№ 20833
гр. С, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110100287 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, предявен
от Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1 против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК
******, с адрес: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 498,74 лева, представляваща вземане произтичащо от Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и
Анекс № 1 към договора от 24.03.2010 г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Твърди се, че вземането се претендира от ответното дружество като се отразява
информацията, подавана в ЦКР, воден при БНБ. С исковата молба ищецът оспорва
ответникът да е кредитор на вземането, тъй като не е уведомен за цедирането му от страна
на цедента. Претендира и че вземането е погасено по давност. Обосновава правния си
интерес от предявения иск с обстоятелството, че ответното дружество отказва да отпише
вземанията по направено извънсъдено възражение за погасяване по давност и подава
информация за тях в ЦКР при БНБ, като по този начин създава лиша кредитна история за
ищеца и затруднява кандидатстването му за кредитиране.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по допустимост предявения иск по аргумент, че за ищеца липсва правен интерес от
водене на настоящото производство, доколкото фигурирането на задължението на ищеца в
ЦКР не представлява осъществяване на принуда по отношение на плащане на задължения,
които са погасени по давност. На следващо място посочва, че за процесната сума не е налице
изпълнителен лист и висящо изпълнително производство, нито са били предприемани
1
спрямо ищеца действия, които да накърнят неговата правна сфера, респ. да обосноват правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника исковата
сума. Предявеният иск е допустим с оглед наличието между страните на спор относно
дължимостта на процесното вземане.
Ищецът поддържа, че не дължи претендираната от ответника сума, тъй като не е
кредитор на вземането за същата с оглед липсата на надлежно цедиране предвид липсата на
уведомление. Поддържа и че вземането е погасено по давност.
По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да
установи, че в негова полза съществува оспореното вземане като с оглед твърдението, че го е
придобил чрез цесия следва установи както валидното му възникване за първоначалния
кредитор, така и надлежното прехвърляне в негова полза, което да е породило действие
спрямо длъжника
На първо място от събраните по делото доказателства не се установява възникването
на задължение на ищеца по Договор за издаване и ползване на международна кредитна
карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и Анекс № 1 към договора от 24.03.2010 г., сключени с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. Доказателствената тежест за установяване възникването в
полза на ответника на вземане срещу ищеца е на ответника, като в този смисъл изрично на
осн. чл. 146,ал. 1, т. 5 на ответника са дадени указания. Поради това и само на това
основание предявеният иск се явява основателен.
Дори да се приеме, че e налице валидно възникнало вземане в полза на първоначалния
кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД, то не се установява вземането да е надлежно
прехвърлено на ответника и за това прехвърляне ищецът да е уведомен, вкл. и в хода на
производството. В този смисъл представеното към отговора на исковата молба Приложение
№1А съдържа имена и ЕГН на ищеца, както и суми за главница и лихва, но липсва
индивидуализацията на основанието – конкретно какъв е договорът /освен датата на която е
сключен/, като с оглед разминаването в посочената в приложение № 1 главница – 1000 лева
и процесната сума, не може да се приеме, че се касае за едно и също вземане.
На следващо място приложеното към отговора на исковата молба Уведомление за
извършено прехвърляне изхожда от ответното дружество, като макар да е посочено, че
същото действа като пълномощник на Райфайзенбанк (България) ЕАД, то по делото не са
ангажирани доказателства за упълномощаването му от цедента за съобщаване съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД на длъжника за цесията.
Следователно дори и действително вземане да е възникнало в полза на Райфайзенбанк
(България) ЕАД и то да е прехвърлено на ответника, цесията не е породила действие спрямо
длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поради това и възраженията му в тази насока са
2
основателни.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, без съдът да разглежда евентуално наведеното основание – погасяване по давност.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищцата разноските за
производството в размер на 50 лева.
На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено на осн. чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1 ЗАдв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително
реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22
на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава, а и предвид служебно известното на съда обстоятелство, че
адвокатът реализира представителство по множество еднотипни дела като настоящото
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК, че Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1
не дължи на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15,
вх. А, ет. 4, сумата от 498,74 лева, представляваща вземане по Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта „Виза Класик“ от 16.11.2007 г. и Анекс № 1 към
договора от 24.03.2010 г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЕМ" ЕООД, ЕИК: ******, адрес и
седалище на управление: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати
на Г. С. Й. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „ЛЗВ“ 1 сумата 50 лева – разноски за
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата "ЕМ" ЕООД,
ЕИК: ******, адрес и седалище на управление: гр. С, ж.к. М 4, бул./ул. ул.БП С № 1, бл. 15,
вх. А, ет. 4 да заплати на адвокат И. Г. Д с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „П. П“ 14
партер сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на Г. С. Й. в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4