№ 18643
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110149968 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответниците В. К. Х., Ц. В. Ш., Ю. Х.
И., К. Й. В., М. С. К., Д. С. К., Е. С. И., С. Л. Х. и Х. Л. Х. - разделно отговорни
длъжници при следните квоти - В. К. Х. (12/48), Ц. В. Ш. (12/48), Ю. Х. И.
(6/48), К. Й. В. (6/48), М. С. К. (3/48), Д. С. К. (3/48), Е. С. И. (2/48), С. Л. Х.
(2/48) и Х. Л. Х. (2/48), обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
вземания: за сумата от 1 240.08 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ....., за сумата от 221.64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2018 г. – 05.02.2021 г., сумата от 34.10 лв., представляваща
цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г.
до м.04.2019 г. и сумата от 7.87 лв. – мораторна лихва за периода от
03.03.2018 г. до 05.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до плащането. Претендира направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и Д. Р. А., чийто наследници по закон са
ответниците, е възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи
1
съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е
осъществил насрещната парична престация – да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника К. Й. В. е
постъпил писмен отговор, с който оспорва исковете и изложените
обстоятелства. Позовава се на давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът В. К. Х., е депозирал отговор на
исковата молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и предявения
иск. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период. Позовава се на давност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Ц. В. Ш., е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и
предявения иск. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период. Позовава се на давност.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Д. С. К. е
постъпил писмен отговор, с който признава исковете и изложените
обстоятелства. Излага твърдения, че е изплатил изцяло процесните суми.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника М. С. К.
е постъпил писмен отговор, с който признава исковете и изложените
обстоятелства. Излага твърдения, че е изплатил изцяло процесните суми.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Х. Л. Х.
е постъпил писмен отговор, с който признава исковете и изложените
обстоятелства. Излага твърдения, че е изплатил изцяло процесните суми.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника С. Л. Х. е
постъпил писмен отговор, с който признава исковете и изложените
обстоятелства. Излага твърдения, че е изплатил изцяло процесните суми.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Е. С. И. е
2
постъпил писмен отговор, с който признава исковете и изложените
обстоятелства. Излага твърдения, че е изплатил изцяло процесните суми.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Ю. Х. И.
не е постъпил писмен отговор на исковата молба.
„Т..” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№РКС22-УФ01-1099/11/1/14.10.2022 г. издадено от Столична община – район
„Красно село“ се установява, че Д. Р. А. е починала на 05.09.2014 г.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т..” ЕООД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т..” ЕООД с
договор, също приет като писмено доказателство).
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване (в този
смисъл – Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
3
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена.
Обстоятелството, че ответниците за процесния период от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. ползват топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване, не се установява от представените от
ищеца доказателства.
Напротив от представения по делото приемо-предавателен протокол от
05.10.2023 г. се установява, че до 05.10.2023 г. М. Й.М. е държал собствения
на ответниците недвижим имот представляващ – апартамент 24, находящ се в
гр.София, ...., като на горпосочената дата - 05.10.2023 г. М. Й.М. е предал
владението върху имота на ответниците В. К. Х., Ц. В. Ш., Ю. Х. И., К. Й. В.,
Е. С. И., С. Л. Х. и Х. Л. Х..
Ето защо така предявените искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни. Като законна последица следва да бъде отхвърлена и
претенцията за законната лихва, считано от 14.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
За пълнота следва да се посочи и, че задълженията на ответниците са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО).
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответниците, които са станали изискуеми след датата м.09.2019 г. -
три години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца.
Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ погасени от
тригодишна давност се явяват всички претендирани суми за дялово
разпределение, ведно с начислените върху тях лихви, както и че
доизравнителните сметки изготвени от ищеца се отнасят за погасен по
давност период.
По разноските:
4
Тъй като ответницата К. Й. В., която единствена е направила искане за
присъждане на разноски, не е представила доказателства, че реално е
направила разноски в настоящето производство, такива не следва да й бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. София, ..., срещу В. К. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ...., Ц. В. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ...., Ю. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., К. Й. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ..., М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., Е. С. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ..., С. Л. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ..., и Х. Л. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .. - разделно
отговорни длъжници при следните квоти - В. К. Х. (12/48), Ц. В. Ш. (12/48),
Ю. Х. И. (6/48), К. Й. В. (6/48), М. С. К. (3/48), Д. С. К. (3/48), Е. С. И. (2/48),
С. Л. Х. (2/48) и Х. Л. Х. (2/48), обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
следните вземания: сумата от 1 240.08 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ....., сумата от 221.64 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 15.09.2018 г. – 05.02.2021 г., сумата от 34.10 лв., представляваща
цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г.
до м.04.2019 г. и сумата от 7.87 лв. – мораторна лихва за периода от
03.03.2018 г. до 05.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до плащането, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Й. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т..” ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6