния отчет, като процесният имот е бил отбелязан в протокола.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни
във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На
следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил
всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на
общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на
топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.12.2019 г. до
30.04.2020 г. общата начислена сума за главница за доставена и ползвана топлинна
енергия е в размер на 639,79 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от
08.02.2020 г. до 04.03.2021 г. възлиза на 53,55 лева, като 1/ 2 идеална част от тези суми
възлиза съответно на 319,90 лева и 26,77 лева. Вещото лице посочва, че в приложеното
по делото извлечение от сметка е включена и уравнителна сметка в размер на 21,41
лева, която се отнася за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г. и не се включва в
3
процесния период. Видно от заключението на вещото лице размерът на
претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата
топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на
топлинна енергия, отразени в таблица № 1, приложение към експертизата. От
заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са
съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. Експертът
посочва, че не е установил извършвани от страна на ответниците плащания на
задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за
изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД, са
отразени в размер на 345,95 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1663/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 268051/05.04.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Р. Б.
В. и В. Б. В. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414, ал. 1
ГПК срещу заповедта е са подадени възражения от длъжниците и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока по
чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
4
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
По делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установи, че
по силата на наследствено правоприемство ответниците са съсобственици при равни
дялове на процесния имот и се явяват клиенти на топлинна енергия, като
облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.
Това води до извод, че между ответниците и ищцовото дружество е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
За процесния период приложение намират НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването. По делото се установи, че сумите за отопление и БГВ са
начислени служебно по определената в Наредбите методика поради това, че не е бил
осигурен достъп за провеждане на годишния отчет в процесния имот.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните
уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда
на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали
уреди с дистанционен отчет. Законовата уредба е идентична и в НАРЕДБА № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.)- в чл. 70, ал. 4 от нея и т. 8.3.1, вр. т. 8.3 от
от приложението по чл. 61, ал. 1. В изпълнение на тези изискванията на наредбите
правилно е изчислен и дължимият служебно разход топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие.
В чл. 70, ал.8 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
съответно в чл. 70а, ал. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.), е предвидено, че рекламации (възражения) по отчета на
5
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния
отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се
приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка.
По делото не се установява, а и не се твърди в определения срок до 31.08.2020 г.
ответниците да са подали възражения относно разпределението на топлинната енергия
или искания за допълнителен отчет на измервателните уреди. Поради това и такъв
отчет не би могъл да се направи в настоящото производство, съответно е било
безпредметно вещото лице да посещава процесния имот.
Оттук следва да се приеме, че дължимата сума за доставената топлинна енергия
за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имота на ответниците е в
размер на 639,79 лева съобразно заключението на вещото лице по
съдебноикономическата експертиза. Като съсобственици с равни дялове-по 1/ 2
идеална част от процесния имот, всеки един от ответниците дължи половината от тази
сума за главница, а именно- 319,90 лева. За тези суми исковете следва да се уважат като
основателни и да се отхвърлят за разликата над сумата от 319,90 лева до целия
предявен размер от 330,60 лева. Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата като законна последица от
уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец,
следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от ответниците при
съобразяване на идеалните им части от имота и дължимите от тях главници, е в размер
на 26,77 лева - законна лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от
08.02.2020 г. до 04.03.2021 г. За тези суми исковете за мораторна лихва са основателни
и следва да се уважат и да се отхвърлят за разликата над сумата от 26,77 лева до целия
предявен размер от 27,57 лева.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете, като ответниците следва да заплатят половината от
присъдените разноски.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350
лева – депозити за вещи лица, т. е. направените разноски са в общ размер на 425 лева,
от които следва да му се присъдят 411,35 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, или общо 75 лева, от
които следва да му се присъдят 72,59 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ******, ул. “********“, бл. *, вх. А, ет. *, ап. *, ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 319,90 /триста и деветнадесет лева и деветдесет
стотинки/ лева, представляваща 1/ 2 идеална част от стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. ******, ул.
“********“, бл. *, вх. А, дължима за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, сума в размер на 26,77 /двадесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на
месечните плащания, дължима за периода от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 319,90 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-05.04.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 260926/05.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1663/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Р. Б. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ******, ул. “********“, бл. *, вх. А, ет. *, ап. *, искове с
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Р. Б. В. дължи на “Топлофикация – Перник” АД разликата над сумата от
319,90 /триста и деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ лева до целия предявен
размер от 330,60 /триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща 1/
2 идеална част от стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент № 7, находящ се в гр. ******, ул. “********“, бл. *, вх. А, дължима за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, и разликата над сумата от
26,77 /двадесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ лева до целия предявен
размер от 27,57/двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания,
дължима за периода от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-05.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 260926/05.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1663/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ******, ж.к. „****“, бл. **, ет. 7, ап. 20, ДЪЛЖИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 319,90 /триста и деветнадесет лева и деветдесет
стотинки/ лева, представляваща 1/ 2 идеална част от стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. ******, ул.
“********“, бл. *, вх. А, дължима за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г.
включително, сума в размер на 26,77 /двадесет и шест лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева, представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на
месечните плащания, дължима за периода от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 319,90 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-05.04.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 260926/05.04.2021 г. за изпълнение на
7
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1663/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу В. Б. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ******, ж.к. „****“, бл. **, ет. *, ап. 20, искове с кралификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.
Б. В. дължи на “Топлофикация – Перник” АД разликата над сумата от 319,90 /триста и
деветнадесет лева и деветдесет стотинки/ лева до целия предявен размер от 330,60
/триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща 1/ 2 идеална част
от стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент
№ 7, находящ се в гр. ******, ул. “********“, бл. *, вх. А, дължима за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, и разликата над сумата от 26,77 /двадесет
и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ лева до целия предявен размер от
27,57/двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща 1/ 2
идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода
от 08.02.2020 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-05.04.2021
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
260926/05.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1663/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, ул.
“********“, бл. *, вх. А, ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 205,68 лева /двеста и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата
от 36,60 лева /тридесет и шест лева и тридесет стотинки/ - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА В. Б. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, ж.к. „****“,
бл. **, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”
сумата в размер на 205,68 лева /двеста и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 36,60
лева /тридесет и шест лева и тридесет стотинки/ - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1663/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8