РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Кюстендил, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. №7670/31.08.2022 г., депозирана
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ AД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов“ №29, ет. 3, п. к. 1527, представлявано от изпълнителния директор Я.
Я., против Ц. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „Г.“ ***, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото
производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 366/2022 г. на КРС, връчена по реда на 47, ал. 5 от ГПК и в
законоустановения срок ищцовото дружество предявява настоящите
установителни искове.
Дължимостта на претендираното вземане произтичала от сключен
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №
*********, сключен на 13.04.2020 г., по силата на който ответникът, като
кредитополучател, получил сумата от 1 000 лв. Бил сключен и Договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата между ответника и
„Файненшъл България“ ЕООД - като поръчител. Сумата следвало да бъде
върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99, 96 лв. По
задължението имало плащания в общ размер на 180 лв. и понастоящем
дължимата главница по договора за паричен заем била в размер на 969, 20 лв.
На 13.04.2020 г. бил сключен договор за поръчителство между
ответницата, като потребител, и поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД
№*******, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнение на всички
задължения на потребителя, възникнали договора за паричен заем. В договора
за поръчителство било уговорено в случай, че заемателят не изпълни
1
задължението си по договора за кредит да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. По договора за
поръчителство потребителят дължал възнаграждение в размер на 900, 48 лв.,
платимо разсрочено на вноски. Начислената договорна лихва по договора за
поръчителство била в размер на 170, 36 лв. за периода 13.05.2020 г. – до
датата на първата вноска – 08.04.2021 г. – падежа по договора. Тъй като
ответницата не изпълнила задължението си да погасява заемната сума на
01.07.2021 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД отправил искане до
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД за изпълнение на целия дълг и
последното дружество го сторило като внесло дължимата сума в размер на 1
200, 96 лв. към кредитора на 01.07.2021 г. поради това „Файненшъл България“
ЕООД встъпило в правата на удовлетворения кредитор и за него възникнало
правния интерес за претендиране на вземането си. Ответницата следвало да
изплати дълга си на 08.04.2021 г., когато бил падежът на последната вноска,
но това не било изпълнено, поради което ответницата дължала сумата от 128,
47 лв. – лихва за забава от 09.04.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. На 02.03.2020 г. била сключена
цесия, по силата на която „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлила
вземането си към ответницата на ищцовото дружество. „Файненшъл
България“ ЕООД упълномощил ищеца да уведоми ответника за променения
му кредитор. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД било изпратено уведомително
писмо, което било със статус „непотърсено“.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД има следните
вземания от Ц. Л. З., ЕГН: **********, по Договор за паричен заем
№********* от 13.04.2020 г. – главница в размер на 969, 20 лв. договорна
лихва в размер на 170, 36 лв. за периода от 13.05.2020 г. до 08.04.2021г.,
мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 128, 47 лв. за
периода 09.04.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 825, 44 лв. –
възнаграждение по гаранционната сделка.
Претендират се и направените разноски, в т. ч. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор чрез назначения му особен представител – адв. Ш..
Навежда доводи за недопустимост на заявения иск поради липса на
материална и процесуална легитимация и липса на валидни договорни
правоотношения. Цесията не била породила действие, договорите били
нищожни. Исковете били неоснователни, тъй като договорите, на които се
основавали претенциите били нищожни, поради липса на знание, съгласие и
подпис, оспорва се автентичността на подписа на заемателя. На длъжника не
била обявена предсрочна изискуемост на вземането. Договорът за заем не
отговарял на условията по ЗПК. Договорът за кредит и договорът за
поръчителство следвало да се разглеждат като единен източник на
задължение, тъй като съществувала икономическа свързаност между
поръчителя и заемодателя. ГПР по договора надхвърлял 50 %, с което се
нарушавала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият ГПР от 41, 87 %
не бил коректно представен. Доколкото договорът за кредит бил
2
недействителен, то неоснователна се явявала и претенцията по договора за
поръчителство.
Оспорват се като неистински, с невярно съдържание договорът за
поръчителство, за кредит и погасителния план, последните били и нищожни,
оспорва се валидността на договора за цесия – тя била нищожна.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва
от особения представител на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изрична молба с вх. № 10832/05.12.2022 г. е указано на съда, че
ищцовото дружество е преобразувано и вече е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД с ЕИК: ********* / вместо първоначалния ищец
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК:*********/,
поради което е постановено и определение с което е конституирано в
производството актуалното дружество.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен
заем №******* от 13.04.2020 г. /л. 8-10/ – „Изи Асет Мениджмънт“ АД
предоставило на ответника сума в общ размер на 1 000, 00 лв. на ответницата.
