РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Членове:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно
административно наказателно дело № 20252100600923 по описа за 2025
година
Производство е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ и е образувано по
жалба на адвокат Сава Каров от АК – Бургас, в качеството му на защитник на
нарушителя П. П., срещу решение № 96/14.07.2025г. постановено по НАХД №
392/2025г. по описа на Районен съд - Несебър.
С посоченото първоинстанционно решение на нарушителя П. П. /P.
P./, роден на ****** г. в ******, с ЕГН **********, е било наложено
административно наказание - „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева , за
това, че на 09.07.2025г., около 10.00 часа, в автосервиз „Навигатор“, находящ
се на околовръстен път в гр.******, се държал непристойно и агресивно, като
обиждал служителите в автосервиза, наричайки ги „измамници“ и след
пристигането на полицейските служители Б. С. и С. Ж., попитал същите дали
са взели пари от сервиза, след което започнал да се държи агресивно и към
тях, като ги обиждал „измамници“ и „престъпници“, в присъствието на
служители и клиенти на сервиза, които останали възмутени от поведението на
П., с което нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите по
1
това време граждани.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението и за несправедливост на наложеното
наказание. Прави се искане за оправдаване на нарушителя.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
излага становище за законосъобразност на атакуваният съдебен акт. Налице
били многобройни и последователни свидетелски показания, които
установявали по категоричен начин, че П. е извършил описаните прояви на
дребно хулиганство. Предлага да бъде потвърден съдебният акт. Изтъква се, че
не били налице процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата и доводите,
изложени в нея, както и формулираното със същата искане, се поддържат от
нарушителя и неговия защитник.
В последната си дума П. моли да бъде признат за невинен.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на
атакуваното решение, намери за установено следното:
Жалбата е допустима, поради подаването й в законоустановения срок
по чл. 7, ал. 2 от УБДХ, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт.
Спазен е въведеният с чл. 3, ал. 1 от УБДХ 24-часов срок, който е
само такъв за внасяне на преписката за решаване в районния съд, считано от
съставяне на акта за констатиране на дребно хулиганство. Актът е съставен на
10.07.2025 г. и същият ден преписката е била внесена за разглеждане в
районния съд, състав на който е разгледал делото при спазване на чл.4 от
УБДХ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото е анализиран от районния съд
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
2
решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност се
установява следната фактическа обстановка, която настоящият въззивен
състав изцяло споделя:
Нарушителят П. П. /P. P./ е роден на ***** г. в *****, с ЕГН
**********. Същият е с адрес гр.****, обл.гр.*****, ул.“*****“ № ****,
ет.****, ап.****, с ****** и ****** гражданство, със ***** образование. Той е
*****, ******, *******.
На 09.07.2025г., около 09.30 часа, нарушителят П. посетил
автосервиз „Навигатор“, находящ се до околовръстния път, в близост до
гр.*****. Причината за посещението му била два стърчащи кабела в купето на
автомобила му. Пристигайки в сервиза, П. се отправил към електротехника в
сервиза – свид.В. Г., който в предходните два дни бил извършил ремонт на
автомобила, заплатен изцяло от нарушителя. След като разговарял със свид.Г.,
последният казал на нарушителя да изчака да се освободи и че ще отстрани
проблема.
Вместо да изчака нарушителят вкарал автомобила в сервиза, при
което пристигнал управителят А. М., който му казал да изкара колата си, тъй
като няма запазен час за ремонт и не може сам да я вкарва. Нарушителят П.
казал, че е заплатил за ремонт, който не е изпълнен в цялост и започнал да
вика и обижда служителите в автосервиза, че са мошеници. Обиждал
електротехника Г., че е лош майстор, че му е развалил колата. Като видял
агресивното поведение на нарушителят, свид.М. му казал, да извади колата си
и че няма да извърши ремонта, за който е дошъл в сервиза.
Нарушителят П. извадил автомобила от сервиза и тъй като не бил
обслужен, се обадил на тел.112 за съдействие. В същото време, свидетелите Б.
С. и С. Ж. – полицейски служители, били на смяна, като Автопатрул 1, с район
гр.****и с.****. Двамата се отзовали на сигнала, който им бил подаден от
ОДЧ за саморазправа между две лица в автосервиз „Навигатор“.
При пристигане на място, нарушителят П. се приближил до
полицейските служители и им казал, че той е подал сигнала. Последните се
представили с техните имена и длъжности и запитали П. за причината за
подаване на сигнала. Нарушителят П. обяснил на полицейските служители
проблема с автомобила му и им казал да му съдействат да бъде извършен
ремонт на същия. Също така поканил свид.Ж. да погледне кабелите в
3
автомобила му. Свид.Ж. му разяснила, че не е компетентна в областта на
автомобилите, както и че няма как да нареди на служителите от автосервиза
да извършат ремонт на автомобила му. Наред с това свид.Ж. разяснила на
нарушителя, че ще връчи на него и на управителя на сервиза протоколи за
предупреждение по ЗМВР, с които ги предупреждава да разрешават
проблемите си без да влизат в саморазправа. Свид.Ж. поканила нарушителя и
управителя М. да попълнят сведения, в които да посочат случилото се според
тях.
Св. М. спокойно попълнил сведението си в присъствието на свид.С.,
а нарушителят П. попълвал своето с няколко паузи, като на няколко пъти
премествал автомобила, с който бил дошъл и говорил по телефона. Когато
свид.С. излязъл от приемното помещение, в което управителят на сервиза
попълвал своето сведение, нарушителят го попитал, дали е взел пари от
сервиза. Свид.С. първоначално не разбрал въпроса, но впоследствие казал на
П., че ако напише в сведението си, че полицейският служител е взел пари, ще
го осъди.
Тъй като П. държал да бъде извършен ремонт на автомобила, а
полицейските служители му разяснявали, че не могат да му съдействат за
това, поведението на П. агресирало и същият на няколко пъти нарекъл
полицейските служители „измамници“ и „престъпници“. Заявил им, че се
познава с Р. Р. и И. Й. и че до вечерта ще бъдат уволнени.
При всички отправени обиди и заплахи към полицейските
служители, свид.Ж. разяснявала на нарушителят, че е с боди камера и че
всичко се записва. Отговорът на нарушителят бил, че нищо не е казал.
Прогресиращото агресивното поведение на нарушителя спрямо
полицейските служители наложило същият да бъде задържан с поставянето на
помощни средства – белезници, след което с помощта на втори автопатрул
същият отведен в РУ на МВР-****. Преди да бъде откаран в управлението,
докато се намирал в полицейският автомобил с поставени зад гърба
белезници, П. направил опит да извади телефона си от джоба и да говори по
него, поради което същият му бил иззет от свид.С.. В полицейското
управление, нарушителят продължил да заплашва свид.Ж. с уволнение, при
което същата напуснала служебното помещение. Там на П. била осигурена
възможност да проведе телефонен разговор, след което бил задържан за срок
4
до 24 часа.
Изложената фактическа обстановки се доказа по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
свидетелските показания на очевидците на инцидента А. М., Б. С., С. Ж. и В.
Г.. Твърденията им са вътрешно безпротиворечиви, кореспондират и помежду
си относно релевантните по делото факти.
Съдът не кредитира в по-голямата част обясненията на нарушителя,
доколкото те обслужват защитната му версия и едновременно с това целят да
го извинят, предвид, че се твърди, че имал причина за своето арогантно
поведение. Именно с цел обосноваване на тези причини, беше направено
доказателствено искане, което съдът остави без уважение. Но следва да се
отбележи, че независимо дали е имало неуредени отношения от каквото и да е
естество между нарушителя и някое друго от присъстващите лица, то тези
отношения е следвало да бъдат уредени по легален начин и по съответния ред,
а не чрез саморазправа и грубо отношение.
Въззивният състав споделя правния извод на Несебърския районен
съд, че въз основа на събраните доказателства с поведението си П. е
осъществил състав на чл. 1 ал. 3 от УБДХ, тъй като на 09.07.2025г., около
10.00 часа, в автосервиз „Навигатор“, находящ се на околовръстен път в
гр.******, се държал непристойно и агресивно, като обиждал служителите в
автосервиза, наричайки ги „измамници“ и след пристигането на полицейските
служители Б. С. и С. Ж., попитал същите дали са взели пари от сервиза, след
което започнал да се държи агресивно и към тях, като ги обиждал
„измамници“ и „престъпници“, в присъствието на служители и клиенти на
сервиза, които останали възмутени от поведението на П., с което нарушил
обществения ред и спокойствието на присъстващите по това време граждани.
Правилно е преценено, че поради по ниската степен на обществена
опасност на тази проява, деянието не представяла престъпление по чл. 325 от
НК.
Видовете наказания за противообществени прояви по чл. 1, ал. 3 от
УБДХ са посочени в чл. 1, ал. 1 от УБДХ и са: „задържане до 15 денонощия в
структурно звено на Министерството на вътрешните работи” и „глоба от 100
до 500 лв.”.
С обжалваното решение районният съд за извършеното на
5
нарушение на 09.07.2025 г. е наложил на П. административно наказание глоба
в размер на 500 лева. Настоящият съдебен състав намира така определеното
наказание от първостепенния съд за справедливо, адекватно и съответстващо
на степента на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение. Интензитетът и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение обосноват една по-сериозна санкция,
каквато е определената с оглед максималният възможен размер на глобата
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, настоящата инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото изменяване или отмяна. Предвид това, същото
следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл. 7, ал. 3 от УБДХ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/14.07.2025г. постановено по НАХД
№ 392/2025г. по описа на Районен съд - Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6