Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 11481 по описа за 2020
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изп.д. № 20208630402320 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, срещу постановление от 17.09.2020г., с
което съдебният изпълнител оставил без уважение възражението на длъжника, с вх.
№ 27623/15.09.2020г., за намаляване размера на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и за намаляване размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение от
400 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, а единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до
размер от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да определи
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Взискателите по изпълнението и ответници по жалбата – Г.М.Г.и Т.Б.З., чрез пълномощник
адв. М.П.са депозирали писмени възражения (наречени „отговор на частна жалба“) по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорват жалбата и молят съда да я
остави без уважение. Възнаграждението, платено от всеки от двамата взискатели,
било в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. от 200 лв.,
поради което доводите в жалбата били неоснователни. Правят евентуално
възражение за недължимост на разноски в настоящото производство.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за недопустимост,
евентуално – за неоснователност на жалбата. Сочи се, че размерът на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ бил правилно определен в размер на 115.69 лв. с ДДС.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая с
атакуваното постановление е налице произнасяне на съдебния изпълнител относно
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че жалбата е допустима и
в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Изп.д. № 20208630402320 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, е образувано по молба от 03.09.2020г. на Г.М.Г.и Т.Б.З.,
чрез пълномощник адв. М.П., въз основа на
изпълнителен лист от 30.06.2020г., издаден по гр.д. № 47235/2019г. на СРС, 125
състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на взискателите
сторени по делото разноски, от които 164.09 лв. – държавна такса, и сумата от
по 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумите
по изпълнителния лист, както и на разноските по изпълнителното дело, вкл. адвокатско
възнаграждение от по 200 лв. за всеки взискател. С молбата взискателят е
посочил изпълнителен способ – запор на вземанията на длъжника по банковите му
сметки.
По изпълнителното дело са приложени две пълномощни от 24.07.2019г., с които всеки от взискателите упълномощава адв. М.П.да го представлява пред частните съдебни изпълнители и
пред съдилищата, като осъществява процесуално представителство на
упълномощителя. Представени са и два договора за правна защита и съдействие, с
предмет процесуално представителство и образуване на изпълнително дело за
събиране на разноски по изпълнителен лист, издаден срещу длъжника. С всеки от
договорите е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., като е
посочено, че е заплатено в брой при сключване на договора.
На 10.09.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 1 127.78
лв., от които 564.09 лв. – присъдени разноски, 400 лв. – разноски по
изпълнителното дело, и 163.69 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 22.09.2020г.
В срока за доброволно изпълнение, на 14.09.2020г.
длъжникът е превел по сметка на ЧСИ посочената в поканата сума в размер на
1 127.78 лв.
С възражение вх. №
27623/15.09.2020г. длъжникът поискал от ЧСИ да намали
размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 400 лв. на 200 лв. с доводи,
поддържани и в жалбата, както и да намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като
прекомерна и несъобразена с размера на дълга.
С обжалваното постановление (по правната си същност разпореждане
– арг. чл. 434, ал 1 ГПК) от 17.09.2020г. съдебният изпълнител оставил без
уважение исканията във възражение възражение вх. №
27623/15.09.2020г., като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора
редакция към 03.09.2020г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00
лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че изпълнителното дело е образувано
по молба на двама взискатели за принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист, който обективира вземане на всеки един
от двамата взискатели за присъдените му разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, т.е. две отделни вземания на различни лица
срещу един и същи длъжник. Ето защо при образуване на изпълнително производство
за принудителното им събиране следва да се приеме, че възникват самостоятелни
процесуални отношения между всеки един от взискателите и длъжника, по които
всяка една страна има право на разноски, при условие, че са налице и останалите
предпоставки, предвидени в чл. 78 ГПК за тяхното възлагане в тежест на насрещната
страна, което в случая се установява – с молбата за образуване е заявено
своевременно искане за разноски, а съобразно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС и удостовереното в
представените договори за правна защита и съдействие плащане в брой съдът
следва да приеме, че възнагражденията са заплатени. Същевременно
възнаграждението, платено от всеки от взискателите, е в минималния размер от
200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се намалява. Жалбата в
тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния
интерес, като приложима в случая е б. „б“ (за вземане от 100 до 1 000 лв. - 10
лв. + 10 на сто за горницата над 100). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва,
че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само
върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист –
именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва
и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от материалния
интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което, макар да се
събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ
и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса.
В случая с молбата за образуване взискателите са искали
събиране на всички суми по изпълнителния лист от 164.09 лв. и по 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, или материалният интерес възлиза на 964.09 лв., а не
както неправилно е посочено в поканата за доброволно изпълнение 564.09 лв. Съобразно
материалния интерес от 964.09 лв., определената по реда на т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционална такса възлиза на 115.69 лв. с вкл. ДДС. Следователно като краен
резултат таксата е правилно определена от ЧСИ, поради което жалбата и в тази
част е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 29174/29.09.2020г. на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, срещу постановление от 17.09.2020г. по изп.д. № 20208630402320
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника с вх. № 27623/15.09.2020г., като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.