Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ R- 627/5.12.2016 г.                               05.12.2016 г.                                                  гр. Ямбол

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболски Районен съд ,  гражданско отделение, ХІV - ти състав

на тридесети ноември 2016 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ РУСЕВА

 

 

при секретаря Т. К.,

като разгледа докладваното от съдия Русева

гр.д. № 1986 по описа на ЯРС за 2016 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

             Производството е образувано по искова молба, предявена от д-р Й.-Х.М. – *** гражданин, роден на *** г. в Ю., в качеството му на *** в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П., чрез пълномощника му адв. П. от ***, със съдебен адрес ***, против В.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.56 от ЗН бъде унищожен по отношение на ищеца отказът от наследство, направен от ответника, останало от неговата майка Е.Г. М., починала на 25.04.2014 г., вписан под №*** на 29.04.2014 г. в специалната книга на РС – Я., поради това, че го уврежда.

  Ищецът твърди, че има качеството на кредитор на ответника, тъй като с Решение на Районен съд – Х. бил назначен за окончателен *** в производството по несъстоятелност на наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П. Последният в периода м.юли 2004 – м.юни 2009 г. е предоставил в заем на ответника сума в размер на общо 254 000 евро, като за получената сума, както и за разходите и лихвите в общ размер на 43 000 евро, ответникът подписал разписка, в която признал съществуването и размера на задълженията си. Според двустранно подписаната разписка, общо дължимата сума в размер на 297 000 евро е следвало да бъде върната от ответника в осемседмичен срок от подписването й, т.е. до 27.07.2009 г. До момента ответникът не е върнал сумата, а ищецът е предявил частичен иск в размер на 15 500 евро, който бил уважен от съда и бил издаден изпълнителен лист от 17.10.2013 г. по гр.д. № *** г. на Апелативен съд – Б. Освен това, с парични трансфери чрез клон на компанията за експресни преводи „Уестърн Юниън“ в Х., Г., починалият Т. П. приживе предоставил на ответника в заем сумата от общо 4 000 евро. За това вземане по ч.гр.д. № ***. по описа на РС – Я. срещу длъжника бил издаден изпълнителен лист от 03.07.2013 г. Ищецът бил понастоящем конституиран като взискател по изп.д. № *** по описа на ЧСИ И. Х. при ЯОС, като задължението на длъжника към 25.02.2016 г. възлизало на сумата от общо 50 500,81 лв. В рамките на изпълнителното производство било установено, че длъжникът не разполага с имущество, от което взискателят да може да се удовлетвори, съответно – предприетите изпълнителни действия, насочени към притежавани от ответника дружествени дялове, били неуспешни. Т.е. ищецът не бил в състояние да се удовлетвори от имуществото на длъжника. На 19.09.2015 г. чрез писмо от ЧСИ И. Х. ищецът бил уведомен, че ответникът се е отказал от наследството на своята майка, като отказът му бил вписан в особената книга при ЯРС под № *** на 29.04.2014 г. Наследодателката оставила след смъртта си няколко недвижими имоти в землището на с. Ч., Общ. С., както и в гр. Я. С този отказ от наследството на майка си, ответникът увредил интересите на взискателя си, като възпрепятствал удовлетворяването му. Поради невъзможност да се установи друго налично имущество, ищецът счита, че има правен интерес да поиска от съда на осн.чл.56 от ЗН да унищожи в негова полза отказът от наследство, направен от ответника.

           В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира разноски.

           Правното основание на предявения иск е чл. 56, ал.1 от ЗН.

           В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска единствено с възражението, че същият е погасен по давност, тъй като още преди 15.06.2015 г. по посоченото изпълнително дело, по което ищецът е взискател, е постъпила информация по повод изискана от ЧСИ И. Х. справка за това дали има вписан отказ от наследство от страна на ответника, и тази информация е била известна на ищеца повече от година преди завеждането на настоящия иск. Сочи също, че регистърът на отказите от наследство е публичен и че ищецът е могъл да узнае за направения отказ още на датата на вписването му в книгата на съда – 29.04.2014 г.

           В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който моли за отхвърляне на иска. Не претендира присъждане на разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   Безспорно е между страните и това се установява от представените по делото писмени доказателства, вкл. приложените по изп.д. № ***. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие ЯОС, че ищецът - взискател по изпълнителното дело д-р Й. Х. М., има качеството на кредитор на ответника, тъй като с Решение на Районен съд – Х. е назначен за окончателен *** в производството по несъстоятелност на наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П.. Последният е имал вземания към ответника, за които ищецът, в качеството си на *** на наследството на починалото лице, е водил граждански дела и по ч.гр.д. № ***. на ЯРС и по гр.д. № *** г. на Апелативен съд – Б. се е снабдил с изпълнителни листи относно търсените суми. Въз основа на тези два изпълнителни листа е образувано изпълнителното дело при ЧСИ И. Х., като видно от справката, издадена от съдебния изпълнител, към 25.02.2016 г. размерът на дълга на ответника е общо 50 500,81 лв. Няма спор между страните, че ответникът не разполага с достатъчно имущество, от което ищецът да е в състояние да се удовлетвори посредством принудителните способи, предприети по изпълнителното дело.

Безспорно е също, че на 29.04.2014 г. ответникът се е отказал от наследството на своята майка Е. Г. М., б.ж. на гр. Я., починала на 25.04.2014 г., като отказът му е вписан в особената книга на ЯРС под № *** на същата дата. Видно от справка на Служба по вписванията по партида на Е. М., същата приживе е притежавала редица земеделски имоти в землището на с. Ч., Общ. С. От доказателствата по изп.дело № *** г. на ЧСИ И. Х. е видно, че с писмо изх.№ *** г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя за извършения отказ от наследство от страна на ответника. Копие от това уведомително писмо е приложено на лист 24 от делото и на същото е отбелязана дата на входиране при получателя 18.09.2015 г. /“EINGANG 18.09.2015“, като думата „EINGANG“ от немски език означава „вход“/. Друго доказателство за датата на получаване на уведомлението се съдържа в кориците на самото изпълнително дело – видно от оформеното известие за доставяне, на 18.09.2015 г. уведомлението е било получено от пълномощника на ищеца адв. П. на посочения по делото съдебен адрес ***. Ответникът е оспорил доказателството, приложено на лист 24 от делото, в частта относно датата на входиране на уведомлението при адвоката на ищеца, като е заявил, че тази дата е недостоверна и че документът умишлено е антидатиран. Ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с тези свои твърдения, а доказателствената тежест във връзка с оспорването на датата върху документа е негова. Ответникът не е оспорил приложеното по изпълнителното дело известие за доставяне, на което също е посочена като дата на връчване на уведомлението 18.09.2015 г. Поради това съдът приема, че по делото е доказано, че уведомлението за направения отказ от наследство от страна на ответника е достигнало до знанието на ищеца на 18.09.2016 г. При всички положения, щом като уведомителното писмо на ЧСИ И. Х. е с изходящ номер от деловодството й от 15.09.2015 г., то ищецът е узнал за съдържанието на това писмо след тази дата. В тази връзка, неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът много по-рано е узнал или е могъл да узнае за направения отказ, доколкото регистрите на съда са публични. В своята практика /Решение № 536/28.07.2010 г. по гр.д. № 1400/2009 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/ Върховният касационен съд приема по аналогичен казус, че съществуващата възможност за узнаване на фактите и обстоятелствата, свързани с отказа, не е равнозначна на узнаване, нито моментът на узнаване от кредитора на отказа от наследство, извършен от неговия длъжник, може да се свърже само с момента на постъпване по изпълнителното дело на представено от трето лице доказателство за това, без за него на взискателя да е било съобщено от съдебния изпълнител или това да е било сведено до знанието му по друг начин.

Искът по чл. 56 от ЗН е предявен на 21.07.2016 г., поради което същият е в едногодишният срок от узнаването и в тригодишния срок от извършването на отказа съгласно изискването на чл. 56, ал.2 от ЗН. Тези срокове са преклузивни, а не давностни /Определение № 324/22.03.2016 г. по гр.д. № 655/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС/ и неспазването им води до недопустимост на предявения иск. Пак в същото определение е посочено, че преценката за изтичането на срока е фактическа - извършва се от съда въз основа на твърденията на страните и доказателствата по делото, събрани за установяване на соченото в закона начало на този срок. С оглед на горните съображения, съдът счита, че предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Според ал.2, искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. В случая по делото е доказано наличието на всички предпоставки за уважаването на иска – същият е предявен в преклузивния срок, предвиден в закона, от правнолегитимирана страна, която има качеството на взискател спрямо ответника; последният безспорно е увредил интересите на взискателя си по изп.д. № *** на ЧСИ И. Х., доколкото не разполага с имущество, което да послужи за погасяване на задълженията му към ищеца, а с извършения отказ от наследството на майка си е възпрепятствал възможността за удовлетворяване от наследствения дял, оставен от същата. Ето защо, искът по чл. 56 от ЗН следва да се уважи, като се унищожи по отношение на ищеца направения от ответника отказ от наследството, останало от неговата майка, до размера на задълженията му към кредитора.

С оглед изхода на делото и претенцията на ищеца за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 250 лв. разноски, от които 50 лв. – заплатена държавна такса и 200 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Ямболски Районен съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

УНИЩОЖАВА в полза на д-р Й.-Х.М. – немски гражданин, роден на *** г. в Ю., в качеството му на *** в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П., със съдебен адрес ***, извършения от страна на В.С.М. с ЕГН ********** ***, отказ от наследството на майка му Е. Г. М., б.ж. на гр. Я., починала на 25.04.2014 г., вписан в особената книга на Районен съд Я. под № *** до размера на задълженията му към кредитора.

 ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, да заплати на д-р Й.-Х.М. – *** гражданин, роден на *** г. в Ю., в качеството му на *** в производството по несъстоятелност относно наследството на починалия на 14.01.2011 г. Т. П., със съдебен адрес ***, сумата от 250 лв. – съдебно-деловодни разноски.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

                                                                                           /Галя Русева/