Решение по дело №2460/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№   2227                                       23.12.2019 г.                               гр.Бургас

        

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                              

                                                                               

                                                      Съдия: Димитър Гальов

                                                                        

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов адм.дело № 2460 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Ю.И.М., с адрес: ***, чрез пълномощник – адв.С.Ц. ***, против Областна дирекция на МВР-гр.Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Хр.Ботев“№ 46, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Претендира се обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в размер на 360 лв., които били причинени от незаконосъобразно издаден срещу него Електронен фиш, серия К № 1517574 (ЕФ), издаден от ОД на МВР-гр.Бургас. Сочи се, че в производството по обжалване на незаконосъобразния акт ищецът ангажирал адвокат и му платил възнаграждение в размер на 360 лева, с включен ДДС, а съобразно задължителната съдебна практика тази сума съставлявала имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, отменен от съда с влязло в сила решение. Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ЕФ бил отменен, т.е. от 23.03.2019г. до окончателното плащане, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените разноски в настоящото съдебно производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявената осъдителна претенция.

Ответникът– ОД на МВР – гр.Бургас, в указания едномесечен срок от съобщението не изпраща писмен отговор на исковата молба. С писмено становище с вх.№ 12116/22.11.2019г. (л.18) от пълномощника на ответната страна се заявява, че няма възражение по хода на делото и няма доказателствени искания. Намира искът за допустим, но неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за настоящото производство. Приложено е пълномощно за процесуално представителство. В съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за допустимост и основателност на исковата претенция. Намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, предвид включения размер на ДДС от 60 лева.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл.205 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.

При разглеждане на иска по същество, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства  се установява, че срещу ищеца Ю.И.М. бил издаден ЕФ за налагане на глоба серия К, № 1517574, за това, че на 22.02.2017г. в 02:08 часа, в гр.Бургас, ПП-E773, км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“ от кв.Ветрен към КПП-1, техническо средство– видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D32D4F9, заснела л.а.„Шевролет Авео”, с рег.№ А 9633 КС, движещ се в указаната посока със скорост от 127 км/ч., при разрешена скорост за движение за този пътен участък в населено място, с пътен знак В-26 „до 90 км/ч“. При преглед на записите от системата за контрол на скоростта, служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас установили, че заснетият автомобил е собственост на „Кар 1“ ЕООД с ЕИК *********, чийто законен представител е ищецът Ю.М..

По несъмнен начин е установен и факта, че ЕФ бил обжалван пред Районен съд – гр.Бургас, който с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 418 от 2019 г. отменил ЕФ изцяло, като незаконосъобразен. Видно от отбелязването в края на съдебния акт по делото, изискано в хода на настоящото производство, Решение № 230 от 01.03.2019 г. влязло в законна сила на 23.03.2019 г.

От материалите по делото на РС – Бургас се установява, че в хода на съдебното производство ищецът бил представляван от упълномощен процесуален представител – адвокат от АК-Бургас. На л.25 от материалите по н.а.х.д. № 418 от 2019 г. се съдържа писменото пълномощно, издадено от Ю.И.М. на адв.С.Ц. ***, като изрично е отбелязан и номера на образуваното дело. Документът е съставен върху бланков образец на Договор за правна защита и съдействие, със серия В, № **********. Посочено е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лв. и е с включен размер на дължимия данък върху добавената стойност /ДДС/, като платената сума е изписана цифром и словом. Изрично е отбелязано, че сумата е платена в брой, а пълномощното е съставено на 06.02.2019 г.

Видно от материалите по делото, адвокат Ц. е участвал в заседание на районния съд, проведено на 26.02.2019 г., в което след събиране на гласните и писмените доказателства делото било обявено за решаване.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

При съвкупния анализ на писмените доказателства по делото се установи безспорно, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността. Установи се, че Електронен фиш, серия К № 1517574, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас бил обжалван и отменен с влязъл сила съдебен акт на Районен съд – Бургас, като решението влязло в сила на 23.03.2019 г.

По делото е безспорно обстоятелството, че отмененият ЕФ съставлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, а и в тази насока е налице задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС на РБ.

Ищецът твърди, че от незаконосъобразния акт – отменения ЕФ претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му.

В настоящото производството за обезщетение, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, в тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, изложени в исковата му молба, от които черпи благоприятни последици. Доказателствената тежест е разпределена между страните с Определение № 2141/08.10.2019 г. (л.10) съгласно чл.154, ал.1 от ГПК.

Във връзка с исковата претенция за обезщетяване на причинените имуществени вреди ищецът трябва да докаже действително заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, за което в исковата молба се сочи, че е в размер на 360 лв. с включен ДДС, а именно, че същото е изплатено за процесуално представителство по образуваното пред Районен съд – Бургас дело от административнонаказателен характер, което съгласно указаното в Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г. на колегиите на ВАС на РБ съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния ЕФ, отменен с влязло в сила решение.

В текста на обсъдения по-горе частен документ – договор за правна защита и съдействие от 06.02.2019 г. се сочи както размера на уговорено адвокатско възнаграждение, а в съответната част на бланковия образец се съдържа и изричен текст относно заплащането на сумата от 360 лв., с включен ДДС и обстоятелството, че въз 

 

 

 

награждението било платено „в брой“.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, по т.д. № 6 от 2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно, при наличието на този договор за правна защита и съдействие, обективиращ текст на разписка за предаване, съответно получаване на описаната в него сума, твърдението, че било платено претендираното възнаграждение в размер на 360 лв. е доказано по надлежния ред. 

По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за уважаване на исковата претенция за имуществени вреди в  пълен размер.

По отношение искането за присъждане на законната лихва, следва да се отбележи, че съгласно утвърдена практика на административните съдилища, законната лихва се присъжда, считано от датата на предявения иск пред съда /подаване на исковата молба/, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт. В този смисъл са и указанията в множество решения на ВАС на РБ. При това положение, следва да бъде уважена и обективираната акцесорна претенция за присъждане на законна лихва на обезщетението, но считано от подаване на исковата молба- 07.10.2019г. до окончателното плащане на тази сума.

  

Предвид изхода на спора, основателно е и искането на ищеца за присъждане на разноските в производството, като съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ адвокатското възнаграждение за един адвокат, се присъжда съразмерно на уважената част от иска. В писменото становище от процесуалния представител на ответната страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото производство. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 360 лв., като изрично е посочено, че същото е с включен ДДС. Съдът съобрази, че съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящият случай, е 300 лева. Тази сума е увеличена с 60 лв., съставляващ размер на ДДС. Според § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. По делото няма спор, че адвокат С.Ц. е регистриран по ДДС с ИН по ЗДДС BG**********. Оформената в тази връзка разписка и издадена фактура (л.22), обективира пълното плащане на сумата, респективно обуславя извода, че същата следва да бъде възстановена на ищеца изцяло, предвид уважаване на исковата претенция изцяло, т.е. за сумата от 360 лв. Към направените разноски за това производство следва да бъде включена и платената държавна такса в размер на 10 лв. или ОД МВР – Бургас следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 370 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

  

 

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Ю.И.М., с адрес: *** сумата от 360 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /причинени от незаконосъобразен ЕФ, серия К № 1517574/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 07.10.2019 г., до окончателното плащане на тази сума.

            

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Ю.И.М., с адрес: *** сумата от 370 лева, общ размер на направените по делото разноски, а именно платено адвокатско възнаграждение на един адвокат и внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за изготвянето му.

                                                           

 

СЪДИЯ: