Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин,  05.05.2016 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Ц.Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 30/ 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Пред РС Велико Търново е било образувано гр.д. № 1219 по описа за 2015 г. по искова молба на П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.М.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***. Твърди се, че между страните бил сключен договор за наем от 07.07.2014 г., като ответникът в качеството на наемател не платил: наем за месец март 2015 г. в размер на 150 лева, вода за февруари и март 2015 – общо 22,03 лева, платени от ищеца; електрически ток за януари, февруари и март 2015 г. – общо 352,33 лева, платени от ищеца. Твърди се, в договора за наем от 07.07.2014 г. била уговорена неустойка и за забавени плащания за септември и октомври 2014 г. дължи такава в размер на 1 %  от месечната наемна цена за всеки просрочен ден – общо 582 лева. Иска се осъждането на ответника да заплати: 280 лева, дължим неплатен наем от 07.07.2014 до 31.03.2015 г.; 582 лева, неустойка по договора за наем; 22,03 лева, вода за февруари и март 2015 г.; 352,33 лева, електрически ток за януари, февруари и март 2015 г., ведно със законна лихва от 28.04.2015 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

Ответникът И.М.А. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – гр. Елин Пелин, ул. Георги С. Раковски № 15. Видно е от справка, че същият има регистриран постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. Ответникът не е открит на тези адреси. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК са залепени уведомления, като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са потърсени.

С определение от 01.09.2015 г. на РС Велико Търново на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител на ответника адв. И.Ч. от  Великотърноска адвокатска колегия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител адв. И.Ч., в който се прави възражение за местна подсъдност и се изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че ищецът не доказал, че е изпълнил задълженията си по договора за наем. Направено е възражение за нищожност на клаузата на неустойка поради прекомерност и противоречие на морала. Оспорва се дължимостта на направените разноски от ищеца.

С определение от 02.10.2015 г. по гр.д. № 1219 по описа за 2015 г. РС Велико Търново е било прекратено производството и делото е изпратено по подсъдността на РС Елин Пелин. Определение от 02.10.2015 г. е потвърдено от ОС Велико Търново.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. М. поддържа исковете и моли за уважаването им. Твърди се, че ищецът е изпълнил своето задължение за предоставяне ползването на отдаденото под наем жилище, като наемното правоотношение е съществувало от 07.07.2014 г. до 31.03.2015 г., когато наемателят е избягал от имота. Сочи се, че преведените суми за наеми по банков път са 706,50 лева  и заедно с депозит от 300 лева при сключване на договора се получава сумата от 1006,50 лева, а за периода от 07.07.2014 г. до 31.03.2015 г. се дължат 1350 лева – т.е. разлика от 343,50 лева, но ищецът опростил разликата и претендира 280 лева за неплатени наеми. Твърди се, че са неоснователни възраженията за нищожност на клаузата за неустойка с оглед свободата на договаряне. Сочи се, че ищецът получил ключ за апартамента на 10.04.2015 г. от фирма „ИНТИНВЕСТ 2009“ ЕООД, което доказва, че от 31.03.2015 г. до 10.04.2015 г. никой не е живял.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Ответникът чрез назначения особен представител адв. И.Ч. оспорва исковете в писмена защита. Сочи се, че исковата молба е с неясен петитум, защото се иска от една страна осъждането на ответника да заплати сумата от 1167,56 лева, а от друга същата сума да бъде удържана от банковата сметка на ответника, като са посочени чл. 14 ЗЗД и чл. 209, ал. 1 НК. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани. Твърди се, че ищецът не е доказал да е изпълнил задълженията си по процесния договор да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имота. Сочи се, че ищецът твърди в исковата молба, че не са заплатени наеми за септември и октомври 2014  г., поради което следва да се приеме, че договорът е прекратен автоматично на основание т. 3.4 от същият. Твърди се, че клаузата в т. 3.7 за неустойка е нищожна, защото не се предвижда максимален размер, не е ограничена във времето, прекомерна е и противоречи на морала съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Същата е в размер на 582 лева, която сума значително надвишава наемната цена. Сочи се, че периодът за отчитане на ел. енергия е от 08.03.2015 г. до 06.04.2015 г., а ищецът твърди, че ответникът е напуснал имота на 31.03.2015 г.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В нотариален акт от 18.03.1987 г. е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Сийка Иванова Дицова е продала на сина си ищеца П.Г.Д. недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново на ул. „Константин Паница“ № 5, вх. В в кв. 352 по регулационния план на града: апартамент № 17 от 40,25 кв. м. на шести жилищен етаж, който апартамент се състои от стая, кухня, баня-клозет, коридор и тераса, заедно с избено помещение, идеални части общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

