СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 26.01.12г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 8928/10г. и констатира следното:
Предявени са искове от И. Д. и И.
Д. против В. П., Е. П. и „Б.” ЕООД с правно основание чл.
26, ал. 2, изр.
1-во, предложение – последно от ЗЗД във връзка
с чл. 17 от ЗЗД – за
прогласяване недействителността /нищожността/ на договор за продажба на право
на строеж /обективиран в Нотариален акт № 133 от
12.05.04г. на Нотариус А. Г./ и чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателни на предварителни договори от 01.09.04г.
и от 02.02.07г. /с предмети – продажба да апартамент, мазе и гараж, съответно –
идеални части/.
Правната квалификация на процесните
искове е направена в съответствие с обстоятелствената част и петитума на исковата
молба и в контекста на уточнението,
направено в съдебното заседание на 13.10.11г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Ответниците П. са собственици
– в качеството на съпрузи – в режим на СИО /съгласно нотариален акт № 53 от
01.04.04г. на Нотариус Р. Д./ на – право
на строеж /касаещо – процесния Гараж № 2 – визиран в процесния предварителен договор от 02.02.07г./. С последния договор – ответниците /в качеството си на продавачи/ са поели задължение спрямо ищците /купувачи/ - да изградят гаража в надлежен вид и да прехвърлят собствеността върху същия
на ищците. Последните от своя страна
са – поели задължение по същия договор – да платят на продавачите цена в размер
на общо 15 600 лева
/същата е изцяло изплатена на
продавачите – в момента на подписване на предварителния договор/.
Горните обстоятелства са надлежно
удостоверени със събраният по делото писмен
доказателствен материал /а и не са
спорни между страните/. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице
фактическите и правни предпоставки на чл. 19 от ЗЗД и тези на чл.
363 от ГПК – поради което – искът по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен
досежно – процесния – гараж /доказано е наличието на
валидно правоотношение по
предварителна продажба на имот, доказана е собствеността
на ответниците върху имота и това, че – ищците са изпълнили изцяло своите задължения по сделката/. Горните изводи – председателят на
състава прави в контекста на това, че - гаражът – е „извън обхвата” на процесните „последващи” сделки – визирани в „оспорените”
нотариални актове, т.е. – собствеността върху същия не е била „засегната” при изготвянето
на нотариалните актове и е останала в патримониума на
ответниците – физически лица.
Досежно процесният апартамент /визиран в предварителния
договор от 01.09.04г./ - искът по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД е – неоснователен:
Към
настоящият момент – този имот
/с прилежащите му мазе и идеални части/ - не е собственост на ответниците физически лица
/продавачите по предварителния договор/, а е собственост на ответника - „Б.” ЕООД /което обстоятелство
съставлява пречка – по смисъла на чл. 363 от ГПК за уважаване на иска/. В
тази връзка:
По делото е представен Нотариален акт № 36 от 14.05.09г.
на Нотариус В. М., който легитимира
надлежно – ответника – юридическо лице като – собственик на процесния имот. Представен
е и Нотариален акт № 133 от 12.05.04г. на Нотариус А. Г., който легитимира – праводателя на „Б.”
ЕООД – като собственик на същия имот
/конкретно – на правото на строеж за изграждане на имота/. Последният
нотариален акт – обективира – договор за прехвърляне
на право на строеж /касаещо процесния апартамент,
мазе и идеални части/ от страна на ответниците П. на праводателя
на ответника „Б.” ЕООД. Ищците
поддържат, че този договор е симулативен /прикриващ – договор за заем/, съответно – недействителен /нищожен/ при условията на чл.
26, ал. 2, изр.
1-во, предложение – последно от ЗЗД във връзка
с чл. 17 от ЗЗД. Това
възражение не беше доказано надлежно в процеса:
От
една страна – по делото не е
представен самия договор за заем
/който се твърди да е бил сключен между ответниците П. и праводателя
на ответника „Б.” ЕООД/. В тази
връзка са събрани други писмени
доказателства /договор за лизинг, договор за цесия, нотариална покана/, които
обаче – преценени по съдържание –
сами по себе си, във взаимната им връзка и в контекста на обясненията на ответника П. – не могат да наложат категоричен извод – за съществуването
на две паралелни правоотношения - привидно и прикрито /изброените доказателства
не „препращат” към наличието на – прикрито заемно правоотношение/. Тези
доказателства само косвено биха
могли да подкрепят застъпваната от ищците теза, но не и еднозначно – доколкото не са „допълнени” от т. нар.
„обратно писмо” – по чл. 165, ал. 2 от ГПК и свидетелски показания в същата връзка /такива не са ангажирани по делото/. С оглед това – съдът намира за недоказана
тезата на ищците /като доказателствената тежест в тази връзка е именно
за ищците/ за наличието на симулация, а това
от своя страна съставлява пречка да се приеме, че процесния
имот – към момента се явява собственост на ответниците
– физически лица.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН – на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /по иска на И.С.Д. ЕГН ********** и И.М.Д. ЕГН ********** против В.С.П. ЕГН ********** и Е.Р.П.
ЕГН **********/ предварителен договор от 02.02.07г. с продавач – В.С.П. ЕГН ********** и купувач – И.С.Д. ЕГН **********, който договор
касае: Гараж № 2, със застроена площ от
26, 31 кв.м., при съседи: от юг – гараж №8, от запад – гараж №1, от изток – стълба,
от север – улица Ю., находящ се в град С., улица В. А., № * /като
имота е описан подробно – в посочения предварителен договор/.
ОСЪЖДА И.С.Д. и И.М.Д. ***/съответния район – по
местонахождение на описания имот/ сумата 555
лева – местен данък, а по сметка на СГС сумата 258 лева – държавна такса, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота – на основание чл. 364 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се издаде на ищците – след представяне на доказателства, че
горните данък и държавна такса са внесени.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 26,
ал. 2, изр. 1-во, предложение – последно от ЗЗД във връзка с чл. 17 от ЗЗД – за прогласяване
недействителността /нищожността/ на договор за продажба на право на строеж /обективиран в Нотариален акт № 133 от 12.05.04г. на
Нотариус А. Г./ и иска по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД – за обявяване на окончателен на предварителен договор от 01.09.04г.,
предявени от И.С.Д. ЕГН ********** и
И.М.Д. ЕГН ********** против В.С.П. ЕГН **********, Е.Р.П. ЕГН ********** и „Б.” ЕООД.
ОСЪЖДА
В.С.П. и Е.Р.П. да платят на И.С.Д. и И.М.Д. – 2 024 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: