РЕШЕНИЕ
№ 14561
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110108084 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от К. С. К. срещу *** ОУ
„***“, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата както следва: сумата от 1854,21 лв. (след допуснато от съда изменение на
иска в проведеното на 25.06.2024 г. открито съдебно заседание), представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната
лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3816,16 лв. (след допуснато от
съда изменение на иска в проведеното на 25.06.2024 г. открито съдебно заседание),
представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение
след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва
от 13.02.2024 г. до окончателното плащане; и сумата от 1111,28 лв. (след допуснато от съда
изменение на иска в проведеното на 25.06.2024 г. открито съдебно заседание),
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022 г. – 46 дни, и за
2023 г. – 26 дни, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„старши начален учител“. Поддържа, че със Заповед № 606/16.06.2023 г., считано от
16.06.2023 г. трудовото й правоотношение е било прекратено поради пенсиониране. Излага,
че на 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № ***/*** г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № ***/*** г., с който се изменя чл.
27 КТД и се определят нови минимални основни заплати в системата на предучилищното и
училищното образование, считано от 01.01.2023 г. за педагогическите специалисти. Съгласно
чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса, се регламентира, че педагогическите специалисти, чиито
индивидуални основни работни заплати към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите работни заплати или по-високи от тях се увеличават с не по-малко от 15 %.
Ищцата твърди, че е член на Синдиката на българските учители към КНСБ, който синдикат
1
е страна по КТД и Анекса към него.Счита, че след подписване на допълнителното
споразумение работодателят е следвало да преизчислил трудовото й възнаграждение, като
увеличи същото с 15%. Твърди, че ответникът й дължал сумата от 1826,61 лв. – дължими
трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г., обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 3819,29 лв., и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2022 г. – 46 дни, и за 2023 г. – 26 дни в размер на 1112,29 лв. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника *** ОУ
„***“. Признава, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение през
исковия период. Оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че на
основание чл. 27, ал. 2 КТД право на увеличение на заплатата имат лицата, които са заети в
образованието. Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя и само на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличение на работните заплати. Доколкото към 10.08.2023 г. /датата на подписване на
Анекс № ***/*** г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № ***/*** г./ трудовото правоотношение с ищцата било
прекратено, не й се дължала разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати
за минал период от време. Отделно от горното, към 10.08.2023 г. ищцата вече не била
синдикален член. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е
престирала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащането на
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, вкл. присъединяване на
ищцата към КТД, поради което ответникът дължи предвидения в Анекс № ***/***г. по-
голям размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение същият е бил придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и както и размера на брутното му трудово
възнаграждение за последен пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже или
факта на ползване на отпуската или положителния факт на плащане на дължимото
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните
обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „старши начален учител“, което е прекратено
със Заповед № 606/16.06.2023 г., считано от 16.06.2023 г.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса дали
дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.
По делото е приет като писмено доказателство Анекс № ***/*** г. към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № *** от *** г.,
2
съгласно който „текстът на чл. 27 се изменя както следва: „За системата на предучилищното
и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г., както следва:…. 2. „б“старши учител и старши възпитател – 1763 лв. Според
ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер
на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В ал. 3 е предвидено, че
„индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
Поначало предметният обхват на колективния трудов договор (КТД) е уреден
изрично в закона - чл. 50 КТ. Съгласно цитираната разпоредба „с колективния трудов
договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и
служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона“ (ал. 1). Същият „не
може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан“
(ал. 2). Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Следователно законът допуска
страните да определят действието на колективния трудов договор да започва от момент,
различен от този на подписването му.
В случая с посочения Анекс от 10.08.2023 г. страните изрично са договорили че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., поради
което настоящият съдебен състав приема, че това е и моментът, към който следва да се
преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител, в
т.ч. по отношение на ищцата. Страните по посочения Анекс придават сила на КТД от дата,
различна от тази, на която е сключен, а именно - считано от 01.01.2023г., което по същество
е придаване на обратно действие на клаузите му и което е допустимо на осн. чл. 54, ал. 1 КТ.
От съдържанието на Анекса от 10.08.2023г., е видно, че в него изрично е предвидено да се
прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към
01.01.2023г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към
10.08.2023г. - датата на формалното подписване на Анекса към КТД. Изводите в този смисъл
намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД съобразно
изменението й с анекса от 10.08.2023г., в която е предвидено, че от значение при определяне
размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен служител след прилагане на
увеличението е реално получаваното от него възнаграждение „към момента на
увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1 е
01.01.2023 г. Съдът намира, че в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат
право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение
преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно
третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата,
въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ
период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената
от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при
осъществяване на трудовите права и задължения.
В подкрепа на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда , издадена от
министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от
01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен
вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2
3
предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния
анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който
съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би
могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е също
министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от
покъсното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023
г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея- да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмено доказателства – служебна
бележка от синдикалната организация при *** ОУ „***“, вх. № ***/*** г., служебна бележка
от Общински координационен съвет на СБУ район „***“, Протокол № *** от заседание на
изпълнителния комитет на общински координационен съвет на СБУ район „***“ от
26.06.2023 г., книга-ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на
синдикалната организация при район „***“- индивидуални членове 2023/2024 г., се
установява, че за процесния период ищцата е била член на СБУ, страна по КТД и Анекса
към него, като до м. май 2023 г. вкл. е заплащала членския си внос чрез синдикалната
организация в училището, а след прекратяване на трудовото й правоотношение е
продължила да членува като индивидуален член към Общински координационен съвет на
СБУ район „***“, чрез който е заплащала дължимия членски внос, считано от м. юни 2023 г.
Членственото правоотношение в синдикална организация е отделно и самостоятелно
правоотношение спрямо трудовото, по което членът на съответния синдикат е полагал труд в
съответния отрасъл или бранш, в рамките на който синдикалната организация представлява
интересите на работещите. Членственото правоотношение се отличава от трудовото по
страни и съдържание, поради което не би могло да се сподели виждането на ответника, че с
прекратяване на трудовото правоотношение автоматично се прекратява и членственото
правоотношение в синдикалната организация.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че на ищцата на
основание клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от Анекса към КТД, се следва увеличение от
минимум 15 %.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
същото разликата между брутния размер на реално начисленото и изплатено трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023 г., от една страна, и
следващото й се съобразно увеличението за същия период брутно трудово възнаграждение,
от друга, възлиза на сумата от 1854,01 лв. Разликата на реално начисленото и изплатено
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023 г., и следващото
й се съобразно увеличението за същия период обезщетение, възлиза на сумата от 3816,16
лв.; разликата между начисленото и изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. от 46 дни и за 2023 г. от 26 дни и следващото
й се съобразно увеличението е в размер на 1111,28 лв.
Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да
бъде уважен за сумата от 1854,01 лв., дължима за периода от 01.01.2023 г. до 15.06.2023г.,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1854,21 лв. следва да бъде
4
отхвърлен.
Предявените искове по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ са основателни и следва да
бъдат уважени в пълните претендирани размери.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
направените в производството разноски. Същата претендира и доказва такива в размер на
1200 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът приема за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г. /л. 25 от делото/,
имащ характер на разписка. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски в
размер на 1199,96 лв. съразмерно на уважената част от иска по чл. 128, т. 2 КТ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска по чл. 128, т. 2 КТ в размер на 0,04 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 273,80 лв. и депозит за вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 300 лв., или общо сума в
размер на 573,80 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ОУ „***“, гр. ***, да заплати на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
1854,01 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1854,01 лв. до пълния предявен размер от
1854,21 лв. (след допуснато от съда изменение на иска в проведеното на 25.06.2024 г.
открито съдебно заседание).
ОСЪЖДА *** ОУ „***“, гр. *** да заплати на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от
3816,16 лв. (след допуснато от съда изменение на иска в проведеното на 25.06.2024 г.
открито съдебно заседание), представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА *** ОУ „***“, гр. *** да заплати на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
111,28 лв. (след допуснато от съда изменение на иска в проведеното на 25.06.2024 г. открито
съдебно заседание), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2022 г. – 46 дни, и за 2023 г. – 26 дни, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА *** ОУ „***“, гр. ***, да заплати на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1199,96 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на *** ОУ „***“, гр. *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
0,04 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА *** ОУ „***“, гр. ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка
на СРС сумата в размер на 573,80 лв., представляваща разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6