РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Попово, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100186 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от М. С. Т. с ЕГН-********** с постоянен
адрес: с. С., общ. Попово. ул."Л.” №, действаща чрез пълномощникът си адвокат С. С. от
ТАК, против: НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "СЪЕДИНЕНИЕ - 1889” с. Садина със седалище и
адрес на управление: село Садина, общ. Попово, ул.”Д.Б." №, с ЕИК000869262,
представлявано от В.К.К.председател за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и иск за сумата от 2942,10 лв.- обезщетение по чл.
225 от КТ, считано от 31.01.2025 г. до 31.07.2025г., съобразно полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца преди уволнението /м. декември 2024 г./, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. С. Т. е била в продължително трудово
правоотношение с ответника – Народно читалище „Съединение – 1889“, с. Садина, в
качеството си на „работник, библиотека“, на основание трудов договор № 1-13 от 15.11.2019
г., считано от 18.11.2019 г. Трудовото правоотношение е било прекратено на 30.01.2025 г. със
заповед на работодателя № 2025-ЗП001, като е посочено правно основание чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ – липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа.
Ищцата твърди, че в рамките на над 5-годишния си трудов стаж в ответното
читалище е изпълнявала добросъвестно, системно и отговорно задълженията, произтичащи
от трудовото й правоотношение. Посочва, че назначението й е било по трудов договор,
придружен с длъжностна характеристика, с която е била предварително запозната. В хода на
работа, през годините не са й били налагани дисциплинарни наказания, не е била обект на
забележки, не са били отчитани слабости или пропуски в изпълнението на трудовите
задължения.
В допълнение, ищцата сочи, че е изпълнявала и извън рамките на служебните си
задължения дейности в интерес на читалището – отваряла е сградата в извънработно време,
съдействала е при счетоводни задачи, подпомагала е новото ръководство, назначено след
изборно събрание от 23.11.2024 г., включително новия председател г-ца Виктория Кънчева.
Същевременно, твърди, че между нея и новото ръководство не са възниквали напрежение,
конфликти или несъгласия, и че съвместната им работа е протекла гладко.
Ищцата оспорва като немотивирана заповедта за уволнение. Счита, че липсва
конкретизация относно това какви качества не притежава и каква конкретна неефективност
1
в работата й е установена от работодателя. Излага подробно становище, че липсата на
качества, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трябва да представлява трайно, обективно
състояние, свързано с неспособност за изпълнение на трудовите задължения поради
недостиг на знания, умения или навици. Според ищцата, в случая липсва обоснована
преценка на работодателя въз основа на длъжностната характеристика и конкретните й
задължения.
Поддържа, че в заповедта не са описани обстоятелства, позволяващи да се изведе
наличие на обективна и трайна липса на професионални качества. Затова намира заповедта
за незаконосъобразна, тъй като не дава възможност за ефективно упражняване на правото й
на защита.
В допълнение, ищцата твърди, че в резултат на уволнението е останала без работа и
към момента не е назначена на нова длъжност, поради което претендира обезщетение за
оставането й без работа за периода от 6 месеца, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ. В уточняващата
молба от 27.05.2025 г., ищцата конкретизира размера на това обезщетение- 2942,10 лв.,
определен на база брутното възнаграждение за декември 2024 г.
Моли се за уважаване на предявените исковете.
Претендира се законна лихва от датата на предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
В отговора си, ответникът потвърждава, че между страните е било налично трудово
правоотношение, както и обстоятелството, че същото е прекратено със заповед № 2025-
ЗП001 от 30.01.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – „липса на качества за
ефективно изпълнение на възложената работа“. Също така потвърждава, че ищцата е
получила дължимите обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е била внезапно и неаргументирано
уволнена. Излага, че преди връчването на заповедта ищцата е била устно запозната с
мотивите, които са били разгледани в присъствието на председателя и членове на
настоятелството. Изрично се заявява, че заповедта е резултат от задълбочена вътрешна
оценка на качествата и поведението на ищцата.
Ответникът сочи, че в случая липсата на качества била обективна и трайна и се
изразявала в следното:
Липса на компютърна грамотност, което възпрепятствало работата с електронната
библиотека и съвременните изисквания към библиотекарската професия;
Некоректно водена документация – посочен е пример с неправилно попълнен
читателски картон, довело до загуба на книга;
Липса на инициативност – не са били организирани събития, не са канени автори, не е
развивана културна дейност;
Нарушения на трудовата дисциплина – отсъствия без разрешение, закъснения,
включително на ключови събития;
Самоволни действия – разпределяне на инвентар и попълване на документи без
нареждане;
Конфликтно поведение – създаване на напрежение между колеги и външни лица.
Липса на грижа за библиотечния фонд – влошени условия на съхранение, мухъл,
бракувани книги, липса на кандидатстване по програми за нова литература;
Трудови и административни нередности – при встъпване на новото ръководство
липсвало трудовото досие на ищцата;
Липса на ангажираност – ищцата била пенсионер и работила на още едно място (в
пощата на друго населено място), което пораждало съмнения в степента на нейната
ангажираност към длъжността.
Ответникът поддържа, че всички горепосочени обстоятелства сочат трайна липса на
качества, пречещи на ефективното изпълнение на работата.
В отговора се твърди, че заповедта за прекратяване на ТПО отговаря на изискванията
на закона, тъй като начинът на изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата
2
показва несъответствие с изискванията към заеманата длъжност.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение,
с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована,, се представлява от адв. С. С., която
пледира за уважаване на предявените искове.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от адв. Ц. Х.. Процесуалният
представител на страната моли за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ:
По исковете с посоченото право основание ищцата носи тежестта и следва да докаже,
че е работила на безсрочен трудов договор при ответника, както и че трудовият договор е
прекратен поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената
работа.
Ответникът носи тежестта да докаже, че са спазени изискванията за
законосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО.
В хода на процеса като свидетели бяха разпитани П. В. Д., К.Н.М., Г. Я.Г. Д.Г.Г. и
С.М.С.
От показанията на св. Димитрова - бивш председател на Народно читалище
„Съединение – 1889“ – с. Садина, се установява, че тя е заемала тази длъжност в периода от
юни 2020 г. до 23.11.2024 г. Свидетелката твърди, че има лични, преки и непосредствени
наблюдения върху работата на ищцата М. С. Т., тъй като е била неин работодател през
значителна част от трудовия й стаж.
Свидетелката потвърждава, че Т. е заемала длъжността „работник библиотека“, а не
„библиотекар“, и че това е отразено в длъжностната характеристика. Уточнява, че за
заемането на тази длъжност не се изисква специална квалификация, каквато се изисква за
„библиотекар“. Свидетелката дава подробни сведения за трудовите задължения на ищцата,
като посочва, че тя съвестно е изпълнявала трудовите си функции, не е допускала
дисциплинарни нарушения и е демонстрирала ангажираност към дейността на читалището
дори извън формалните си задължения.
Свидетелката сочи, че Т. е изпълнявала и допълнителни функции, като
раздаване и съхранение на носии, изготвяне на финансови отчети и ведомости за заплати,
отваряне и затваряне на залата за репетиции, оказвала е помощ при организиране на
събития, изготвяне на награди и декоративни елементи. Уточнява се, че всички тези
дейности са извършвани по нареждане на свидетелката и не са били самоволни.
Свидетелката дава описание на условия на работа в читалището, като споменава и за
наличие на влага и мухъл поради конструктивни особености на сградата. Обяснява, че този
проблем съществувал отдавна и че по инициатива на Т. е преместена библиотеката в по-
добро помещение. Сочи, че бракуването на похабените книги е извършено по надлежен ред
от комисия.
Свидетелката категорично отрича ищцата да е проявявала конфликтно или неетично
поведение. Посочва, че Т. е помагала на новоназначените служители и добре е работила в
екип.
Пояснено е, че отсъствията на Т. от работното й място са били служебни – по
разпореждане на председателя, за изпълнение на административни дейности, тъй като
секретарят е отказвал да ги извършва.
Свидетелката твърди ,че е била информирана от ищцата за начина, по който е било
извършено прекратяването ТПО. Споделя, че Т. е била изненадана от това решение на
ръководството.
Свидетелката заявява, че при напускането си досието на Т. е било налично и не знае
3
какво се е случило с него след това.
Като цяло показанията на св. Димитрова сочат на висока степен на професионална
отговорност от страна на Т. и водят до извода, че ищцата е имала значителен личен принос
в дейността на читалището. Свидетелката не е заинтересована страна и показанията й не
съдържат преувеличения или субективни преценки, надвишаващи допустимите фактически
граници, при което съдът ги приема за достоверни.
От показанията на св. КМ. - член на настоятелството на Народно читалище
„Съединение – 1889“ – с. Садина от около 10 години и бивш ръководител на ансамбъла към
читалището, се установява, че е той е присъствал многократно в читалището във връзка с
дейността на ансамбъла и че ищцата винаги е била на работното си място и е изпълнявала
задълженията си съвестно.
Свидетелят твърди, че инициативата за дообзавеждане и пълноценно използване на
новото помещение за библиотека е била на ищцата, като тя е изчистила и обновила
помещението, съдействала е за мебелирането и организацията на фонда, като дори е
осигурила помощ от съпруга си.
Минков е категоричен, че Т. е участвала активно в организацията на концерти и
репетиции, озвучаване и логистика по време на събития, полагала е грижа за носиите
/раздаване и събиране/, за да се избегнат липси, като част от тези дейности са били
извършвани дори извън работното време, включително в почивни дни.
Свидетелят уточнява, че действително е съществувал проблем с липсващи носии
преди Т. да поеме отговорност тях, но след възлагането на тази дейност на ищцата, липсите
са били преустановени.
Минков отхвърля твърденията за конфликтно поведение от страна на ищцата, както и
цитираните в отговора „скандали“, включително и такива, в които той е споменат поименно.
Свидетелят заявява, че същинската причина за освобождаването на ищцата е не липса на
качества, а защото „не е удобна“ на новото ръководство. Посочва, че по негово мнение
лицето, което е заменило ищцата не е било наясно какво образование е завършило, не е
показало инициатива и самостоятелност докато е заемало длъжността секретар на
читалището.
Свидетелят потвърждава, че Т. е работила на четири часа – от 13.30 до 17.30 часа, и в
останалото време е работила в пощата на с. Захари Стояново. Посочва, че тази й
ангажираност не е пречила на изпълнението на служебните й задължения в читалището.
Като цяло показанията на свидетеля значително допринасят за установяване на
фактическата обстановка по делото. Неговите показания имат висока доказателствена
стойност, тъй като са преки, непосредствени и конкретни.
Разпитана пред съда св. Галина Горева - член на читалищното настоятелство към
Народно читалище „Съединение – 1889“ – с. Садина, заявява, че е свързана с дейността на
читалището от над 10 години. Участва в управлението след провеждане на извънредно
изборно събрание през ноември 2024 г. и встъпване в длъжност на новото ръководство.
Свидетелката заявява, че след встъпването на новото ръководство е била извършена
проверка от комисия, в която тя също участвала. Според нея на базата на установени
организационни пропуски е взето колективно решение от настоятелството за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата. Основната посочена причина е била липса на
професионални качества.
Конкретните основания, които свидетелката сочи са липса на инициативност от
страна на Т. (неподновяване на библиотечния фонд от 2022 г.); липса на комуникация с
читателите – особено възрастни хора, които не желаели да посещават библиотеката
следобед, докато ищцата е била на работа; неподдържане на електронна библиотека;
конфликти със секретаря на читалището и изземване на неговите функции; непълно
трудово досие (липсвали трудов договор и длъжностна характеристика към момента на
проверката); липса на компютърна грамотност.
Св. Горева твърди, че при връчването на предизвестието ищцата е била подробно
запозната с причините за освобождаването й. Уточнява, че към нея е било отправено
предложение за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, което Т. отказала.
Свидетелката заявява, че е участвала в комисия за проверка и че е лично проверявала
фактури, като установила нарушения, но не конкретизира какви. Признава, че те не засягали
пряко Т.. По отношение на библиотеката се позовава на заключенията на други членове на
4
комисията. Свидетелката излага твърдения, че ищцата се е държала унизително към
секретаря на читалището.
Свидетелката признава, че няма преки наблюдения върху изпълнението на трудовите
задължения на Т., тъй като живее в гр. Попово и посещава с. Садина само в събота и неделя.
Признава също, че всички твърдения относно работата на ищцата са по чужди впечатления,
предадени от други хора, чиито имена не посочва.
Показанията на св. Горева съдържат преобладаващо косвени сведения и субективни
преценки, които не почиват на нейни лични и преки наблюдения. Аргументите за
уволнението, посочени от свидетеля, не са подкрепени с факти и конкретизирани по начин,
който да отговаря на изискванията за доказване в гражданския процес.
От показанията на св. Д. Г.Г. съпруг на св. Г. Г., се установява, че той лично няма
пряко наблюдение върху ежедневната работа на ищцата в библиотеката, но според него
ищцата не изпълнявала задълженията си качествено. Конкретизира, че се касае за липса на
организация, неподновяване на фонда и липса на електронна библиотека.
Свидетелят сочи, че никога не е виждал ищцата да работи с компютър и това според
него е доказателство, че не притежава нужната компетентност.
Св. Горев твърди, че е присъствал на културни събития, в които ищцата е участвала,
но по негово мнение не е проявявала достатъчно активност или инициативност, без да
конкретизира в какво се е изразявало това.
По подобие на показанията на св. Г., и той твърди, че ищцата е конфликтна личност и
й липсвали умения за екипна работа, но отново без никаква конкретика.
Свидетелят посочва, че решението за освобождаване на ищцата е взето от
настоятелството въз основа на „констатирани нарушения“. Не е участва лично в комисия по
проверка, но твърди, че е бил информиран за резултатите.
Свидетелят потвърждава, че е участвал в ремонта на покрива на читалището,
изпълнен от фирма „Антола“, по време, когато ищцата е била на работа, като не отрича, че
тя също е сътрудничила.
При анализ на показанията на св. Данаил Горев, съдът приема, че те имат ограничена
доказателствена стойност, тъй като се базират предимно на косвени впечатления.
Свидетелят не представи самостоятелни, конкретни и проверими факти, които да докажат
твърдяната от ответника професионална некомпетентност на ищцата, а аргументите му
относно наличието на организационен хаос не се подкрепят от каквито и да било
обективни доказателства.
Разпитана пред съда свидетеля С.М.С. заявява, че е назначена в НЧ „Съединение –
1889“, с. Садина, на длъжност „секретар“ от 11.07.2022 г. до 04.10.2024 г., а към момента
заема длъжността „работник библиотека“.
Свидетелката посочва, че личните й отношения с ищцата М. Т., са били добри, но
съвместната им работа е била трудна по причини, дължащи се на поведението на ищцата.
Излага се, че ищцата е поемала задължения, които формално са били в компетенциите на
секретаря. Въпреки изразено желание от страна на свидетелката да бъде обучена, тя твърди,
че в началото ищцата е поемала роля на наставник, но впоследствие е престанала да й оказва
съдействие, поради липса на доверие.
Относно дейността на ищцата като „работник библиотека“, свидетелката сочи, че
значителна част от функциите, свързани с обслужване на читатели и попълване на отчетна
документация, са били извършвани от нея и от общия работник, особено в часовете преди
обяд, когато ищцата не е била на работа поради договорено работно време от 13.30 до 17.30
ч.. В този контекст се твърди, че ищцата не е проявявала гъвкавост в организацията на
работата си.
Свидетелката заявява, че при встъпване в длъжността „работник библиотека“ е
констатирала редица нередности в подреждането на библиотечния фонд и в състоянието на
картоните. Посочва се, че част от задължителните данни върху читателските картони
липсвали, а дневниците за посещения са били попълвани с молив, включително за години, в
които тя не е заемала съответната длъжност, но като секретар е имала достъп до
документацията.
Относно междуличностната атмосфера в читалището, свидетелката заявява, че е била
свидетел на конкретни конфликти между ищцата и други служители и участници в
читалищната дейност, включително и на публични места – при участие в културни
5
мероприятия.
На въпрос дали счита ищцата за пречка в работата на останалите служители,
свидетелката не дава категоричен отговор, но подчертава, че е съществувало затруднение в
съвместната работа. Отговорът й относно това дали ищцата носи единствена отговорност за
установените пропуски в документацията е уклончив и неуверен.
Свидетелката потвърждава, че е била наясно с наличието на мухъл в помещенията
още преди заемането на новата длъжност, но не е предложила самостоятелно мерки за
отстраняване на проблема. Заявява също, че е подала молба за заемане на длъжността
„работник библиотека“, докато ищцата все още е била назначена на нея, след уверение от
председателя на читалището, че мястото ще бъде освободено.
Показанията на свидетелката С.С. съдът възприема с известни резерви доколкото тя е
пряко заета в ответното читалище и то на същата длъжност, на която е работила ищцата.
От отговорите на зададените въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, зададени В. К.К. се
установява, че след назначаването й за председател на НЧ „Съединение – 1889“ – с. Садина,
свидетелката е тя е осъществявала периодичен контрол върху дейността на читалището,
като посещенията й са били почти ежеседмични, основно в почивните дни, поради
наличието на друга основна трудова заетост. В тази връзка тя заявява, че се е срещала с
ищцата М. С. Т. често, но никога не е установила нейното отсъствие от работа по време.
Относно професионалните качества на ищцата, К.излага, че още в самото начало на
съвместната им работа, ищцата е проявила негативно отношение към новия управленски
екип. Посочва, че секретарят на читалището я е информирала за наличието на лоша работна
атмосфера, характеризираща се с напрежение, което било създадено от ищцата чрез
негативни изказвания срещу ръководството. Според К.а, този модел на поведение
затруднявал нормалната комуникация и е предизвиквал демотивация у останалите
служители.
Кънчева се позовава и на констатирани проблеми, свързани с библиотечния фонд, за
който твърди, че ищцата е носела отговорност в качеството й на „работник библиотека“. В
частност се сочи, че при влизане в библиотеката се е усещала миризма на мухъл, имало е
книги с явни следи от влага поради неподходящи условия за съхранение.
Председателят на читалището заявява, че ищцата е оказвала съдействие при
оформяне на ведомости за заплати и други счетоводни документи, поради недостатъчната
подготовка на новоназначения секретар. К. заявява, че не е имала лични проблеми с ищцата.
Като част от мотивите за взетото решение за прекратяване на трудовото
правоотношение се сочи констатирана липса на документи в трудовото досие на ищцата,
което е било обсъдено колективно на заседание на настоятелството. Излага се, че
ръководството е действало съвместно, като решенията не се вземали еднолично от
председателя, а на база вътрешна колегиална преценка.
Свидетелката посочва още, че е била информирана за случаи, при които лица от
общността са изразявали нежелание да бъдат обслужвани от ищцата.
Кънчева твърди, че при проверка от страна на проверителната комисия е било
установено значително по-голям брой посещения в библиотеката, отразени от други
служители (секретар и общ работник), отколкото от ищцата, което според нея поставяло под
съмнение нейната действителна ангажираност с основните функции по заеманата длъжност.
По отношение на взаимоотношенията на ищцата с останалите членове на колектива,
Кънчева твърди, че е имало напрежение и повишаване на тон при репетиции и събития, на
които ищцата е присъствала доброволно. Посочва се, че тя е демонстрирала лошо отношение
към членове на настоятелството и други служители.
В заключение, председателят на читалището сочи, че не е имало установено
нарушение на трудовата дисциплина в присъствието й, но решенията, свързани с
прекратяването на трудовото правоотношение, са били обосновани с множество фактори –
включително оценка на лични качества, колективна атмосфера, административна отчетност
и техническо състояние на повереното имущество.
По въпроса за съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е постановено Тълкувателно решение № 4/2017 г.
от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, като в т.3 от него е посочено, че в
заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ,
работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за
6
ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който
работникът се справя с възложената работа.
В мотивите на решението е посочено, че субективното право на работодателя по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или
служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение,
причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества
означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата
на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но
законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се
извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на
принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за
уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез
посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на
това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в
качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна
липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на
трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата
причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в съответствие с принципите за
гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът
или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат,
работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата
молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
От значение за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е посочването в
заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на
работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи
преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите от
действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма.
В конкретния случай в оспорената Заповед № 2025-ЗП001/30.01.2025 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, не са посочени какви конкретни качества
й липсват, за да изпълнява ефективно възложената й работа, нито пък е посочен периодът, в
който се е проявила твърдяната липса на качества.
Посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
обективно (безвиновно) основание, което означава, че изключва виновно поведение на
работника или служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на
качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на
възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е
необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи
извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици, знания, които
работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа
ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и
7
относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение.
В заповедта не се съдържат никакви данни за това при какви конкретни обстоятелства
работодателят е достигнал до извода, че ищцата не притежава необходимите качества, нито е
посочено с кои конкретни трудови задължения, произтичащи от заеманата длъжност
„работник библиотека“, тя не се е справила.
Заповедта не съдържа нито конкретни факти, нито реална преценка относно
професионалните или личностни качества на служителя и тяхната недостатъчност за
заеманата длъжност.
Когато в заповедта за уволнение не са посочени липсващите качества, тя е незаконна
на формално основание. В практиката на ВКС по прилагането на това основание е посочено
още, че липсващите качества у работника, които са основание за уволнение по чл. 328, ал. 1,
т.5 от КТ, може да са както професионални, така и лични. Достатъчно е липсващите качества
да са в причинна връзка с невъзможността работникът да работи така, както е необходимо за
пълноценно изпълнение на трудовата му функция, без значение дали се касае за
професионални или за лични качества.
В Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК
на ВКС, не е посочено да се допуска изключение, което да позволява липсващите качества
да бъдат посочени в друг известен на работника документ, поради което съдържанието на
съставения от членовете на читалищното настоятелство документ „Мотиви и основания,
относно прекратяване на трудовия договор на М. С. Т.“ принципно не следва да се обсъжда
във връзка с формалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО.
Дори да се приеме обратното, посочените „Мотиви“, съдържат общо формулирани и
декларативни твърдения, лишени от конкретика и обективна обосновка относно липса на
качества у служителя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Анализът на съдържанието на
посочения документ води до извода, че същото не отговаря на изискванията за ясна и
конкретна индивидуализация на твърдените основания, нито съдържа достатъчна
фактология, за да бъде годно да обоснове законосъобразност на уволнението поради
професионална непригодност на ищцата.
В значителна част от съдържанието си т.нар. мотиви представляват по същество
описание на твърдения за нарушения на трудовата дисциплина, които по естеството си
съставляват основания за дисциплинарна отговорност, а не за прекратяване на трудовото
правоотношение поради липса на качества. Така например в раздела „Нарушения на
работната дисциплина“ се излагат твърдения за отсъствия по време на работа, ползване на
отпуск без разрешение и закъснения, включително при организирани събития, което
представлява хипотеза по чл. 187 КТ, но не и липса на професионални качества по смисъла
на закона. Същото се отнася и за частта „Самоволни действия извън длъжностните
задължения“, където се сочи поведение, което би могло да се разглежда като нарушаване на
установения ред при изпълнение на трудовото правоотношение, но не и като липса на
способност за изпълнение на служебните задължения.
Подобна е и частта „Конфликтно поведение и липса на екипна работа“, в която се
сочат случаи на напрежение с колеги и външни лица, включително неясно посочен
„инцидент с Кюран“, което, освен че не е обосновано с конкретика, също касае
междуличностни взаимоотношения, а не оценка за професионална компетентност.
В рамките на обсъжданите мотиви се правят и внушения, съдържащи се в раздел
„Трудови и административни нередности“, включително по отношение на изчезнало лично
досие на работника, като се изразяват съмнения за виновност от страна на ищцата, без
представяне на каквито и да било доказателства в тази насока. Подобни твърдения, би
следвало да почиват на обективни и проверими факти, каквито по делото липсват.
Отделно от горното, в частите от документа, в които се прави опит за
характеризиране на т.нар. „липса на професионални умения и компютърна грамотност“, не
се сочат конкретни случаи, документирани нарушения, сигнали от ползватели на
библиотечните услуги или от органи на ръководство, които да удостоверят наличието на
обективно и трайно несъответствие между изпълняваните задължения и необходимите за
това знания и умения. Напротив – формулировките са общи, субективни, на места
единствено оценъчни, и лишени от каквато и да било възможност за проверка.
Като цяло в текстът отсъстват данни, които да бъдат в подкрепа на твърдението, че
ищцата не притежава нужните качества. Това обуславя извода, че така формулираните
8
„мотиви“ не отразяват реална служебна непригодност, а са по-скоро средство за
обосноваване на формално основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при
това в условията на смесване на различни основанията.
Предвид горното, съдът приема, че представените от ответника „мотиви“ са неясни,
противоречиви и несъответни на правното основание, посочено в заповедта за уволнение. Те
не отговарят на изискванията за конкретност, обоснованост и доказуемост, нужни за
правомерното прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
При това положение заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се
явява немотивирана и формална, като е издадена в нарушение на изискванията по чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ, при което се явява незаконосъобразна.
Предвид изложеното съдът, намира, че предявения иск по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, е основателен и следва се признае уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
2025-ЗП001/30.01.2025 г., издадена от председателя на Народно читалище „Съединение –
1889“, с. Садина, за незаконно и да бъде отменено.
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателен се явява и
акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като всички предпоставки за уважаването му
са налице– незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и безсрочен трудов договор.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2012 г. от
23.10.2012 г. по тълк. дело № 2/2012 г. на ОСГК на Върховния касационен съд,
възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа
се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за
уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото
правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо
действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, реновира се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия
на труд и т. н. Това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една
специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен
трудов договор. В тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но
междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът
на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Приема се, че
материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно
уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
В разглеждания случай ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение и
следователно в нейна полза съществува материалното потестативно право на възстановяване
на предишната работа на незаконно уволнения работник.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи така предявения иск за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „работник
библиотека“, при ответника – Народно читалище „Съединение – 1889“, с. Садина.
По иска по чл. 344, ал.1,т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съдът намира, че в конкретния случай е доказано оставането на ищцата без работа
след прекратяване на трудовото й правоотношение, по следните съображения:
От представената по делото Заповед № 2025-ЗП001/30.01.2025 г., издадена от
председателя на Народно читалище „Съединение – 1889“, с. Садина, е видно, че трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от
30.01.2025 г., като са изплатени и дължимите обезщетения на основание чл. 220, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 от КТ, което безспорно установява датата на прекратяване на трудовите отношения
между страните.
От страна на ответника не се излагат твърдения, че ищцата е започнала работа при
друг работодател след датата на уволнението, нито пък са ангажирани доказателства в тази
насока.
При липса на доказателства за постъпване на ищцата на нова работа, следва да се
приеме, че за периода от 30.01.2025 г. до 17.07.2025 г. (датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция) общо пет месеца и тринадесет работни дни ищцата е
останала без работа.
9
С протоколно определение, съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че последно полученото брутно трудово възнаграждение от
ищцата е било в размер на 490.35 лв.
При това положение за пет пълни месеца й се дължи обезщетение в размер на 2451.75
лв., а за 13 работни дни пропорционално на брутното й трудово възнаграждение й се дължи
сумата от 277.15 лв., поради което има право на обезщетение в размер на 2.728.90 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/26.03.2025 г./, до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран
размер от 2942.10 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В настоящото производство ищцата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1600 лв., от които 1000.00 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т.1
от КТ, 300 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ и 300 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ.
Тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 от КТ са изцяло уважени, ответната
страна дължи на ищцата заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лв., а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предвид частичното му уважаване, пропорционално
сумата от 278.26 лв.
Ответната страна също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция по чл. 344, ал. 1,т. 3 от КТ, но тъй като в представения от ответното
читалище договор за правна защита и съдействие е посочена обща сума от 1200 лв., съдът
приема, че за всеки един от исковете, по които се е защитавал, ответникът е заплатил по 400
лв.
Така пропорционално на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1,т. 3 от КТ,
ответната страна има право на разноски в размер на 28.99 лв..
Предвид изложеното, след компенсация между насрещните вземания на страните за
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от
1549.27 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Попово държавни такси в общ размер
на 209.16 лв. от които 100 лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344,ал. 1,т. 1 и т.2 от КТ /по
50.00 лв. за всеки от тях/ и 109.16 лв. за иска по чл. 344, ал. 1,т. 3 от КТ, на осн. чл.78, ал.6
от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като съгл. чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ
9.07.2004г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14
ОТ 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
В кокретния случай МРЗ за страната за 2025г. е 1077 лева, но следва да се има редвид,
че съгл. чл. 2, ал. 5 от Наредбата възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване
на исковете. Делото е образувано по три обективно съединени иска /два неоценяеми и един
оценяем/, при което платеното адвокатско възнаграждение дори се явява занижено съобразно
правилата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на М. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ.
П. ул. „Л.“ № , извършено със Заповед № 2025-ЗП001/30.01.2025 г., издадена от НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „СЪЕДИНЕНИЕ – 1889“, с. Садина, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Садина, общ. Попово, ул. „Димитър Благоев“ № 2, представлявано от
председателя Виктория Кънчева Кънчева, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
10
ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. П., ул.
„Л.“ № , на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Работник библиотека“ в
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СЪЕДИНЕНИЕ – 1889“, с. Садина, на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ.
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СЪЕДИНЕНИЕ – 1889“, с. Садина, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. Попово, ул. „Д. Б.“ № ,
представлявано от председателя В.К.К., ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С.общ. Попово, ул. „Л. № , СУМАТА от 2728.90 лв. /две хиляди
седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради уволнението й, за периода от 30.01.2025
г. до 17.07.2025 г. (датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.03.2025 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от Кодекса на труда, като за разликата до пълния претендиран размер от 2942.10
лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СЪЕДИНЕНИЕ – 1889“, с. Садина, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. П., ул. „Д.Б. №, представлявано
от председателя Виктория Кънчева Кънчева, ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. С. общ. Попово, ул. „Л.“ №, СУМАТА 1549.27 лв. /хиляда петстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени от нея
разноски по делото, по компенсация.
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СЪЕДИНЕНИЕ – 1889“, с. Садина, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Попово СУМАТА 209.16 лв. /двеста
и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължими държавни такси по
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването
му – 29.07.2025г., пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
11