Според медицински протокол № 199/ 22.10.2013 г. на Специализирана лекарска консултативна комисия МБАЛ Варна към ВМА ищецът П.Г.Д. има прогресиращо постепенно намаление на слуха от години, тежко чуване и затруднена социална комуникация.

С договор за управление на недвижим имот от 30.06.2014 г. ищецът П.Г.Д. е възложил на „ИНТИНВЕСТ 2009“ ЕООД срещу възнаграждение от негово име и за негова сметка да управлява собствения му имот: апартамент 17, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, вх. В, ет. 6, за срок от една година.

Видно е от договор за наем от 07.07.2014 г. , че същият е сключен между ищеца П.Г.Д. в качеството на наемодател и ответника И.М.А. в качеството на наемател за отдаване за възмездно ползване на недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, вх. В, ет. 6, ап. 17 срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 150 лева, дължима до 7-мо число на същия месец в брой или по банков път. В т. 2.4 е уговорено, че при забавяне на плащането наемателят дължи неустойка за забава в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. В т. 2.5 е уговорено, че наемателят дава депозит от 150 лева, като наемодателят ще го съхранява и подлежи на възстановяване при прекратяване на договора или се прихваща за съществуващи задължения. Уговорено е, че договорът е влиза в сила на 14.07.2014 г. и е със срок до 07.07.2015 г., като може да бъде прекратен едномесечно писмено предизвестие. В т. 3.4 е уговорено, че договорът се прекратява автоматично преди изтичане на срока по т. 3.2 (07.07.2015 г.), в случай, че наемателят задави плащане на дължима наемна вноска повече от един месец от датата на падежа, като наемодателят запазва всички придобити от него до момента права. В т. 3.4 е уговорено, че за предаването имота ще се състави приемо-предавателен  протокол, а при забава предаването на имота наемодателят дължи неустойка за забава в размер на 1 % от месечната наемна цена за всеки просрочен ден. Наемателят се задължил: да плаща в срок уговорените месечни наемни вноски (т. 5.1.а), както и да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, а именно: вода, ел. енергия и разходи по поддръжка на общите части и асансьора (т. 5.1.в).

Според протокол-опис от 07.07.2014 г., подписан от ищеца П.Г.Д. в качеството на наемодател и ответника И.М.А. в качеството на наемател, в апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Константин Паница 5, вх. В, ет. 6, ап. 17  е оставено следното имущество – кухненски шкафове в кухнята; бойлер и душ в баня WC.

Видно е от приемо-предавателен протокол от 10.04.2015 г., че представител на „ИНТИНВЕСТ 2009“ ЕООД е предал на ищеца П.Г.Д. ключ за неговия апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Константин Паница 5, вх. В, ет. 6, ап. 17 .

С писмена молба с вх. № 173/ 09.03.2015 г. ищецът е поискал от Началника на ДСК клон 0327 Варна да му издаде удостоверение за извършените преводи по негова сметка от И.М. Зафиров.

Според удостоверение с изх. № 194/ 12.03.2015 г. от „Банка ДСК“ ЕАД по разплащателната сметка на ищеца са получени преводи за периода от 01.08.2014 г. до 10.03.2015 г. както следва: 149 лева на 12.11.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.11-14.12.2014 г.; 149 лева на 10.12.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.12-14.01.2015 г.; 130 лева на 07.01.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.01-14.02.2015 г.; 130 лева на 09.02.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира на квартира 14.01-14.02.2015 г.

Представени са извлечения от сметка на ищеца за периода от 01.02.2015 г. до 24.02.2015 г. и от 12.03.2015 г. до 13.03.2015 г., според които са извършени плащания: 130 лева на 09.02.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира от 14.01-14.02.2015 г.; на 12.03.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира от 14.03-14.04.2015 г.

Видно е от извлечение от сметка на ищеца за периода от 01.08.2014 г. до 31.03.2015 г., че са налице данни за извършени плащания, както следва: 149 лева на 12.11.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.11-14.12.2014 г.; 149 лева на 10.12.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.12-14.01.2015 г.; 130 лева на 07.01.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.01-14.02.2015 г.; 130 лева на 09.02.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира на квартира 14.01-14.02.2015 г.; 148,50 лева на 12.03.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира от 14.03-14.04.

Видно е от извлечение от сметка на ищеца за периода от 01.04.2015 г. до 29.02.2016  г., че не са налице данни за извършени плащания от И.М. Зафиров

Според фискални бонове и служебен бон от 02.04.2015 г. на В и К Йовковци ООД е платена сумата от 22.03 лева за абонатен номер 9112687 П.Г.Д. за имот Велико Търново Паница 5, вх. В, ет. 6, ап. 17 за отчетни периоди от 19.01.2015 г. до 20.02.2015 г. и от 20.02.2015 г. до 21.03.2015 г.

Според фискални бонове от 31.03.2015 г. и 25.04.2015 г.  на „Енерго-Про Продажби“ АД са платени задължения на П.Г.Д. за имот Велико Търново Паница 5, вх. В, ап. Ч3, ет. 6, както следва: 101,66 лева за консумирана ел. енергия за периода от 07.01.2015 до 05.02.2015 г.; 137,66 лева за консумирана ел. енергия за периода от 06.02.2015 до 07.03.2015 г.; 112,84 лева за консумирана ел. енергия за периода от 08.03.2015 до 06.04.2015 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за дължим неплатен наем от 07.07.2014 до 31.03.2015 г.:

Искът за неплатени наемни вноски по чл. 232, ал. 2 ЗЗД по своята правна същност е осъдителен, като с него се защитава правото на наемодателя да получи неизплатените наемни вноски по договор за наем на движима вещ или недвижим имот.  Между страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване.

По делото са представени доказателства за наличието на наемен договор между страните в сила от 14.07.2014 г. и договорен месечен наем от 150 лева, поради което страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение. Страните не спорят и съдът приема за установено от събраните писмени доказателства, че ответникът е заплащал частично наемна цена по банковата сметка на ищеца за периода от 14.11.2014 г. до 14.04.2015 г., което е видно от представените извлечения по сметка на ищеца. Представени са доказателства за извършени плащания по банковата сметка на ищеца, както следва: 149 лева на 12.11.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.11-14.12.2014 г.; 149 лева на 10.12.2014 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.12-14.01.2015 г.; 130 лева на 07.01.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира 14.01-14.02.2015 г.; 130 лева на 09.02.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира на квартира 14.01-14.02.2015 г.; 148,50 лева на 12.03.2015 г. от И.М. Зафиров с основание наем на квартира от 14.03-14.04. С посочените плащания ответникът е заплатил общо сума от 706,50 лева.

Неоснователни са доводите адв. И.Ч. за прекратяване на договора за наем на основание чл. 3.4 от същият. Страните не са направили изявление за автоматично прекратяване при забава плащането на дължима наемна вноска повече от един месец от датата на падежа и не са налице доказателства в тази насока. Ответникът е извършвал плащания по наемния договор в периода от 14.11.2014 г. до 14.04.2015 г., което следва да се тълкува като желание за запазване на наемното отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 236 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая не са налице и доказателства за противопоставяне от страна на ищеца. От представените писмени доказателства следва да се приемем, че наемодателят е изпълнил задължението си по договора за наем, като е предоставил за ползване на наемателя наетия недвижим имот. Не са представени доказателства за прекратяването на договора за наем от страните по него с писмо с обратна разписка или нотариална покана, съдържащи изявление за прекратяване с предизвестие или едностранно. Твърдението на ищеца, че наемателят е напуснал имота на 31.03.2015 г. се подкрепя от съставеният приемо-предавателен протокол от 10.04.2015 г., в който е посочено, представител на „ИНТИНВЕСТ 2009“ ЕООД е предал на ищеца П.Г.Д. ключ за неговия апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Константин Паница 5, вх. В, ет. 6, ап. 17.

