Решение по КНАХД №634/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. И. от [населено място] чрез служебен защитник адв. Н. от ВТАК против Решение №171 от 15.05.2025 г. по АНД №651/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Заповед за задържане №1739зз-81/14.05.2025 г., издадена от младши инспектор при ГППД – РУ – Велико Търново.

Според касатора решението на ВТРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. По същество се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта. Позовава се на чл. 5, §1, б. с от ЕКЗПЧОС, че задържането по реда на чл. 72 от ЗВМР е приложимо по изключение, с цел да бъде осигурено явяването на лицето пред съответната институция и то само при обосновано предположение за извършено престъпление.

Ответникът по касация – младши инспектор при ГППД – РУ – Велико Търново не се явява, не се представлява и не взема становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение.

Административният съд – Велико Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил оспорването на В. И. срещу Заповед за задържане №1739зз-81/14.05.2025 г., издадена от младши инспектор при ГППД – РУ – Велико Търново. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна въз основа на кредитираните от него доказателства, че на 14.05.2025 г. около 16:00 часа в [населено място], на [улица]В. И. се заканил на П. Р. М., че ще я бие и убие, като същата заявила, че заканата е възбудила у нея страх от осъществяването й. Горното е квалифицирано като данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и лицето е задържано на 14.05.2025 г. в 17:00 часа, когато му е съставена и връчена процесната заповед, при което са му разяснени правата. Извършен е личен обиск на И. с Протокол от 14.05.2025 г., копие от който е получил. Последният е освободен на 15.05.2025 г. в 16:30 часа.

От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и отговоря на изискванията за формална и процесуална законосъобразност, доколкото съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и са спазени изискванията по чл. 74, ал. 6 от ЗМВР. Не са намерени противоречия с материалноправни разпоредби, като посоченото правно основание за налагане на ПАМ – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в пълнота кореспондира с установените фактически обстоятелства. Изложени са мотиви за съответствието на заповедта с целта на закона, с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и с принципите на ЕКЗПЧОС. Поддържаните възражения са отхвърлени аргументирано.

Районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.

При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и установяване на относимите факти, нито друг такива, водещи до необоснованост на съдебния акт. Не е налице и нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Районен съд – Велико Търново е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите и значими за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Всички възражения, поддържани в касационната жалба, са били изложени пред районния съд, който ги е обсъдил и на всички тях е дал отговор, съобразен със закона и доказателствата по делото. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Задържането за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22 от ЗАНН, според която норма принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Всяка принудителна административна мярка налага неблагоприятни последици за адресата с цел постигане на правноопределен резултат. Във връзка с горното при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща.

Неоснователни са конкретните твърдения на касатора за необоснованост поради липса на задълбочен анализ на фактическата обстановка и данни и за нарушение на материалния закон. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са били налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление. Задържането е било извършено във връзка с данни за извършването на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, което в пълнота кореспондира с изискванията по чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР. На касатора е била ясна причината за задържане, като в случая не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези условия са изпълнени и оспорената заповед съдържа правни и фактически основания за задържане на лицето.

При установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Целта на задържането като принудителна административна мярка е да се предотврати престъплението и да се осигури разкриването и разследването на същото. Към посочените цели следва да се добави и необходимостта да се предотврати препятстването на разследването и обезпечаване на извършването на необходимите процесуално-следствени действия по установяване на престъплението с признаците му от обективна и субективна страна и неговия извършител. От фактическите обстоятелства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на касатора. Принудителната административна мярка е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление. Извършени са процесуални действия, в това число личен обиск на лицето, разясняване на правата му, изготвена е профилактична карта на лице от криминалния контингент, предприето е снемане на писмени обяснения, като задържаният субект е отказал да даде такива. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуалноследствени действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради това съдът правилно е приел, че не е налице непропорционалност на приложената принудителна административна мярка.

Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, защото е спазен редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Нещо повече, лицето е било превъзбудено, заядливо, в нетрезво състояние и при предупреждение да не предприема противоправни действия спрямо М. е завил, че след като си тръгне не носи отговорност за действията си. В конкретния случай задържането на лицето се явява адекватна, оправдана и пропорционална мярка, и заповедта се явява издадена с легитимна цел, като не представлява акт на неоснователна принуда, а правата на задържаното лице не са били нарушени.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 15.05.2025 г. по АНД № 651/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.