РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети април, през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело №
181 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от „Рейнлабс Русе“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Милевска планина“ № 6, с управител В. М. Л., представлявано
от адв.Ал.Г. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка/ПАМ/ № 39-ФК от 09.02.2021г.,
издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в
Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект" –
бензиностанция в гр.Русе, ул.“Антим първи“ №3 и забрана за достъп до него за
срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1 oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.
Изтъкват се съображения по наведените основания. Иска се съдът да отмени
оспорената заповед. В с.з. жалбата се поддържа от процесуален представител
адв.А.Г. ***, не се представят допълнителни доказателства.
Ответникът по жалбата – в.и.д.началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съгласно
Заповед № 1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, изразява становище по същество за
неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема
за установено следното:
По фактите :
От представените от оспорващата страна и в
административната преписка, приложени писмени доказателства, се установява, че
на 05.02.2021 г. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция в
гр.Русе, ул.“Антим първи“ №3, стопанисван от търговското дружество жалбоподател
„Рейнлабс Русе“ ООД Адакс. По време на проверката контролните органи
установили, че жлбоподателят в качеството на лице по чл.118, ал.10 от ЗДДС не е
подало в НАП данни за доставката на получените количества течни горива при постъпването им,
като документите за доставки, съдържащи уникален контролен номер / УКН/ на АДД,
не са въведени чрез баркод четец при постъпването им, с което е нарушило реда и
начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Извода на контролните
органи се потвърждава след извършена
проверка в програмен продукт „ФУДВ“, справка 31, съгласно приложение „Справка
за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ за периода 01.10.2020г. до 11.11.2020г.
е установено, че жалбоподателят , като получател на доставки на течни горива, за които е подал данни чрез НИС, не е
подал данни за документите за доставка на гориво при постъпването му в обекта, както следва :
1.На 24.10.2020г. пи получена доставка на гориво с АДД с
УКН № 000000005623009 от 24.10.2020г.- 15 077,52л. – Бензин А-95, обем в
литри на доставеното гориво в резервоар
102 при 15С. Нивомерната система е подала данни за доставка на 24.10.2020г. в
14,04,17ч. Документът за тази доставка на гориво- Бензин А-95, количество
14985л е подаден на 26.10.2020г. в 06,50,14ч., а не при постъпване на горивото
в обекта – 24.10.2020г.
2. На 25.10.2020г. пи получена доставка на гориво с АДД
с УКН № 000000005623451 от 25.10.2020г.-
9967,37л. – Дизел, обем в литри на доставеното
гориво в резервоар 201 при 15С. Нивомерната система е подала данни за
доставка на 25.10.2020г. в 11,03,50ч. Документът за тази доставка на гориво- Дизел,
количество 9967,37л е подаден на 26.10.2020г. в 08,36,37ч., а не при постъпване
на горивото в обекта – 25.10.2020г. Същият е посочен некоректно с дата
26.10.2020г.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол
за извършена проверка №
0430306 от 30.11.2020 г. (л.4- л.6 от преписката). Протоколът
сочи, че в обекта има 1 бр. фискално устройство, ЕСФП с бензинови колонки и
нивомерна система. Представено е от
жалбоподателя Опис на касова наличност и Справка
за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4344792
“ за периода 01.10.2020г.
до 11.11.2020г. От представената справка се установява : 1. 2. ………..
На 05.12.2021г. е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F 588605 – л.14 - от преписката, с
който на оспорващото дружество е вменено извършено административно нарушение на
чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ заради това, че не е изпълнило
задължението си при получаване на доставка на течни горива да подава в НАП
данни за доставки, съдържащи уникален контролен
номер/УКН/ на еАДД, не са въведени чрез баркод четец при постъпването
им. Записаните констатации при проверката и съставеният АУАН за извършено административно
нарушение на чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.10 от ЗДДС- „Данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на
течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.“, обосновали издаването на процесната ЗНПАМ
№ № 39-ФК от 09.02.2021г. на в.и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № 1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на
НАП. Цитираната заповед
е приложена по делото и преписката. С атакуваната заповед,
на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „г“
от ЗДДС и чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект" – бензиностанция в гр.Русе, ул.“Антим първи“ №3 и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
Оспорващата страна представя по делото писмени
доказателства – 2бр. товарителници от
дати 25.10.2020г., 24.10.2020г., акцизен данъчен документ с уникален контролен
номер – 3бр. приемо-предавателен протокол, видно от които на посочените дати
дружеството жалбоподател е получило на посочените дати количествата течни горива.
По правото
Допустимост :
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена с разписка/л.3-гръб
от делото/ на управителя, представляващ дружеството на 25.02.2021г. Дружеството е упражнило правото си по чл.81,
ал.1 АПК на жалба пред горестоящия административен орган. Жалбата е подадена на 11.03.2021г. по реда на
чл.152, ал.1 от АПК в указания 14дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. При тези
данни съдът намира производството за допустимо.
По същество :
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена в условията на
делегирани правомощия на административния
орган, за компетентността на който са представени необходимите доказателства –
цитираната в оспорвания акт заповед – Заповед № 1148 от 25.08.2020г./л.15/ на
Изпълнителния директор на НАП.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС предвижда:
“Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.“ В
процесния случай Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от в.и.д. Началник - отдел „Оперативни дейности“ –
Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който не притежава самостоятелна
компетентност за издаване на подобен индивидуален административен акт и
оправомощаването за това е задължително. В атакуваната заповед е цитирана
заповед, с която Изпълнителният директор на НАП, на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК принципно може да
оправомощи Директорите на Дирекции
„Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки. В случая доказателства за
подобно оправомощаване са представени,
поради което се налага извода, че административният орган е компетентен да
издава подобен административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0430306 от 30.11.2020г./л.5-6/, връчен на управителя на
дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да подава
на НАП данни, които да дават възможност за определяне наличните количества
горива в резервоарите за съхранение.
