Решение по КНАХД №1185/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. Я. И., [ЕГН], чрез адвокат Г. С., срещу решение № 265 от 11.04.2025 г., постановено по АНД № 672/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-001247/24.01.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор Специализирани полицейски сили Бургас.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС Бургас е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при наличие на противоречие между доказателствата и ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор Специализирани полицейски сили Бургас, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-001247/24.01.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор Специализирани полицейски сили Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]., както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на В. И. бил съставен АУАН сер. GA № 3391251/30.12.2024 г. за това, че на 30.12.2024 г. около 18:20 ч. в [населено място], по [улица] с посока на движение към подземен паркинг на МОЛ Галерия като водач на л.а. БМВ, с рег.№ [рег. номер], подава силно газ на автомобила, форсира мотора, след което МПС губи сцепление на задните гуми и същите се плъзгат по пътната настилка. С действията си водачът създал опасност за останалите участници в движението.

За да постанови решението съдът е приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са мотиви, според които, въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че нарушението е доказано, а наказанието правилно определено като вид и размер. Неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Нарушението е описано детайлно и ясно в АУАН и НП с посочване на всички обстоятелства, свързани с извършването му и е правилно квалифицирано. Спазени са всички изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В нито един етап от производството не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото безспорно се установява, че на посоченото място водачът И. управлявал автомобила си в нарушение на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е създал опасност за останалите участници в движението.

Действително ЗДвП не съдържа легално определение на понятието „дрифт”, но както правилно е посочил първоинстанционният съд, в съдебната практика същото е било обект на анализ, в т.ч. и от този касационен състав в Решение № 625/15.06.2023 г. по КАНД № 840/2023 г. В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт” следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В конкретния случай, данните по делото безспорно сочат именно за такова поведение на водача И., с което същият извършил вмененото му нарушение и правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Неоснователни са всички възражения на касатора, с които се поддържа теза за неправилно ценени свидетелски показания. Районният съд е обсъдил изключително подробно и задълбочено свидетелските показания, като мотивирано е посочил кои показания кредитира и защо. Касационният състав напълно споделя тези мотиви, в които няма никакво вътрешно противоречие и изцяло кореспондират с установените факти, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изложените съображения мотивират касационния състав да приеме, че правилно районният съд е приел за доказано, че касаторът е извършил от обективна и субективна страна вмененото нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му. При това положение и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав намира за необходимо да изясни следното:

Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, когато същото подлежи на инстанционен контрол. За целта е нужно излагане на правно аргументирани възражения относно правилността на акта. В конкретния случай, възраженията по правилността на оспорения съдебен акт са съпроводени с недопустими квалификации относно съдебния състав, произнесъл решението. Изрично следва да се подчертае, че според чл.212, ал.3 от АПК, жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 11.04.2025 г. по АНД № 672/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.