№ 580
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андон Г. Миталов
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
Сложи за разглеждане докладваното от Андон Г. Миталов Частно
наказателно дело № 20231800200486 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:44 часа се явиха:
Явява се старши разследващ полицай К. К. С..
Явява се лицето Кристиян Й. С., чийто разпит се иска в качеството му
на свидетел по досъдебно производство № 131 / 2023 г. по описа на СОП,
явява се лично.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. П. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява а. А., от САК, упълномощен от днес за негов защитник.
СЪДЪТ приема и прилага по делото пълномощно за процесуално
представителство на обвиняемия И. П. П. от а. А., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова съпругата, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява упълномощеният му защитник а. Г., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова майка, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило искане с вх. № 6539/08.08.2023 г. за разпит на
свидетеля Кристиян Й. С. по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК по следствено дело
131/2023 г., пр.пр. 2163/2023 г. Към наказателна отговорност към настоящия
момент са привлечени обвиняемите И. П. П. и С. И. П., за престъпление,
извършено в съучастие, по чл.115 от НК - предумишлено убийство, като С. П.
е съучастник като непълнолетен.
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Водим разследване по чл.115 от НК срещу двамата
обвиняеми.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля:
КРИСТИЯН Й. С., роден на 15.08.2003 г., роден в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, средно специално образование,
без дела и родствени връзки със страните по делото, работи в завод за плочки
в с. Г. Е. П., като машинен оператор, постоянен адрес: с. Г. Е. П., ул. „К. и
М.“, № 31, ЕГН: **********.
Самоличността бе снета по лична карта, която се върна на лицето.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по реда на чл. 290 от НК.
Разясни правата и задълженията му съгласно НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Разбрах правата си. Обещавам да кажа истината.
Производството е по реда на чл.223 от НПК. Делото не се предоставя на
съдията.
СЪДЪТ предоставя възможност на водещия разследването следовател
при ОСлО при СОП да проведе разпит на свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ КРИСТИЯН Й. С.: Познавам С., бяхме
съученици. За случката помня, че имаше конфликт пред денонощния магазин
на Г.та. Не помня датата. Тази година беше. До колкото си спомням, беше
2
миналия месец. Около 22,00-23,00 часа, не помня точно. Намирах се пред
СБА, хранителен магазин в с. Г. Е. П.. Бяхме аз, И. М.ев, Д., Н. В., Т. П. и по-
късно И. П. и К. Д.. Седяхме да изчакаме И. М. и приятелката му, на пейка
пред магазина, които бяха влезнали да си купят нещо. Магазинът е
денонощен. Бях на около 20-30 м. от магазина. Пред вратата на денонощния
магазин не помня дали има лампи. Местото е осветено от магазина, от
банкомата. Мястото пред вратата на магазина е осветено от самия магазин и
от банкомата. Бяха само извършителите - С. и баща му, А. и неговия приятел.
С. и баща му (свидетелят сочи двамата обвиняеми) бяха на пейките пред
магазина, бяха седнали. Малко по-късно, може би след 10-15 м. дойдоха А. –
Р. и Н., не му знам имената, мисля, че на прякор е „Р.“. С. и И. мисля, че
пиеха, имаше шишета, но не съм сигурен какво правеха. Не видях от къде
дойдоха Р. и Р., но видях, че са там, когато се скараха. Не бяха седнали.
Когато ги видях вече се караха. Когато пристигнаха Р. и Р. почна скандала
между тях и двамата обвиняеми. Скараха се, имаше устен двубой. Не знам
кой беше инициаторът на разправията, но прерасна в бой. А. се биеше със С.
и баща му. Първо бяха един срещу друг - С. и баща му и Р.. Бяха на около 1 м.
един от друг. Караха се, викаха, и после почнаха да се удрят. Не съм сигурен
кой удари пръв, почнаха да се бият. Почнаха да се гонят. След това стана
скандал, бой, подгониха се, разменяха си думи. Мисля, че Р. подгони С., не
съм много сигурен. Тогава почнаха да се карат, чух да викат: „Ела тук, защо
бягаш?“ После не помня точно, мисля, че С. тръгна към нас, към СБА, а баща
му беше към денонощния. Не помня повече подробности. Мисля, че А.
подгони баща му (обвиняемия И. П.) към денонощния, но не съм сигурен. И
пак си разменяха удари. Двамата обвиняеми с Р. си разменяха удари, пред
денонощния, на пейките, но не помня точно. Бях на около 20-30 м. от
мястото, където се случиха тези неща. Тогава мисля, че някой от двамата
обвиняеми удари в гърба Р. и той побягна около пейките и почна да ги
замерва със шишета, които взимаше от една от масите. Не знам дали бяха
пълни или празни. Мисля, че бяха празни бирени шишета. Р. почна да
замерва и двамата извършители. Видях само хвърляне на шишета, защото чух
как се чупят. После почна да бяга Р. към дръвчетата. Те почнаха да го гонят.
Известно време бяха там, но не ги виждах. Тогава пак удариха Р. и той падна
на земята. Не помня много хубаво кой го удари. Не знам с какво. Мисля, че с
юмрук. Бях на около 20-30 м. С. носеше чанта през рамо, дето се закачват.
3
Преди да се сбият по-сериозно и да се гонят, тогава С., който беше с гръб към
нас, прибра нещо в чантичката и не съм сигурен какво прибра. Това беше към
началото. Р. падна на земята. Мисля, че С. го риташе в главата, когато падна,
но колко пъти - не помня. И. мисля, че беше до него. Мисля, че И. не е ритал
падналия Р.. След като видяхме, че е паднал на земята, се затичахме към тях,
за да помогнем. Като приближихме видяхме Р. паднал на земята, по гръб,
леко извъртял се и видяхме, че бащата на С. държи нож в ръката си. В дясната
ръка. От джобните ножчета, така го помня. Острието на ножа, до колкото
видях, беше около 5-6 см. Формата беше не много дебело, но по-широко.
Дръжката не я видях, не помня да съм я видял. Ножът ми изглеждаше на
сгъваем. Това е първия момент, в който видяхме ножа. Когато видях, че
държи ножа и е паднал на земята, тръгнах да викна сина му, Симо. Друго не
видях, не помня да съм видял кръв около тялото на падналия. Когато видях
ножа в ръката на И. се затичах, тръгнах да се обадя на сина на Р. - Симеон. И.
само държеше ножа. Тръгна към нас, като се затичахме. Когато се приближих
към И., който държеше нож с дясната си ръка, тръгна леко към нас, но не
помня, не съм чул да ни е казал нещо. Не съм чул думи. Забравил съм
подробностите. Държеше ножа нормално, просто го държеше. Мястото е
горе-долу осветено. Не видях следи от кръв, беше ми тъмен ножа, не беше
много осветено. Не съм видял кога И. е прибрал ножа, защото се затичах
тогава да извикам сина на Р.. Не съм много сигурен къде живее, но синът му
беше на 50-100 м. от случката, пред едно магазинче. Казах му, че „баща ти
май е наръган“. Той само ме попита къде е и му обясних къде. Не съм му
казал кой го е наръгал. Той тръгна с колата му, аз се върнах пеша на мястото.
Когато се върнах извършителите ги нямаше - И. и Стехан. Там бяха само
другата част от компанията. Имаше нови хора – Симон, един друг, който не
се сещам как се казва, един Калин. Но те дойдоха след това. Като отидох
мисля, че ми казаха, не помня, че са се обадили на тел.112, но не помня дали
някой от моите приятели или от денонощния магазин са направили това.
Линейката дойде след около 30 мин. Полицаите пристигнаха преди
линейката, може би 5 мин. след обаждането. Беше автопатрул, двама
служители на МВР. Полицаите ни питаха какво е станало, ние се опитахме да
им обясним. Помолихме ги да се обадят за линейка. Р. продължаваше да лежи
на земята. Дишаше непостоянно, прекъсващо. Р. беше около него и се
държеше за корема и викаше: „Наръгаха ме, наръгаха ме, виж ква рана имам“.
4
Раната, която показваше, защото си беше вдигнал тениската, беше в областта
на корема, над пъпа. Около 2-3 см. разрез, не кървеше. Чакахме известно
време, дойдоха две линейки и още полиция. Ходихме в районното към 5,00
часа сутринта, на следващия ден, да даваме показания за случилото се. Не
съм получавал текстово съобщение след това. Телефонът си го предоставих
на полицаите. Около 24,00 часа, на дошлите полицаи. Дадох им го, защото ми
го поискаха. Мобилният си апарат не съм го давал, уточнявам. Не съм си
давал апарата, а номера. Поискаха ми личната карта. Показания дадохме чак
сутринта.
На допълващи въпроси на ЗАЩИТНИКА АДВ. ГЕРОВ, свидетелят
отговори: След виковете, когато започна боя, Ахждата - Р., удари бащата на
С., така започна боя. Удари го в лицето, мисля или с шамар или с юмрук, не
съм сигурен. От там тръгна побоя. От разстоянието, което бях, чух само:
„Защо бягаш, ела тук“, изречени от Р. по посока на С.. Познавам А., Р.. Слаб
човек, на възраст около 50-60 години, към 1,80 м. Аз съм 1,87, горе долу
колкото мен. Мисля, че е с черна коса. Особени белези по него не съм виждал.
Лицето му беше като на петна, някакси странно, други белези не съм видял по
него. Н. „Р.“ не помня къде беше, мисля, че отиде посока към дърветата. Не
съм сигурен.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ: Със сигурност сме пропуснали нещо, но не помня
повече в момента. Не претендирам разноски за явяването ми днес в съда.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да се запознаят със
съдържанието на протокола.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не желаем в момента да се възползваме от
предоставената ни възможност да се запознаем със съдържанието на
протокола. Ще направим това на по-късен етап.
Искания, бележки и възражения относно проведения разпит не
постъпиха.
СЪДЪТ намира предмета на делото за изчерпан, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА с разпита на свидетеля Кристиян Й. С..
5
ПРЕПИС от протокола, след неговото изготвяне, да се предостави на
защитниците и следователя.
Разпитът приключи в 13,15 часа.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6