Решение по гр. дело №4882/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20251110104882
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18196
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.А ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110104882 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ***
*** срещу Т. Д. М..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че *** *** е сключило договор за счетоводно обслужване от
10.05.2024 г. с Т. Д., а ищецът *** *** е сключил с *** *** договор за наем на
персонал от 24.11.2023 г., въз основа на което ответницата е изготвяла
разплащателните ведомости на служителите на *** ***. Твърди, че на
25.10.2024 г. ответницата е изпратила за подпис на служебният имейл масов
файл за плащане на трудови възнаграждения за месец септември 2024 г. на 41
служители на *** ***, където са посочени служители и банковите им сметки
за заплащане на трудовите им възнаграждения. Твърди, че сумите са наредени
на 25.10.2024 г. за плащания от ***. Впоследствие се установява, че сред
имената на работниците и служителите има имена и банкови сметки на 4 бр.
лица (*** – *** – 997,88 лв.; *** – *** – 996,94 лв.; *** – *** - 900,61 лв. и ***
– *** – 1133,57 лв.), като са посочени банкови сметки, които не са
принадлежали на посочените лица, трима отслужителите, посочени в
таблицата – *** и *** и *** не са били служители на ищцовото дружество към
момента на превеждане на сумите, а посочената банкова сметка, по която е
заплатено трудово възнаграждение на *** – ***, всъщност е с титуляр Т. М..
Посочва, че ответницата е изготвила масов файл с неверни данни, при което
имената на лицата и банковите им сметки са поставени на различни позиции в
таблицата, което е затруднило откриването на неверните данни в обемния
файл. След проучване се установява, че в масовия файл за месец септември
1
2024 г. ответницата е включила лицата *** – за сумата от 900,60 лв. и *** – за
сумата от 1133,57 лв., като посочените лица не са били служители на
ищцовото дружество и не им се е дължало посоченото в масовия файл
заплащане. Твърди, че по този начин от сметката на дружеството са излезли
сумите в общ размер на 6 063,17 лв., които са преведени без основание. При
тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6
063,17 лв., представляваща преведени без основание суми, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 234,30 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочените суми за периода от превода на сумата –
25.09.2024 г. до 24.01.2025 г. в размер на 234,30 лв. Претендира разноски за
производството.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор
на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът не
изпраща представител и не изразява становище за разглеждане на делото в
отсъствие на представител.
Постъпила е молба от ищеца, в която същият е направил искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение и претендира разноски за
производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 063,17 лв. –
заплатени от ищцовото дружество без основание суми поради неправилен
масов файл, изготвен от ответницата Т. Д. М., ведно със законната лихва,
считано от 28.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 234,30 лв. – обезщетение за
забава върху посочената сума за периода от превода на всяка от сумите
(25.09.2024 г.) до 24.01.2025 г.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
2
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива са извършени в общ размер на сумата от 1 247,53 лв. от която
292,53 лв. – платена държавна такса, 950 лв. – адв. възнаграждение, платено
изцяло в брой, съобразно ДПЗС от 22.01.2025 г. и 5 лв. – д.т. за издаване на
СУ, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД, Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 6 063,17 лв. –
заплатена от ищеца без основание суми, поради неправилен масов файл,
изготвен от ответницата Т. Д. М., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 234,30 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за
периода от 25.09.2024 г. до 24.01.2025 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на ***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, сумата от 1247,53 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лева и 53
стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3