Ищецът твърди, че получил 300 лева при подписване на договора, от които за юли 2014 г. и депозит в размер на 150 лева.  Не се представиха доказателства в насока наемателят да е изпълнил задължението си да заплаща наемната цена за месеците август 2014, септември 2014 и октомври 2014 г.

Следователно претенцията на ищеца за заплащане на наемни вноски е основателна  и следва да бъде уважена в размер на 280 лева, частично неплатени наемни вноски в периода от 07.07.2014 до 31.03.2015 г.

По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД за неустойка по договора за наем:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Според чл. 9 ЗЗД страните могат да определят свободно съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Според чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или които го заобикалят, както и договорите, които накърняват правилата на добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е клауза за неустойка, в която липсва краен срок, за който тя е следвало да се начислява, тъй като това противоречи на добрите нрави предвид възможността кредиторът да влияе върху размера й, като сам определи времето когато ще предприеме действие за реализиране на вземането си. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Но независимо от функцията, която изпълнява неустойката, тя в никакъв случай не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване (Решение № 544 от 29.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 31/2006 г., ТК, II т. о.).

В т. 2.4 от процесния договор е уговорено, че при забавяне на плащането наемателят дължи неустойка за забава в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Липсата на краен срок за нейното начисляване допуска достигане на извънредно завишен размер на неустойка, което обуславя и противоречието на тази договорна клауза с добрите нрави, което е самостоятелно основание за прогласяване на нищожността й.

Предвид нищожността на договорната клауза на т. 2.4 от договора, предявените искове за заплащане на неустойка върху неплатени наеми в размер на 582 лева следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за консумативни разходи за вода и електрически ток:

Наемателят дължи консумативните разходи, свързани с ползването на наетата вещ като разходи за електричество, отопление, телефон или други. Представени са писмени доказателства за плащането от ищеца на  сумите: 101,66 лева за консумирана ел. енергия за периода от 07.01.2015 до 05.02.2015 г.; 137,66 лева за консумирана ел. енергия за периода от 06.02.2015 до 07.03.2015 г.; 112,84 лева за консумирана ел. енергия за периода от 08.03.2015 до 06.04.2015 г. т. е. разходи за ел. енергия в общ размер от 352,16 лева. Ищецът е представил фискални бонове и служебен бон от 02.04.2015 г. за плащане на сумата от 22.03 лева за отчетните периоди от 19.01.2015 г. до 20.02.2015 г. и от 20.02.2015 г. до 21.03.2015 г.

Неоснователни са възраженията на адв. И.Ч. за недължимост на консумативни разходи за периода от 31.03.2015 г. до 06.04.2015 г., тъй като се касае за кратък период от време, през който ищецът не е имал достъп до имота си, защото според съставения приемо-предавателен протокол ключ е получен от него на 10.04.2015 г. Под връщане на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя (Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г. о., ГК).

По тези съображения исковете за консумативни разходи за вода и електрически ток с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД са основателни до размер на 374,19 лева, като следва да се отхвърлят като неоснователни до пълния предявен размер от 374,36 лева.  

Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК в общ размер от 666,93 лева за държавна такса, депозит за особен представител и платено адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 352,89 лева, направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 280 лева (двеста и осемдесет лева), частично неплатени наемни вноски в периода от 07.07.2014 до 31.03.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД от П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.М.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за плащане на сумата от 582 лева, неустойка по договора за наем от 07.07.2014 г.

ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 374,19 лева (триста седемдесет и четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща платени консумативни разходи за вода от 19.01.2015 г. до 21.03.2015 г. и електрически ток от 07.01.2015 до 06.04.2015 г.  като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за консумативни разходи до пълния предявен размер от 374,36 лева. 

ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 352,89 лева (триста петдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки), направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: