РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500004 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от К.
П. А., ЕГН **********, подадена чрез адв. Димка Тортоланова и Ж.
Ранкова против решение № 63/15.05.2015 г. по гр. дело № 377/2009 г. на
Несебърския районен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил предявената
претенция по сметки от А. против С. З. за сумата от общо 60000 евро,
представляваща стойността на направените подобрения-изграждане на два
броя сгради, с които се е увеличило наследството, като неоснователна. По
отношение на тази претенция съделителката С. З. прави възраЖ.е, че искането
е погасено по давност.
Делото е върнато за ново разглеждане от БОС, след като с решение №
231/18.12.2023 г., постановено по гр. дело 4143/2022 г. на ВКС, съдът е
обезсилил решение № 12/01.03.2017 г., постановено по в. гр. дело 857/2016 г.
на БОС в частта, в която е отменено решение № 63/15.05.2015 г. по гр. дело №
377/2009 г. на Несебърския районен съд до размера на 76200 лева – претенция
по сметки, предявена от К. П. А. срещу С. П. З., която е била отхвърлена от
НРС, като БОС е постановил решение по същество, с което С. З. е осъдена да
1
заплати на К. А. сумата от 76200 лева, представляваща припадащата се на З.
част от стойността на извършени от А. в поземления имот, находящ се в гр.
Несебър, с площ от 882 кв. м подобрения – изграждане на сгради – павилиони,
с идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2, като е върнал делото в
тази му част на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. ВКС в отменителното си решение е дал указания на окръжната
инстанция по отношение на висящата част от спора – претенция по сметки на
К. А. срещу С. З., касаеща подобрения, извършени в процесния имот, като е
констатирано, че предявената претенция е нередовна, е указано оставяне на
исковата молба без двиЖ.е за уточняване на: конструкцията и материалите, от
които са изградени процесните павилиони; вида и обема на извършените
строителни работи по снабдяване на имот с вода и електричество, както
прокарването на канализация; разходите за всяко едно от подобренията;
период на извършване на подобренията; дали към момента на извършване на
подобренията е владял за себе си частта на С. З. или е бил неин държател. Едва
след изпълнение на указанията препис от уточняващата молба следва да се
връчи, по настояване на ВКС, на насрещната страна за становище, след което
следва да бъдат дадени указания на страните относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните
доказателства. Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, като
ВКС изрично е дал указание за въпросите, които следва да бъдат поставени
или от страните или по почин на съда.
Съдът е указал на К. А. до първото по делото съдебно заседание да
изправи констатираните от ВКС нередовности по искането по сметки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Несебър се е произнесъл по искането по сметки по чл.
346 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Претенцията по сметки, предявена от К. А. срещу С. З. е в рамките на
делбено производство, развило се между съделителите и на практика
2
приключило с постановяването на решение № 231/18.12.2023 г.по гр. д. №
4143/22 г. на ВКС, потвърдило решение на БОС/ респективно решение на
НРС/ в частта, с която предметът на делбата- построени сгради с
идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2, находящи се в ПИ с
идентификатори 51500.506.402. с площ от 882 кв. м. са изнесени на публична
продан. Първоначално с решение № 270/10.01.2011 г., постановено по гр. д. №
377/2009 г. на Районен съд-Несебър, обжалвано пред БОС, който е постановил
решение № 57/27.04.2012 г. по в.гр. д. № 548/2011 г., частично отменено с
решение № 13/19.02.2013 г. по гр. д. № 671/12 на ВКС, е допусната съдебна
делба при квоти от 1/6 идеална част за съделителите С. З., К. А., Т. Г., М. С., Д.
Ц. и З. Д..
След влизане в сила на решението по допускане на делбата,
своевременно в първото съдебно заседание по извършването на делбата,
съделителят К. А. е предявил претенция по сметки по отношение на С. З. за
сумата от 40000 евро- извършени в имота подобрения, изграждане на двете
сгради и обособените в тях павилиони. В последствие в съдебното заседание
на 22.05.2014 г. е отправено искане за изменение на претенцията чрез
увеличаване на 60000 евро, което районният съд е приел с определение в
закрито съдебна заседание на 31.05.2014 г.
НРС, както беше отбелязано по-горе, е отхвърлил претенцията по
сметки изцяло с решение № 63/15.05.2015 г.по гр. д. № 377/2009 г., а Бургаски
окръжен съд с решение № 12/01.03.2017 г. по гр.д. № 857/2016 г. е отменил
решението в тази му част и е осъдил З. да заплати на А. сума в размер на
76200 лв., представляваща припадащата й се част от подобренията, извършени
в съсобствения имот от К. А..
След обезсилване на решението на БОС в тази му част с решение №
231/18.12.2023 г. по гр. д. № 4143/22 на ВКС и дадените задължителни
указания, по делото е постъпила молба от К. А., с която същият заявява, че е
изградил със собствени средства, труд и материали сграда с идентификатор
51500.506.402.1- 6 броя павилиони и сграда с идентификатор
51500.506.402.2- 12 броя павилиони, като всеки от павилионите представлява
самостоятелно обособени клетки, които са обединени под общ покрив в
търговски базар и всяка клетка е с площ от 12 кв.м. В молбата страната е
посочила,че първоначално е направен изкоп, след което е отлята монолитна
3
основа, като конструкцията на всяка клетка е изградена от стоманобетонни
панели по технология, при която в хоризонтално полоЖ.е се произвеждат
метални блокчета. Всички клетки са с вътрешна мазилка, латекс,настилка от
теракот,електроинсталация и електромер, PVC ролетна щора.Преградните
стени са с дебелина от 6 см., а отделните павилионни клетки са обособени
като „базар“.Изградена е ВиК инсталация, като всяка от сградите е снабдена
със санитарен възел.Посочени са извършените изкопи, дължините на
полоЖ.те тръби и ел. кабели. Твърди се, че съделителят е добросъвестен
владелец към момента на построяване на сградите и ги владее за себе си, като
се посочва, че собственик на ½ ид. ч. към момента на извършване на
строителството е неговият баща П А., с когото е постигнал устно съгласие за
строителството.Моли за присъждане на лихва от деня на заявяване на
претенцията-05.06.2013 г., като се позовава на практика на ВКС и БАС, на
което З. прави възраЖ.е за погасяване по давност за целия период преди
11.03.2021 г. и счита, че съдът не следва да присъжда законна лихва, тъй като
тя подлежи на разглеждане в друго производство.
При новото разглеждане на делото пред окръжен съд беше допуснат до
разпит един свидетел на К. А., бяха извършени първоначална съдебно-
оценителна и допълнителна съдебно-техническа експертизи.
От разпита на свидетеля И. Н. А. се установява, че в периода 1993-1994
г. единствено фирма „Анада“ е разполагала със строителни бригади и е
извършвала СМР в района на к.к. Слънчев бряг. Съделителят А. е възложил на
фирмата да извърши строителството на процесните павилиони. Свидетелят
твърди, че 16 или 18 павилиона са били за К. А.. Друг възложител освен него
не е имало.Парите се получавани от фирмата, но А. е правил вноски.
Свидетелят посочва какъв и бил механизмът на изработване на павилионите,
какъв изкоп е бил правен, включително изграждането на ВиК. Уточнява, че на
зеленчуковия пазар А. им е възложил да изградят 16 павилиона. Той е бил
изпълнителен директор, а брат му е бил шеф на фирмата-изпълнител.
Посочва, че строителството е било извършвано въз основа на чертежи, но
свидетелят не е виждал Акт 16 за тези обекти.
От заключението на вещото лице по допуснатите основна и
допълнителна съдебно-технически експертизи се установява, че пазарната
стойност на разходите за изграждане на сграда с идентификатор
4
51500.506.402.1 и сграда с идентификатор 51500.506.402.2 към месец 1994
г.възлиза закръглено на 1794200 лв. неденоминирани лева.Основният проблем
беше свързан с остойностяване на извършеното строителство към 1994г. и с
оглед осъществената деноминация на лева, приравняването му към
деномирани лева. В допълнителното заключение експертът е посочил
стойност на разходите към август 1994 г.- 1882300 лв. Пазарната стойност на
двете сгради към настоящия момент е определена на 233000 лв., а заедно с
поземления имот на 480000 лв. по основното заключение. По допълнителното
заключение пазарната стойност на имота, ведно със сградите е оценена на
958870 лв. В допълнителното заключение вещото лице в точка Б.5.3 е
посочило, че пазарната стойност на процесния имот- земя и сгради,
коригирана със средства за покрив, възлиза на 471500 лв./т.А.5.3 от основното
заключение/. Пазарната стойност на сградите по т.А.5.2 от основното
заключение възлиза на 226200 лв., а увеличената пазарна стойност по т. А.5.4
от основното заключение е 216700 лв.
В т. Б.5.2 от допълнителното заключение вещото лице е посочило, че
пазарната стойност на разходите за изграждане на процесните сгради от 1994
г. към настоящия момент е 109216 лв., т.е. инвестираните през 1994 г. парични
средства възлизат на посочената сума. Вещото лице е дало заключение за
размера на дължимото обезщетение от С. З. на въззивника К. А., като след
извършени корекции и добавяне на ДДС, е посочило, че дължимата сума
възлиза на 21000 лв.
Настоящата съдебна инстанция счита, че по отношение на претенцията
по сметки следва да бъде взето предвид решение № 40/13.02.2015 г. на ВКС по
гр. дело № 6110/2014 г., I ГО ГК, което е взето предвид и по решение №
857/2016 г. на БОС в частта, с която е прието, че „Разпоредбите на чл.72 и чл.
74 от ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното
обогатяване на собственика от извършените от владелеца подобрения в имота.
Когато недобросъвестният подобрител на един имот е и собственик
(сънаследник) на имота, той обеднява с такава част от по-малката сума
измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота в следствие на тези подобрения (чл.74, ал.1 ЗС), която
съответства на притежаваната от останалите съсобственици (сънаследници)
идеална част от имота. Поради това за тези подобрения останалите
съсобственици (сънаследници) дължат на подобрителя, когато той е
5
недобросъвестен, такава част от по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на подобренията, която съответства на притежаваната от тях
идеална част от съсобствената (сънаследствена) вещ, а не част, съответстваща
на притежаваната от подобрителя идеална част от вещта.“ В този смисъл
съдът намира, че съобразно посочената в т. Б.5.2 от допълнителното
заключение на вещото лице сума от 109216 лева без ДДС, представлява
пазарната стойност на разходите за изграждане на процесните сгради от 1994
г. към настоящия момент. Тази сума следва да бъде разделена на
притежаваната от съделителката С. З. 1/6 идеална част, като се прибави ДДС и
се направи корекция относно обогатяването на А. с 502 деноминирани лева,
както е сторило вещото лице в допълнителното заключение по т.Б.5.5 и е
счело, че дължимата сума е в размер на 21000 лева, което настоящата
инстанция споделя.
Неоснователно е възражението на З. за погасяване на претенцията по
сметки по давност. В този смисъл съдът споделя изложеното в ППВС №
6/27.12.1994 г., според което вземането на владелеца за подобрения в чужд
имот не става изискуемо в момента на извършването на подобренията, а от
момента на смущаване на владението по исков ред, тоест чрез предявяване на
иск, както в случая е станало със завеждането на делбеното дело.
Основателно обаче е възражението, направено от С. З. по отношение на
искането от страна на К. А. за осъждане на З. да заплати на А. законната лихва
върху уважената претенция, считано от деня на заявяване на претенцията в
открито съдебно заседание на 05.06.2013 г. Както беше посочено по-горе,
срещу това искане е направено възраЖ.е и то обхваща както момента, от който
би се дължала законната лихва, така и евентуалната недопустимост на
искането, отправено в тази фаза от развитието на съдебния процес.
Действително съобразно разпоредбата на чл.214, ал.2 от ГПК - прибавянето на
изтекли лихви или събрани добиви от вещта в хода на производството не се
счита за увеличение на иска. При направеното обаче възраЖ.е такава лихва би
могла да се присъди не от 05.06.2013 г., а три години след предявяването, тоест
на 11.03.2021 г. (молбата за присъждане на лихвата е от 11.03.2024 г.). Въпреки
това обаче, настоящата инстанция намира искането за недопустимо. Фазата, в
която се намира производството по делото – втора фаза по извършване на
делбата, след упражнен касационен контрол, не предполага възможност за
6
предявяване на каквито и да било претенции, включително и такива за законна
лихва, след като ВКС се е произнесъл по претенцията по сметки и и е върнал
делото на въззивния съд с указания. Искането за присъждане на законна лихва
може да бъде предмет на разглеждане в друго производство, а в това
производствоискането следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед на изложеното съдът намира, че решение № 63/15.05.2015 г. по
гр. дело № 377/2009 г. на НРС в частта, с която е отхвърлена претенцията по
сметки на К. А. срещу С. З. до размера от 21000 лв. следва да бъде отменено,
като бъде постановено друго, с което С. З. бъде осъдена да заплати на К. А.
сумата от 21000 лева, представляваща припадащата се на З. част от стойността
на извършените от А. подобрения в имота. По отношение на обстоятелството,
че претенцията е отхвърлена над сумата от 76200 лева, следва да бъде взето
пред вид от съда.
По отношение на направеното възражение от страна на С. З. за
прекомерност на адвокатския хонорар на К. А. настоящата съдебна инстанция
намира, че с оглед естеството на спора и неговата сложност адвокатските
хонорари не следва да бъдат намалявани. Въззивният съд следва да присъди и
разноските, направени пред ВКС, съобразно представените доказателства за
това, като и тези за настоящата инстанция.
С оглед постановения резултат по касационното дело и направените
разноски, съдът намира, че на С. З. се дължи сумата от 6746 лв., от общо
направени разноски от 8579 лв., която следва да бъде заплатена от К. А.. Тази
сума от 6746 лв. отговаря на обезсилената част от решението на БОС, липсата
на направено възраЖ.е и няма връзка с останалите съделители по делото,
поради което следва да бъде заплатена от К. А..
Що се отнася до разноските пред настоящата съдебна инстанция, с
оглед резултата, на К. А. се дължи сумата от 2149 лв., а на С. З. 2803 лв.
По излоЖ.те съобраЖ.я, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 63/15.05.2015 г. по гр. дело № 377/2009 г. по
описа на НРС в частта, с която до размера от 21000 лева е отхвърлена
7
претенцията по сметки на К. А. срещу С. З., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. Младост 4,
бл.435, вх. „Г“, ап.118, представлявана от адв. Е. Атанасов, да заплати на К. П.
А., ЕГН **********, от ******, представляван от Ж. Р. и Т. П., сумата от
21000 лева, представляваща припадащата се на С. З. част от стойността на
извършените от К. А. в п. и. с идентификатор 51500.506.402, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, с площ от 882 кв. м подобрения – изграждане на сгради –
павилиони с идентификатори 51500.506.402.1 и 51500.506.402.2.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на К. П. А. за присъждане на
законната лихва върху вземането от 21000 лева, считано от 05.06.2013 г.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН ********** да заплати на С. П. З., ЕГН
********** сумата от 6746 лв.-разноски по делото пред Върховен касационен
съд.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН ********** да заплати на С. П. З., ЕГН
********** сумата от 2803 лв.-разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН ********** да заплати на К. П. А., ЕГН
********** сумата от 2149 лв.-разноски по делото пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която е
оставено без разглеждане искането за присъждане на законната лихва, пред
същия съд в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8