О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1481
гр. Плевен, 26.07.2023г.
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми
административен състав на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА Х.
като
разгледа докладваното от съдия Х. административно дело №1026/2022г. по описа на
Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Административното
дело е образувано по жалба на В.В.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против мълчалив отказ на кмета на Община Плевен за издаване на индивидуален
административен акт за учредяване право на временен път до УПИ V 652.702,
кв.607 по плана на гр. Плевен (имот с идентификатор 56722.652.722) по Заявление
вх.№ ТСУ-94В-8781-1 от 19.10.2022г.
В жалбата се твърди, че достъпът до притежавания от
оспорващия имот в Западна индустриална зона, гр. Плевен е бил преустановен след
закупуване на съседен имот от частна фирма и поставяне на бариера на
съществуващия дотогава временен път. Г. е подал заявление на 10.06.2020г. до
кмета на общината и със заповед му е било учредено право на прокарване на
временен път до имота до реализиране на предвидената второстепенна улица
съгласно ПУП. Излага се, че така учреденото право не е реализирано, тъй като е
необходимо учредяването на право на прокарване на временен път и през имот
публична общинска собственост. За последното оспорващият е подал ново заявление
на 17.03.2022г., като до момента не е бил уведомен дали такава заповед е
издадена. Поради липсата на произнасяне Г. е подал ново заявление на
19.10.2022г., по което също не е уведомен за произнасяне, заради което обжалва
мълчалив отказ на общината. Иска се отмяна на мълчаливия отказ по последното
заявление. Ответникът е представил заверено копие от преписката по подадените
от Г. заявления и чрез упълномощен юрисконсулт излага становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата, съдът
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, при
което прие за установено следното:
Предмет на оспорване по делото е мълчалив отказ на
ответника да се произнесе по заявление на жалбоподателя, подадено в Община Плевен
с вх.№ ТСУ-94В-8781-1 от 19.10.2022г. (л.7). Със заявлението си
оспорващият е поискал след учреденото му право на прекарване на временен път до
собствения му имот с идентификатор 56722.652.722 по КККР на гр. Плевен със
Заповед № РД-12-362/18.10.2021г., да му се учреди право на прокарване и на
временен път през имот с идентификатор 56722.652.804 (публична общинска
собственост) с издаване на нова заповед или допълване и коригиране на старата
заповед, както и премахването на съществуващ стоманобетонов панел в имота
публична общинска собственост.
Със
Заповед № РД-12-362/18.10.2021г. на Зам.-кмета на община Плевен (л.13), на
оспорващия е било учредено право на прокарване на временен път през ПИ с
идентификатор 56722.652.723 по КККР на гр. Плевен (второстепенна улица общинска
собственост).
На
17.03.2022г. с вх.№ ТСУ-94В-8781-1, Г. е подал заявление до административния
орган за осигуряване на достъп до имота му чрез допълване на Заповед №
РД-12-362/18.10.2021г., като се допълни и улица, попадаща в ПИ с идентификатор
56722.652.804 (публична общинска собственост), както и за премахване на съществуващ
стоманобетонов панел в имота публична общинска собственост, възпрепятстващ
връзката с ул. „Българска авиация”. По заявлението с вътрешна кореспонденция от
юрисконсулт и началник отдел „Техническа инфраструктура” е изведено становище
за проверка и при необходимост – допълване и коригиране на издадената заповед,
респективно издаване на нова заповед. По това заявление АО е следвало да се
произнесе в 14-дневен срок (изтекъл на 31.03.2022г., четвъртък работен ден), в
който липсва произнасяне на административния орган, съответно е формиран
мълчалив отказ. Дори и да се приеме, че е приложена хипотезата за удължаване на
срока, за което липсва уведомление до страните, срокът се установява изтекъл на
14.04.2022г. четвъртък, от която дата е започнал да тече 14 – дневния срок за
оспорване на мълчалив отказ. Няма данни по делото и не се твърди от
жалбоподателя този отказ да е бил обжалван, поради което същият е влязъл в сила
на 14.04.2022г., четвъртък, работен ден (респективно 28.04.2022г., четвъртък работен ден). Съгласно
чл.215, ал.4 от ЗУТ отказите да се издаде административен акт подлежат на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението. Правилото на чл.215, ал.1 от ЗУТ си
служи с общото понятие „откази“, което обобщава както изричните, така и
мълчаливите откази, т.е. при оспорването по реда на ЗУТ не се прилагат
правилата на чл.149, ал.2 от АПК и 14 – дневният срок за оспорване на
мълчаливия отказ по чл.190 от ЗУТ, ще тече от изтичане срок за произнасяне на
административния орган.
На
19.10.2022г. оспорващият е подал ново заявление до АО с идентично съдържание на
предходното, без приложени към него нови доказателства или релевирани нови
обстоятелства, като по заявлението също няма произнасяне от органа. Именно по
това второ заявление се оспорва и мълчалив отказ, който е предмет на настоящото
производство.
При така установените факти съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт. Едно от задължителните
условия да е налице такъв, е да е възникнало задължение на административния
орган да се произнесе по посочения от жалбоподателя въпрос, т.е. мълчалив отказ
се формира при задължение на органа, в случая кмета на община Плевен, да се
произнесе по искане за издаване на административен акт. По подаденото от Г.
заявление с вх.№ ТСУ-94В-8781-1 от 19.10.2022г. не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като
по напълно идентично заявление, между същите страни е налице влязъл в сила акт
(в случая – мълчалив отказ по Заявление вх.№ ТСУ-94В-8781-1 от
17.03.2022г., подадено от Г.).
Внесеното от жалбоподателя поредно заявление с
идентичен предмет като предходното не е основание за възникване на задължение
за органа за произнасяне, с което на практика да се преразгледа вече решения по
преписката въпрос. Процесното заявление не се основава на нови обстоятелства,
не съдържа ново предложение и цели преразглеждане на вече решен въпрос. Горното
от своя страна не води до формиране на подлежащ на оспорване пред съда мълчалив
отказ. При произнасяне би се достигнало до преразглеждане на влезли в законна
сила актове на административния орган, нарушаване на техния стабилитет и
принципите на правната сигурност, което е недопустимо.
В същия смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд по идентични случаи – така Определение № 6280/26.05.2021г.
по адм. д. № 5193/2021г., Решение № 7807/19.06.2020г. по адм. д. № 11949/2019г.,
Определение № 3305/07.03.2019г. по адм. д. № 2136/2019г., Определение № 9517/11.07.2018г.
по адм. д. № 8363/2018г., Решение № 14019/20.11.2017г. по адм. д. № 4656/2017г.,
Определение № 8181/04.07.2016г. по адм. д. №
6376/2016г. и др.
Поради изложеното, липсата на произнасяне в случая не
представлява мълчалив отказ, което от своя страна води до недопустимост на
жалбата, станала повод за образуване на адм. дело № 1026/2022г. по описа на
Административен съд Плевен, а от там и до оставянето й без разглеждане и
прекратяване на образуваното пред съда производство.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.В.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против
мълчалив отказ на кмета на Община Плевен за издаване на индивидуален
административен акт за учредяване право на временен път до УПИ V 652.722,
кв.607 по плана на гр. Плевен (имот с идентификатор 56722.652.722) по Заявление
вх.№ ТСУ-94В-8781-1 от 19.10.2022г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 1026/2022г. по описа на Административен съд
Плевен.
Определението може да се обжалва с частна жалба чрез Административен съд
Плевен пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия:/п/