РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Перник, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100589 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по евентуално съединени искове – главен срещу ответницата В. С. В. с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и евентуален, в случай, че главният иск бъде отхвърлен
– срещу ответницата В. И. К. с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от К. И. Д., ЕГН ********** от *** срещу В. С.
В., ЕГН ********** от *** и В. И. К., ЕГН ********** от ***.
Ищецът твърди, че с първата ответница са били интимни партньори, като през 2020 г.
решили да закупят жилище, в което да живеят заедно.
Между тях от една страна и втората ответница от друга се постигнало съгласие за
сключване на договор за покупко – продажба, с който срещу заплащане на цена от 105000
евро те да закупят собствения на В. К. недвижим имот, находящ се в изградена и въведена в
експлоатация, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № ***,
издадено от главния архитект на община Перник - „Многофункционална сграда с магазини,
кафене и жилища“, която е изградена в урегулиран поземлен имот в землището на с. ***,
общ. ***– ***, представляващ според утвърдения с решение № 419/26.01.2006 г. на
общински съвет гр. Перник подробен устройствен план - план за регулация и застрояване
на селото УПИ *** – „за обслужващи дейности и инфраструктура и жилищно
строителство“, в кв. ***– „***“ по плана за регулация и застрояване на селото, целият с
площ от 2144.00 кв. м., при граници и съседи на УПИ по скица – от север – улица, от изток –
УПИ ***, *** – „за жилищно строителство и УПИ *** – „за обслужващи дейности и
инфраструктура и жилищно строителство“, от запад – улица, а именно:
1
Апартамент № ***, разположен на трети етаж на сграда, на кота + 6.61 м., със застроена
площ съгласно таблица за площообразуване от 76.21 кв. м., състоящ се от антре,
всекидневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер и тераса, при граници:
апартамент № ***, килер № ***, коридор, апартамент № ***, калкан и двор, заедно с
припадащите му се 3.92 % от общите части на сградата, които изчислени в квадратни метри
представляват 8.08 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е изградена сградата.
Ищецът сочи, че част от сумата в размер на 73830.55 евро заплатили с банков кредит,
отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД на ответницата В. В., за което е сключен договор за
банков ипотечен кредит № *** Тъй като договорът за банков кредит бил сключен само от
ответницата, то и договорът за покупко-продажба на недвижимия имот, обективиран в
нотариалена акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г. бил сключен само от нея
като купувач.
Ищецът твърди, че между него и ответницата В. В. било постигнато съгласие остатъкът от
цената за недвижимия имот в размер на 31169.45 евро да бъде заплатена от двамата и
кредитът, отпуснат от „Уникредит Булбанк“ АД също да бъде погасяван от двамата, като
ответницата се съгласила след като придобие собствеността върху закупения недвижим
имот да прехвърли ½ ид. ч. от същия на ищеца.
Сочи, че на 11.12.2020 г. със свои средства чрез банков превод по банкова сметка на
продавача – втората ответница – В. И. К., заплатил сумата от 30000 лв. Ответницата не
изпълнила обещанието си да прехвърли на ищеца собствеността върху ½ ид. ч. от закупения
имот.
Ищецът твърди, че впоследствие ответницата В. прекратила съществуващата между тях
връзка.
Счита, че със заплатената от него сума за продажната цена на придобитото в собственост
от първата ответница жилище, тя се е обогатила без основание, за сметка на неговото
обедняване.
При условията на евентуалност, счита, че доколкото срещу платената от него част от
цената, не е получил част от собствеността върху продадения от втората ответница
недвижим имот, то и тя се е обогатила, без основание за негова сметка със сумата от 30000
лв.
Искането към съда е да осъди първата ответница – В. С. В. да му заплати сумата от 30000
лв., платена от него като част от цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между В. С. В. и В. И. К., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г. на нотариус М.М., с район
на действие ПРС, вписан под № *** в регистъра на НК, с която сума тя се е обогатила без
основание, за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.09.2023 г. до окончателното плащане.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на иска срещу първата ответница, искането
2
към съда е да осъди втората ответница – В. И. К. да му заплати сумата от 30000 лв., платена
от него като част от цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
между В. С. В. и В. И. К., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г. на нотариус М.М., с район на действие
ПРС, вписан под № *** в регистъра на НК, с която сума тя се е обогатила без основание, за
негова сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2023 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата В. И. К.. Искът е
оспорен като недопустим и неоснователен.
Ответницата признава фактите, че е водила преговори с ищеца и първата ответница за
продажба на собствения и недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в
с. ***, общ. ***, ***, че имотът е закупен за сумата от 105000 евро, че купувачите не са
имали налични средства за заплащане на така уговорената цена и че са поискали отпускане
на банков кредит.
Сочи, че ищецът е присъствал на всички етапи от преговорите за сделката и последващото
й сключване, и е бил наясно с последиците от нея. Счита, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността и, тъй като заплащането на процесната сума, като част от
цената по сделката се основава на отношения само между ищеца и първата ответница.
Искането към съда е да отхвърли предявения срещу нея иск, като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден отговор от ответницата В. С. В.. С него претенцията
на ищеца е призната, като основателна. Посочено е, че същият многократно е заявявал, че
няма финансови претенции към нея. Твърди, че след получаване на исковата молба
многократно е опитвала да постигне извънсъдебно споразумение с ищеца за спората сума,
но не се е стигнало до такова.
Моли, с оглед признаване на иска, да не и бъдат възлагани направените разноски по
делото.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния представител адв. А. А., поддържа
предявените искове по подробно изложени съображения. Искането към съда е да ги уважи.
Претендира присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответницата К..
В съдебно заседание ответницата В. К., чрез адвокат Д. Б., оспорва предявения срещу нея
иск по подробно изложени съображения. Искането към съда е да го отхвърли, като
неоснователен. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответницата В. В., редовно призована, не се е явила и не е била
представлявана.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди
3
събраните по делото доказателства, намери следното:
Предявените искове са подадени от надлежно легитимирана страна, при наличие на
правен интерес и са процесуално допустими.
Разгледан по същество главният иск, предявен срещу В. В. е основателен.
От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г. се установява, че на
11.12.2020 г. ответницата В. И. К. е продала на ответницата В. С. В., за цена от 105000 евро,
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***, разположен на трети
етаж, на кота + 6.61 м., със застроена площ съгласно таблица за площообразуване от 76.21
кв. м., състоящ се от антре, всекидневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер и
тераса, при граници: апартамент № ***, килер № ***, коридор, апартамент № ***, калкан и
двор, заедно с припадащите му се 3.92 % от общите части на сградата, които изчислени в
квадратни метри представляват 8.08 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, находящ се в изградена и въведена в
експлоатация, съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № ***,
издадено от главния архитект на община Перник - „Многофункционална сграда с магазини,
кафене и жилища“, която е изградена в урегулиран поземлен имот в землището на с. ***,
общ. ***– ***, представляващ според утвърдения с решение № 419/26.01.2006 г. на
общински съвет гр. Перник подробен устройствен план - план за регулация и застрояване
на селото УПИ *** – „за обслужващи дейности и инфраструктура и жилищно
строителство“, в кв. ***– *** по плана за регулация и застрояване на селото, целият с площ
от 2144.00 кв. м., при граници и съседи на УПИ по скица – от север – улица, от изток – УПИ
***, *** – „за жилищно строителство и УПИ *** – „за обслужващи дейности и
инфраструктура и жилищно строителство“, от запад – улица.
Страните са постигнали съгласие, че част от цената на недвижимия имот – левовата
равностойност на 31169.45 евро, ще бъде заплатена от купувача на продавача по банков път
в деня на сключване на договора/11.12.2020 г./, а останалата част от нея – левовата
равностойност на 73830.55 евро ще бъде заплатена със заемни средства по кредит,
предоставен на купувача от „УниКредит Булбанк“ АД съгласно договор за банков ипотечен
кредит.
Не е спорно между страните и се установява от представените платежно нареждане от
11.12.2020 г. и удостоверение изх. № ***, ведно с приложено към него извлечение от сметка,
че на 11.12.2020 г. ищецът е превел от банкова сметка, разкрита в „УниКредит Банк“ АД на
негово име по банкова сметка, в същата банка, разкрита на името на втората ответница – В.
К., сумата от 30000 лв., с основание покупко-продажба на жилищен имот.
Няма спор между страните и се установява от разпита на доведения от ищеца свидетел –
И. Д. Д., че така заплатената сума е закупуване на недвижимия имот, предмет на сделката,
обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г., придобит в
собственост от ответницата В.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо от
4
близкото му родство с ищеца, като ги преценява в съответствие с разпоредбата на чл. 172 от
ГПК. Те кореспондират както на съвпадащите твърдения на страните в производството, така
и на приетите писмени доказателства.
При тези фактически констатации, съдът приема от правна страна следното:
Главният иск, предявен срещу ответницата В. В. е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Алинея 2 на същата разпоредба урежда иска, като субсидиарен – приложим, само когато
ищецът няма друго правно средство за защита срещу ответника.
За уважаване на предявения иск и в съответствие с чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи настъпването/ осъществяването на факт или група от факти, които са довели до
обогатяване на ответницата, в която връзка, той е обеднял, както и размера на обогатяването
и обедняването.
В разглеждания случай ищецът е заплатил на продавача – втората ответница, сумата от
30000 лв., като част от цената на недвижим имот, който е закупен и изцяло придобит в
собственост от първата ответница. Срещу заплатената сума, той не е получил насрещна
престация. Следователно имуществото му е намаляло и той е обеднял. Със същата сума
ответницата В. се е обогатила. Тя е купувач по договора за покупко-продажба на недвижим
имот и на основание чл. 200 от ЗЗД дължи заплащане на цената му на продавача. Срещу
своята престация, тя получава правото на собственост върху недвижимия имот. В случая,
част от цената/30000 лв./ на закупения и придобит от ответницата имот, е заплатена от
ищеца. Следователно тя е придобила в собственост вещ, за която не е заплатила цялата цена.
С частта от нея, която е заплатена от ищеца, ответницата се е обогатила, тъй като е спестила
разход, който е дължала срещу придобитото от нея жилище.
Между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата В. е налице причинно –
следствената връзка, изискуема за осъществяване на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.
на Пленума на ВС тя съществува, когато обедняването и обогатяването произтичат от един
или от няколко общи факта. В случая ответницата В. се е обогатила в резултат на
извършеното от ищеца плащане на част от цената на придобитото от нея в собственост
жилище. Това е фактът, от който е настъпило обедняването на ищеца, тъй като плащането е
довело до намаляване на имуществото му.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният главен иск е основателен
и следва да се уважи.
Тъй като отхвърлянето на главния иск е поставено като условие от ищеца за разглеждане
на евентуално предявения иск срещу втората ответница, то същият не следва да бъде
разглеждан.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата В. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него разноски – 2400 лв. – заплатена
5
държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат А. А. възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна
помощ, в размер, определен от съда. За да го определи, съдът взе предвид, материалния
интерес, за който се води делото, фактическата и правна сложност на същото, като и
насрочването на три открити съдебни заседания по него, на всяко от които адв. А. се е явила
и е изразила становище по исканията на насрещните страни. Съгласно тълкуването на чл.
101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 на СЕС, съдът не е обвързан с определените в Наредба № 1/2004 г. минимални
адвокатски възнаграждения. Затова и предвид посочените по-горе обстоятелства, съдът
счита, че на адвокат А. следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 2000 лв.
Ответницата К. също има право на разноски, тъй като е направило такива, а предявеният
срещу нея иск, не е уважен. Тя е заплатила на адвокат Д. Б. адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв., което е удостоверено в сключения между тях договор за правна защита и
съдействие. Неоснователно е възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
неговата прекомерност. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на
фактическата и правна сложност на делото, за преценката на която съдът е взел предвид
цената на иска, по който е осъществявана защитата, вида на предявените искове и тяхното
обективно и субективно съединяване, броя на насрочените съдебни заседания, по които
процесуалният представител на ответницата се е явил, проведените съдебни заседания.
Затова в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на сумата от 2000 лв.,
представляващи разноски, направени от ответницата К..
Предвид изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД В. С. В., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
К. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 30000 лв. /тридесет хиляди
лева/, платена от последния на 11.12.2020 г., като част от цената по договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между В. С. В., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН
**********, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № 276/2020 г. на нотариус М.М., с район на действие ПРС, вписан
под № *** в регистъра на НК, с която сума тя се е обогатила без основание, за негова
сметка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. С. В., ЕГН ********** от *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. А., вписана в Адвокатска колегия – Перник, със служебен адрес:
*** сумата от 2000 лв./две хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
6
оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН ********** от *** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7