РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Дряново, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №
20234220100459 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от Н. М. М. от ***, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен адрес
гр. Дряново, ул.***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В. К. Д,, се излага, че ищецът работел в
ответното дружество на длъжност „***“. Със Заповед № 59/29.11.2023 г. бил освободен
от работа на осн. чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, като не му били изплатени заплати, както
следва: за м. април 2022 г. в размер на 776,74 лв., за м. май 2022 г. в размер на 776,74
лв., м. май 2023 г. в размер на 853,59 лв., за м. юни 2023 г. в размер на 853,59 лв., за м.
юли 2023 г. в размер на 853,59 лв., за м. август 2023 г. в размер на 853,59 лв., за м.
септември 2023 г. в размер на 853,59 лв., за м. октомври 2023 г. в размер на 853,59 лв. и
за м. ноември 2023 г. в размер на 853,59 лв. или общо 7528,10 лв. На ищеца се дължало
и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ във вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в
размер на 1002,98 лв., както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 91,18 лв. за
2 дни неизползван отпуск.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
дължимото трудово възнаграждение в общ размер от 7528,10 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 491,26 лв.
- мораторна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 15.12.2023 г. върху дължимите
трудови възнаграждения за м. април, м. май 2022 г., м. май, м. юни, м. юли, м. август и
м. септември 2023 г.; 1002,98 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1, ведно със законната
1
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
91,18 лв. - обезщетение за 2 дни неизползван годишен отпуск, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
В съдебно заседание на 05.03.2024 г. е направено изменение на предявените
искове, чрез тяхното намаляване, което е допуснато от съда. След направеното
изменение исковете са предявени, както следва: искът по чл. 128, т. 2 от КТ за
заплащане на трудово възнаграждение за м. април, м. май 2022 г., м. април, м. май, м.
юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г. е намален от
сумата 7528,10 лв. на сумата от 5972,99 лв.; искът по чл. 86 от ЗЗД е намален от сумата
491,26 лв. на сумата от 301,80 лв. - мораторна лихва за периода от 01.05.2022 г. до
15.12.2023 г.; искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е намален от сумата 91,18 лв. на сумата от
72,24 лв. и искът по чл. 221, ал. 1 от КТ е намален от сумата 1002,98 лв. на сумата от
794,66 лв.
В срок ответникът, чрез изп. директор В. К. Д,, е представил писмен отговор, с
който счита предявените искове за неоснователни за претендираните суми. Исковете за
трудови възнаграждения били основателни за следните суми: 736,24 лв. за м. април
2022 г.; 691,52 лв. за м. май 2022 г.; 681,53 лв. за м. май 2023 г.; 681,53 лв. за м. юни
2023 г.; 684,81лв. за м. юли 2023 г.; 685,16 лв. за м. август 2023 г.; 685,16 лв. за м.
септември 2023 г.; 685,16 лв. за м. октомври 2023 г. и 622,87 лв. за м. ноември 2023 г.
Искът по чл. 221, ал. 1 от КТ бил основателен за сумата от 794,66 лв., а искът по чл.
224 ал. 1 КТ за сумата от 72,24 лв. Оспорва се периодът, за който се претендира
мораторна лихва, тъй като съгласно сключения трудов договор трудовото
възнаграждение на ищеца следва да се изплати до последно число на следващия месец,
от който момент започвала забавата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а това се установява и от представения по делото трудов договор №
46/23.06.2020 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ с основно трудово възнаграждение
в размер на 610 лв. и допълнително възнаграждение от 65,88 лв. /10,80%/, платимо до
последно число на следващия месец. Със Заповед № 59/29.11.2023 г. трудово
правоотношение е било прекратено, считано от 29.11.2023 г. на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, както
и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023
г.
2
От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Е. Д., неоспорено от страните и прието като доказателство по
делото, се установява, че на ищеца са дължими и неизплатени трудови
възнаграждения, както следва: м. април 2022 г. - 601,47 лв.; м. май 2022 г. - 623,77 лв.;
м. април 2023 г. - 21,53 лв.; м. май 2023 г. - 681,53 лв.; м. юни 2023 г. - 681,53 лв.; м.
юли 2023 г. - 684,81 лв.; м. август 2023 г. - 685,16 лв.; м. септември 2023 г. - 685,16 лв.;
м. октомври 2023 г. - 685,16 лв. и м. ноември 2023 г. – 622,87 лв. или общо в размер от
5972,99 лв.
Към датата на завеждане на исковата молба се дължи законна лихва за забава
върху трудовите възнаграждения за м. април, м. май 2022 г., м. април, м. май, м. юни,
м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г., която е в общ размер от 301,80
лв. за периода от 01.06.2022 г. до 15.12.2023 г.
Трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. е с падеж 31.12.2023 г., поради
което към 15.12.2023 г. не е налице забава при изплащането му и не се дължи лихва за
забава.
Дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 2 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г. е в размер на 72,24 лв., което не е изплатено на ищеца. Дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 794,66 лв., което не е изплатено на
ищеца. Падежът на двете обезщетения е 31.12.2023 г., поради което към 15.12.2023 г.
не е налице забава при изплащането им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ:
Безспорно по делото се установи, че дължимите на ищеца трудови
възнаграждения за м. април 2022 г. в размер на 601,47 лв.; м. май 2022 г. в размер на
623,77 лв.; м. април 2023 г. в размер на 21,53 лв.; м. май 2023 г. в размер на 681,53 лв.;
м. юни 2023 г. в размер на 681,53 лв.; м. юли 2023 г. в размер на 684,81 лв.; м. август
2023 г. в размер на 685,16 лв.; м. септември 2023 г. в размер на 685,16 лв.; м. октомври
2023 г. в размер на 685,16 лв. и м. ноември 2023 г. в размер на 622,87 лв. или общо в
размер от 5972,99 лв., какъвто е и размерът на този иск след направеното изменение, не
са изплатени. Макар към датата на депозиране на исковата молба на 15.12.2023 г.
трудовото възнаграждение за м. ноември 2023 г. с падеж 31.12.2023 г., все още да не е
било дължимо, към датата на съдебното заседание – 05.03.2024 г. същото вече е било
дължимо, като не са представени доказателства, че е изплатено, поради което и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и този факт, настъпил
след предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право.
Поради изложеното предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да
3
бъде уважен в пълния, след изменението размер, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5972,99 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. април, м. май 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август,
м. септември, м. октомври и м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва, както
следва: върху сумата от 5350,12 лв., считано от датата на предявяване на иска –
15.12.2023 г. и върху сумата от 622,87 лв. считано от датата на забавата - 01.01.2024 г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ.
Искът по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде уважен за сумата от 301,80 лв., какъвто е и
размерът на този иск след направеното изменение, представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 01.06.2022 г. до 15.12.2023 г. върху неизплатените трудови
възнаграждения за м. април, м. май 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август,
м. септември и м. октомври 2023 г., като бъде отхвърлен за периода от 01.05.2022 г. до
31.05.2023 г., като неоснователен и недоказан.
Макар към датата на депозиране на исковата молба на 15.12.2023 г.
обезщетенията по чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ с падеж 31.12.2023 г., все още
не са били дължими, към датата на съдебното заседание – 05.03.2024 г. същите вече са
дължими в посочения от вещото лице размер, като не са представени доказателства, че
са изплатени на ищеца, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва
да вземе предвид и този факт, настъпил след предявяване на исковете, тъй като е от
значение за спорното право. Поради изложеното предявеният иск по чл. 224 ал. 1 КТ
следва да бъде уважен в пълния след изменението размер, а именно за сумата от 72,24
лв., представляваща обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на забавата - 01.01.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението. Искът по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да
бъде уважен в пълния след изменението размер, а именно за сумата от 794,66 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на забавата - 01.01.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 388,92 лв., както и разноските за съдебно -
счетоводна експертиза в размер на 200 лв., изплатени на вещото лице от бюджета на
съда.
В проведеното на 05.03.2024 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
4
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД са уважени, поради което ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр. Габрово, оказал
безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер от 1697,30 лв.,
изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от предявените
обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д,, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. М. М., с ЕГН **********, от ***, съдебен адрес гр. Дряново, ул. ***, следните
суми: СУМАТА от 5972,99 лв. (пет хиляди деветстотин седемдесет и два лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. април, м. май 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м.
октомври и м. ноември 2023 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата
от 5350,12 лв., считано от датата на предявяване на иска – 15.12.2023 г. и върху сумата
от 622,87 лв. считано от датата на забавата - 01.01.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ; СУМАТА от 301,80 лв. (триста един
лев и осемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от
01.06.2022 г. до 15.12.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април,
м. май 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври
2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля предявения иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2023 г., като неоснователен и недоказан;
СУМАТА от 72,24 лв. (седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 2 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на забавата - 01.01.2024
г. до окончателното погасяване на задължението и СУМАТА от 794,66 лв.
(седемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
5
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
забавата - 01.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д,, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора гр. Дряново,
ул. ***, СУМАТА от 1697,30 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и
тридесет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д,, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 388,92 лв. (триста осемдесет и осем
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща държавна такса върху уважените
искове и СУМАТА от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото за
експертиза, изплатени от бюджета на съда, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6