№ 963
гр. Перник, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102110 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу А. И. Е. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1251/2023 г. по описа на
Районен съд Перник за сумата в размер на 552,96 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град ********** от които главница в размер на 552,96 лева за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 77,85 лева за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г.; както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения за съществуване на неудовлетворено
вземане срещу ответника. Твърди се, че между топлофикационното дружество от една
страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на
относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение,
като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се
претендира в настоящото производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор. Ответникът намира исковата молба за допустима,
но неоснователна. Оспорва качеството си на потребител, поради което намира, че
претендираните суми не са дължими – недоказани по основание, признавайки размера.
Отделно оспорва предпоставките за изпадане в забава съгласно Общите условия на
ищеца – твърди се, че месечните фактури не са публикувани на интернет страницата на
ищеца, което е предпоставка изпадане в забава.
1
Твърди, че незаконосъобразно е извършвано дялово разпределение.
Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове.
Ответникът не се представлява като поддържа отговора по изложените
съображения, депозирайки писмена молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
2
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая
последните са надлежно оповестени – обстоятелство, обявено за служебно известно на
съда с доклада по делото. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до
процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената
от ищеца стойност, както и относно размера на обезщетението за забава. Ответникът е
възразил, че не дължи процесните суми оспорвайки качеството си на потребител.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на държавен
недвижим имот от 15.08.1990 г. се установява, че ответникът придобива имота, за
който не се спори, че е топлоснабден и е доставена топлинна енергия на стойност,
посочена в исковата молба.
Тези обективни данни, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение на пълния
размер от процесното задължение за доставка на топлинна енергия, по гореизложените
правни съображения, поради което предявения срещу ответника главен иск е
основателен. Липсват доказателства, лице, различно от собственика да е носител на
вещното право на ползване, поради което да се достигне до извод, че ответникът е
„формален собственик“ и не следва да отговаря за процесните задължения. Цитираната
от ответника съдебна практика е неотносима.
Неоснователно е и възражението, че дяловото разпределение е незаконно.
Ответникът изрично е признал размера на задълженията в унисон с молбата да не се
назначават експертизи, чрез които общо претендираното задължение би било
установено по пера.
3
При основателност на главната претенция, такава е и акцесорната за присъждане
на обезщетение на забава, чиято дължимост произтича от закона и чл. 34 ал. 1 от
Общите условия. Ответникът е възразил, че не е изпаднал в забава, тъй като фактурите
не са публикуване в сайта на дружеството, позовавайки се на разпоредби от общите
условия. Това възражение е неоснователно, доколкото в приложимите такива няма
разпоредба, предвиждаща публикуване на фактурите. Цитираните от ответника
разпоредби от Общи условия са на друго дружество – „Топлофикация София“ АД.
Неприложими в настоящата хипотеза са разпоредбите на чл. 147а ЗЗП, както и
чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на
ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди
в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката.
Както бе посочено съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите
– обявено за служебно известно на съда с доклада по делото.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и
неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
20.03.2023 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че искова претенция не е погасена по давност.
Както бе посочено - чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на всяко
месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ изтичането на
тридесет дена след края на отчетния период. В този период задължението е
изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да изпълни (арг. чл. 70, ал.
1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим към изискуемостта и изпадането в
забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава – чл.
34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница и обезщетение за забава не са погасени по давност,
тъй като най – старото от претендираните задължения (това за 05.2020 г.) е станало
4
изискуемо на 30.06.2020 г., поради което и това конкретно възражение е
неоснователно.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 25,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 200,00 лева, което също следва да бъде уважено,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 225,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу А. И. Е., ЕГН ********** за сумата в размер на 552,96 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.03.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на
77,85 лева, обезщетение за забава в периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в
рамките на ч. гр. дело № 1251/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Е. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 225,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и 75,50 лева разноски пред Районен съд
Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5