Р Е Ш Е Н И Е

 

№                      18 септември  2017 г.                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав на …12 септември 2017…………………………… година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

секретар….. Нина Кънчева……….…………………..като разгледа докладвано от…… съдията  МИШОВА…………….. гр. дело № 220 по описа  за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Предявени са искове по чл.108 ЗС за защита на право на собственост и на право на ползване и за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС.

         Ищецът З.К.С. твърди, че с решение № 522 от 12.08.2009 г., влязло в сила на 01.11.2010 г., по гр. дело № 564/2007 г. по описа на Районен съд - Казанлък, е развален за ½ ид.ч. по отношение на него, както и по отношение Наталия Савкова Станева, Калоян Савков С. и Румяна Николова Станева, сключеният на 14.07.1993 г. по н.а. № 180, том XIII, дело № 3159/1993 г. договор, с който Коста Атанасов С. и съпругата му Златка Андреева Станева прехвърлили на сина си Савко Костадинов С. апартамент № 3, ет.3, вх. А, на ул. Скобелев, №1, гр. Казанлък, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда, построена върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена срещу задължението на Савко С. да дава издръжка и да гледа своите родители докато са живи при запазено за прехвърлителите право на ползване на целия имот, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане. Ищецът твърди, че докато посоченото гражданско дело било висящо, Калоян Савков С. прехвърлил имота чрез покупко-продажба на В.Б.Ч.. След влизане в сила на решението ищецът прехвърлил чрез дарение с н.а. № 184, том 2, peг. № 3013, дело № 314 от 2010 г. на сина си М.З.К. своята ½ ид.ч. от имота, като твърди, че си запазил правото на ползване върху гореописаната част от недвижимия имот докато е жив и с тежестта надареният М.З.К. да не може да продава, заменя или ипотекира имота докато дарителят е жив. Ищецът твърди, че на 02.12.2010 г. изпратил чрез кмета на с. Копринка, „Молба – покана” до В.Б.Ч., с която го кани да се яви на 06.11.2010 г., в 10 часа в кметството на с. Копринка, за да му предаде ключовете на описания апартамент. В.Б.Ч. не се явил. Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че е титуляр на правото на  ползване на ½ ид.ч. върху описания имот и да осъди ответника да му предаде владението, както и да му заплати сумата от 8 400 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване в периода м.02.12.2010 г. до 30.03.2016 г. на горепосочения недвижим имот.

         Ищецът М.З.К., при същите фактически твърдения, моли съдът да постанови решение, с което да го признае за собственик са описания имот по силата на дарственото разпореждане.

         Ответникът В.Б.Ч. оспорва предявените искове и счита, че са неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че ищците нямат никакво правно основание да искат от ответника каквото и да било спрямо процесния недвижим имот, който бил изключителна собственост на ответника и неговата съпруга. Твърди, че ищците не притежават никакви валидни и противопостовими на ответника права на собственост върху този недвижим имот, понеже се ползвали от нищожни спрямо ответника доказателствени средства, които не можели да оборят по неговото и на съпругата му абсолютно право на собственост върху индивидуализирания по-горе недвижим имот.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

                   Ищецът З.К.С. е син на Коста Атанасов С.,***, починал на 15.04.2002 г., и на Златка Андреева Станева, починала на 09.11.2006 г. Приживе двамата наследодатели притежавали като съпружеска имуществена общност апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ул. Скобелев, №1, ет.3, вх. А, ап. № 3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена. С договор от 14.07.1993 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 180, т.ХІІІ, дело № 3159/1993 г. по описа на нотариуса при Казанлъшкия районен съд, наследодателите на ищеца прехвърлили на другия си син - Савко К.С., описания по-горе имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите. Савко К.С. починал преди прехвърлителите – на 21.11.2001 г., и като наследници оставил съпругата си и децата си – Румяна Николова Станева, Калоян Савков С. и Наталия Савкова Станева. С договор за дарение от 31.07.2003 г., обективиран в н.а. № 167, т.І,  рег. № 1451, дело № 173/2003 г. по описа на нотариус Невена Бранчева с № 167 по списъка на Нотариалната камара, Румяна Николова Станева и Наталия Савкова Станева дарили на Калоян Савков С. собствените си 3/4 ид.ч. от описания по-горе апартамент. С договор за покупко-продажба от 07.04.2008 г., обективиран в н.а. № 166, т.І, рег. № 1685, дело № 145 по описа на нотариус Катя Кискинова с № 441 на Нотариалната камара, Калоян Савков С. продава апартамента на ответника В.Б.Ч..

                   След смъртта на родителите си ищецът З.К.С. подала искова молба, с която предявява иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Молбата е с вх. № 3888 от 27.03.2007 т. и е вписана в Службата по вписванията като подлежаща на вписване на 12.02.2009 г. По образуваното гражданско дело № 564/2007 г. по описа на Казанлъшкия районен съд е постановено решение № 522 от 12.08.2009 г., с което посоченият по-горе договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е развален до ½ ид.ч. Решението е потвърдено с решение № 480 от 14.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 592/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1128 от 01.11.2010 г. по к.гр.д. № 754/2010 г. на ВКС.

                   Освен тези факти по делото е установено още, че с договор от 07.12.2010 г., обективиран в н.а. № 184, т.ІІ, рег. № 3013, дело № 314 по описа на нотариус Иван Генов с № 440 по списъка на Нотариалната камара, ищецът З.К.С. дарил ½ ид.ч. от процесния апартамент на сина си – другия ищец М.З.К., но запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху имота.

                   При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

                   Според разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. Това правило е напълно приложимо и по отношение на ограничените вещни права по силата на разпоредбата на чл.111 ЗС. В случая ищецът З.К.С. претендира правото на ползване, като твърди, че преди да дари процесния имот на сина си, е бил собственик поради развалянето на договора за гледане и издръжка. С други думи, той претендира правото поради обратното действие на развалянето, а другият ищец – поради дарението.

                   Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора, след неговото разваляне. Ако имотът обаче е прехвърлен на трето лице преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват по изрично разпореждане на закона – чл.88, ал.2 ЗЗД (Р-219-1986 г. І г.о.; Р-1927-1999 г., ІV г.о.; Р-1692-2000 г. ІV г.о.; Р-112-2013 г., ІІІ г.о.; Р-101-2011 г., ІІ г.о.). Под „трети лица” по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД, предвид систематичното място на нормата,  се разбира лица, извън страните по договора, развален по съдебен ред (Р-101-2011 г., ІІ г.о.; Р-656-2004 г., ІV г.о. по гр.д. №1087/2003 г.). В случай, когато трети лица придобиват права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба, прехвърлителят по разваления договор, респ. неговите наследници не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота – чл.57, ал.2 ЗЗД (Р-112-2013 г., ІІІ г.о.).

                   В случая исковата молба, с която ищецът З.К.С. е искал развалянето на договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е подлежала на вписване на основание чл. 112, б. „а” ЗС, което обаче е сторено след продажбата на процесния имот, видно от положения върху нея щемпел. Това вписване защитава правата на купувача, придобил право върху вещта съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Затова обратното действие на развалянето на договора не засяга правата му. Той е трето лице по смисъла на закона, което не е било страна по договора за гледане и издръжка и което е закупило имота на 07.04.2008 г. - преди исковата молба да бъде вписана на 12.02.2009 г. С оглед на тези съображения обратното действие на развалянето на договора, което по отношение на собствеността би означавало, че собственик отново става ищеца, в случая е непротивопоставимо на ответника и не може да настъпи. Ищецът не е станал собственик на имота с развалянето на договора и не би могъл успешно да прехвърли собствеността на сина си, нито да запази правото на ползване за себе си. 

                   С оглед на гореизложените съображения съдът намери исковете за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Неоснователен поради акцесорността си е и искът за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване. След като процесният апартамент е собственост на ответника по делото, той не дължи обезщетение.

                    

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И       :

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от З.К.С. ***, ЕГН **********, срещу В.Б.Ч. ***, ЕГН ********** иск по чл.108 ЗС за установяване на правото на ползване върху ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ул. Скобелев, №1, ет.3, вх. А, ап. № 3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор 35167.502.5875.1.3 и идентификатори на съседните обекти: на същия етаж 35167.502.5875.1.4; под обекта35167.502.5875.1.1 и над обекта 35167.502.5875.1.5 и за предаване на владението върху тази ½ ид.ч.

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М.З.К. ***, ЕГН **********, срещу В.Б.Ч. ***, ЕГН ********** иск по чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост върху ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ул. Скобелев, №1, ет.3, вх. А, ап. № 3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор 35167.502.5875.1.3 и идентификатори на съседните обекти: на същия етаж 35167.502.5875.1.4; под обекта35167.502.5875.1.1 и над обекта 35167.502.5875.1.5.

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от З.К.С. ***, ЕГН **********, срещу В.Б.Ч. ***, ЕГН ********** иск по 31, ал.2 ЗС за присъждане на сумата от 8 400 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ул. Скобелев, №1, ет.3, вх. А, ап. № 3, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор 35167.502.5875.1.3 и идентификатори на съседните обекти: на същия етаж 35167.502.5875.1.4; под обекта35167.502.5875.1.1 и над обекта 35167.502.5875.1.5 за периода от 02.12.2010 г. до 30.03.2016 г.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: