РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000502617 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 62 от 26.04.2024 г., постановено по т. д. № 162/2023 г. на
Окръжен съд - Благоевград, допълнено с определение № 369 от 24.07.2024 г.,
ответникът Г. И. Б. е осъден на основание чл.500, ал.2 от КЗ да заплати на
ищцовата ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 35 439.74 лева, от които сумата 2 419.74
лв. представляваща изплатено на И. М. М. обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 08.09.2019 г. в
с.Вълкосел, сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от същото непозволено увреждане, както и сумата от 20
лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за
мораторна лихва в размер на 11 187.28 лв. за периода, считано от 24.05.2020 г.,
като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която предявените
1
регресни искове на застрахователя са уважени, е останал ответникът Б., който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени
процесуални правила.
Въззивникът поддържа, че в производството не е доказана вината му,
поради което не е изпълнен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Сочи, че
първоинстанционният съд не е отчел факта, че към датата на процесния
инцидент ответникът е бил непълнолетен, а по делото не е установено по
безспорен начин, че той е разбирал свойството и значението на извършеното.
Срещу него не е било възбудено наказателно преследване, а издадените акт за
административно нарушение и наказателно постановление били
незаконосъобразни. Изложени са и съображения, че механизмът на
произшествието не е установен по категоричен начин, нито е отчетено
изясненото от показанията на свидетелите обстоятелство, че непосредствено
преди инцидента в автомобила е влязло момче на възраст около 10-11 години,
чиито действия в действителност са били причината за него. Поддържа се и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която е нарушила правилата за движение, движейки се по
улицата, а не по тротоара. Моли обжалваното решение в обжалваната част да
бъде отменено.
Въззиваемата застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва
въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства
по делото и инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е регресен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ от „Лев
Инс“ АД срещу Г. И. Б., който, като неправоспособен водач на лек автомобил
марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег.№ *******, застрахован по застраховка
„Гражданска Отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/119000179050
със срок на валидност от 08.01.2019 г. до 08.01.2020 г., причинил пътно-
транспортно произшествие на 09.08.2019 г., в резултат на което е пострадала
И. М. М.. Застрахователят претендира присъждане на всичко платено на
2
пострадалата по застраховката, включващо главница, лихви и разноски, в общ
размер на 46 627.02 лв.
Решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция като
неоснователна за сумата от 11 187.28 лв., представляваща мораторна лихва от
24.05.2020 г. до подаване на исковата молба на 23.08.2023 г., като
необжалвано, е влязло в сила.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че на 09.08.2019 г. в 10:51
часа в с.Вълкосел е настъпило ПТП между МПС „Сузуки Витара“ с рег.№
*******, собственост на З. И. Б. и управлявано от неправоспособния водач Г.
И. Б., на 16-годишна възраст, от една страна, и пешеходката И. М. М., от
друга.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изяснен от
заключението на приетата пред окръжния съд авто-техническа експертиза,
според което причина за реализиране на същото е поведението на ответника
Б., който, след като управлявал лекия автомобил без да притежава
свидетелство за управление на такъв вид МПС, го паркирал в улица с
насрещен наклон, но без да вземе необходимите мерки за предотвратяване на
потеглянето му, а именно – позициониране на скоростния лост на
автоматичната скоростна кутия на позиция Р и спускане на ръчна спирачка,
която блокира задните гуми, при което автомобилът се самопривел в
движение и тръгвайки назад по наклона ударил пешеходката И. М.. Относно
самото съприкосновение експертът е приел, че след като автомобилът е
изминал около 20 метра от началното си положение, в мястото на удара с
дясната част на задната броня ударил лявата страна на пешеходката и по-
конкретно – долните й крайници. След първоначалния удар е реализиран
почти едновременно натиск в седалището и таза отдясно и върху долните
крайници. По време на удара пешеходката най-вероятно е прекрачвала
тротоара и към момента на контакта тежестта на тялото й е била пренесена
върху левия крак, което е довело до счупването на тилията и фиболата, като
тялото й е паднало на тротоара, където е било избутано. След отхвърлянето и
падането на пешеходката, автомобилът е преминал покрай нея и със задна
дясна гума се е качил на тротоара, а след удара на предна дясна гума в
бордюра автомобилът се е установил неподвижно.
3
Видът на получените увреждания, продължителността на лечението,
както и характерът и естеството на претърпените от пострадалата физически и
психо-емоционални травми, са изяснени чрез заключенията на приетите в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска и съдебно-
психологическа експертиза експертизи.
Пред окръжния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Г. Я. (леля на ответника), М. Я. (съпруг на свидетелката Г. Я.) и А.
Я. (втора братовчедка на бащата на ответника), от показанията на които се
установяват подробности около настъпването на инцидента.
Накрая, по делото не се спори и че за репариране на претърпените вреди
пострадалата И. М. е предявила претенция към ищцовото застрахователно
дружество за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 419.74 лв. и за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Между
застрахователя и М. е сключено споразумение № 821/26.09.2019 г. за
определяне и изплащане на общо застрахователно обезщетение в размер на
35 419.74 лв., от които имуществени в размер на 2 419.74 лв. и неимуществени
в размер на 33 000 лв. Установено е в производството, че сумата е изплатена с
две платежни нареждания от 07.12.2019 г. и 10.01.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят има право
да получи по пътя на регреса платеното от него обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, причинило вреди при управление на
моторно превозно средство без да притежава правоспособност за управление
на такова. Основателността на исковата претеция на застрахователя в
посочената хипотеза включва доказването на две групи предпоставки: от една
страна осъществяване на всички елементи на непозволеното увреждане от
страна на причинителя на вредата, включващи противоправно поведение,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, и от друга –
плащане на обезщетение от застрахователя на пострадалото лице.
В настоящия случай посочените предпоставки за ангажиране
отговорността на причинителя на вредата не са налице: от поведението на
ответника са причинени вреди при управление на МПС без правоспособност
за това, като на пострадалата от страна на застрахователя е изплатено
4
обезщетение, но по делото не се установява наличието на вина като елемент
от състава на непозволеното увреждане. За да формира този правен извод
настоящият състав съобрази, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, но само когато деецът е бил
деликтоспособен към момента на извършване на деянието. В тази връзка
правната уредба на непозволеното увреждане не следва изцяло тази на
наказателната отговорност при малолетни и непълнолетни. Както
гражданската, така и наказателната отговорност е изначално изключена при
липса на вменяемост по смисъла на чл. 32, ал. 1 от НК, когато деянието е
извършено от малолетен, на която норма кореспондира чл. 47, ал. 2 от ЗЗД.
Когато извършителят е бил непълнолетен, обаче, разпоредбата на чл. 48, ал.1
от ЗЗД не изисква изследване на конкретните му способности да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, а определя,
че в тези случаи за непозволеното увреждане отговарят родителите и
осиновителите на дееца. В посочената хипотеза отговорността за родителите
произтича от задължението им да полагат грижи и да упражняват надзор над
непълнолетните си деца. Отговорността е за вреди, причинени от действия на
последните, но вината е на самите родители, тъй като именно те са тези, които
не са упражнили надзор над децата си и не са осигурили правилното им
възпитание. Ето защо, извършването на вредоносното действие и плащането
на застрахователя на обезщетението за вредите, причинени от него, не са
достатъчни, за да може застрахователят да встъпи в правата на увреденото
лице именно срещу ответника, щом към момента на извършването на деликта
последният е бил непълнолетен. В този случай носител на пасивната
материално-правна легитимация са неговите родители или осиновители -
лицата, които не са упражнили достатъчен надзор над ответника, с което са
допуснали той да управлява МПС без да разполага със специалната
дееспособност да върши това, и в резултат - да допусне паркиране на
автомобила под наклон без да предприеме мерки за предотвратяване на
самозадвижването му.
Без значение е обстоятелството, че спрямо ответника има издадено
наказателно постановление във връзка със същото деяние. В гражданския
процес, в който се разглеждат гражданскоправните последици от осъществено
пътно-транспортно произшествие (за поправяне на вредите от него) актовете
на органите на КАТ не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила
5
по чл. 300 от ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и
правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и
вината на дееца. Възможно е с противоправното си поведение деецът да
нарушава едновременно и наказателна и административно-наказателна норма,
в следствие на което може да бъде ангажирана неговата наказателна или
административно-наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК
обвързва гражданският съд да приеме единствено последиците на влязлата в
сила присъда, с която се ангажира наказателната отговорност на дееца за
извършеното престъпление или се оправдава за такова, но не и тези на
влязлото в сила наказателно постановление. Административно-наказващият
орган е решил въпроса, дали има допуснато нарушение, но не и престъпление,
докато чл. 300 от ГПК визира престъпното деяние, санкционирано или
отречено с влязла в сила присъда на наказателен съд.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
искът е насочен срещу ненадлежен ответник, който към деня на извършване
на деликта като непълнолетен не е бил способен да носи деликтна
отговорност и за вредоносните деяния на който са отговаряли неговите
родители. Тъй като предпоставките за ангажиране на отговорността му не са
налице, исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
атакуваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част.
С постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 369 от
24.07.2024 г. застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат К.
Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1 050.94 лв. за осъществено по реда
на чл.38 от ЗАдв процесуално представителство на Г. Б. пред
първоинстанционния съд, съразмерно отхвърлената част от иска. Настоящият
състав изцяло споделя извода на първостепенния съд за наличие на правна и
фактическа сложност на делото, която съответства на размерите, определими
по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо, частната жалба срещу определението за изменение
на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвокат
К. Г. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществената от
нея безплатна правна помощ, което възнаграждение изчислено съобразно чл.
6
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата от 3329.22 лв. (при съобразяване на вече
присъдените й 1 050.94 лв. за процесуалното представителство пред
първоинстанционния съд), както и на сумата от 3485.18 лв. – за това пред
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 62 от 26.04.2024 г., постановено по т. дело №
162/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград В ЧАСТТА, в която Г. И. Б. е осъден
на основание чл.500, ал.2 от КЗ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от
35 439.74 лева, от които сумата 2 419.74 лв. представляваща изплатено на И.
М. М. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
реализирано на 08.09.2019 г. в с.Вълкосел, сумата от 33 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото непозволено
увреждане, както и сумата от 20 лв. - ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която Г. И. Б. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД разноски в размер на 3306.89 лв., а ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати
на Г. И. Б. разноски в размер на 146.36 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК «Лев Инс» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
срещу Г. И. Б. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
чрез адв. Б., искове с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ за заплакщане на
сумата от 35 439.74 лева, от които сумата 2 419.74 лв. представляваща
изплатено на И. М. М. обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, реализирано на 08.09.2019 г. в с.Вълкосел, сумата от 33 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото
непозволено увреждане, както и сумата от 20 лв. - ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на
адвокат К. Б. с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
7
сумата от 3329.22 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство пред Окръжен съд - Благоевград, както и сумата от 3485.18
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК «Лев Инс» АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А срещу определение № 369 от 24.07.2024 г., постановено по т. д.
№ 162/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 11 187.28 лв., представляваща мораторна лихва от
24.05.2020 г. до подаване на исковата молба на 23.08.2023 г., е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8