Решение по дело №63/2019 на Районен съд - Малко Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№… / 20.11.2019 г. град М.Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

М.Търновски районен съд наказателен състав

На тринадесети ноември 2019 година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ЧАНКО ПЕТКОВ

Съдебни заседатели : 1.

Секретар: М.Димова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №63 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на А* А.К., ЕГН **********, притежаващ паспорт № * е адрес: гр. *против наказателно постановление № 575/25.06.2019 г.на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция„Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо управление,административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗМФ-110/32-35940 от 04.02.2019 г. на
Министъра на финансите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

• 21 800 евро:

- Купюри по 500 евро - 14 бр. по 500 евро = 7000 евро;

- Купюри по 200 евро - 6 бр. по 200 евро = 1200 евро;

- Купюри по 100 евро -131 бр. по 100 евро =13100 евро;

- Купюри по 100 евро - 4 бр. по 100 евро = 400 евро;

- Купюри по 50 евро - 2 бр. по 50 евро = 100 евро.

• 2370 турски лири:

- Купюри по 100 турски лири - 23 бр. по 100 турски лири = 2300 турски лири;

- Купюри по 50 турски лири - 1 бр. по 50 турски лири = 50 турски лири;

- Купюри по 20 турски лири - 1 бр. по 20 турски лири = 20 турски лири.

• 1310 лева:

- Купюри по 100 лв. - 9 бр. - 900 лв.;

- Купюри по 50 лв. - 7 бр. - 350 лв.;

- Купюри по 20 лв. - 2 бр. - 40 лв.;

- Купюри по 10 лв. - 1 бр. - 10лв.;

- Купюри по 5 лв. - 2 бр. - 10 лв.

е левова равностойност в размер на 44715,28 лв. /четиридесет и четири хиляди
седемстотин и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, преизчислени *м курс за
митнически цели *м 28.02.2019 г.: 1 EUR = 1.95583 лева; 1 TRL = 0.32413 лева.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично.Моли съда НП да бъде отменено.

Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

Във въззивната жалба се оспорва извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение сериен №430 от 28.02.2019 г. по описа на Централно митническо управление, съставен от С.Д.К. - главен експерт
в отдел „Борба с наркотрафика Южна морска" в ГД „МРР", ЦМУ, Агенция „Митници“ за това ,че при извършена проверка на 28.02.2019 г.. около 05:40 часа, на МП МАЛКО ТЪРНОВО, на трасе за обработка на
входящи автомобили, от Република Турция за Република България пристигнал ЛЕК
АВТОМОБИЛ, марка *“, е рег.№ *, управляван от българския
гражданин А* А.К., ЕГН **********. В автомобила заедно е него пътувал
*/Н.Ч./. При пристигане на автомобила в зоната за
митнически контрол, актосъставителят попитал водача и спътника му на разбираем за тях
език дали имат акцизни стоки, в това число цигари и тютюневи изделия, различни видове
валута с обща стойност, равна и надвишаваща 10 000 евро, валутни ценности и стоки в
търговско количество за деклариране пред митническите органи. След получени отрицателни отговори е извършено ГЦМП на превозното средство, на пътническия и личен багаж.Актосъставителят поискал да провери, в присъствието на А* А.К., ръчната му лична чанта, която била поставена между двете предни седалки, *дето установил недекларирани по установения ред парични средства, които изброил, съвместно е
митническия служител *, в присъствието на А* А.К. както следва:

Купюри по 500 евро - 14 бр. по 500 евро = 7000 евро

Купюри по 200 евро - 6 бр. по 200 евро = 1200 евро

Купюри по 100 евро - 131 бр. по 100 евро =13100 евро

Общо: 21 300 евро

В хода на проверката, в бял хартиен плик и в плик цвят „охра“, намиращи се в
раницата на А* А.К.. поставена на задната седалка на автомобила, са
установени още парични средства, които са изброени, съвместно е митническия служител
* в присъствието на А* А.К., подробно описани
кактоследва:

В бял плик:

Купюри по 100 турски лири - 23 бр. по 100 турски лири = 2300 турски лири

Купюри по 50 турски лири - 1 бр. по 50 турски лири = 50 турски лири

Купюри по 20 турски лири - 1 бр. по 20 турски лири = 20 турски лири

Общо: 2370 турски лири

В плик ..охра":

Купюри по 100 евро - 4 бр. по 100 евро = 400 евро

Купюри по 50 евро - 2 бр. по 50 евро = 100 евро

Общо: 500 евро

Установените недекларирани парични средства са задържани с разписка №0143393/28.02.2019 г.

Серийните номера на задържаните купюри са ксерокопирани в присъствието на А* А.К.. както и в присъствието на митническия служител * и приложени *м разписка № 0143393/28.02.2019 г., всички наддлежно подписани от жалбоподателя.

На А* А.К. е предоставен заверен екземпляр от същите.Съставен е протокол за личен преглед № 33/28.02.2019 г., при който в джобовете на връхното яке на
К. е установена следната сума:

Купюри по 100 лв. - 9 бр. - 900 лв.

Купюри по 50 лв. - 7 бр. - 350 лв.

Купюри по 20 лв. - 2 бр. - 40 лв.

Купюри по 10 лв. - 1 бр. - 10лв.

Купюри по 5 лв. - 2 бр. - 10 лв.

Обща равностойност на намерената сума - 1310 /хиляда триста и десет/ лева. Същата е
причислена *м установените суми. предмет на нарушение, намерени в личната чанта и раница на А* А.К..

За извършените контролни действия е съставен Протокол за извършена митническа проверка № КЦ-М670 (19BG9931B007706)/28.02.2019 г.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ. Актът е подписан от нарушителя.

Административно наказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН.

Жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ . Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.К. които показания съдът приема като достоверни и безпристрастни. По искане на зашитата бе допуснат до разпит *Съдът не дава вяра на показанията на св.-Ч.,тъй като се намира в приятелски отношения и е съдружник с жалбоподателя и с показанията си цели същият да бъде оневинен.

Съгласно действащото законодателство - чл.2, т.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., при пренасяне през границата на страната на парични средства над 10000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута подлежат на деклариране. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 от същата наредба с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

С деянието си А* А.К. е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл.9,ал.1от Наредба №Н-1 от 1 февруари 2012 г. на МФ и чл. 3, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005, с което е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. А* А.К. не е изпълнил своето задължение да декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства пренасяната от него валутана като на 28.02.2019 г., на МП „Малко Търново”, не е декларирал с декларация за паричните средства по
образец, утвърден от министъра на финансите, пренасяните от него 21 800 евро,2370 турски лири и 1310 лева с левова равностойност в размер на 44715,28 лв. /четиридесет и четири
хиляди седемстотин и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, с което е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 1
февруари 2012 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,с*поценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл10а от ВЗ

Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Жалбоподателят е български гражданин и възражението ,че не разбира добре български е ирелевантно за спора. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

На 3.10.2019г Европейския съд се е произнесъл по запитване на Административен съд – Хасково със страна Митница Бургас и съдът е занимат с въпроса, дали отнемането в полза на Държавата на предмета на нарушението в конкретния случай валута - евра съгласно чл.20ал.1 от ВЗ, дали същия е в съответствие с принципа по чл.49 пар.3 от Хартата за съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние и дали държавите членки съблюдават при въвеждането на санкциите по чл.9 пар.1 от регл.1889/2005г. Заключението на Европейския съд е , че чл.9 пар.1 от посочения регламент не допуска национална правна уредба , като разглежданата в главното производство, а именно чл.20 ал.1 от ВЗ , освен налагане на административно наказание глоба , да предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на Държавата.

Предвид горното съдът намира,че НП следва да бъде изменено,като бъде отменено в часта в която е отнета сумата и потвърдено в останалата му част-по отношение на наказаниетоглоба.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 575/25.06.2019 г.на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, Главна дирекция„Митническо разузнаване и разследване" в Централно митническо управление,административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗМФ-110/32-35940 от 04.02.2019 г. на
Министъра на финансите с което на А* А.К., ЕГН **********, притежаващ паспорт № *********, изд. на
*, е адрес: гр. *за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер на 1000лв. като го ПОТВЪРЖДАВА в тази му част и и го ОТМЕНЯ в часта в която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:

21 800 евро: