Р Е Ш Е Н И Е
12.09.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.09. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 59 2019
дело № по описа за година.
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, е
предявило срещу Й.И.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД. Искането
е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият му дължи сума в размер на общо 201.33 лв., от които: 159.38 лв.-незаплатена далекосъобщителна
услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги с индивидуален
потребителски номер М4233179 от 20.09.2014г. и 41.95 лв.-начислена мораторна лихва върху дължимата главница за
периода от 20.12.2014г. до 24.07.2017г. Претендира присъждане на сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4233179 от дата 25.08.2014г., с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, по тарифен план „М-Tel Smartbob“ c месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/.
В срока на действието на договора, са издадени съответните данъчни фактури.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактури, поради което вземането по договора с длъжника не е погасено. Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, ищецът претендира и мораторна лиха за забава върху главницата в размер на 41.95 лв., начислена за период от 20.12.2014г. до 24.07.2017г.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 320/2018 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. Е.М.-П., с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, понеже ищецът не е доказал сключването на договор за мобилни услуги с ответника. Представеният като доказателство по делото Договор за далекосъобщителни услуги е с дата на подписване 25.08.2014г., а в Исковата молба се твърди, че Й.Г. има сключен Договор за далекосъобщителни услуги - М4233179 от дата 20.09.2014г. От представеното Приложение № 1 (Условия за ползване на bob тарифен план - smartbob), с което в Исковата молба се твърди, че на длъжника Й.Г. са предоставени услуги за мобилен номер **********, по тарифен план М- tel Smartbob, с месечна абонаментна такса 9.90 лева, не става ясно към кой точно Договор е приложение-към Договор М4233179 от дата 20.09.2014г., какъвто реално няма или поне не е приложен или към Договора, който е приложен като доказателство по делото - без № и с дата на подписване 25.08.2014г., тъй като в Приложението липсва както №, така и дата на подписване. От друга страна, от представеният Договор и Приложение № 1 не става ясно кои Общи условия са били приложими към датата на подписване на Договора и Приложението - тези които са действали при сключването им или не, тъй като няма коректно изписана дата нито на Договора, нито на Приложението.
Особеният представител излага пространни съображения за противоречие на клаузи на договора за мобилни услуги с императивни разпоредби на ЗЗП. При условията на евентуалност, прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД и Й.И.Г. е сключен договор за мобилни услуги с дата 25.08.2014г., по силата на който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, по тарифен план „М-Tel Smartbob“ c месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с ДДС/.
За потребените от ответника мобилни услуги, ищецът е
издал следните фактури: фактура № *********/04.11.2014г.,
с падеж на плащане 19.11.2014г., за отчетен период от 03.10.2014г. до
02.11.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 63.66 лв. и
фактура № *********/04.12.2014г., с падеж на плащане 19.12.2014г., за отчетен
период от 03.11.2014г. до 02.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 95.72 лв., приложени като доказателства по делото и неоспорени от
ответника.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени и договорни услуги. Съгласно общите условия на „Мобилтел” ЕАД, които са част от процесния договор, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на цената на договора. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за процесните периоди, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на потребени далекосъобщтелни услуги в размер на 159.38 лв. е основателнен и следва да бъде уважен. Основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва в размер на 41.95 лв., начислено за периода от 20.12.2014г. до 24.07.2017г.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за изтегла погасителна давност, тъй като, видно от приложеното ч.гр.д. № 320/2018г. по описа на РС-Дупница, заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца първоначално пред Софийски районен съд на 29.08.2017г. Тъй като имат характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, процеснтие вземания се погасяват с тригодишна давност. Видно от приложените към исковата молба фактури, първата от тях е с падеж на плащане 19.11.2014г. и следователно тригодишният давностен срок изтича на 19.11.2017г., втората е с падеж на плащане 19.12.2014г. и следователно тригодишният давностен срок изтича на 19.11.2017г.
С отговора на исковата молба се излагат и твърдения за недължимост на неустойка, но такава не е претендирана от ищеца.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 555.00 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 320/2018г. по описа на РС-Дупница в размер на 205.00 лв.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Й.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на 159.38 лв. (сто петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М4233179 от 25.08.2014г., както и сума в размер на 41.95 лв.-обезщетение в размер на мораторната лихва върху дължимата главница, начислено за периода от 20.12.2014г. до 24.07.2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Кукуш" №1, сторените разноски по настоящото производство в размер на 555.00 лв. (пестотин петдесет и пет лева), както и разноските по ч.гр.д. № 320/2018г. по описа на ДРС в размер на 205.00 лв.(двеста и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: