№ 51271
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Частно
гражданско дело № 20231110137169 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 420 от ГПК.
Образувано е по молба на длъжника Т. М. Л., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 24397 от 16.08.2023 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя Столична община сумата 20 569,32
лева (двадесет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 32 стотинки),
представляваща разходи по извършено принудително дейности по засипване на
съществуващ изкоп за период от 20.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от
03.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 411,39
лева (четиристотин и единадесет лева и 39 стотинки) и 50 лева (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
В молбата се излагат твърдения, че длъжникът не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с доводи, че същата е възразила
срещу изпратената от заявителя покана за доброволно изпълнение, доколкото
отговорността за изкопа е на трето на спора лице. Прави се възражение за изтекла
кратка погасителна давност. Излагат се твърдения, че въз основа на издадения по
делото изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, в рамките на което е
запорирана банкова сметка на длъжника, в която обаче наличностите са собственост на
трето лице. При тези твърдения се иска спиране на незабавното изпълнение.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира същата за неоснователна по следните съображения:
На 16.08.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на извлечение от счетоводните сметки на Столична община (чл. 417, т. 2 ГПК)
и изпълнителен лист в полза на заявителя длъжника Т. М. Л.. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано Изпълнително дело № 20247900402874 по описа на
ЧСИ Ренета Милчева Василева, рег. № 790 на КЧСИ. На 27.11.2024 г. е подадено
възражение в срока по чл. 414 ГПК и искане за спиране на изпълнението, като видно
от приложените покани за доброволно изпълнение едномесечният срок за възражение
е спазен.
Възраженията в настоящия случай са подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводни
1
сметки), поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо
изпълнението на издадените заповеди.
Съгласно разпоредбата на 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране
на изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или
залог на парична сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е
настъпило, следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл.
420, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице нито една от хипотезите на
чл. 420, ал. 2 ГПК, като не се и представят убедителни доказателства относно
твърденията на длъжника, че задължено лице следва да е трето на спора лице.
Сочените от длъжника доводи, че авоарите по запорирана банкова сметка са на
трето лице не се основание за спиране на незабавното изпълнение на издадената
заповед за изпълнение. Защитата на третото лице, чиито средства се намират към
момента на запора в банковата сметка на длъжника се осъществява по реда на чл. 435,
ал.4 ГПК, чрез обжалване действията на частния съдебен изпълнител.
С оглед на изложеното, искането за спиране на принудителното изпълнение е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на длъжника Т. М. Л., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 24397 от 16.08.2023 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя Столична община сумата 20 569,32
лева (двадесет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 32 стотинки),
представляваща разходи по извършено принудително дейности по засипване на
съществуващ изкоп за период от 20.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от
03.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 411,39
лева (четиристотин и единадесет лева и 39 стотинки) и 50 лева (петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на длъжника.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3