Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 890 10.03.2020 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 20.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20360 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по искова молба от ищец „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от ***М. Д. и Н.С.против ответник Н.Т. Д., чрез юрк. И.Н.против Ж.Л.П.
с ЕГН ********** ***. Иска
се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:
700 лева, представляваща дължима главница по
договор за заем CrediHome № *** от 11.12.2015 г., сключен с „Микро кредит” АД,
вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 08.04.2016 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът;
53,12 лева, договорна лихва по
договора за заем за периода 24.12.2015 г. – 21.04.2016 г.;
138,60 лева, представляваща дължима
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № *** от ***за периода 24.12.2015 г. - 21.04.2016 г., сключен с
„Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от
08.04.2016 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът;
207,90 лева - застрахователна премия
по договора за допълнителни услуги за периода 24.12.2015 г. – 21.04.2016 г.;
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 29.06.2018
г. до окончателното погасяване;
120,79 лева
- лихва за забава по договора за заем за периода 25.12.2015 г. –
29.06.2018 г.;
55,58 лева - лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода 25.12.2015 г. - 29.06.2018 г.,
както и разноските по ч.гр. д. № 10781/2018г., по поиса на ПдРС, ІІІ бр. състав, в размер на 25,52 лева за държавна такса и 50 лева– юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор с Вх. № 30140/09.05.2019г. от
адв. Б., в качеството й на особен представител на ответника, с който заявява,
че счита предявения иск за неоснователен.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 6257/04.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 10781/2018г. по описа на РС –
Пловдив е разпоредено длъжникът Ж.Л.П. да заплати сумите за които е била
издадена заповедта и които е претендират с исковата молба. Заповедта е била
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК поради което и на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК в законовоустановения срок ищецът е предявил настоящия иск.
Налице е валидно извършена цесия в полза на ищеца съгласно
чл. 99, ал.3 ЗЗД като затова обстоятелство страната е била уведомена. Следва да
се посочи и че по делото няма данни затова ответникът да е извършвал плащания в
полза на стария кредитор при което да се извърши преценка затова имат ли тези
плащания погасителен ефект и противопоставими ли са на ищеца.
Установява се, че с договор за заем CrediHome № ***/11.12.2015г.
и договор за допълнителни услуги към договора за заем от 11.12.2015г. в полза на ответника е предоставена заемна
сума от 700 лева – изплатена на каса в брой на 11.12.2015г. като по този
договор видно от приетата по делото и неоспорена ССчЕ с вещо лице К. не се
установяват извършени плащания в срока на изплащане – 18 седмици. Следователно,
претенцията по отношение на главницата е доказана и следва да бъде уважена в
този й размер.
Установява се и че договорната лихва за периода от
24.12.2015г. до 21.04.2016г. е в размер на сумата от 53.12 лева, която сума
според вещото лице К. е правилно начислена, поради което и вземането за тази
лихва също се явява основателно и следва да се присъди.
Установява се и се доказва мораторната лихва върху
главницата за периода от 25.12.2015г. до 29.06.2018г. в размер на сумата от
166.72 лева поради което и тази претенция следва да бъде уважена.
По отношение на договора за допълнителни услуги - пакет
комфорт за периода от 24.12.2015г. до 21.04.2016г. в размер на сумата от 138.60
лева и застрахователната премия за същия период от 207.90 лева както и
претендираната мораторна лихва върху тези вземания съдът намира следното.
Искането се
основава на неравноправна клауза в договора за допълнителни услуги сключен с
потребител за което обстоятелство настоящата инстанция следи служебно. Тези клаузи заобикалят забраната
на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явяват неравноправни на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП, тъй като заемодателят е обусловил отпускането на заема
от ползването на пакет „преференциално обслужване“. Не се представят
доказателства затова, че искането на заемателя за отпускане на кредит би било
удовлетворено и без този пакет, респ. няма доказателства затова, че реално
допълнителната услуга посочена т.3 от договора за допълнителни услуги не са
задължителна предпоставка за сключването на договора. Съгласно чл. 146, ал.
1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От представеното искане за
допълнителни услуги и договор за допълнително услуги е очевидно, че потребителят
не е могъл да влияе върху съдържанието им, искането и договора са изготвени
предварителлно, неясно е дали ответникът е щял да бъде одобрен за заема за
който кандидатства и без тези допълнителни услуги.
С оглед
изложеното съдът намира, че така предвидената клауза пакет „комфорт“ и пакет
„премиум живот“ има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, респ. тази такса не е включена
в ГПР и за длъжника не е било ясно какво би било оскъпяването на кредита без
тези два пакета. Не е ясно и по отношение на пакет „премиум комфорт“
съществувало ли е плащане за кредитора по застрахователна полица, която
обективно да оскъпи кредита.
Ето и защо
за тези суми предявения иск се отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание
чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от
479,42 лева за заповедното производство и настоящата инстанция по съразмерност
на уважената част на исковете.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Ж.Л.П. с ЕГН ********** ***. ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявана от ***М. Д. и Н.С.против ответник Н.Т. Д., чрез юрк. И.Н.сумите
за които е била издадена заповед № 6257/04.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 10781/2018г. по описа на РС –
Пловдив както следва:
700 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем CrediHome № *** от
11.12.2015 г., сключен с „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени
с Приложение № 1 от 08.04.2016 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
чийто правоприемник е кредиторът;
53,12 лева, договорна лихва по
договора за заем за периода 24.12.2015 г. – 21.04.2016 г.;
120,79 лева - лихва за забава по договора за заем за
периода 25.12.2015 г. – 29.06.2018 г.;
ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 29.06.2018 г. до окончателното погасяване на вземането
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите за които е
била издадена заповед № 6257/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 10781/2018г. по описа на РС – Пловдив както
следва :
138,60 лева, представляваща
дължима сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № *** от ***за периода 24.12.2015 г. - 21.04.2016 г., сключен с
„Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от
08.04.2016 г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът;
207,90 лева - застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода 24.12.2015 г. – 21.04.2016
г.;
55,58 лева -
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 25.12.2015 г. -
29.06.2018 г. като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА Ж.Л.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от ***М. Д. и Н.С.против ответник Н.Т. Д., чрез юрк. И.Н.СУМАТА
от 479,42 лева разноски в заповедното производство и настоящата инстанция по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.