Уговорен бил размер на погасителната вноска 99, 96 лв., за 12 вноски, с
фиксирани падежни дати, при ГЛП от 35 % и ГПР – 41, 87 %. Приложен е и
погасителен план. На същата дата – 13.04.2020 г. бил сключен и Договор за
предоставяне на поръчителство №*******/л. 11-12/ между „Файненшъл
България“ ЕООД - поръчител и ответницата, като потребител, съгласно който
поръчителят се задължавал да сключи договор с „Изи асет Мениджмънт“ АД,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред кредитора за
изпълнението на всички задължения на потребителя, включващо задължение
за връщане на заемната сума от 1000 лв., възнаградителни лихви и законна
лихва за забава. Договорът влизал в сила, в случай, че потребителят не
изпълнил уговореното в договора за паричен заем задължение да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
По този договор ответницата се задължила да изплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 900, 48 лв., платимо на 12 вноски, всяка от които в
размер на 75, 04 лв. Представена е вносна бележка – л. 27, съгласно която на
01.07.2021 г. „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило на „Изи асет
Мениджмънт“ АД сума в размер на 1 200, 96 лв. по Договор за предоставяне
на поръчителство №3809632. На 02.03.2020 г. е сключен договор за
прехвърляне на парични задължения между „Файненшъл България“ ЕООД,
като цедент, и настоящият ищец, като цесионер. Приложен е и списък /л. 21/
към договора, видно от който е прехвърлено процесното вземане на
цесионера. Приложено е по делото потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
3
сключената цесия от „Файненшъл България“ ЕООД /л. 23/. Представено е
уведомление до ответницата за извършената цесия, но няма представени
доказателства уведомлението да й е връчено.
В исковата молба е направено изрично искане уведомлението за цесия
да бъде връчено ведно с исковата молба и останалите приложения към нея.
Връчването е извършено на особения представител на ответника на
05.01.2023 г. (л. 58 от делото).
По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебно-
счетоводна експертиза от вещото лице Т., съгласно която по договора за
паричен заем ответницата е заплатила две вноски, всяка по 90 лв. и са
останали непогасени следните задължения: главница по договора за паричен
заем 969, 20 лв., договорна лихва в размер на 170, 36 лв., възнаграждение по
гаранционна сделка 825, 44 лв., лихва за забава върху 1965 лв. – 174, 66 лв. за
периода 09.04.2021 г. – 22.02.2022 г. или задължение в общ размер на 2139, 66
лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от
ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.
414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а заявителят е предявил
установителните искове в указания срок. В този смисъл исковете са
допустими.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и
връчено на особения представител на ответника в хода на производството,
заедно с другите книжа по делото и съгласно трайно установената практика
на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно
4
действие.
Исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
В чл. 4 от Договор за паричен заем №3809632 от 13.04.2020 г. е
предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключване на
договора да предостави едно от следните обезпечения: поръчител, който да
отговаря едновременно на посочените в чл. 4, т. 1 от Договора условия;
банкова гаранция при условията на чл. 4, т. 2 или одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Тази уговорка се намира в пряко противоречие с преследваната с целта
на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора
преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да
не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите
в случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице („ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси на
основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и води до допълнително увеличаване
на размера на задълженията и съответно предизвиква допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
Следва да се посочи, че възнаграждението за поръчителя остава
дължимо, дори и ако длъжникът погаси задължението си към кредитодателя,
поради което представлява разход по кредита и следва да се включи в ГПР.
Договорът за предоставяне на поръчителство заобикаля ЗПК, поради
което също е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 21
от ЗПК. Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от
същия закон, той е недействителен. Посоченият ГПР в Договор за паричен
5
заем №******* от 13.04.2020 г. е 41, 87 %. В него обаче не е включено
възнаграждението на поръчителя, което, съгласно чл. 3 от Договор за
предоставяне на поръчителство №*********е в размер на 900, 48 лв., или на
12 вноски всяка по 75, 04 лв. Следователно посоченият в договора ГПР
очевидно не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на
всички възнаградителни плащания.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Посоченият в договора ГПР
е неверен.
Неясното определяне на ГПР от своя страна представлява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е условие, визирано в чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен. Поради
това съображение кредитополучателят ще дължи само чистата сума по
кредита, следователно акцесорните вземания за лихви, били те договорни или
мораторни, не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора
на посочените основания, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят
дължи връщане на непогасения остатък от главницата от 969, 20 лева по
договора за паричен заем и законната лихва върху нея, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.02.2022 г. до пълното погасяване на
дълга.
Ето защо, настоящият съдебен състав ще уважи ищцовата претенция в
посочената част – за главница в размер на 969, 20 лв. по договора за паричен
заем, а в останалите части ще отхвърли като неоснователни.
По разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски,
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид
отхвърлянето частично на установителните искове, частично следва да бъдат
редуцирани разноските в заповедното производство и частично уважени
сторените от ищеца в исковото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт на ищцовото дружество в размер на 100, 00
6
лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът не е направил разноски – представляван е от назначен от съда
особен представител. Съобразно изхода от спора ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски в размер на 536, 74 лева, съобразно
уважената част от исковите претенции.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я. Я., по
отношение на Ц. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „Г.“ ***, ет. *, ап.
**, за сумата 969,20 лева /деветстотин шестдесет и девет лева и 20 ст./,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 3809632, сключен на
13.04.2020г., между ответника и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
вземанията по който са прехвърлени от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
28.02.2022 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 366/2022 г. по описа
на КРС до изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
изпълнителния директор Я. Я., иск да бъде признато за установено, че Ц. Л.
З., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „Г.“ ***, ет. *, ап. **, дължи по
Договор за паричен заем № ********, сключен на 13.04.2020 г., договорна
лихва в размер на 170, 36 лева за периода от 13.05.2020 г. до 08.04.2021 г.,
мораторна лихва върху непогасената главница 128, 47 лева за периода
09.04.2021 г. до 27.02.2022 г., както и възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство №3809632 от 13.04.2020 г. – 825, 44 лева.
ОСЪЖДА Ц. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., кв. „Г.“ ***, ет. *,
7
ап. **, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния
директор Я. Я., сумата 536, 74 лева /петстотин тридесет и шест лева и 74 ст./,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8