№ 264
гр. гр. Червен бряг, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100335 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. Д. Р., с ЕГН ********** от ....,
подадена чрез адв. П. К. от ПлАК със съдебен адрес: ........... против М. М. Р., с ЕГН
********** от ......... и друг адрес за призоваване: ........, с която на основание чл. 49, ал.1 от
СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с
всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като
писмени доказателства – оригинал на Удостоверение за сключен граждански брак №
0012359, изд. въз основа на акт № 0005/20.08.2016 г. на кметство Койнаре, Удостоверение за
раждане по акт за раждане № 453/14.03.2014 г. на Община Червен бряг, Служебна бележка
№ 17/06.03.2025 г., изд. от ДГ „Пролет“ – Койнаре, Служебна бележка № 203/05.03.2025 г.,
изд. от СУ „Хр. Смирненски“ – Койнаре, Трудов договор № РД-18-69-69/25.03.2023 г. със СУ
„Хр. Смирненски“ Койнаре, Трудов договор № РД-18-762-762/18.06.2024 г. с СУ „Хр.
Смирненски“ Койнаре, ЕР на ТЕЛК № 91151от зас. № 89/09.05.2024 г. на УМБАЛ „д-р Г.
Странски“ – Плевен, НА № 143, том 4, дело 732 от 2018 г. на Служба по вписванията -
Червен бряг, квитанция за платена държавна такса. В исковата молба се твърди, че страните
са сключили граждански брак на 20.08.2016 г. в гр. Койнаре от който брак имат родени две
деца, които към момента са малолетни – М........ Р., с ЕГН ********** и В........ Р., с ЕГН
**********. Твърди се още, че от началото на 2025 г. страните живеят в условията на
фактическа раздяла, ответника заживял с друга жена, като от тогава брака им съществува
само формално и е без съдържание. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
сключения граждански брак между тях, като й бъде предоставено упражняването на
1
родителските права върху родените от брака им деца. Претендира месечна издръжка в
размер на 400,00 /четиристотин/ лева за ненавършилото пълнолетие дете: М........ Р., ЕГН
********** и в размер на 500,00 /петстотин/ лева за ненавършилото пълнолетие дете: В........
Р., ЕГН **********, и такава за минало време – три месеца назад за периода 01.01.2025 г. –
31.03.2025 г. в размер на по 300.00 лв. месечно за всяко дете.
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор не е постъпил такъв от
ответника.
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК, който от името
на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован се явява лично и се съгласява с изложените факти в
исковата молба, изказва съгласие относно прекратяването на брака с ищцата. Желае
определяне на режим за лични отношения с децата съобразно константната съдебна
практика е съгласен да се определи размер на издръжката към минималния определен от
законодателя, която следва да заплаща на децата си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: Удостоверение за сключен граждански брак № 0012359, изд. въз основа на акт
№ 0005/20.08.2016 г. на Кметство Койнаре, че страните са сключили валиден граждански
брак в гр. Койнаре, от който имат родени две деца, М........ Р., с ЕГН ********** и В........ Р., с
ЕГН **********, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал.
1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно
родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно
ползването на семейното жилище и иск по чл.149 от СК – издръжка за минало време.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 20.08.2016 г., като през 2025-а година решили да се разделят. От тогава съпрузите
поддържали контакти единствено по отношение предаването на децата. Страните живеят,
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от шест месеца в
условията на фактическа раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо
желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе
предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от шест месеца
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата желание за
прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито
следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й
2
съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.
Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство,
както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието
"вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
като вина за това имат и двете страни.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на
родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да
се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс
законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от
значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че
същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели
до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да
живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. По делото безспорно се установи, че родените от брака деца,
които към настоящият момент са малолетни – М........ Р., с ЕГН **********, родена на
27.07.2019 г. и В........ Р., с ЕГН **********, роден на 11.03.2014 г. се отглеждат от майката.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на децата е осигурено
достатъчно лично пространство, в обитаваното от тях жилище. По делото безспорно бе
установено, че майката е подпомагана от своите родители и разполага с финансови
възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на децата,
като в тази насока са представените по делото писмени доказателства.
За ответника не се събраха доказателства за реализираните от него трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права върху родените от брака и все още малолетни деца и се определи
3
тяхното местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по
делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване
интересите на децата, Съдът намира, че майката е тази която полага и може да полага
необходимите непосредствени и ежедневни грижи за тях, още повече Микаела е със
заболявания, за които са определени 56 процента ВСУ, съобразно издаденото експертно
решение на ТЕЛК. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването
на родителските права върху родените от брака деца и определи местоживеене им при
майката.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в
съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и
трета седмица от месеца в неделния ден от 10:00 часа до 18:00 часа, без право бащата да ги
взема при себе си с преспиване.
По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от
бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение
намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния
установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера
на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС №
359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което
определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.
Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че
същото за задоволяване на техните потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в
размер на по 600.00 лева за всяко от децата. За да бъде даден отговор на въпроса какво да
бъде участието на всеки от двамата родители на децата, тази общо необходима месечна
издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за
изплащането й. В тази връзка съдът намира, че бащата може и трябва да участва в
издръжката на децата, с по 300.00 лева за всяко от децата, а разликата ще се поеме от
майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата
доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи.
Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата молба – 24.03.2025 г.
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи
и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.
По отношение на иска по чл. 149 СК: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.
4
В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът
не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако
ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
Ищцата твърди, че с ответника живеят разделени от началото на годината и, че само тя
отглежда децата си.
Бащата не оспорва иска за развод, като намира претендирания размер за дължима
издръжка като прекалено завишен. С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че
правно релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно
задължение за предоставяне на издръжка е от 01.01.2025 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният период
– 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. ищцата е отглеждала сама малолетните си деца, като през
този период, същите са имали нужда от издръжка и от двамата родители. В хода на делото
не се събраха доказателства, че в процесния период бащата да е предоставял някаква
издръжка за своите ненавършили пълнолетие деца. Същия, като техен баща е дължал такава
издръжка за периода от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. Изводите на съда, обосновали
преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при
определяне на размера на издръжката за минало време – от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. и
определя уважаване на този иск размер от по 300,00 лв. месечно за всяко дете и общо в
размер на по 900,00 лв. за всяко дете.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака,
съпругата изявява желание да възстанови предбрачното си фамилно име – М.А, което като
законосъобразно следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда". Предоставя след прекратяването на брака, ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Койнаре, ул. Антон Иванов № 19 на ищцата - М. Д. Р..
По разноските: На основание чл. 329, ал.1 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК разноските следва да
се възложат на виновния съпруг. При този изход на делото ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 1225.00 /хиляда двеста двадесет и пет/ лева разноски по
делото включващи 25.00 лв. платена държавна такса и 1200.00 /хиляда и двеста/ лева –
адвокатско възнаграждение.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на РС – Червен
бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв. и държавна
такса в размер върху уважения размер на дължимата издръжка на основание чл. 78, ал.9 от
ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в
размер на 864.00 лв. и 72,00 лв. държавна такса върху присъдената издръжка за минало
време.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 20.08.2016 г. в гр.
Койнаре с акт № 0005/20.08.2016 г. на Кметство Койнаре граждански брак между М. Д. Р., с
ЕГН ********** от .... и М. М. Р., с ЕГН ********** от ........., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца –
М........ Р., с ЕГН **********, родена на 27.07.2019 г. и В........ Р., с ЕГН **********, роден на
11.03.2014 г. на майката М. Д. Р., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето
им да бъде при нея на адреса на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата М........ Р., с ЕГН **********, родена на
27.07.2019 г. и В........ Р., с ЕГН **********, роден на 11.03.2014 г. с бащата М. М. Р., с ЕГН
**********, всяка първа и трета седмица от месеца в неделния ден от 10:00 часа до 18:00
часа, без право бащата да ги взема при себе си с преспиване.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК – М. М. Р., с ЕГН ********** да заплаща за
родените от брака деца М........ Р., с ЕГН **********, родена на 27.07.2019 г. и В........ Р., с
ЕГН **********, роден на 11.03.2014 г., чрез тяхната майка М. Д. Р., с ЕГН **********,
издръжка за бъдеще време, считано от 24.03.2025 г. в размер на по 300.00 /триста/ лева
месечно за всяко дете, с падеж 20-то число на всеки месец, за който издръжката се отнася,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – М. М. Р., с ЕГН ********** от ........., да заплати
на М........ Р., с ЕГН **********, родена на 27.07.2019 г. и В........ Р., с ЕГН **********, роден
на 11.03.2014 г., чрез тяхната майка М. Д. Р., с ЕГН ********** от .... месечна издръжка за
минало време, за периода от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. в размер на по 900,00
/деветстотин/ лв. за всяко дете, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2025 г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си
фамилно име М.А.
ОСЪЖДА – М. М. Р., с ЕГН **********, да заплати Държавата по сметка на РС – Червен
бряг държавна такса върху иска за развод, уважения размер на дължимата издръжка за
бъдеще и минало време в общ размер на 951.00 /деветстотин петдесет и един/ лева.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК М. М. Р., с ЕГН **********
от ........., да заплати на М. Д. Р., с ЕГН ********** от .... сумата от 1225.00 /хиляда двеста
двадесет и пет/ лева направени от нея разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7