Номер 53822.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Жанета Д. Г.а
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20204400500638 по описа за 2020 година
Производство по чл.17 от ЗЗДН вр.чл.258 ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,ІХ-ти гр.с.№963 от 24.07. 2020г., постановено по
гр.д.№2311/2020г.по описа на същия съд отхвърлена молбата на Р. Г. Б. от гр.Плевен за
издаване на заповед за защита от домашно насилие,осъществено върху нея на 05.06.2020г.от
Д. О. Б. от гр.Плевен и налагане на мерки за защита по чл.5 ал.1,т.1,т.2 ,т.3,т.4 и т.5 от
ЗЗДН,като съдът е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу Д. О.
Б.,ЕГН ********** от гр. Плевен.Със същото решение на ПРС Р. Г. Б. е осъдена да
заплати по сметка Плевенски РС ДТ в размер на 30 лв.С решението на ПРС Р. Б.а е осъдена
да заплати на Д. О. Б. деловодни разноски в размер на 200 лв.за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р. Г. Б. .Основните
доводи,изложени в жалбата са за допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила.Твърди се,че въззивницата е упълномощила адвокат
Д. Ц.,на която е заплатила съответния адвокатски хонорар,но не е получила адекватна
правна защита,а делото е разгледано в отсъствие на страната,при разпитани свидетели от
др.страна,но без да са разпитани свидетели от страна на въззивницата,че в подадената молба
за защита липсват реквизитите на чл.9 ал.4 ЗЗДН и първоинстанционният съд е допуснал
разглеждане на нередовна молба.Друго процесуално нарушение,описано в жалбата е,че с
определение №1824/10.06.2020г.ПРС е отказал да издаде заповед за незабавна защита,което
определение подлежи на обжалване пред ПОС,но не е връчено на въззивницата,че ПРС не
се е произнесъл по направените от молителката доказателствени искания за разпит на трима
свидетели за установяване на извършеното домашно насилие, че в изготвения от съда
1
доклад не е разпределена доказателствената тежест ,съгласно чл.146 ал.1т.5 ГПК,нито са
дадени указания на молителката ,че не е посочила доказателства за извършено домашно
насилие ,съгласно чл.146 ал.2 ГПК. На това основание въззивницата моли Окръжния съд да
обезсили решението на ПРС като недопустимо.В условията на евентуалност се излагат
доводи,че психическото насилие от 05.06.2020г.от ответника Д. Б. се изразява в родителско
отвличане на детето К. Д.ова Б.а от дома на въззивницата,негова майка ,без нейно
съгласие,чрез измамни действия-обещание, че ще се даде издръжка на майката и
манипулация,че детето ще бъде заведено на концерт на В. К..В заключение въззивницата
моли Окръжния съд ,в случай,че не върне делото за ново разглеждане ,да отмени
обжалваното решение на ПРС като неправилно и да постанови друго ,с което да бъде
уважена молбата й за защита ,като се определят посочените в молбата мерки по чл.5 ал.1,т.1-
3 за срок от 18 месеца ,както и по т.5 като ответникът бъде задължен да посещава
специализирана програма с цел повишаване на родителския си капацитет.В съдебното
заседание на 30.09.2020г.въззивницата лично и чрез своя пълномощник адвокат Н. Д. от
ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемият Д. О. Б. чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК е депозирал писмен
отговор в срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН,в който взема становище,че жалбата е неоснователна ,а
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.Изложени са подробни съображения в тази насока.В съдебното заседание на
30.09.2020г.пред ПОС въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК поддържа
становището си в писмения отговор и моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на
страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.17 ал.1 от ЗЗДН от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред ПРС е образувано на основание постъпила молба от
въззивницата Р. Г. Б. срещу съпруга й Д. О. Б. с искане за постановяване на мерки за закрила
по ЗЗДН,като са изложени съображения за упражнено спрямо молителката насилие на 05.06.
2020г./неконкретизирано/,за което е подала сигнали и жалби до 01 РУП гр.Плевен.В молбата
е посочено ,че съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и живота на
молителката,както и за здравето и живота на детето й. Към молбата е представена декларация
по чл.9 ал.3 ЗЗДН ,съгласно която молителката е обект на домашно насилие,свързано с
психически тормоз , причинен от Д. Б.,изразяващ се в нанасяне на обиди и заплахи на дата
05.06.2020г.
Безспорно по делото е ,че страните са съпрузи,че са във фактическа раздяла от края на
м.януари 2020г.,че от брака им е родено детето К. ,род.на 28.07.2012г.
2
За да отхвърли молбата на Р. Б.а за издаване на заповед за защита по ЗЗДН и налагане
на мерки по чл.5 ал.1,т.1,т.2,т.3,т.4 и т.5 ЗЗДН,ПРС след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства е приел,че фактическите твърдения,изложени от
молителката в представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН са оборени от събраните по
делото доказателства,респ.от показанията на свидетелката Б.а,която е присъствала при
вземане на детето.Съдът е приел,че на посочената дата Д. е стоял в автомобила си и по
никакъв начин не е комуникирал с молителката ,а разпитаните полицейски служители също
не са депозирали показания при двукратните си срещи с молителката на 05.06.2020г.,същата
да е била уплашена за здравето и живота си. ПРС е счел,че не са събрани доказателства за
осъществен акт на психическо насилие чрез отправяне на обиди и заплахи към
молителката.Тези правни доводи на ПРС са правилни,кореспондират със събраните по делото
доказателства и се възприемат изцяло от възивната инстанция.
От изисканата от Дирекция“Национална система 112“,районен център 112- Монтана
справка се установява,че на посочената в декларацията дата 05.06. 2020г.въззивницата Р. Б.а
двукратно е подавала сигнал до тел.112, съответно в 21.09.52ч.и в 23.02.03ч.за отвличане на
детето К. от неговия баща Д. Б..
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетеля Ж. Ж. ,полицейски служител се установява,че на 05.06.2020г.с
колегата му Г. Г. двукратно са се отзовали на сигнал,подаден от молителката.При първото
посещение на адреса на ул.“**“,Р. им е обяснила,че със съпруга си живеят разделени и нямат
развод,че тя сама живее с дъщеричката си,че детето е взето от бащата и бабата по бащина
линия. Свидетелят посочва,че са се свързали с дежурния от ОДЧ,който е провел разговор с
бабата и с детето,като е съобщил,че детето е добре и е изразило желание да остане при баба
си и дядо си,тъй като майката не му разрешава да ги посещава.Свидетелят установява,че по-
късно същата вечер около 11.00 часа отново са получили обаждане от дежурната част да се
явят пред РУ,където Р. ги е чакала и по нареждане на дежурния заедно с нея са отишли в
дома на бабата и дядото на детето на ул.“***“.Същият посочва,че са посетили
жилището,заедно с Р., разговаряли ли са и с детето и то е казало ,че се чувства добре при баба
си и дядо си и иска да остане при тях за уикенда,тъй като майката не му разреша да ги
вижда ,след което са си тръгнали и са помолили Р. да напусне жилището.
От показанията на свидетеля Г. Г. ,полицейски служител се установява на
05.06.2020г.заедно с колегата си Ж. Ж. посетили адреса на г-жа Р. Б.а по сигнал за отвлечено
дете и при разговор с нея,тя им е обяснила,че е изпратила детето в същия блок за някаква
издръжка и съпругът й е взел дъщеря им,като бабата на детето също е присъствала.
Свидетелят посочва,че са докладвали в ОДЧ и дежурният е провел разговор с бабата и
таткото,които са обяснили,че детето по желание е отишло при тях и всичко с детето е наред
.От показанията на свидетеля се установява,че същата вечер около 11.00ч.отново по
сигнал,заедно с Р. Б.а са посетили адреса на бабата и дядото,разговаряли са с тях,установили
,че детето е видимо добре,като самото дете е заявило,че иска да остане при баба си и дядо
3
си,тъй като майката не го пуска да ходи там,след което са си тръгнали като помолили и Б.а
да напусне жилището.
От показанията на разпитаната свидетелка Т. Б.а/баба на детето по бащина линия/ се
установява,че внучката й К. е била в техния дом по време на грипната ваканция,почти до
26.03.2020г.,че до датата 05.06.2020г. за период от две седмици не са виждали детето.Същата
посочва,че на 05.06. 2020г., след плуване детето е отишло при баща си Д. за издръжка,той й
се е обадил по телефона,чули са се и с детето и то е изразило желание да се види с баба си.
Свидетелката посочва,че са разговаряли с Д. да помоли Р. за уикенда детето да остане при
тях,в събота да го заведат на плуване и в неделя да го върнат,че синът й е звънял на Р.,тя не
му е отговорила,след което й е изпратил съобщение,че ще вземе детето,като е довел К. в дома
им. Свидетелката твърди,че малко след пристигането на К. ,Р. й се е обадила по
телефона,разбрала е ,че детето е при баба си,но е пожелала то да бъде върнато за около
час,поради което тя ,К. и синът й Д. са се качили в колата и са отишли до дома на Р..Същата
установява,че Д. е останал в колата,а тя с детето са се качили до жилището,позвънили са ,но
Р. не им е отворила вратата,като заявила,че ще отвори само ако К. остане сама,след което
двете с детето са си тръгнали,а Р. извикала от терасата К. да се върне ,двете с детето отново
се качили до апратамента,но Р. отказала да им отвори вратата ,след което тя и внучката й
слезли до колата и заедно с Д. се прибрали в дома им.Свидетелката Б.а депозира
показания,че същата вечер по телефона се обадил полицай от РПУ,че има сигнал за
отвличане,като самото дете е разговаряло с него и е обяснило,че желае да остане при баба си
и дядо си,след което Д. излязъл,че по-късно вечерта към 11 часа двама полицаи, заедно с Р.
са дошли в дома им,тя ги е поканила в жилището, същите са разговаряли с детето и то им е
отговорило,че иска да остане при баба си и дядо,след което всички си заминали.
Пред въззивната инстанция по искане на въззвницата също бяха събрани гласни
доказателства.От показанията на свидетелката В. А. Ш. /майка на Р./ се установява,че на
05.06.2020г.е била на терасата ,а К. и Р. са се върнали след плуване,видяла е колата на Д.
пред блока,а Р. й е обяснила,че детето ще остане да се види с баща си и по нея той ще даде
издръжката.Същата посочва,че е видяла К. да се качва в колата на Д.,а Р. няколко пъти е
извикала да я върне ,като е била много разтревожена, звъняла е по телефона на Д.,при което е
видяла съобщение от него,че ще върне детето в неделя.Свидетелката посочва,че след това тя
е звъннала на Т.,която и обяснила,че детето ще остане при тях до неделя,че след около 20
минути Р. е видяла през шпионката Т. и детето,при затворена врата,като Т. е поискала дрехи
за детето ,казала е ,че ще го вземат до неделя,а Р. е отговорила,че не го пуска,след което двете
са слезли по стълбите.Свидетелката посочва,че двете с Р. са видели как детето насилствено е
напъхано в колата на Д. ,Р. е извикала от терасата да върнат К..,като Р. е била много
разстроена,изпаднала е в шок,преживяла е психическа травма,тъй като се е притеснявала за
детето,а по-късно се е обадила на тел.112.От показанията на свидетелката се установява,че са
дошли полицаи,разговаряли са с Р. и са я успокоили,че детето е с баща си и е на адреса на
неговите родители в блок ***,но Р. е била много неспокойна,треперели са й ръцете,като по-
късно е решила да провери дали детето не е с баща си на концерта на В. К..Същата
4
посочва,че Р. се е прибрала към 1.00ч.през нощта и разказала на майка си,че е отишла до
клуба в центъра,не е посмяла да влезе сама,обадила се е на първия си съпруг Д., който е
влязъл в заведението и е видял,че Д. е сам на бара с приятели, а детето не е било с
него.Впоследствие Р. отново се е обадила на тел.112 ,отишла е до РУП и заедно с двама
полицаи са посетили жилището на родителите на Д., където бащата на Д. се е държал
вулгарно с Р. , обиждал я е и тя е споделила пред майка си , че е преживяла унижения.
Свидетелката твърди,че Р. и Д. си кореспондират само със съобщения, че майката на Д. е
обещала пред полицаите,че детето ще бъде върнато на 07.06.2020г.в неделя, в действителност
е върнато едва на 12.06.,същия месец,в петък,че е имало случай,при който К. е била
заключена сама,много изплашена в помещение на приземния етаж,където живее Д..
От показанията на свидетеля Д. Р. Ш. –първи съпруг на въззивницата се установява,че
той и Р. са били женени 10 години,след което са се разделили,че на 05.06.2020г.тя му се е
обадила вечерта към 10.30ч., била е стресирана ,обяснила му е,че бащата е взел детето и не
иска да го върне и го е помолила да отиде до заведение,за да провери дали бащата е вътре.
Свидетелят посочва,че е отишъл до кафе „***“,вечерта след 10.30ч.,видял е,че Д. е вътре с
приятели,съобщил е на Р.,че детето не е с баща си в заведението,след което тя се е обадила
на тел.112 и двамата са тръгнали към първо РПУ,като не знае какво е станало впоследствие.
При така събраните по делото гласни доказателства пред двете инстанции, Окръжният
изцяло възприема като правилни и законосъобразни изложените от ПРС съображения за
неоснователност на молбата,подадена от Р. Б.а. Установено е,че на посочената дата
05.06.2020г.детето К. е взето от бащата Д. Б. и заведено в дома неговите родители. Фактът,че
това е станало без съгласието на майката ,не обуславя извода за упражнено спрямо нея
домашно насилие,изразяващо се в психически тормоз, каквито твърдения са изложени в
депозираната декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.От събраните по делото гласни доказателства както
пред ПРС,така и пред ПОС,вкл.и от показанията на посочените от въззивницата свидетели не се
доказват твърденията й ,че на 05.06.2020г.съпругът й Д. Б. е отправял към нея обиди и заплахи,
доколкото свидетелите очевидци са категорични,че Д. е бил в колата и въобще не е комуникирал
с Р..Недопустимо е с оглед забраната по чл.266 ГПК във въззивното производство да се твърдят
нови обстоятелства и да се представят доказателства,които страната е могла да представи в срок
пред първоинстанционния съд.В този смисъл представената с въззивната жалба нова декларация
по чл.9 ал.3 ЗЗДН не следва да се обсъжда,тъй като е със съвсем различно съдържание от тази,
представена пред ПРС и в нея се излагат доводи за извършено от съпруга й родителско
отвличане на детето К. ,в резултат на което въззивницата е претърпяла неимуществени
вреди.Предмет на разглеждане в настоящото производство е депозираната от Р. Б.а молба за
защита по ЗЗДН с твърдения за извършено спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в
психически тормоз и нанесени от съпруга й обиди и заплахи на 05.06.2020г.,които твърдения са
останали недоказани.Сама по себе си представената от Р. Б.а декларация за упражнено спрямо
нея психическо насилие се ползва с доказателствена сила и само въз основа на нея, дори и да
няма други доказателства съдът може да издаде заповед за закрила, съгласно разпоредбата на
5
чл.13 ал.3 от ЗЗДН.Правилни са изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза твърденията в
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН за отправени обиди и заплахи от страна на Д. Б. са недоказани и
се опровергават от събраните по делото гласни доказателства.Майката на въззивницата-
свидетелката В. Ш.,която на 05.06.2020г.е била очевидец на вземането на детето от бащата,
също не депозира показания последният да е обиждал Р. или да е отправял някакви заплахи към
нея.
От данните по делото се налага извода,че съпрузите са в изключително влошени
отношения,има висящо дело за прекратяване на брака им с развод, като между двамата има
конфликти и спорове във вр.с личните контакти на детето К. с другия родител.Правилни са
изводите на ПРС,че с предвидената възможност за защита от домашно насилие по ЗЗДН ,не
може да се търси разрешаване на други спорове между страните във вр. с личните
отношения на всеки от родителите с детето , както и да се събират доказателства за други
производства.
Изводите на въззивната инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд
,поради което и на осн.чл.17 ал.5 ЗЗДН обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Въззиваемият не е направил разноски за настоящата инстанция и такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл.17 ал.5 от ЗЗДН решение на Плевенски Районен съд
,ІХ-ти гр.с.№963 от 24.07.2020г.,постановено по гр.д. №2311/2020г.по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.17 ал.6
от ЗЗДН
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7