№ 10770
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КР. КИТАНОВА ЧЕРВЕНКОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110125852 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на Е. Д. Г. ЕГН **********, против Ф. Б.
Д., ЕГН **********, с която е предявена претенция по чл. 127, ал. 2 СК
относно родителските права по отношение на детето на страните – Д Ф.ов Д.,
ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката,
включително и за минало време, както и претенция с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК за заместващо съгласието на ответника за пътуване на детето в
чужбина.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете,
като от повече от две години живеят разделено, а също че детето не е живяло с
двамата родители, а поотделно в гр. София и гр. Кюстендил. Ищцата през
2023 г. забелязала промяна в поведението на детето, след като било при
бащата за известен период. От м. 11.2023 г. с ответника имали уговорка да
заплаща на малолетния издръжка в размер на 200 лв., което задължение
бащата изпълнявал със забавяне. Развива съображения, че детето не следва да
осъществява режим на лични контакти с ответника с преспиване. Прави се
искане за определяне на родителски права, местоживеене, режим на лични
контакти на ответника с детето, последният да му заплаща месечна издръжка
1
в размер на сумата от 250 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба до възникване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, издръжка за минало време в размер 3000 лв. за период от една
година от датата, предхождаща подаването на исковата молба, както и
заместване съгласието на ответника за пътуване на детето във всички страни
от ЕС, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република
Северна Македония и Република Сърбия за периода от 04.10.2029 г. до
11.01.2038 г.
В съдебно заседание ищцовата страна прави искане за издаване паспорт
на детето, на което ответникът не се противопоставя. Претендират се
разноски.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изложените от ищцата обстоятелства. Твърди, че с
ищцата са разделени от м. 09.2023 г., а след фактическата им раздяла всяка
събота и неделя вземал при себе си в гр. Кюстендил детето с преписване на
адреса, на който живее. Сочи, че малолетният много се радвал при срещите им,
бил спокоен и сигурен. През м. април 2024 г. детето се разболяло от вирус и
вследствие на това ищцата ограничила контактите на ответника с детето. Не
възразява родителските права да се упражняват от майката, при която да бъде
и местоживеенето на детето. Счита режимът предложен от ищцата за личните
му контакти с детето за ограничаващ. Твърди да е заплащал издръжка на
детето, чрез майката.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощник поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа страна за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 8/, издадено въз основа на акт за
раждане № 0013 от 14.01.2020 г., съставен в гр. София, Столична община,
район „Оборище“, страните са родители на детето Д Ф.ов Д., ЕГН **********,
роден на 11.01.2020 г.
В проведеното открито съдебно заседание с протоколно определение е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, ще същите не живеят съвместно от м. септември 2023 г.
2
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че ответникът е
безотговорен, както и че детето било манипулирано.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът заявява желание за
редовни контакти с детето. Сочи, че през юни или май месец 2024 г., когато
малолетният бил в дома му, с преспиване, се разболял и след този случай
майката ограничила контактите му с детето. Твърди, че полага труд без
сключено трудово правоотношение и може да си позволи да заплаща
минималната издръжка от 270 лв.
В представените по делото социални доклади ДСП-Люлин и ДСП-
Кюстендил /л. 98-108/, е посочено, че детето се отглежда от майката в жилище,
в което са констатирани добри хигиенно-битови условия. В жилището на
бащата също са констатирани такива. По данни на майката след раздялата с
ответника през месец септември 2023 г., същият вземал детето всяка събота и
неделя, в продължение на един месец, а след това по-рядко. Според майката,
когато вземал детето, бащата връщал Д болен. Пред социалните работници
детето е споделило, че има желание да осъществява контакт с баща си.
Посочено е, че между майката и детето се наблюдава силно изградена
емоционална връзка.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Юлияна Д. и Кристиян Точев /кредитирани в съответните части, в
които не пресъздават споделено им от страна по делото, в които части
показанията им са вторични и не са годни да установят релевантни за спора
факти/ се установява, че страните по делото са живеели, както в гр.
Кюстендил, така и в гр. Банкя. Св. Д. заявява, че след раздялата на страните, е
виждала бащата да идва до гр. Банкя, като е вземал детето и го водел на
разходка. Св. Точев твърди, че страните са живели заедно в гр. Кюстендил,
след раждането на детето в гр. Банкя и после пак в гр. Кюстендил. Заявява да е
посещавал апартамента, обитаван от ответника в гр. Кюстендил, както преди
да се роди детето Д, така и след това. Със съпругата му ходели на гости на
страните.
Видно от справката за актуално състояние на действащи трудови
договори /л. 94/ ищцата полага труд по правоотношение със „Софийски
имоти“ ЕАД, а за ответника няма данни за регистрирани трудови договори, за
регистрация като самоосигуряващо се лице, както и липсват данни за
3
подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за периода от 01.05.2023 г. до
26.03.2025 г. /датата на изготвяне на справката/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно упражняването на родителските права:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК ако родителите не постигнат споразумение
по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144.
Страните по делото, родители на детето Д, които не са били в брак, са
фактически разделени от месец септември 2023 г. и са в невъзможност да
постигнат споразумение относно местоживеенето, родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на общото им дете. Извършвайки
преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки единствено
интереса на детето, обстоятелството, че след раздялата на родителите, за него
се е грижила предимно майката, която притежава необходимия родителски
капацитет, жилищно устроена е, между нея и детето има изградена
емоционална и доверителна връзка, в това число и предвид възраст на детето,
съдът намира, че следва родителските права върху детето да бъдат
предоставени на ищцата. С предоставяне родителските права на майката,
според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите
на малолетното дете, което ще расте в средата към която е привикнало.
Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал. 2 от СК съдът следва да определи и
местоживеенето на детето, при кое лице ще живее детето, а не конкретен
адрес на пребиваване, доколкото в разпоредбата не е употребен терминът
„адрес“, чието съдържание е определено от Закона за гражданската
регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от СК, където
за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата“, а не „къде“.
Съгласно чл. 126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца
живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Не се
установиха важни причини детето Д да живее отделно от неговата майка,
4
която ще упражнява родителските права, поради което местоживеенето на
детето следва да се определи при нея.
Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1-во СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Д при
условията на чл. 59 СК.
По делото се установи по безспорен начин, че детето и бащата имат
местоживеене в различни населени места, което безспорно затруднява
пълноценната комуникация между детето и родителя, който не е титуляр на
упражняване на родителските права. Установи се в производството, че детето е
пребивавало в гр. Кюстендил, както преди раздялата на родителите, така и
след това бащата е вземал при себе си детето с преспиване. Доводите на
ищцата детето да осъществява лични контакти с ответника, само в нейно
присъствие или в присъствието на специалист, не са подкрепени с конкретни
доказателства. Личното възприятие на майката, че детето било манипулирано
от бащата и поставяне на ограничения в режима на лични контакти с
неотглеждащия родител, единствено руши отношенията между бащата и Д и
не способства за развитието на емоционалната и доверителна връзка между
родител и дете. Самият малолетен заявява, че има желание да осъществява
контакт с бащата, който според разбиране на настоящия състав следва да е без
присъствието на майката или трето лице, с преспиване при бащата. Режимът
на лични контакти следва да спомага за правилното физическо и психическо
развитие на детето, което има нужда от пълноценно общуване с баща си, от
ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими.
Само за яснота следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата
определения режим на лични контакти може да бъде променян на общо
основание.
Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация, в
което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се
осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните,
съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на конкретен
режим на лични отношения, поради което не дължи нарочно отхвърляне на
5
тези искания.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1-во СК в настоящото производство съдът
следва да определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е
определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Нуждите на детето Д, обичайни за деца на неговата
възраст /за храна, дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което то се отглежда, се установява от самия факт на биологичното
му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
6
работна заплата. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По отношение доходите на родителите, настоящият съдебен състав
намира следното:
Установява се, че майката на детето за периода м. 05.2023 г. до м.02.2025 г.
е реализирала средномесечен брутен доход по трудово правоотношение със
„Софийски имоти“ ЕАД в размер на 1532,90 лв., а средномесечния й
осигурителен доход е около 1661 лв., с осигурител посоченото дружество. За
бащата за същия период не се установява регистриран действащ трудов
договор, но пък същият заявява месечният му доход да е около 2000 лв., като
строителен работник /л. 107 – социален доклад на ДСП-Кюстендил/.
Ответникът е в работоспособна възраст, трудоспособен е и самият той
представя доказателства, и твърди да е заплащал на детето издръжка след
раздялата с майката. Към датата на устните състезания детето е на навършени
пет години и три месеца и съдът намира, че бащата има възможност да поеме
издръжката на своя син от 300,00 лв. месечно. Ето защо искът с правно
основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен в претендирания размер от
300,00 лв. месечно /първоначално заявен в размер на 250 лв., като е допуснато
изменение на размера с протоколно определение от 07.05.2025 г./. Издръжката
се дължи считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.05.2024 г.
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Към датата на устните състезания минималната работна заплата за страната,
определена с ПМС № 359/23.10.2024 г. е в размер на 1077 лв. и минималният
размер на месечна издръжка, дължима от единия родител е 269,25 лв.
Определеният размер на издръжката от 300 лв., дължима на детето от
неотглеждащия родител надвишава с 30,75 лв. минималният размер, предвид
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. По отношение на искането за издръжка за
минало време, съдът намира за релевантен период от месеца следващ
фактическата раздяла на страните - 01.10.2023 г. /прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 07.05.2025 г. е че
страните от м. септември 2023 г. са разделени, без уточнена дата/ до датата на
7
предявяване на иска - 07.05.2024 г., а не както е заявен с исковата молба и
уточнителна молба вх. № 166124 от 21.05.2024 г. /07.05.2023 г. – 07.05.2024 г./.
Това е така, защото до м. септември 2023 г. страните заедно са полагали грижи
за детето и не се установи единствено ищцата да е осигурявала издръжката на
малолетния. Претендираният общ размер на издръжката за минало време
първоначално е заявен за сумата от 3000 лв. или по 250 лв. месечно, като с
протоколно определение от 07.05.2025 г. по направеното от ищцовата страна
искане, този общ размер е намален на 1500 лв. за същия период 07.05.2023 г. –
07.05.2024 г., предвид представените от ответника доказателства за заплащане
на парични суми. Бащата за периода 01.10.2023 г. – 31.05.2024 г. е представил
доказателства за заплатена издръжка в общ размер на 1450 лева /разписки на
л. 54-59 и л. 113/. От показанията на св. Д. се установява, че бащата е
подарявал играчки на детето, както и обувки. С оглед гореизложеното
неоснователен се явява обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
СК, доколкото се установи по делото, че ответникът, независимо от липсата на
осъдителен титул, е изпълнявал своя нравствен дълг към детето за издръжка,
чрез закупуване на вещи и предоставяне на различни по размер парични суми.
Ето защо което съдът намира този иск за изцяло неоснователен, предвид което
същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
По претенцията на ищцата по чл.127а, ал. 2 СК съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия
законов текст, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. При нужда на
детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът може
да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период
от време, но също до определени държави. Производството по чл. 127а, ал. 2
СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в
рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на
детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства /Тълкувателно решение № 1
8
от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК/. За пълнота следва да се
отбележи, че ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси /ал.
1 на чл. 127а СК/, това производство се явява процесуално недопустимо,
поради липса на правен интерес за ищеца /в този смисъл определение № 257
от 4.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1592/2014 г., III г. о., ГК/. В случая се
установява, че ответникът е предоставил нарочна декларация /л. 50/ за това
детето да пътува с майката, която е със срок от пет години, т.е. ответникът е
дал съгласие детето да пътува с майката до дата 03.10.2029 г. Заявено е искане
съдът да замести липсващото съгласие на бащата за периода 04.10.2029 г. до
11.01.2038 г. детето да пътува до страните от ЕС, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Република Северна Македония и
Република Сърбия, за което ищцата не излага твърдения, обуславящи
конкретен интерес на малолетния да пътува и то за период след пет години до
навършването му на пълнолетие. Освен това, производството по спорна
съдебна администрация предполага винаги конкретно произнасяне по
конкретен спор, а за да прецени в полза на кой от двамата спорещи родители
да се произнесе, съдът следва да е в състояние да вземе предвид определени
факти и обстоятелства, настъпили към конкретен момент и на базата на тях да
разреши възникналия спор. Произнасяне по принцип при липса на
разногласие между родителите, респ. дадено в предвидената в закона форма
съгласие, са невъзможни в рамките на това производство, защото
законодателят не е предвидил такава възможност. Възможните ограничения,
при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а, ал. 2 СК, пътуване на
дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако
пътуването не е предвидимо във времето и пространството, каквото се иска от
ищцата. С даденото от бащата съгласие в предвидената от закона форма от
една страна се дава възможност на детето да пътува заедно с майка си извън
територията на Република България, да придобива впечатления и от другите
държави, а майката ще може в следващите пет години да планува пътуванията
и почивките си с детето в чужбина. На този етап искането за заместващо
съгласие на бащата за периода 04.10.2029 г. до 11.01.2038 г. детето да пътува
до страните от ЕС, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Северна Македония и Република Сърбия следва да се отхвърли
изцяло като неоснователно. На следващо място искането за издаване на
9
паспорт на детето е заявено в проведеното открито съдебно заседание, за
което няма данни бащата да се противопоставил, а напротив същият заявява,
че майката не е проявявала инициатива и изразява готовност на съдейства за
издаване на паспорт. Следва да се има предвид, че издаване на необходимите
лични документи за пътуване на детето в чужбина е последица от решаването
на основния въпрос за пътуване на детето извън страната, а не е предмет на
самостоятелно искане /решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
143/2013 г., III г. о., ГК/.
По разноските: Искане за присъждане на разноски е направено от двете
страни, но с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани /в
този смисъл и Тълкувателно решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ВКС,
ОСГК/. Задълженият за издръжка родител следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за определената издръжка в размер на 432,00 лв. по сметка на
Софийския районен съд.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на детето Д Ф.ов Д., ЕГН **********, на
неговата майка Е. Д. Г. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето Д
Ф.ов Д., ЕГН **********, при майката Е. Д. Г. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения
на бащата Ф. Б. Д., ЕГН **********, с детето Д Ф.ов Д., ЕГН **********,
както следва:
Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и
четвърта седмица от месеца, за времето от петък, след приключване на
занятия на детето в детска градина, респективно училище до 19.00 часа в
неделя, с преспиване; всяка четна година - по време на Пролетната ваканция,
с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за
времето от 10.00 ч. на първия ден от ваканцията до 19.00 ч. на последния ден,
всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми
декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00
10
ч. на последният ден на Коледната ваканция, определена от МОН за
съответната нечетна година, всяка нечетна година от 10.00 ч. на Разпети
петък до 19.00 ч. на Светлия Понеделник, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Бащата има
задължението да взема и връща детето от и до дома на майката.
ОСЪЖДА бащата Ф. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2
вр. чл.143, ал. 2 СК, да заплаща на малолетното си дете Д Ф.ов Д., ЕГН
**********, чрез майката Е. Д. Г. ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от 08.05.2024 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ изцяло,
предявения от Е. Д. Г. ЕГН **********, против Ф. Б. Д., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 149 вр. чл.143, ал. 2 СК за присъждане на издръжка за
минало време в общ размер на 1500 лв., за периода 07.05.2023 г. - 07.05.2024 г.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е. Д. Г. ЕГН **********, против Ф. Б. Д.,
ЕГН **********, претенцията с правно основание чл.127а, ал. 2 СК за
заместване съгласието на Ф. Б. Д., ЕГН **********, за пътувания на детето Д
Ф.ов Д., ЕГН **********, за периода от 04.10.2029 г. до 11.01.2038 г. във
всички страни от ЕС, Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Северна Македония и Република Сърбия, както и за
издаване на паспорт на детето, само със съгласие на майката.
ОСЪЖДА Ф. Б. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 432,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11