Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 28.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 167 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 108 ЗС.
Предявен е иск от М.Р.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Р. Б., МАК, срещу Г.Л.И., ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик на л.а., м. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, рег. № *****, рама № *********, двигател № ********, 1781 куб.м.,
бензин, мод. 1990 год., на стойност 2000 лв.
През м. Ноември, 2013 год. Го дал на свид. Т.Д.Д., за да го изпробва
за ден и ако го хареса, да го закупи, като му предоставил и регистрационните
талони на автомобила. Свидетелят не му върнал колата. Ищецът подал жалба в полицията
и от образуваната преписка разбрал, че свид. Д.
предоставил автомобила на трето лице – свид. Н.С.,
който на свой ред го разменил за друг автомобил с ответника.
Ищецът счита, че автомобилът му се
намира при ответника без правно основание.
Иска
се от съда да осъди ответника да отстъпи собствеността и
предаде на ищеца владението на л.а., м. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, рег. № *****, рама
№ *********,
двигател № ********,
1781 куб.м., бензин, мод. 1990 год., на стойност 2000
лв.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е подал писмен отговор чрез назначеният си при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И., МАК.
В отговора си ответникът оспорва иска.
Счита, че от представените с исковата молба доказателства не се установява
ищецът да е собственик на процесния автомобил, нито
вещта да се намира във владението именно на ответника.
За това моли искът да бъде отхвърлени
В с.з. ищецът М.И. се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно упълномощен, който поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като го счита за основателен и доказан. Претндира разноски. Предтсавя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Г.И. се представлява от
назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И., МАК, която оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен. Подробни съображения излага в писмени
бележки.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Единственото приложено с исковата
молба писмено доказателство е копие от Постановление на ЛРП от 11.01.2018 год.,
по пр.пр. 1371/2017 год., за отказ да се образува
досъдебно производство.
От изисканата и приложена по
настоящото производство прокурорска преписка под горния номер се установява, че
л.а., м. Фолксваген, мод. Пасат, рег. № *****, е
регистриран със собственик ищецъ М.Р. М.в
информационните масиви на КАТ. Справката е изготвена към 31.12.2015 год. същите
данни фигурират и в актуалната, изискана в хода на съдебното дирене справка от
КАТ.
Свид.
Г.И. К. е приятел на ищеца. През 2013 год ищецът земинал за Германия. Оставил автомобила си, м. Фолксваген, мод. Пасат, на лице от квартала, на име „Т.“, за да я
продава. Заедно с автомобила му предал и документите за регистрация. След време
ищецът се върнал от Германия и от него свидетелят узнал, че въпросният „Т.“ я е
продал на друго лице, което пък на свой ред я продало на трето лице. Свидетелят
не знае дали ищецът е получавал пари от сделката.
Свид.
Т.Д.Д. се занимава с покупко-продажба на автомобили
втора употреба. Преди години бил докарал процесния
автомобил от Австрия и го продал на ищеца. После си го изкупил обратно.
Ремонтирал го и го продал на „Н.“. С ищеца не са оформяли никакви документи при
втората сделка. Той му дал двата регистрационни талона и му казал да продаде
колата. После заминал в чужбина. Свидетелят го търсил за да прехвърлят колата
на новия купувач, но не го намерили и повече не знае какво е станало с този
автомобил – до момента, в който ищецът не дошъл да си го търси при него. Като
проверил, узнал, че купувачът „Н.“ го е продал на друг човек, но не знае на
кого.
Свид.
Н.И.С. познава свид. Т.Д. под името „Т.“. Преди около
четири години взел от него л.а., м. Фолксваген, мод.
Пасат. Купил го без документи, защото собственикът бил в Германия. Разбрали се,
като се рпибере в страната собственикът, да се
занимават с оформянето на документите. Платил 900 лв., взел регистрационните
талони. Ползвал колата няколко дни и я препродал на младеж от с. Търнава. С
него направили бартер, като свидетелят взел друга кола в замяна. Наскоро
собственикът на „Пасат“-а идвал да пита за него и той се опитал да му помогне,
като му обясни къде и на кого го е прпродал. После от
полицейските служители, които го търсили по преписката разбрал, че колата вече
не е и в с. Търнава. Пред свидетеля собственикът на автомобила бил казал, че не
е получил никакви пари за него.
От служебно извършена от съда справка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на публично достъпен
електронен адрес: http://eisoukr.guaranteefund.org/ се установява, че към
датата на постановяване на решението за процесния
автомобила има действаща застраховка „Гражданска отговорност“ , валидна до
05.09.2020 год.
При така установените факти, съдът достигна до следните
правни изводи:
Иска
се от съда да осъди ответника да отстъпи собствеността и
предаде на ищеца владението на л.а., м. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, рег. № *****, рама
№ *********,
двигател № ********,
1781 куб.м., бензин, мод. 1990 год., на стойност 2000
лв.
Ревандикацията
е вещен иск, чиято цел е да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като елемент от правото на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника,
който я владее или държи без основание, да я предаде в натура във владение на
ищеца.
Тежестта на доказване в производство с
предмет иск по чл.108 от ЗС, се свежда до главно и пълно доказването на три
предпоставки от страна на ищеца, а именно, че е собственик на процесната вещ, че ответникът я държи или владее и тази
фактическа власт се осъществява от него без основание.
На първо място ищеца по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т.е. правото си на собственост
върху вещта. А от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т.е. че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради
липсата на основание да я държи следва да му я върне. Ако не се докаже
наличието на тези предпоставки, ревандикацията следва
да се отхвърли
В конкретния случай ответникът не
оспорва правото на собственост върху процесното МПС
на ищеца, а възраженията му се ограничават само срещу искането да бъде
предадена вещта в натура, т.е не се оспорва юридическия факт, от който ищецът
черпи правото си на собственост. В този случай твърдението на ответника, че не
владее вещта не следва да се доказва от него, дори напротив доказването на този
факт е в тежест на ищеца.
Такова
доказване не беше проведено.
С оглед на горното, съдът приема, че
от доказателствата по делото не е установено по безспорен начин, че ответникът
владее процесния автомобил, поради което и искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Р.И., ЕГН **********,***, срещу Г.Л.И., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността – да осъди ответника да отстъпи собствеността и
предаде на ищеца владението на л.а., м. „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, рег. № *****, рама
№ *********,
двигател № ********,
1781 куб.м., бензин, мод. 1990 год., на стойност 2000
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: