Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.
Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Нина Атанасова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2688/2021
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63в от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция на МВР - Варна, срещу Решение №260773/22.10.2021 г. по н. а. х. д.
№ 411/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №433а-440 от 15.10.2020 г., издадено от Началник на
Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, на П.П.С.
е наложено административно наказание глоба в размер 100 лв., на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Касаторът,
чрез процесуален представител - юрисконсулт сочи, че е допуснато нарушение на
материалния закон при постановяване на решението. С.не е изпълнил дадено му
разпореждане, поради което е бил отведен в районно управление на МВР – Варна.
Не е отчетено, че до задържането на лицето се е стигнало поради демонстративния
му отказ сам да освободи кръстовището. Незачитане и противопоставяне на
органите на реда следва да се приеме за високо укоримо. Отправено е искане за
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – П.П.С. не е изразил становище по спора.
Представителят на ОП –
Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли жалбата да
се остави без уважение.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от
първоинстанционния съд, че на 07.08.2020 г. около 04.30 ч. служители на СПС към отдел ПО при ОД МВР -
Варна, започнали изпълнение на по премахване на палатков лагер на
протестиращи граждани при кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“
пред сградата на Община Варна. При проверка за присъствие на граждани в една от
палатките свид. Т.– мл. инспектор СПС ОПО в ОД - МВР – Варна
установил С.и му разпоредил устно, да премахне палатката и да се изтегли
от кръстовището. С.разбрал ясно разпореждането, но категорично заявил, че
няма да го изпълни, при което, без да оказва съпротива и без необходимост от
употреба на сила и помощни средства, бил отведен до служебен автомобил и
откаран в Първо РУ при ОД МВР - Варна, където след снемане на писмено сведение,
спрямо него били съставени Протокол за полицейско предупреждение №433р-21975 от
07.08.2020 г. да не нарушава ЗДвП, ЗМВР и обществения ред, и АУАН №433а-440 от
07.08.2020 г. за нарушение по чл.84, ал.4 ЗМВР, състоящо се в неизпълнение на
устно дадено разпореждане от полицейски служител да освободи кръстовището за
движение. На 15.10.2020 г. наказващият орган издал срещу С.НП №433а-440, с
което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН, и наложил
предвиденото в чл.257, ал.1 ЗМВР наказание глоба в размер 100 лв.
РС – Варна е приел, че НП е
издадено от компетентен орган, в предвидените срокове при липса на съществени процесуални
нарушения. Въпреки констатацията, че С. е отправил изявление за отказ да
изпълни даденото му разпореждане, този отказ е бил само заявен, докато реално
неподчинение от негова страна не е последвало. Въпреки заявения отказ, той
фактически се е подчинил. И това е видно, както от изготвената от свид. В.
Т.докладна №433р-22408/2020 г., където е посочено, че при отвеждането
на С. до полицейския автомобил, физическа сила и помощни средства не са използвани,
така и от съставеното лично от С. писменото сведение, в което той
сочи, че при задържането му не е оказал никаква съпротива като само
първоначално е отказал да изпълни разпореждането.
Решението е правилно и
законосъобразно.
Мотивите на РС – Варна
изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да ги
повтаря, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
В НП е записано следното изпълнително деяние – „отказва да
изпълни полицейско разпореждане дадено му устно от полицейски униформен
служител на СПС, а именно да освободи кръстовището за движене, с което е
нарушил чл. 64, ал.4 от ЗМВР…“. От граматическото тълкуване на описаното
нарушение следва, че се ангажира отговорността на С., защото не е освободил кръстовището
от присъствието си, след като му е наредено с полицейско, устно разпореждане. От
събраните устни и писмени доказателства е установено, че С. не е освободил
кръстовището от наличната палатка. Последвало е задържането му, на което той се
е подчинил и не е оказал съпротива. С оглед задържането на С., става ясно, че
той е освободил кръстовището от
присъствието си, непосредствено след като му е било разпредено, тоест той е
изпълнил устното разпореждане. В НП не е посочено, че на С. е дадено указание и
не изпълнил разпореждане да освободи кръстовището от палатка, поради което след
като за такова деяние не е ангажирана отговорност, не следва да се установява
налице ли е освобождаване на кръстовището от палатка.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК вр. чл. чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260773/22.10.2021
г. по н. а. х. д. № 411/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.