В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на наложената
принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението се
обосновава с подаване на данни с около един ден закъснение, а не веднага, както
е предписал закона.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите." В
нормата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е предвидено задължение за данъчно задълженото
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ. Според чл.59а – „Лицата по чл. 118,
ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД)
– приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №
23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или
до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен
акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.“
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП на данни, които дават възможност за определяне на доставените количества горива в обекта,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до
30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, е установено по безспорен начин. От събраните доказателства се установява,
а и по същество не се оспорва от страните, че : 1.На 24.10.2020г. пи получена доставка на гориво с АДД с
УКН № 000000005623009 от 24.10.2020г.- 15 077,52л. – Бензин А-95, обем в литри
на доставеното гориво в резервоар 102
при 15С. Нивомерната система е подала данни за доставка на 24.10.2020г. в 14,04,17ч.
Документът за тази доставка на гориво- Бензин А-95, количество 14985л е подаден
на 26.10.2020г. в 06,50,14ч., а не при постъпване на горивото в обекта –
24.10.2020г.
2.
На 25.10.2020г. пи получена доставка на гориво с АДД с УКН №
000000005623451 от 25.10.2020г.-
9967,37л. – Дизел, обем в литри на доставеното
гориво в резервоар 201 при 15С. Нивомерната система е подала данни за
доставка на 25.10.2020г. в 11,03,50ч. Документът за тази доставка на гориво-
Дизел, количество 9967,37л е подаден на 26.10.2020г. в 08,36,37ч., а не при
постъпване на горивото в обекта – 25.10.2020г. Същият е посочен некоректно с
дата 26.10.2020г.
Данните
не са постъпили данни по реда на чл.118, ал.10 от ЗДДС за доставката и
количествата течни горива в търговския обект-бензиностанция, стопанисван от
жалбоподателя. Няма спор, че дружеството жалбоподател е субект на нарушението
по чл. 118, ал.10 от ЗДДС. Същевременно обаче се установява, че дружеството, в
качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход (по чл.3, ал.2, изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в
експлоатация фискално устройство, изградена дистанционна връзка с НАП, използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Санкционираното
дружество ползва електронна система от одобрен тип, липсват каквито и да било
данни за модифицирани или премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват
данни, че в обекта-бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в публичния
електронен списък на софтуерите за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с
Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.3 от с.н. По силата на тези
установени факти липсва основание да се постанови извод, че дружеството не е
изпълнило задължението си да предава на НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Доказателство за това е представената от административния орган Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4344792 “ за периода
01.10.2020г. до 11.11.2020г./л.11-13 от преписката/, видно от която на датата
на данъчните събития- – 24.10.2010г. и 25.10.2020г.
до НАП са регистрирани съобщения от нивомерната
система, което по своята същност предава същата информация като тази от
изпратените след около 24часа документи, отнасящи се за доставени количества
горива.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме, че дружеството-жалбоподател
е нарушило съществено реда и начина за подаване на коректни данни в НАП. В
тежест на ответната страна е установяването на фактическите основания,
послужили за издаване на оспорения акт, тъй като не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи тежестта на формалното нарушение и настъпилия
тежък вредоносен резултат, обуславящ продължителността на наложената мярка. Налице
е формално твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване
на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е
запълнено с конкретни факти. По никакъв начин в оспорената заповед не е
отчетено, че допуснатото формално нарушение е отстранено за около 24часа и
задължението по чл. 118 от ЗДДС е изпълнено с минимално и незначително
закъснение. Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите
основания за издаване на принудителната административна мярка, не е сторил
това, поради което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" от ЗДДС се явява постановена при липса на материалноправните
предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че не
са обсъдени и отчетени от административния орган обстоятелствата, при които е
извършено нарушението наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията
по разпоредбите на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание
за предприемане на крайни действия за предотвратяване извършването на нарушения
на фискалната дисциплина.
Определеният
срок от 3дни е не е прекалено дълъг, но той в случая не би изпълнил целите на
закона, тъй като мярката ще се наложи след около три месеца от установяването
на нарушението. Това обстоятелство обезсмисля налагането и, тъй като
нарушението е отстранено преди установяването му. Основателни са доводите в
жалбата в тази посока. Налагането на принудителната административна мярка не се
оправдава с това, което законът е предвидил - за отстраняване на нарушението и
привеждане действията на търговеца в съответствие с изискванията на Наредбата. Търговецът
сам, още преди установяване на нарушението е предприел действия по
предотвратяване на негативния ефект от него. При определяне на срока не е
съобразен принципа на съразмерност, Мотивите на административния орган относно
налагането на мярката и нейния срок не почиват на конкретни фактически
основания и не съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка,
която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
По разноските
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има
право да му бъдат възстановени разноските от бюджета на органа, издал отменения акт, направени по
настоящото дело, които в случая възлизат на 350 /триста и петдесет/ лева, от
които 300лв – адвокатско възнаграждение и 50лв – д.т.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Рейнлабс Русе“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Милевска планина“ № 6, с управител В. М. Л., Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 39 – ФК от 09.02.2021г. на в.и.д.
Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна, Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП - гр. София, с която на „Рейнлабс
Русе“ ООД, със седалище в гр.Русе, е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находящ се в
гр.Русе, ул.“Антим първи“ №3 и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на
основание чл.186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „Рейнлабс Русе“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Милевска планина“ № 6, с управител В. М. Л., сумата от
350 лева – деловодни разноски
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: