№ 503
гр. К., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100822
по описа за 2022 година
Предявен е иск е с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховането /отм./ във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В исковата молба ищцовото дружество „Г.“, представлявано от
изпълнителните директори М. К. и С. С., чрез пълномощника си юрисконсулт
Т. М., заявява, че Г. на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за
застраховане(отм.), сега 557, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане е
изплатило по щета № *** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1
039.43 лв. за увреден при ПТП, настъпило на *** г., в гр.С. л.а „О. В." с ***,
собственост на М.И.Н..
Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът К. С. К., който
управлявайки л.а." Б. " с регистрационен номер ***, при движение в гр. С. на
кръстовищетр на бул. *** и ул. ***, навлиза на червен сигнал на светофарната
уредба и удря правомерно навлязлото на зелен сигнал МПС-2 като така
причинява процесното ПТП.
Заявява, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, установено със
съдебно решение, приложено към настоящата молба.
Сочи, че поканили ответника да възстанови изплатеното от Г., но и до
днес лицето не е погасило задълженията си.
Предвид изложеното молят съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
1
застраховането да осъдите К. С. К. да заплати на Г. исковата сума от 1 039.43
лв., представляваща изплатеното от Г. по щета № *** г. обезщетение, ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски. Сочи банкова сметка: *** в „У.“ АД. Претендира
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.
С. К.. В съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че признава
иска и моли исковата молба да бъде уважена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а това се установява и от представените по
делото Протокол за ПТП № *** от ***, че на ***г., около 16.30 часа, в град
С. по булевард *** в посока север-юг, ответникът управлява лек автомобил
марка „Б.“, модел „***“, с рег. №***, собственост на М. К. като на
кръстовището на улица „Г.“ преминава на неразрешаващ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, блъска
навлезлият на разрешаващ сигнал на светофарната уредба лек автомобил
марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ***, собственост на М.И.Н.. В резултат на
ПТП са настъпили материални щети по двете МПС.
От представените Наказателно постановление № *** от *** г. на ОД на
МВР, сектор „Пътна полиция“ – С. и Наказателно постановление № *** от
20.12.2019 г. на ОД на МВР – С. се установява, че на ответника са наложени
административни наказания. Наказателните постановления са влезли в
законна сила на 16.01.2020г.
По делото е представено и уведомление за имуществени вреди от
М.И.Н., като собственик на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. №
*** до Г. от 05.12.2019г.
Представен е доклад по щета № ***/***г., от който се установява, че
определеното от ищеца за изплащане на увреденото лице М.И.Н. обезщетение
за имуществени вреди за събитие настъпило на 03.12.2019., съгласно
протокол за Протокол за ПТП № *** от ***г., е в размер на 1 039.43 лева
/лист 13 от делото/.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 31.01.2020 г.
/л. 16/, ищеца е изплатил на увреденото лице М.И.Н. сумата от 1 039.43 лева
– обезщетение за имуществени вреди по щета № ***/***г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът,
изпълняващ чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител
на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице, доколкото
се касае за виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая
предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне
валидно задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.
2
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК
е да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на
обезщетение на увредено от настъпване на застрахователно събитие лице,
което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на
вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и събитието да е предизвикано от виновно противоправно
деяние на ответника.
Събраните по делото доказателства обусловят извода, че ответникът е
осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД,
тъй като управлявайки на 03.12.2020 г. лек автомобил марка „Б.“, модел
„***“, с рег. №***, собственост на М. К. като на кръстовището на улица „Г.“
преминава на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим на работа, блъска навлезлият на разрешаващ сигнал на
светофарната уредба лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ***,
собственост на М.И.Н..
В резултат на ПТП на лекия автомобил марка „О.“, модел „В.“ са
причинени имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние на ответника - нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2,б. „а”. от Кодекса за застраховането /отм./
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за : имуществени вреди, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на
настъпването на пътно транспортното произшествие, лек автомобил марка
„Б.“, модел „***“, с рег. СТ №*** е управляван от ответника К. С. К., без
застраховка „Гражданска отговорност.
Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, визира случаите, когато след
изплащането на обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за
встъпване на ищеца – „Г.” в правата на увреденото лице срещу ответника –
причинител на вредите. Ето защо, с оглед представените доказателства и не
оспорени от ответника документи платежно нареждане, установяващи
извършено плащане на процесната сума от ищеца на увреденото лице М.И.Н.,
предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева,
3
представляващи платена държавна такса.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес град К., ул. *** да заплати
на „Г.” град С., улица ***, представляван от изпълнителните директори М. К.
и С. С., със съдебен адрес град П., улица *** – адвокатска кантора „М.”,
сумата от 1 039.43 лева, представляваща - изплатено обезщетение за
имуществени вреди на увреденото лице М.И.Н. по щета № ***/***г., ведно
със законната лихва, считано от 04.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес град К., ул. *** да заплати
на „Г.” град С., улица ***, представляван от изпълнителните директори М. К.
и С. С., със съдебен адрес град П., улица *** – адвокатска кантора „М.”,
сумата от 50 лева представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника К. С. К., ЕГН ********** по посочената от
ищеца банкова сметка : *** в „У.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4