ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 30.01.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На тридесети януари
2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6950 по описа за 2019
година:
Предявена е искова
молба от К.И.К. *** с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ответникът ОД на
МВР Стара Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира
че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з. Производството по делото
следва да се разгледа по общия исков ред, тъй като е налице обективно
съединяване на искове по чл.310 ал.1 т.1 ГПК с искове, подлежащи на разглеждане
по общия исков ред.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважи искането на ищеца
за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за
същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като съгласно
разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР са
освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.
Следва да бъде указано на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Удостоверение УРИ:349р-415/07.01.2020г.;
Справка за въведени болнични и вида на обезщетение за временна
неработоспособност за периода 01.12.2016г. до 31.12.2019г.; Заповед №8121 з-791
от 28.10.2014г.; Заповед №8121 з-1429 от 23.11.2017г.; Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г.; Докладна записка
peг.№8121р-20741 от 30.04.2015г.; Писмо рег.№8121р-17549/04.10.2019г.; Платежни
бележки за периода м.12.2016г. до м.12.2019г.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото, извърши необходимите справки, в т.ч. и справка при ответника по
графиците за полагане на труд относно положения от ищеца труд по график от
22.00ч. до 6.00ч. за периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г., както и справка за
ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна
неработоспособност през периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г., да даде отговор
на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице по назначената експертиза Даниела Вълчева Демирева-Гюрова.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 150,00лв., платими от ищеца в едноседмичен срок
съобщението, за което да се представи квитанция по делото.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът К.И. Карафезиев твърди в исковата си молба, че е държавен служител
в системата на МВР, като през претендирания период от 01.01.2017г. до
27.12.2019г. е полагал труд в ОД на МВР- Стара Загора на длъжност “полицай –
водач на следово куче“. Естеството на работата му е такова, че полага труд през
деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получава размер над
законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно
разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Сочи, че съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. ЗМВР
изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179, като по силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното
време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е
с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, а в ал.6 се урежда правилото за плащане на извънредния
труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В
ал.9 на този член е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи.
По отношение на
иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 01.01.2017г. до
27.12.2019г. са действали две Наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната
от тях, която е актуална и към момента е Наредба № 81213-776/29.07.2016г., в
сила от 02.08.2016г. Текста на чл.3, ал.3 указва, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015г./, като съдържанието и на
нейния чл.3, ал.3 било идентично с
последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г.
Преди процесния
период действала и Наредба №1821з-407/11.08.2014г., според чл.8 на която за
всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Единствено в тази Наредба, съобразно
нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и
06,00 ч. за отчетния период се увеличава с коефициент от 0,143. Тези две
разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се
превръщат в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по
0,25 лева за всеки нощен час или част от него.
В последващите две
Наредби с №81231з-592/25.05.2015г. и №8121з776/29.07.2016г. липсвала изрична регламентация
за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната
практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007 г./, в чл.9 ал.2 от
която било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове следва да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен
за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът счита, че във
връзка с изложеното и предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на
работодателят, е налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден
труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с
коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното
му увеличаване с 50% /чл.187, ал.6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично
задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа и.
Относно иска по
чл.86 от ЗЗД заявява, че организацията и разпределението на работното време,
както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за
процесния период се уреждат от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно
разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18 ал.3 от Наредбата „В случаите, когато
служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения
надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този
труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с
протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и
утвърждава по реда на чл.23“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд
извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се
отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На
основание чл.31 ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22,00 часа до 06,00
часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„ В изпълнение на разпоредбата на
чл.33 ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се
включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в
който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във
финансова служба.
В този смисъл счита,
че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното
от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и
заплати отработеното от него време над редовното, като това е следвало да се
извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно е следвало същия да
се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ
месеца, в който е положен извънредния труд. Счита, че работодателят е изпаднал
в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който е положен труда и от
първо число на следващия месец дължи обезщетение за това.
Ищецът твърди, че
през исковия период 01.01.2017г. до 27.12.2019г. е положил нощен труд по 56 часа всеки месец от
м.01.2017г. до м.11.2019г., който преизчислен с коефициент 1,413 възлиза на по
8 часа за всеки месец от м.01.2017г. до м.11.2019г., както и че
преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд, който
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника с увеличение 50%, или за
процесния период претендира сумата от общо 1984,80лв. /подробно посочена по
размер и начин на формиране в исковата молба/. Счита също, че ответникът е в
забава в изплащането на горната сума, поради което претендира и лихва за забава
за процесния период общо в размер на 244,90лв./подробно посочена по размер и
период в исковата молба/.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди работодателя ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Стара
Загора да му заплати неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г. общо в размер на 1984,80лв., ведно със
законната лихва от завеждане на исковете до окончателното плащане, както и
лихва за забава за
периода от 01.03.2017г. до 30.11.2019г. общо в размер на 244,90 лв., подробно
посочени по месеци, размер и период в исковата молба. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Областна
дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер и
счита същите за неоснователни.
Заявява, че не
оспорва, че през исковия период ищецът заемал длъжността „ст.полицай“ /ВСК/ в
група ООРТПВП, сектор ООРТП към отдел ОП при ОДМВР Ст.Загора, както и че е
държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Сочи, че през това
време е полагал труд на смени по график, като при полагането на труда за
периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г. по утвърдения за месеца график служителят
е изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна е
налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Счита обаче за
неприложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата по отношение служителите на МВР, тъй като
ищецът е държавен служител и по отношение неговото служебно правоотношение е
налице уредба в специалния закон ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове, които са специални и дерогират приложението на общите
трудови норми. Счита също, че не е налице непълнота на нормативната уредба по
смисъла на 46 ал.2 ЗНА, като излага подробни съображения за това.
В писмения си
отговор ответникът прави подробен анализ на относимите разпоредби от ЗМВР,
както и подробен анализ на регламентацията в издадените на основание чл.187
ал.9 ЗМВР и действали преди и към исковия период Наредби. Позовава се на чл.187
ал.3 ЗМВР, регламентиращ 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, както и на чл.3 от Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г., която му съответства и регламентира реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. Сочи, че за държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв.
на час. Сочи, че действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния и през който е действала Наредба
№8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.) се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР, но това е поправено с Наредба
№81213—592/25.05.2015г. Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г., както и при сега действащата наредба.
Ответникът
анализира също понятията извънреден труд и нощен труд и заявява, че извънреден
е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи.
Ответникът заявява
също, че положения от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен
с протоколи Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредбата; полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено - за положения от ищеца нощен
труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час; това
възнаграждение е заплатено, което се установява от платежните бележки.
Позовава се на
писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане
на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време.
Счита претенциите
на ищеца за главница за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, ведно с
акцесорните такива за лихва за забава в изплащането на гравницата. Позовава се
на съдебна практика на различни съдилища.
Претендира
разноски по делото.
От така изложените
обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че исковете следва да бъдат
квалифицирани с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. По исковете по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР
тежестта на доказване на фактите и обстоятелства изложени в исковата молба е за
ищеца, който следва да докаже, че е полагал извънреден труд, кога, колко, през
какъв период; по исковете по чл.86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е изпаднал в забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
НАСРОЧВА делото за 10.03.2020г.
от 11,30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: