О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София 29.07.2020 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като се запозна с гр. дело № 1921/2020 г., съобрази следното:
Т.К.С. и И.М.К. са предявили срещу „З.Л.и.“ АД *** иск
с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 100 000 лева за първата ищца и 50 000 лева за
втората ищца, за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на М. К.Й.–
брат на първата ищца и внук на втората ищца, настъпила при ПТП на 20.02.2015 г.
Ищците са освободени от
държавна такса с разпореждане на съда от 16.03.2020 г. Съдът е извършил
действията по чл. 131 от ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника „З.Л.и.“ АД ***.
От
обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищците обосновават
претенцията за обезщетение с настъпилата смърт на М. К.Й.при ПТП на 20.02.2015
г., а отговорността на ответника – със застраховка „гражданска отговорност“ за
л.а. „Мерцедес Ц 180“ с рег. № *******, обективирана в застрахователна полица №
22114002937823, по която застраховано лице по силата на чл. 257 ал. 2 от КЗ
(отм.) е пострадалият М. К.Й.като водач на автомобила. От приложения
констативен протокол за ПТП е видно, че произшествието е произлязло на
20.02.2015 г. с три моторни превозни средства: л.а. „Мерцедес“ с рег. №
ВТ0847ВТ, управляван от М. К.Й., със застраховка „гражданска отговорност“,
сключена с ответника „З.Л.и.“ АД ***; л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
управляван от Г.Д.К., със застраховка „гражданска отговорност“ със „ЗК Б.И.“
АД; и л.а. „БМВ 316“ с рег. № *******, управляван от И.О.С., без задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. От изложеното е видно, че ищците
предявяват искове срещу застрахователя на самия пострадал, за чиято смърт
претендират обезщетение.
При
така изложените обстоятелства, предявените искове са процесуално недопустими. Съгласно
чл. 223 ал. 1 от КЗ (отм.), приложим към датата на произшествието, с договора
за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди. С договора за застраховка
„гражданска отговорност“ застрахователят покрива вредите, причинени от
застрахованото лице на трети лица, но не и вредите, причинени на самото
застраховано лице или при негова смърт – на наследниците му. Ищците са
предявили исковите си претенции срещу застрахователя на М. К.Й.по застраховка
„гражданска отговорност“ – ответника „З.Л.и.“ АД ***, като се позовават на
вреди, настъпили от смъртта на самото застраховано при ответника лице. Тези
вреди не се покриват от застрахователя на М. К.Й.по застраховка „гражданска отговорност“.
Ако ищците твърдят за настъпване на ПТП по вина на някой от другите водачи,
надлежни ответници следва да бъдат съответно „ЗК Б.И.“ АД – при виновен водач Г.Д.К.,
или Гаранционен фонд – при виновен водач И.О.С., но не и „З.Л.и.“ АД. Ако се
твърди виновното причиняване на ПТП от пострадалия М. К.Й., предявяването на
иск срещу неговия (на пострадалия) застраховател поначало е недопустимо, защото
застраховката „гражданска отговорност“ покрива вреди, причинени от виновния за
ПТП водач на трети лица, а не такива, причинени от виновния водач на него
самия, или на неговите наследници в случай на настъпила смърт.
С
оглед на изложеното, предявеният иск е процесуално недопустим, поради което
производството по делото следва да се прекрати.
Ищците
дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Оставя без разглеждане предявените
от Т.К.С. и И.М.К. срещу „З.Л.и.“ АД *** искове с правно основание чл. 226 ал.
1 от КЗ (отм.), за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лева за първата ищца и 50 000 лева за втората ищца, за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на М. К.Й.– брат на първата ищца и внук
на втората ищца, настъпила при ПТП на 20.02.2015 г.
Прекратява производството
по гр. дело № 1921/2020 г. на СГС.
Осъжда Т.К.С. и И.М.К. да
заплатят на „З.Л.и.“ АД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Определението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: