П
Р О Т О К О Л №
2658
гр. Пловдив, 16.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, ХХ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участие на секретаря Мая Крушева и прокурора
сложи
на разглеждане търговско дело № 322 по описа за 2019 г., докладвано от
Председателя.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
За ИЩЕЦА „Ленно“ АД се явява юриск. М. с пълномощно по делото.
За ОТВЕТНИКА ЕТ „Рони – Н.М.“ се явява адв. Х. с пълномощно по делото.
Юриск. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да даде ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
За днешно съдебно заседание е постъпило изисканото частно гражданско дело
по описа на Районен съд - Пловдив, за което ставаше реч в предходно съдебно
заседание.
Юриск. М.: Да се приеме.
Адв. Х.: Да се приеме.
Съдът намира, че следва да приложи изпратеното дело, като с оглед
приложеното в предходно съдебно заседание гражданско дело № 14401/2016 год. на
Районен съд - Пловдив и днес постъпилото, налагат произнасянето от съда по
допустимостта на предявените по настоящото дело искове за възнаградителна лихва
и неустойка, за които се твърди, че има настъпила сила на пресъдено нещо поради
отхвърлянето им по предходното дело между страните, а именно това, което е с №
14401/2016 год. ето защо
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2481/2016 год. по описа на Районен съд - Пловдив, V брачен състав.
Юриск. М.: Считам, че искът е допустим с оглед на обстоятелството, че по
първото дело, което е 2481/2016 год. има издадена заповед за изпълнение, която
е влязла в сила. По смисъла на чл. 411 от ГПК се казва, че съдът служебно следи
за противоречащи на добрите нрави норми и съдът е потвърдил, че самата
неустойка не противоречи на добрите нрави. По отношение на договорната лихва,
към момента на подаване на иска за договорната лихва по настоящото производство
нямаше произнасяне от страна на върховните съдии и спорът относно това дали
договорната лихва е дължима след обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
беше спорен и съответно дружеството е поддържало становището, че по смисъла на
чл. 70 от ЗЗД единствено не се дължи договорна лихва при предсрочно погасяване
от страна на заемополучателя, но такава се дължи при предсрочна изискуемост с
оглед на това, че не трябва недобросъвестният длъжник да черпи блага от
недобросъвестното си поведение.
Адв. Х.: От моя страна поддържам изцяло направените в отговора на исковата
молба разсъждения относно допустимостта на иска за исковия период от 27.02.2016
год. до 28.07.2016 год., за който исков период между страните вече се води
дело, което приключи с отхвърляне на исковата претенция, т.е. е налице сила на
пресъдено нещо и в този смисъл искът в тази му част относно този исков период е
недопустим. За останалия период искът е допустим. Поддържам становището, че не
е основателен съгласно изложените в отговора на исковата молба доводи.
Единствено относно допустимостта на иска за посочения период от 27.02.2016 год.
до 28.07.2016 год., доколкото си спомням ищецът с допълнителната искова молба
потвърди тази недопустимост и оттегли иска в тази му част, т.е. това оттегляне
на иска вече е обективирано пред Вас с това волеизявление, така че не би
следвало да може да бъде оттеглено. Това е.
Съдът намира, че предявеният специален установителен иск е недопустим, с
оглед приложеното гражданско дело № 14401/2016 год. По същото дело със сила на
пресъдено нещо е установена настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
кредита, която е посочена като дата на 24.11.2015 год., като предявените и по
това приключило дело искове и предявените искове, които са по настоящото дело
за възнаградителна лихва и за неустойка, касаят периоди за претендиране на тези
суми след обявената предсрочна изискуемост. И двата иска са били отхвърлени по
приключилото вече дело като по отношение на възнаградителната лихва е прието,
че такава не се дължи, а по отношение на неустойката - тъй като същата
противоречи на повелителни норми. Това решение е било обжалвано и е потвърдено
с решение от 15.01.2018 год. по въззивно гражданско дело № 2613/2017 год. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, което е окончателно. С произнасянето на
Районния съд и потвърждаване на решението му от Окръжния съд съдът намира, че е
формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, от
които произтича възраженията за възнаградителна лихва и за неустойка. Налице е
произнасяне по цялото спорно право между страните като е отречена възможността
на ищеца да претендира и възнаградителна лихва, и неустойка. В този смисъл в
съответствие с разрешенията, дадени в точка 2 от Тълкувателно решение № 3/2016
год. от 22.04.2019 год. на ОСГТК, Върховният касационен съд е коментирал, че
наличието на влязло в сила решение, в което като цяло е отречено спорното
право, е пречка за предявяването на нов иск. Разгледани са хипотезите тогава,
когато от един правопораждащ факт се претендират различни размери за различни
периоди, което не е достатъчно основание да се приеме, че исковете са
допустими. Наличието на неоспорена издадена заповед за изпълнение по днес
приложеното частно гражданско дело № 2481/2016 год., по което е налице
присъдена и възнаградителна лихва, и неустойка, е без значение за допустимостта
на настоящия иск. Неговата недопустимост произтича от воденото след това
последващо дело, по което е налице влязло в сила съдебно решение, задължително
по настоящото дело и за настоящия състав. Ето защо производството по делото
следва да бъде прекратено.
Адв. Х.: Аз заявявам претенция за присъждане на разноски за платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. и представям списък по чл.
80 ГПК.
Юриск. М.: Възразявам до размера на минимума.
Адв. Х.: Минимумът е 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. С
оглед правната и фактическа сложност на делото мисля, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е обосновано и е адекватно на именно тази сложна страна на
делото и Ви моля да го оставите в този размер.
Юриск. М.: Моля, за препис от протокола след изготвянето му, който да се
изпрати на ****.
Адв. Х.: Отправям същото искане. Моля, протоколът да се изпрати на ****.
Съдът намира с оглед прекратяване на делото, че дължи произнасяне по
въпроса за разноски. По повод възражението за прекомерност съдът намира, че
настоящото производство е образувано за заплащане на парични суми в общ размер
на 32 820,28 лв. Дължимото минимално възнаграждение върху тях е 830 лв.
плюс 3% за горницата над 10 000 лв., което е в размер на 684,81 лв. или общо в
размер на 1 514,16 лв. Претендираното възнаграждение е в размер на
2 000 лв. като съдът не го намира за прекомерно предвид извършената двойна
размяна на книжа между страните, разгледаните няколко въпроса и възражения по
допустимостта на исковете и извършваните в производството конкретизации и
становища от двете страни. Ето защо
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 322/2019 по описа на Окръжен
съд - Пловдив, XX състав.
ОСЪЖДА „ЛЕННО“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н.М.М. в лично качество и
като едноличен търговец ЕТ „РОНИ – Н.М.“, ЕИК *********, сумата от 2 000
(две хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд -
Пловдив в едноседмичен срок, който тече от днес.
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните на представените от тях в
днешно съдебно заседание електронни адреси.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:27 часа.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: